№ 276
гр. София , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000190 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260057/11.01.2021 г. по т.д.№ 893/2020 г., СГС, ТО, VI-14 състав
е отхвърлил предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) с ЕИК
********* против Фондация „Център за икономическо развитие“ с ЕИК ********* искове:
1./ с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН за обявяване недействителността, по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н./, на Договор за дарение от
09.11.2010 г. сключен между КТБ АД /н./ и Фондация „Център за Икономическо Развитие“,
по силата на който КТБ АД /н./ е предоставило безвъзмездно на Фондация „Център за
Икономическо Развитие“ парични средства в размер на 20 000 лева; с правно основание чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност, по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н./, на Договор за дарение от 09.11.2010 г.,
сключен между КТБ АД /н./ и Фондация „Център за Икономическо Развитие“ по силата на
който КТБ АД /н./ е предоставило безвъзмездно на Фондация „Център за Икономическо
Развитие“ парични средства в размер на 20 000 лева и с правно основание чл. 55, ал.1 от
ЗЗД, за осъждане на Фондация „Център за Икономическо Развитие“ да върне в масата на
несъстоятелността на „КТБ АД /н./ сума в размер на 20 000 лева, като неоснователни. С
решението „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) е осъдена да заплати на ФОНДАЦИЯ
„Център за икономическо развитие“ с ЕИК ********* разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и в полза на бюджета
на Софийски градски съд, сумата 1600 лева – държавна такса за предявените искове, която
да се събере от масата на несъстоятелността.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от синдиците на „Корпоративна
търговска банка“ АД (н.), с която молят то да бъде отменено като незаконосъобразно като
въззивният съд уважи предявения от синдика на „Корпоративна търговка банка“ АД (н.)
главен иск е правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, обективно съединен при условията на
евентуалност е иск е правно основание чл.55 ЗЗД, предл. 1, обективно съединен при
1
условията на евентуалност е иск с правно основание чл. 86 ЗЗД и евентуален иск по чл. 135
от ЗЗД, обективно съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 55
ЗЗД, предл. 1, обективно съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД. Поддържат, че първоинстанционния съд неправилно приел, че не е налице
намерение за увреждане на кредиторите на банката /липсвали доказателства за настъпването
на неблагоприятни последици за кредиторите, като пряк резултат от сделката/действието/,
поради което липсва предпоставка за уважаване на главния иск с правно основание чл. 60,
ал. 1, т. 3 ЗБН. Поддържат, че процесната сделка е увреждаща кредиторите на
несъстоятелността, тъй като с нея банката се е лишила от свое имущество и е намалила
патримониума си, което е винаги във вреда на интересите на нейните кредитори.
Имущественото разпореждане било безвъзмездно и срещу предоставената парична сума
банката не получила насрещна престация. Намерението за увреждане имплицитно се
съдържало в самия разпоредителен акт и се извеждало от безвъзмездния му характер.
Намерението за увреждане било налице винаги, когато банката се освобождава, като
отчуждава безвъзмездно, от активи от имуществената си сфера, без да зачита интересите на
своите кредитори – вложителите. Намерението да се увредят кредиторите на банката било от
категорията на обективните предпоставки и предполагало, че чрез извършеното действие,
длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Дарителската дейност
обективно предполагало намаляване на актива на дарителя, който актив би послужил за
удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността му.
Съдът неправилно приел, че годишния доклад на КТБ АД (н.) за 2010 г.;
уведомленията по чл. 27 от Наредба № 2 на КФН за периода на сключване на договора
относно рейтинга на банката и данните от ГФО за същия период, косвено доказвали, че
стойността на дарението в съпоставка с реализираната печалба и финансовото състояние на
Банката не води до намаляване на възможностите на банката да удовлетворява кредиторите
си. Жалбоподателите поддържат ирелевантност на обстоятелството относно имущественото
и финансовото състояние на Банката към този период. Това обстоятелство не било част от
фактическия състав на главния иск нито по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, нито на евентуалния по чл.
