№ 1045
гр. Стара Загора , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Женя Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20205530103566 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.150, във връзка с чл.143, ал.2 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на детето С.К, ЕГН:
********** и че с решение по гр.д. 803/2017г. по описа на РС – Стара Загора е
бил осъден да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 200 лева, считано
от 07.02.2017г..
Твърди се още в исковата молба, че оттогава изминали три години и
половина, през който период от време се променили икономическите условия
на живот и значително нараснали нуждите на детето. Предстояло детето да
бъде в шести клас за учебната 2010-2021 г. Отделно от това, тя била активен
състезател в Спортен клуб по плуване „Траяна“, дори била определена за
Спортист №1. Всичко това било свързано с осигуряване на допълнителни
средства за подходящи екипи и пособия за плуването, които били скъпи.
Посещаването на лагери и състезания също било свързано с заплащане на
такси. Доходът на майката не бил достатъчен за задоволяване на нуждите на
детето, а ответникът разполагал с възможност да заплаща издръжка в по –
висок размер.
На горепосочените основания се прави искане до съда за постановяване
на решение, с което да бъде увеличен размера на издръжката на детето от 200
1
лева на 330 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
настъпване на основания за нейното изменение, респ. прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане . Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. Й. К. е подал отговор, с който
оспорва иска само по размер. Твърди, че отделно от издръжката, която
заплащал на дъщеря си, я водил на почивки и екскурзии и редовно й
закупувал необходимите за спорта дрехи и храни, тъй като и той се радвал на
успехите й. Съобразно възможностите си, заявява, че е съгласен издръжката
да бъде увеличена на 250 лева и предлага споразумение в този смисъл.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата, заявява, че
поддържа исковата молба по изложените в нея доводи.
В съдебно заседание ответникът, лично и чрез процесуалния си
представител, оспорва размера на предявения иск. Излага съображения, че е
готов да заплаща дори претендираната издръжка, при условие, че ищцата
прекрати заведеното срещу него изпълнително дело за принудително
събиране на издръжка, тъй като не е дал повод за завеждането му и само го
натоварва с такси и разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, редовно призовани,
не изпраща представител, депозират социален доклад, в който се взема
становище, че увеличаването на издръжката е в интерес на детето.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира
за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане, се установява, че
детето С. Г. К., ЕГН: ********** е на 12 години понастоящем и нейни
родители са Г. Г. М. и Г.Й.К..
Видно от приложеното гр.д. № 803/2017г. по описа на РС – Стара Загора,
с влязло в законна сила на 25.10.2017г. решение ответникът е бил осъден да
заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 200 лева, считано от 07.02.2017г..
2
По делото не е спорно, а и това се установява от събраните писмени
доказателства и от данните, сдържащи се в приложения социален доклад, че
С. Г. К. е ученичка в VI клас в ППМГ „Гео Милев“ за учебната 2020 – 2021 г.,
че е пълна отличничка и че е активен състезател в Спортен клуб по плуване
„Траяна“, участва в състезания и се класира на призовите места. От
представените по делото квитанции, се установява, че заплащаната такса за
тренировките по плуване на детето е била в размер на 50 лева месечно, като за
м. октомври 2020 г. е представена квитанция за заплатена месечна такса от 55
лева (л.175), а купоните за храна в училище са в размер на 2.10 лева на ден. За
суитчър към униформа, на 27.05.2020 г. е платена сума от 38 лева. Видно от
разписка, издадена на 03.06.2020 г. от Спортен клуб по плуване „Траяна“, за
спортен екип на Сиана е заплатена сума от 42 лева (л. 28).
За 2018г. са представени доказателства, че Сиана е участвала в 4
състезания, проведени извън гр. Стара Загора, за 2019г. – 7 броя състезания
извън гр. Стара Загора, за 2020 г. – 3 състезания извън гр. Стара Загора (л.78-
120 и л. 127-133 и л. 168-170).
Видно от удостоверение от 27.05.2020 г., издадено от нотариус Стойка
Михалева, за периода от м.декември 2019г. до м.май 2020 г. майката Г.М. е
получила брутни трудови възнаграждения в размер на 700 лева месечно (л.
23).
Видно от служебна бележка от 15.10.2020 г., издадена от ДА „ТО“, за
периода от 01.04.2020 – 30.09.20202г., бащата Г. Й. К. е получил брутни
трудови възнаграждения в общ размер на 12742,68 лева, т.е. средномесечно
брутно възнаграждение от 2123,78 лева.
