№ 14243
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110135296 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС.
Ищецът Н. П. П. извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че е придобил от своя чичо Н. М. П. по силата на универсално
завещателно разпореждане следните недвижими имоти: дворно място,
находящо се в гр. Нови Искър, кв. „..“, съставляващо парцел I – 324, от
квартал 119, по плана на гр. Нови Искър, квартал „Гниляне“, одобрен със
Заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г., по скица от две страни улица, парцел
II – 324, парцел XVI – 318, с площ по нотариален акт от 550 кв.м., при съседи
по нотариален акт: от две страни улица, П.П., В.Хр., Вл.Ст. и В.В., заедно с
построената в него жилищна сграда със застроена площ от 73,10 кв.м. ;
парцел II – 324 и III – 324 от квартал 119 по плана на гр. Нови Искър, квартал
„Гниляне“, одобрен със Заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г. при общи за
1
двете съседни парцела граници по скица: парцел I -324, парцел IV – 324,
парцел XI – 320, парцел XII – 319, парцел XVI – 318. Твърди, че посочените
имоти са идентични с поземлени имоти с идентификатори ........., ......... и .........
по КК, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния
директор на АГКК и поземлен имот № 180 по кадастрален план, лист 16 от
1960 г. за кв. „Гниляне“, съхраняван в архива на Софийския кадастър. Твърди,
че тъй като разполагал само с констативен акт на името на завещателя му и с
оглед желанието му да се снабди с документ за собственост на поземлен имот
с идентификатор ......... (стар УПИ I – 324 от кв. 119, по плана на гр. Нови
Искър, кв. „Гниялне“) на негово име, се опитал да се сдобие с данъчна оценка
на имота, но му било отказано, тъй като УПИ I – 324, УПИ II – 324 и УПИ III
– 324 от квартал 119 по плана на гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“ били
декларирани от ищеца като един имот с обща площ 1500 кв.м., а за да бъдат
предекларирани имотите следвало да се представи скица от АГКК за всеки
един от имотите. Сочи, че за поземлен имот с идентификатор ......... г. се
снабдил със скица, но за останалите два имота с идентификатори ......... и
......... по КК, по одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК, за собственик била посочена СО.
Процесните имоти били актувани от ответника като общински имоти без
знанието на завещателя му и въпреки безспорно установеното негово и на
праводателя му фактическо владение върху имотите. Посочва, че и трите
имота са заградени с масивна ограда и никога нито завещателят, нито той не
са губили владението върху съшите. Твърди, че наследодателят му е
придобил процесните имоти през 1967 г. от бившия член на ТКЗС А.В., както
и че праводателят му е владял имотите непрекъснато и необезпокоявано от
придобиването им до смъртта му през 1991 г. Сочи, че след смъртта на Н. М.
П. декларирал в съответното данъчно подразделение собствеността върху
завещаните му имоти, като считано от 1991 г. владее същите непрекъснато и
необезпокоявано и редовно заплаща дължимите за тях данъци и такси. Към
свето владение присъединява владението на своя праводател, като твърди, че
в периода от 1967 г. до датата на исковата молба и двамата явно и
необезпокоявано са упражнявали трайна фактическа власт върху процесните
два имота с намерение да ги своят за себе си, без това владение да е било
оспорвано от трети лица. Ето защо счита, че е придобил правото на
собственост върху поземлени имоти с идентификатори ......... и ......... по КК,
2
одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящи се в гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“. Искането към съда е да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо СО, че ищецът е
собственик на процесните имоти на основание придобивна давност, изтекла в
периода 1967 г. -2022 г.
Ответникът СО, район „Нови Искър“, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявени иск като неоснователен. Оспорва процесните имоти
да са били придобити от завещателя на ищеца, както и същите да са били
завещани на последния. Твърди, че към 1991 г. процесните два имота са били
държавна собственост. Позовава се на § 42 ЗИД от Закона за общинската
собственост, съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти –
частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон
подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото представено саморъчно завещание на Н. М. П. от 1977 г. и
протокол от обявяване, от които е видно, че Н. М. П. е завещал всички свои
имоти на Н. П. М..
Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена
000164/10.04.2012 г. От същото е видно, че Н. П. М. и Н. П. П. /ищец/ са едно
и също лице.
Представен е договор от 01.04.1966 г. за продажба от Н. П. на Б.Д. на имот,
който не е предмет на настоящото производство.
Представен е нотариален акт №..12.12.1991 г., том XII, д. №2110г. за
3
собственост на недвижим имот УПИ I-324, придобит по давност, който не е
предмет на настоящото производство.
Представени са скици №.../11.03.2022 г. на поземлен имот идентификатор
№........., скица на сграда №../15.06.2016 г. на сграда с идентификатор
№..........1, комбинирана скица за пълна или частична идентичност,
удостоверение №../28.01.2016 г.
Разпитана по делото е свидетелката Г., която разказва, че познава младия
Н. П. от 2-3 години. Имотът в гр. Нови Искър го знае, той й е в съседство.