135 ЗЗД. Без значение било дали атакуваното с иска действие е увреждащо към момента на
извършването му. Допълнително въззивникът твърди, че през годините на 2008 г. до 2014 г.
включително, банката е сключила множество разпоредителни сделки, които в своята
съвкупност я довели до сегашното й състояние, независимо от общодостъпните документи,
изразяващи доброто финансово състояние на банката към онези моменти - посочването в
докладите за дейността на КТБ АД (н.) за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., че през
съответната година „банката продължи да генерира стабилни приходи от основната си
дейност, при осъществяване на системен контрол на разходите.“. Относно имущественото
състояние на Банката, следвало да се има предвид посоченото от БНБ в „Доклад на
Българската народна банка, изготвен за информация на народните представители от 43-тото
Народно събрание на Република България“, че : „всички направени констатации и
заключения в доклада от проведената надзорна инспекция в периода 7 юли - 14 октомври
2014 г. потвърждават изводите, направени в резултат на докладите от 20 октомври 2014 г. на
трите одиторски компании за анализ и оценка на активите на КТБ АД, а именно, че
контролните и ръководни органи на банката са прилагали порочни банкови и бизнес
практики, като в продължение на години са представяли неверни и подвеждащи финансови
и надзорни отчети. Поради тази причина БНБ ще изпрати доклада от надзорната инспекция,
извършена в периода 7.07.-14.10.2014 г., на Софийска градска прокуратура.“ /Приложение
№ 1, стр. 38/.
При преценката за намерение за увреждане не следвало да се изследва
преследваната от страните или от едната страна по договора цел, която не била и елемент от
фактическия състав на договора за дарение. Целта, каузата на увреждащата сделка можело
да бъде всякаква и тя не изключвала намерението за увреждане у длъжника.
При изследване на правните действия, извършвани от банката следвало да се
2
има предвид специфичния им характер като намерението за увреждане следва да се
съобразява с типичната за нея дейност. От значение било, че в периода на сключване на
процесния Договор за дарение от 09.11.2010 г., Банката отпуснала множество необезпечени
кредити /пр.: 1) 2 бр. ДБК от 04.01.2010 г. и от 20.08.2010 г., сключени с „БИЛДИНГ
РИСОРТ“ ЕООД, за сумите от 6 845 000 евро и 8 800 000 евро, по който са договорени, но
не са учредени обезпечения; 2) 2бр. ДБК от 04.01.2010 г. и от 22.02.2010 г., сключени с
„БУЛИТ 2007“ ЕООД (н.) за сумите от 5 280 741 евро и 3 324 911 евро; 3) ДБК от 29.10.2010
г., сключен с „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД (н.) за сумата от 5 000 000 евро;
4) ДБК от 23.11.2010 г. „БГ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД (н.) за сумата от 9 600 000 евро; 5)
ДБК от 29.12.2010 г. „АКВАНАДА“ ЕООД за сумата от 8 000 000 евро; 6) ДБК от 20.09.2011
г., сключен с „ШИП ИНВЕСТ“ АД (н.) за сумата от 25 000 000 евро/, които значително
намалявали паричните средства и паричните наличности в Банката и водели до нейната
несъстоятелност, поради изцяло необезпечения си характер. Сключването на тези договори
имало същите последица за кредиторите на банката като сключването на договорите за
дарение и/или спонсорство, които тя е сключила и които подадат в обхвата на закона.
Необезпеченият им характер, както и дарителската дейност обективно предполагали
намаляване на актива на длъжника, който в случая би послужил за удовлетворяване на
кредиторите на несъстоятелността. Сделките създавали затруднения при удовлетворяването
на кредиторите и при тях било налице съзнание за сигурното бъдещо настъпване на
неблагоприятните последици за кредиторите като пряк резултат от сключването на сделката
.