От социалния доклад по делото, в който са обективирани събеседванията
с майката и детето и от становището на ДСП – Стара Загора, в което е
обективирано събеседването с бащата, се установяват гореизложените факти
относно това, че детето живее с майка си, че редовно се вижда с бащата си, че
отношенията между двамата родители са влошени и те не поддържат никакъв
контакт, че Сиана е ученичка в ППМГ „Гео Милев“, че е активен състезател
по плуване, както и че издръжката на Сиана от 200 лева месечно се събира
принудително от съдебен изпълнител в хода на образувано изпълнително
дело. Отделно от това, бащата съобщава, че още през м. април 2020 г. е казал
3
на Сиана да каже на майка си да вдигне наложения запор върху заплатата му,
а той да й дава още 60 лева към издръжката от 200 лева, но майката не
отговорила на предложението. Бащата е казал още пред социалния работник,
че редовно, извън издръжката, купувал дрехи, храна на Сиана и че тази
година й е купил 2 чифта маратонки от по 300 лева. Освен това, подпомагал
финансово и голямата си дъщеря, на 21 години, която била студентка в
Пловдив. При събеседването със социалния работник, майката пък е
съобщила, че за състезанията на Сиана извън гр.Стара Загора плаща разходи
около 130 лева всяко, че Сиана имала два тренировъчни бански костюма от
по 55 лева всеки, че пособия за плуване – очила, шапки и др. били на
стойност 30 лева, че необходимите на Сиана състезателни бански костюми
били 4 на брой, около 200 лева всеки, очила 100 лева. Отделно от това,
осигурявала джобни на детето около 60 лева месечно. При изслушването на
детето от социални работник то потвърждава казаното от майка си за
джобните си и за разходите по състезанията. Детето казва, че редовно се
вижда с баща си, че от две години празнува вкъщи рождения си ден и че за
рождения й ден тази година баща й е купил маратонки, както и за първия
учебен ден, но обикновено дрехите и обувките й се купували от майка й.
Съдът не взема предвид представените по делото разпечатки от имейл за
поръчки на стоки, фактури и фискални бонове за закупувани различни стоки
– основно дрехи, тъй като от съдържанието на същите не се може да се
установи с категоричност, че удостоверяват разходи, направени във връзка с
детето Сиана, предвид оспорването в тази насока от процесуалния
представител на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼
от размера на минималната работна заплата, която в момента е 610 лева, т.е.
минимално дължимата от родителя издръжка е 152,50 лева.
4
Съгласно разпоредбата на чл.150 СК при изменение на обстоятелствата,
присъдената издръжка може да бъде изменена. Необходимо е изменението да
е трайно и съществено, като то може да се изразява в трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По делото се установи безспорно, че последно присъдената на детето
издръжка е в размер на 200 лева и че оттогава до сега е изминал период от 3
години и половина и че детето вече е тийнейджър на 12 години, в 6 – ти клас.
Поотделната и съвкупната преценка на тези факти налага извода за трайно и
съществено изменение на обстоятелствата, при които е определена
издръжката на детето - увеличение на нуждите на търсещия издръжка
съотнесени към променените икономически условия на живот в страната за
изтеклия дълъг период от време. Следователно са налице предпоставките за
увеличение на издръжката
Затова съдът, като отчете възрастта на Сиана (на 12 год.), нейните нужди
( от храна, дрехи, обувки, разходите във връзка с упражнявания от нея спорт
– плуване, разходите за ток, вода и ноторно известните им цени, като взе
предвид също данните на НСИ за средствата, необходими за издръжка на
едно лице), както и възможностите на нейните родители (майката е с месечно
брутно трудово възнаграждение от 700 лева, а бащата – малко над 2000 лева),
както и нормативната уредба за размера на дължимата издръжка и обичайно
присъжданата такава в аналогични случаи, приема, че нужната цялостна
издръжка на детето е около 461 лева за месец, от които бащата следва да
заплаща сумата от 300 лева месечно. Остатъкът от 161 лева за издръжката на
детето следва да бъде поет от майката, като се има предвид непосредствените
грижи, които тя полага за детето (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). Определяне на
издръжка в по – висок размер няма да бъде съобразено с доказаните нужди на
детето и разходите за задоволяването им. Съдът не възприема тезата за
извънредни разходи за детето в размер, значително надхвърлящ обичайните
такива за дете на тази възраст. Нещо повече, видно от мотивите на съдебното
решение, с което е била определена предходната издръжка на детето, са били
отчетени фактите, че и тогава Сиана също е била ученичка, че купоните за
храна в училище са били в размер на 1.70 лева, че таксата за плуване е била
45 лева и че е участвала ежегодно в състезания по плуване, и че са й били
5
необходими екипировки и пособия във връзка с плуването. Така че не се
касае за новонастъпили обстоятелства и новонастъпили извънредни разходи
за тях, а съдът отчита само нарастването на техните цени във времето, като
например, че месечната такса за тренировките по плуване е увеличена на 55
лева, купоните за храна на 2.10 лева, ноторно известното поскъпване на
всички стоки и услуги, считано от 2017г. насам. Съдът на база представените
писмени доказателства и данните в социалния доклад, приема, че разходите
на Сиана във връзка с плуването възлизат максимум на сумата около 1800
