РЕШЕНИЕ
№ 2083
гр. Бургас, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120108420 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молба от 29.01.2025г.,
подадена от Н. С. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б******, със съдебен адрес в
гр. С****, чрез адвокат Х. Р. – САК, с адрес на дейност: гр. С*****, срещу „КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****,
представлявано от управителя Н. П.П., с която се иска от съда да обяви договор за паричен
заем №****, сключен между ищеца и ответника, за нищожен. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 26.03.2024 г., между ищеца и ответника е
сключен договор за паричен заем №****, по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца паричен заем в размер на 850 лв., с екземпляр, от който ищецът не разполага.
Сочи се, че сключеният договор за паричен заем представлява договор за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП, което според ищеца обуславя
необходимостта съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в него.
Твърди се, че договорът не отговаря на изискванията и на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, тъй
като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, като в уточнителната молба от
29.01.2025г. са изложени подробни съображения за това.
На първо място се твърди нищожност на неустоечната клауза, регламентирана в
договора. Сочи се, че същата е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция, като са въведени редица сложни
условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния
размер на предоставения заем. Излагат се подробни съображения, че неустойката не
1
съответства на въведените й функции - да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в
случай на неизпълнение на договорните задължения.
Сочи се, че в случая неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение
на задължението за внасяне на договорените вноски.
Посочва се, че от така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това е прехвърлил изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Твърди се, че в случая неустойката не изпълнява и санкционната си функция, както и че
същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на
клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Сочи се, че неустойката не е включена в образуването размера на ГПР и той не
съответства на действително приложения такъв в кредитното правоотношение.
Цитирана е съдебна практика.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК
и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, като същият е допустим.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата
молба от ответното дружество чрез адв. Х. М. - САК, със съдебен адрес: гр. С****, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен и се претендира отхвърлянето му.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Представени са писмени
доказателства.
Излагат се подробни съображения за неоснователност на исковите претенции за
обявяване на недействителност на договора за кредит, поради противоречие с разпоредбите
на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.
На първо място се твърди, че не е налице недействителност на договора по смисъла на
ЗПК, тъй като нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на
целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като се настоява, че
настоящият случай е именно такъв.
Посочва се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за
заем, а е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение
на заемателя.
Твърди се, че в разглеждания случай са покрити всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.
Сочи се, че в договора за потребителски кредит и в издадения стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочен
размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, като се цитира разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК.
Твърди се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
На следващо място се оспорват като неоснователни и аргументите за нищожност поради
липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя, като се настоява, че
такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на
кредитополучателя, а в случай, че не е била извършена отговорността на кредитодателя е
само административно-наказателна, но не влече след себе си нищожност на неустоечната
клауза.
Излагат се подробни съображения, че неустойката е действителна, както и че в случая не
е налице неравноправност по ЗЗП. Твърди се, че процесните клаузи напълно отговарят на
2
изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските
договори, многобройната и приложима практика на СЕС и на националните съдилища.
На следващо място се сочи, че е в противоречие с твърденията на ищеца
обстоятелството, че през 2024г., същият е сключил общо девет договора, които съдържат
уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита,
съответно със „****“ ООД, „****“ ЕООД и „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е предявен и насрещен иск от ответника
срещу ищеца, с който се иска осъждане на ищеца да заплати на ответника на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за
недействителен - на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, сумата от 750 лева,
представляваща част от неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем
№**** от 26.03.2024 г., в общ размер на 850 лева, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №**** от
26.03.2024 г., по силата на който ищецът по насрещния иск е предоставил на ответника
кредит в размер на 850 лева. Сумата е предоставена на кредитополучателя на датата на
сключване на договора в брой, а кредитополучателят се е задължил да върне главницата при
фиксиран лихвен процент от 50% на 18 двуседмични вноски с дата на първо плащане
09.04.2024 г. и последна вноска на 03.12.2024 г., като в погасителния план са посочени
конкретните дати на падежите.