Съдът неправилно приел, че липсват предпоставки за уважаване на главния
иск с правно основание чл.135 ЗБН - знанието на длъжника за увреждане на кредиторите на
банката. Безвъзмездното разпореждане със средства от Банката било увреждащ акт за
кредиторите на несъстоятелността, чийто процесуален субституент били синдиците на КТБ
АД (н.). Практиката на Върховния касационен съд приемала, че увреждащият характер на
атакуваното по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД действие е винаги налице тогава, когато длъжникът
се лишава от свое имущество или имуществено право, когато намалява активите в своя
патримониум, когато един имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника и
преминава в патримониума на друго лице Без правно значение е дали атакуваното е иска
действие е увреждащо към момента на извършването му. Достатъчно е то да води до
намаляване на длъжниковото имущество, за да се приеме, че уврежда масата на
несъстоятелността и съответно кредиторите на несъстоятелността. Неправилно съдът приел,
че даряването на парични суми с оглед осъществяване на обществено полезна дейност и
подпомагане на фондацията за постигане на целите й не може да е предназначено да увреди
бъдещите кредитори на банката — вложителите към 20.06.2014 г. и с оглед доказаното
стабилно финансово състояние на банката. Специфичният характер на действията, които се
осъществяват от финансова институция били конкретно посочени и се изчерпвали със
публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставяне на
кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, както и следващите
дейности, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗКИ, в които не попадало безвъзмездното
предоставяне на сума /без значение от нейния размер/, предоставена с парите на вложители
на банката, в качеството й на такава. Дейността на банката, независимо от нейния вид, била
винаги възмездна и никога безвъзмездна, каквото е действието по договор за дарение.
Съгласно чл.2, ал.4 от ЗКИ Банката не можело да извършва по занятие други дейности извън
посочените в ал. 1 и 2, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяването на
дейността й или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити.
Дарението не е предвидено в дейността на никоя кредитна институция по закон, поради
което било налице знание за сигурното бъдещо настъпване на неблагоприятните последици
за кредиторите като пряк резултат от сключването на безвъзмездна разпоредителна сделка с
чужди средства. Правноирелевантно било за установяването на знание у длъжника за
разпоредителната сделка от фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД каква е била
успеваемостта на банката и какви са били финансовите й показатели. С безвъзмездния акт
3
на разпореждане в полза на ответника, длъжникът КТБ АД (н.), знаейки че има кредитори
(вложителите на банката), се лишавал от свое имущество и намалява патримониума си,
поради което уврежда същите със знание за това увреждане. Съдът неправилно се позовал
на това, че дарената сума била нищожен процент от собствения капитал на банката и не
била от естество да увреди кредиторите на банката. Размерът на сумата не бил предвиден от
закона критерий за увреждането. Единственото изискване, което законът посочва в този
смисъл, е да е налице намерение за увреждан.
Въззивникът представя Доклад на Българската народна банка, изготвен за
информация на народните представители от 43-тото Народно събрание на Република
България.