Посочва адрес: гр. Нови Искър. кв. „..“, ул. „..“. Тя е на №130, а те на №132,
непосредствено след нея. Неговият имот бил доста голям. Преди години част
от него била продадена. Между тях имало мрежена ограда, откъм улицата
имало ограда с цимент и нагоре с платна. От другата страна имало улица,
където имало пак мрежена ограда, но на 6.09.2022 г. дошли от общината и
махнали оградата откъм ул. „Спортна“ донякъде. В началото на парцела
имало къща. Докъдето била къщата, по дължината на улица „Спортна“
оставили оградата, след това я махнали. Имало дървета в имота. Някои от тях
изкоренили от общината. През годините имало много дървета, имало лозови
насаждения, поддържано било. Преди младия П. имотът бил на стария П..
Свидетелката била на това място от 1964 година, старият П. живеел там и бил
в една по- малка къща със съпругата си. Той бил великолепен градинар и
овощар. Имал цветя, овошки. Живеел на това място. Жена му ходела на
работа в София, но живеели там. След смъртта му имотът започна да се
стопанисва, предполага, от бащата на младия П.. По едно време имало нещо
като зеленчукова градинка. Косели я редовно. Друг човек, чужд, в имота не е
виждала, не е чувала за претенции, нито някой е идвал. На 6.09.2022 г. преди
обяд чула шум и като погледнала навън видяла багери и камиони и разбрала,
че има някакъв проблем, дотогава- никой- нищо. Уточнява, че след смъртта
на стария П., младият е посещавал имота един път в месеца задължително.
Може и повече да е идвал, но тя го засичала веднъж месечно.
Свидетелят П. разказва, че познава стария П. лично от 1958 година. Бил в
имота му и при него ходел като дете. Возел го на мотора. Имал имот и къща в
Нови Искър. Комшии били. Имотът му от запад граничел с .., от север с едно
място, което било на Ив.Г. едно време, след това направили ул. „Спортна“, на
изток граничел с Г.Авр., но после продали част от мястото. От юг граничел с
4
П.Г., В.П. и Вл.. Около два декара бил имотът, ограден отвсякъде. Свидетелят
е от 1958 година там. Заварили го там през 1958 г. Имал много хубава
градина, круши, ябълки, много добре поддържано място. Там живеел. Не
познава младия П.. Откак си отишъл старият П., имало квартиранти по едно
време. Със сина на младия П. се запознал преди около година. Правел
къщата, от 1 или 2 години го вижда. Никой не е идвал, да бута или събаря не е
чувал. Знае от 1958 година кой държи имота. За преди това не се
интересувал.
Прието по делото е заключение по съдебно техническа експертиза, от
което се установява следното: проследен е регулационният статут на имоти с
идентификатори ........., ......... и ......... по КК, одобрена със заповед №РД-18-
3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, находящи се в кв. Гниляне, гр. Нови Искър.
Същите са идентични с УПИ I-324, II-324 и III-324, с изключение на ......... в
северозападния си ъгъл, който е скосен при проектиране на УПИ I-324.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:
Ищецът легитимира себе си като собственик на процесния имот на
основание давностно владение, поради което последното подлежи на пълно и
главно доказване от него, съобразно разпределената доказателствена тежест, а
именно че е упражнявал в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно
и явно фактическа власт върху процесния имот, с намерение да ги свои.
Съдът намира, че от свидетелските показания на свидетелите П. и Г. се
установяват по категоричен начин горните предпоставки по отношение
твърденията за владение на процесните имоти от Н. М. П. /праводател на
ищеца/ и ищеца, а съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗС „Владелецът може да
присъедини към своето владение и владението на праводателя си“. По
думите на Г. Н. М. П. е владял имота поне от 1964 г., впоследствие ищецът, а
според П. и от по-рано-1958 г . И двамата описват начина, по който
праводателят-старият П. своял вещта- посочват се конкретни действия. От
думите на двамата съдът се прави извод, че са налице и двете характеристики
на владението по смисъла на ЗС- обективна- упражняване на фактическа власт
и субективна- намерение да се държи вещта като своя. От техните показания
5
става ясно, че своенето през годините е необезпокоявано и че през този
период не се установяват да са налице действия на трети лица, смущаващи
владението на имота от страна на ищеца.
Съдът не споделя тезата на ответника СО, че имотът е бил стар
държавен, респ. общински. Данни този имот да е стар общински или
държавен няма. От представените по делото актове не може да се установи с
категоричност, че същите касаят процесния имот.
Поради изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и при своевременно поискани разноски съдът
присъжда в полза на ищеца 3450 лв. разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от Н. П. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. адрес срещу СО, с адрес: гр.
Нови Искър, ул. адрес искове с правно основание чл. 124 ГПК, че Н. П. П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „адрес е собственик на
следните недвижими имоти: парцел II – 324 и III – 324 от квартал 119 по
плана на гр. Нови Искър, квартал „Гниляне“, одобрен със Заповед № РД-50-
09-234/12.06.1984 г. при общи за двете съседни парцела граници по скица:
парцел I -324, парцел IV – 324, парцел XI – 320, парцел XII – 319, парцел XVI
– 318. находящи се в гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, идентични с поземлени
имоти ......... и ......... по КК, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК и поземлен имот № 180 по кадастрален
план, лист 16 от 1960 г. за кв. „Гниляне“, на основание давностно владение.
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. Нови Искър, ул. адрес да заплати на Н. П.
П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. адрес на основание
6
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 3450 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7