Твърди се, че кредитополучателят е в неизпълнение на задължението си да върне
предоставената заемна сума при условията и в сроковете по договора. След подписване на
договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да
предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което е начислена
предвидената в чл.11 договорна неустойка. Сочи се, че кредитополучателят е направил едно
единствено плащане по кредита на 26.03.2024г. в размер на 100лв., с която сума е погасена
само първата вноска и никаква част от главницата.
Твърди се, че към момента задължението по кредита е изцяло изискуемо с изтичането на
срока за последната вноска на 03.12.2024 г., като същото е в общ размер 2185.88 лева, от
които 850 лева - главница, 186.31 лева - възнаградителна лихва, 645.69 лева - договорна
неустойка и 503.88 лева - такси.
Посочва се, че главният иск е предявен на договорно основание и е частичен - за вземане
за част от общо дължимата главница по договора, а евентуалният иск е предявен на
извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателят да върне чистата стойност
на кредита съгласно задължителното предписание на чл. 23 ЗПК.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор на насрещния
иск.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че на 26.03.2023 г. е сключен Договор за паричен заем № ****, по силата, на
който кредитодателят-ответник е предоставил на кредитополучателя-ищец сума в размер на
850 лв.
Сумата е следвало да бъде върната на кредитодателя на 18 двуседмични погасителни
вноски, видно от погасителния план към договора – всяка в размер на 99 лв., включваща
главница, възнаградителна лихва и неустойка. Уговорен е годишен процент на разходите
(ГПР) в размер на 65,24%. В чл.11 от договора страните са уговорили неустойка в случай, че
ищецът не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 5 от
3
договора. Видно от клаузата на чл.5 от процесния договор вземането по договора се
обезпечава с поне едно измежду няколко посочени от кредитора обезпечения.
Размерът на предвидената неустойка е 729,16 лв.
По делото са представени от страните и други писмени доказателства, касаещи
процесния договор за потребителски кредит.
От ответника е предоставена информация по договора за заем, видно, от която ищецът е
направил плащания в общ размер от 100 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи в условията
на пълно и главно доказване сключения между страните договор за заем, както и
противоречието му – в цялост или за процесната клауза за неустойка, с добрите нрави или с
императивни законови правила.
В настоящия случай ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поради което по отношение на представения
договор за потребителски кредит са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл. 143
– 148 ЗЗП.
Безспорно се установи, че между страните е сключен на 26.03.2024 г. Договор за
паричен заем, както и параметрите на същия.
Видно от разпоредбата на чл. 22 Закон за потребителския кредит ЗПК) - когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до нищожност на договора, защото последиците от
недействителността са възникнали при самото сключване на договора. Правните
последиците от обявяването на сключения договор за нищожен са предвидени в текста на
чл. 23 ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
В процесния случай се твърди неспазване на нарушение на императивната правна
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като сумата за неустойка, предвидена в чл. 11 от
договора при непредставяне на обезпечение, не е включена като разход в ГПР, което обаче е
задължително изискване за действителността на потребителския кредит. Посочената
разпоредба от договора, възлага в тежест на кредитополучателя-длъжник да осигури
обезпечение чрез поръчителство. От съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й
с естеството на сключения договор за потребителски кредит, се налага разбирането, че по
своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора, което последният е
прикрил, обозначавайки го като неустойка. Изискванията, които посочената клауза от
договорите възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено
предвид обстоятелството, че последният търси паричен заем. Тоест, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се
обогати. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него „неустойки“ към договорната
лихва, дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК в редакцията , действаща към момента на сключване на
договора (Доп. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), според която ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „Общ разход по кредита за
4
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От това следва,
че в него задължително трябва да са описани всички разходи, които потребителят трябва да
заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР
в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които
става изискуема разписаната в чл. 10 от Договора „неустойка“, то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.