Въззиваемият Фондация „Център за икономическо развитие“ оспорва
въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено. Изцяло споделя
изводите на съда, изложени в съдебния акт.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ищеца
синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) срещу ответника Фондация „Център
за икономическо развитие“ обективно съединени искове с правно основание чл.60, ал.1, т.3
от ЗБН, евентуален иск с правно основание чл.135 от ЗЗД и евентуален иск с правно
основание по чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищците твърдят, че с решение на съда е обявена
несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) с начална дата на
неплатежоспособност 20.06.2014 г. На 09.11.2010 г., между „Корпоративна търговска банка“
АД (н.) и Фондация „Център за Икономическо Развитие“ бил сключен договор за дарение,
съгласно чл.1, ал.1 от който Банката дарява на Фондацията безвъзмездно, парични средства
в размер на 20 000 лева, която сума ще бъде предоставена по банкова сметка с титуляр
Фондация „Център за Икономическо Развитие“ в Обединена Българска Банка АД. Съгласно
чл. 2 от договора сумата на дарението се предоставяла с цел да бъде използвана във връзка с
подпомагане подготовката и представянето на доклади за състоянието на икономиката в
страната, като Фондация „Център за Икономическо Развитие“ с благодарност приема
дарението. От бордеро с уникален peг. № BORD00892058 от 11.11.2010 г. се установявало,
че „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) превела сумата в размер на 20 000 лева. Ищците
твърдят, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.60, ал.1, т. 3 от ЗБН и
сделката била с намерение да се увредят кредиторите на Банката, поради което в законовия 5
годишен преклузивен срок предявяват иск за отмяната й. При условията на евентуалност
поддържат, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, съгласно
която сделката е относително недействителна, тъй като е сключена с цел да се увредят
интересите на кредиторите на Банката, което се предполага от характера на дарителската
дейност водеща до намаляване на актива на дарителя, който би послужил за
удовлетворяването им. Сключването на сделката имало вредоносен характер като била
сключена с цел да се увредят интересите на кредиторите на Банката. Налице било и знание у
страните за увреждащия характер на действието, тъй като Банката била наясно с резултата
от сделката, а в сочената хипотеза на чл.135 ЗЗД при безвъзмездна сделка знанието за
увреждане у надарения не се изисквало. При постановяване на решение, с което процесното
дарение бъде обявено за недействително, независимо от основанието за това, за ищеца
възниквал правен интерес от предявяване на иск за реалното връщане на полученото по
4
силата на обявения за недействителен договор поради отпаднало основание.
Ищецът е поискал от съда на основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН, да се
постанови решение, с което да се обяви недействителността, по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на КТБ АД /н./, на Договор за дарение от 09.11.2010 г., сключен между
КТБ АД /н./ и Фондация „Център за Икономическо Развитие“, по силата на който КТБ АД
/н./ е предоставило безвъзмездно на Фондация „Център за Икономическо Развитие“ парични
средства в размер на 20 000 лева, представляващ сделка, извършена в петгодишен срок
преди датата на неплатежоспособността, с намерение да се увредят кредиторите на банката
като в случай на уважаване на този иск моли на основание чл. 55 от ЗЗД Фондация „Център
за Икономическо Развитие“ да бъде осъдена да заплати на КТБ АД /н./ сума в размер на 20 000
лева, като сума получена без основание.
Евентуално, при отхвърляне на иска по чл.60, ал.1, т. 3 от ЗБН, ищецът моли
съда да постанови решение, с което, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, да обяви
относителната недействителеност, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
КТБ АД /н./, на Договор за дарение от 09.11.2010 г., сключен между КТБ АД /н./ и Фондация
„Център за Икономическо Развитие“ по силата на който КТБ АД /н./ е предоставило
безвъзмездно на Фондация „Център за Икономическо Развитие“ парични средства в размер
на 20 000 лева, представляващ сделка, извършена с намерение да се увредят кредиторите на
банката като в случай на уважаване на този иск моли на основание чл. 55 от ЗЗД Фондация
„Център за Икономическо Развитие“ да бъде осъдена да заплати на КТБ АД /н./ сума в
размер на 20 000 лева, като сума получена без основание.
Ответникът Фондация „Център за икономическо развитие“ с отговора на
исковата молба оспорва предявеният главен иск, като недопустим и неоснователен.
Атакуваната по реда на чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН сделка била дарение, поради което попадала в
хипотезата на чл. 60, ал. 1, т. 1 ЗБН която норма давала възможност за атакуване в случай,
че сделката е извършена в 3 годишен срок от датата на неплатежоспособността. По
отношение на процесния договор от 9.11.2010 г. била преклудирана възможността за отмяна
по специалния ред на чл. 60, ал. 1,т. 1 ЗБН. Предявяването на иска с правно основание чл.
