№ 1255
гр. Русе, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520101774 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 242 от КТ, чл. 224
от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ.
Ищцата И. М. М. твърди, че с Трудов договор № 101/25.03.2022 г. на основание чл.
61, ал. 1, т. 1 от КТ била назначена на длъжността "Шивач мъжко дамско облекло" в
ответното дружество „ЗЕС 12“ ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 650 лева. От 01.04.2022 г. същото било изменено в размер на 710 лева. От 01.01.2023 г.
предвид изменението на минималната работна заплата, брутното и трудово възнаграждение
било променено на 780 лева, като всички промени били отразени в трудовата й книжка.
Общият трудов стаж към момента на постъпването й на работа бил 32 г. и 2 м., за което й се
дължало допълнително заплащане в размер на 0,6 % за всяка прослужена година, общо 19,2
%, допълнителни начисления върху брутното трудово възнаграждение или 136,32 лева за
2022 г. и 149,76 лева за 2023 г. месечно. Със заповед № 87/03.04.2023 г. трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. В заповедта било
записано, че трудовото правоотношение било прекратено, считано от 03.04.2023г., както и че
й се дължало обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 11 дни.
При прекратяване на това основание работодателят дължал на работника или служителя
обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за срока на предизвестието при безсрочно трудово
правоотношение. Това обезщетение не било отразено в заповедта. Размерът на дължимото и
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, което следвало да й се изплати било в размер на 929,76
лева. Същото не й било изплатено при прекратяването на трудовото правоотношение.
Работодателя не изплатил и дължимото трудово възнаграждение за периода от
01.11.2022 г. до 02.04.2023 г. в общ размер на 4487,92лева, както следва:
1. за периода от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. в общ размер на 849,32 лева
2. за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 849,32 лева
1
3. за периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г. в общ размер на 929,76 лева
4. за периода от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. в общ размер на 926,76 лева
5. за периода от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г. в общ размер на 929,76 лева
Не било изплатено и дължимото обезщетение от общо 479,50 лева по чл. 224 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск, както следва за:
- 2022 г. – 8 дни в размер на 42,47 лена на ден или общо 339,76 лева
- 2023 г. – 3 дни в размер на 46,49 лева на ден или общо 139,74 лева
Иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4487,92 лева,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2023 г. до
02.04.2023 г.; сумата от 479,50 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 224 от
КТ за неизползван платен годишен отпуск – 11 дни, от които: 8 дни за 2022 г. в размер на
339,76 лева и 3 дни за 2023 г. в размер на 139,74 лева, както и сумата от 929,76 лева,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 26.03.2024 г. до окончателното им изплащане.
Ответникът „ЗЕС 12“ ЕООД не е представил отговор на исковата молба и не взема
становище по исковете.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид неявяването на ответника в първото по делото заседание, като не е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, не подаването на отговор на
исковата молба и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение,
съдът намира искането основателно – налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК.
Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като
от представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е вероятно
основателен. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Следователно настоящото решение може да
се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Ответникът дължи на основание чл.78, ал.6 от ГПК и държавна такса в размер на
279.52 лв. за обективно съединените искове.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "3ЕС 12" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе, ул."Борисова" № 99, да заплати на И. М. М. с ЕГН: ********** от ********,
сумата от 4487,92 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за
периода от 01.11.2023 г. до 02.04.2023 г.; сумата от 479,50 лева, представляваща обезщетение
на основание чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 11 дни, от които: 8 дни
за 2022 г. в размер на 339,76 лева и 3 дни за 2023 г. в размер на 139,74 лева, както и сумата
от 929,76 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната
2
лихва върху сумите, считано от 26.03.2024 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА "3ЕС 12" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе, ул."Борисова" № 99, да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на
279.52 лв. за обективно съединените искове.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на въззивно обжалване на основание чл.239, ал.4 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3