лева годишно (4 бански костюма за състезания по около 200 лева всеки=800
лева, + 2 чифта бански костюми за тренировки по 50 лева=100 лева, +100
лева – за очила и др. пособия,+ около 800 лева – разходи за 6 състезания
средногодишно извън гр. Стара Загора, предвид представените доказателства
за броя на същите през годините) или това прави разход от 150 лева
средномесечно + 55 лева за месечна такса за тренировки + около 46 лева за
купони за храна в училище на месец + 210 лева средномесечно, определени
от съда, за останалите ежедневни разходи на детето за дрехи, храна вкъщи,
училищни пособия, за приспадащите му се части от разходите за комунални
услуги, то сумата възлиза на 461 лева. Определяне на издръжка в по – нисък
размер от 300 лева, която да бъде заплащана от бащата, няма да бъде в
интерес на детето Сиана, предвид нейните нужди, предвид доказаните по
делото разходи във връзка със спорта на детето и предвид доходите на
бащата, които са достатъчно високи, за да заплаща тази приспадащата се част
от издръжката на Сиана и да подпомага финансово и другото си дете,
навършило пълнолетие понастоящем. Следва да бъде отчетен и фактът, че
към момента на определяне на издръжката от 200 лева през 2017г., доходът на
бащата е бил значително по – нисък от сега, а именно е получавал брутно
трудово възнаграждение от около 1400-1500 лева месечно. Неоснователни са
твърденията на ответника, че 250 лева издръжка ще бъде достатъчна за
задоволяване нуждите на детето, предвид установените по делото разходи във
връзка с плуването на детето, като бащата изрично заяви, че подкрепя детето
си в това негово начинание и че се гордее с него. Що се касае до
възраженията на бащата относно образуваното срещу него изпълнително
дело, съдът не е компетентен да вземе становище в настоящото производство.
Но няма как не бъде отразено обстоятелството, че бащата в съдебно заседание
заяви готовност, в името на детето, да заплаща издръжка дори в по – висок
6
размер от определения от съда с настоящото съдебно решение, при условие,
че майката поеме моралното задължение (нескрепено с юридическа санкция)
да прекрати изпълнителното дело срещу него, като парите за разноски по
изпълнителното дело, които сега бащата плаща, да бъдат дадени на детето, но
майката, чрез процесуалния си представител, отказа и това предложение за
спогодба. Настоящото производство не е състезание между двамата родители,
съдът не оценява кой родител е по – добрият, но следва да се има предвид, че
всяка една от страните трябва да упражнява процесуалните си права
добросъвестно съгласно чл. 3 ГПК и че носи отговорност за неспазването на
тази разпоредба. Правото на издръжка принадлежи на детето, а не на
родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и
размерът й не е обусловен от отношенията между двамата родители, предвид
пространно развитите в защитата на процесуалния представител на ищцата
доводи за личните отношения между родителите и детето.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за увеличение на издръжката
на детето Сиана следва да бъде уважен до размер на 300 лева и отхвърлен над
този размер до пълния претендиран от 330 лева. На основание чл. 242 ал. 1 от
ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената сума за издръжка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото, съразмерно с уважената част от иска или сумата в размер на 307,69
лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, държавна такса
върху увеличения размер на издръжката, която възлиза на 144 лева. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата в размер на 92,31 лева – за адвокатско възнаграждение за
процесуалния й представител, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Доколкото в съдебно заседание съдът е обявил на страните, че ще се
произнесе със съдебно решение на 28.12.2020г., който ден е обявен за
неработен такъв, то срокът за обжалване на настоящото решение следва да
бъде определен, че тече от връчването на решението на страните.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка по гр.д. № 803/2017г. по
описа на РС – Стара Загора, КАТО:
ОСЪЖДА Г. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Стара Загора,
бул. Руски № 5, вх. А, ет. 4, ап.12, да заплаща на малолетното си дете С. Г.
К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. Г.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Стара Загора, ул. Екзарх Антим I
№ 127, aп. 12, ежемесечна издръжка в размер на 300 лeва (вместо досега
определената издръжка от 200 лева), считано от 16.09.2020 г. до
настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на ежемесечна издръжка
над сумата от 300 лева месечно до пълния претендиран размер от 330 лева
месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената сума за издръжка.
ОСЪЖДА Г. Й. К., с п.а., да заплати на Г. Г. М., с п.а., в качеството й
на майка и законен представител на детето С. Г. К., ЕГН ********** , сумата
в размер на 307,69 лева, представляваща направените от нея разноски в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Г. М., с п.а., в качеството й на майка и законен
представител на детето С. Г. К., ЕГН **********, да заплати на Г. Й. К., с
п.а., сумата в размер на 92,31 лева, представляваща направените от него
разноски в настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА Г. Й. К., с п. а. , да заплати по набирателна сметка на РС –
Стара Загора, в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт,
сумата от 144 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9