Поставянето на кредитополучателят-потребител в неравностойно положение спрямо
кредитора, поради липса на данни колко е конкретният размер на оскъпяването му по
кредита, се явява в директно противоречие с чл. 3, § 1 – в случаите, когато дадена договорна
клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки
изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора и чл. 4,
касателно преценката за неравноправни клаузи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На
потребителя трябва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е
спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формирането му. В този смисъл е и
Решение №272/15.01.2021г., постановено по в.гр.д. №2669/2020г. по описа на БОС.
Следва да се отбележи, че в процесния случай ответникът не спори, че уговорената
неустойка не е включена в ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
За пълнота следва да бъде разгледано и твърдението на ищеца за неравноправност на
клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение, уговорена в текста на чл. 11 от
процесния договор. Тя, на самостоятелното основание на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е
нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Видно от текста на чл.5 от процесния
договор вземането по договора се обезпечава с банкова гаранция или поръчителство за
пълния размер на кредита, което следва да се представи в тридневен срок от сключването на
договора и което представлява лично обезпечение - поръчителство на едно физическо лице,
одобрено от кредитора, което обаче следва да отговаря на едновременно на следните
специфични изисквания, подробно описани по-горе. Това противоречи на дадените от
задължителни критерии в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК, тъй като уговорената с потребителя неустойка не разполага с присъщите си функции.
Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само
заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по
5
същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция
не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен,
почти равен на главницата. Изводът на съда е, че плащането на сумата по тази неустойка
противоречи на добрите нрави. Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между
договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно
кредитора по договора. Тази нищожност е изначална, тя произтича пряко от съдържанието
на нормата и затова е без значение дали договорените с нея суми са платени от ищеца или
не са, тъй като плащането или неговата липса не могат да санират нищожност.
По насрещните искове, предявени от ответника:
Първият от тях е частичен иск за сумата от 750 лв. – главница, с правно основание
чл.79 от ЗЗД, а предявеният в условията на евентуалност иск, в случай, че съдът обяви
процесния договор за недействителен е за връщане чистата стойност на кредита, която в
случая е 750 лв., с оглед твърдението му и представените доказателства, че са заплатени от
ищеца 100 лв.
Доколкото съдът обяви целия договор за недействителен, то следва, че се дължи
произнасяне по евентуалния иск – за връщане на чистата стойност на кредита в размер на
750 лв.
Последиците от недействителността на договора са визирани в чл.23 от ЗПК, а
именно - възстановяване само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи.
С оглед обявената недействителност на процесния ДПК, твърдението на ответника за
платени суми по договора в размер на 100 лв., както и липсата на оспорване на това
обстоятелство от страна на ищеца и липсата на доказателства за други плащания по
договора, то следва, че предявеният насрещен иск за връщане на сумата от 750 лв.,
представляваща чистата стойност на процесния ДПК е основателен и като такъв следва да се
уважи за сумата от 750 лв.
Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. При този изход на спора и
направените от двете страни искания за присъждане на разноски, такива се следват и на
двете страни.
Предвид изхода на спора по главния иск, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски в размер на 550 лева, от които 500 лв. –
адвокатски хонорар и 50 лв. – заплатена държавна такса.
Разноските на ищеца по насрещния иск възлизат на 530 лева, от които: 480 лв.
адвокатски хонорар и 50 лв. - държавна такса, които следва да бъдат поети от ответника по
насрещния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между Н. С. Ч., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б****** и „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от управителя Н. П.П., Договор за
паричен заем №****/26.03.2024г., поради противоречието му с чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. С. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б******, да заплати на
6
„КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С*****, представлявано от управителя Н. П.П., сумата 750 лева – неизплатена главница по
Договор за паричен заем №****/26.03.2024г.
ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С*****, представлявано от управителя Н. П.П., да заплати на Н. С. Ч., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б******, сумата от 550 лева – съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Н. С. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б******, да заплати на
„КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С*****, представлявано от управителя Н. П.П., сумата от 530 лв. – съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7