60, ал. 1, т. 3 ЗБН било злоупотреба с правото на иск инедобросъвестно упражняване на
процесуалните права с цел преодоляване негативните за кредиторите на несъстоятелността
последици от настъпилата преклузия по отношение на иска по чл.60, ал.1, т.1 ЗБН.
Ответникът поддържа, че предвиденото от разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3
ЗБН, като елемент от фактическия състав на иска намерението за увреждане кредиторите на
банката не се презюмирало и подлежало на доказване. Сочи, че годишните финансови
отчети и докладите за дейността на КТБ АД /н/ за 2010 г. - годината на сключване на
атакувания договор за дарение, доказващи финансовото състояние и дейност на банката,
като особен вид търговец били видни в електронното досие на КТБ АД /н/ и публично
достъпни на електронната страница на ТРРЮЛНЦ при АВ. От публикуваните данни
относно финансовото състояние на Банката през 2009, 2010 и 2011 година следвало, че
стойността на дарението е незначителна спрямо отчетеното увеличение на собствения
капитал на Банката и реализираната печалба и очевидно то не било намалило активите й.
Ответникът поддържа, че и евентуалния иск по чл.135 ЗЗД е недопустим, тъй
като исковете по чл.60 от ЗБН, в която хипотеза попадал и настоящия случай, били
специални спрямо общия Павлов иск. Ищците разполагали със специалния отменителен иск
по чл.60, ал.1, т.1 ЗБН и поради това бил недопустим иск по чл.135 от ЗЗД.
5
Ответникът твърди, че при липса на намерение за увреждане и сключване на
договора с цел подпомагане подготовката и предоставянето на доклади за състоянието на
икономиката в страната, каквото е обичайната дейност на ФЦИР и които 4 тримесечни
доклада за състоянието на икономиката през 2011 г. били изготвени и публикувани,
исковете били неоснователни. Дългогодишната дейност на фондацията в тази област е била
финансирана основно чрез корпоративни дарения, включително от банки и намерението на
банката било не за увреждане на кредиторите, а за подпомагане дейността на ответника.
Неприложима била съдебната практика приемаща наличие на знание за увреждане, когато
сделката е сключена след възникване на вземането поради характера и особеностите на
банкова дейност.
Представен е договор за дарение от 09.11.2010 г. по силата на който
„Корпоративна търговска банка“ АД (н.) в качеството си на дарител дарява на Фондация
„Център за икономическо развитие“ сумата от 20 000 лева, за която е посочено, че ще бъде
преведена по посочената в договора банкова сметка на дарения в ОББ /чл.1 от договора/
като сумата се предоставя във връзка с подпомагане подготовката и представянето на
доклади за състоянието на икономиката в страната /чл.2 от договора/.
Видно от представеното бордеро с уникален peг. № BORD00892058, на
11.11.2010 г. „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) е превела сумата в размер на 20 000 лева
с посочено основание дарение, съгласно договор от 09.11.2010 г. на Фондация „Център за
икономическо развитие“.
Представени са Уведомление изх.№ 3416/04.08.2010 г.; уведомление №
1552/11.04.2011 г.; Уведомление № 3460/12.08.2011 г.; уведомление № 1480/27.03.2012 г. и
уведомление № 1941/26.04.2012 г., с които „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) е
уведомявала Комисията за финансов надзор по реда на чл.27 от Наредба № 2 на КФН за
проспектите при публично предлагане на ценни книжа и за разкриването на информация от
публчните дружества и другите емитенти на ценни книжа. В първото се сочи, че е налице
подобряване на повечето показатели, отразено в скоринг-картата към кредитното становище
на Moody,s което се изразява в достатъчна капитализация на банката, добри показатели за
ликвидност, отлично качество на активите и управлението на риска. В следващите две е
посочено, че се запазва присъдения рейтинг като е отбелязано, че „Корпоративна търговска
банка“ АД (н.) е относително по-малко засегната от забавянето на българската икономика в
сравнение с други банки. В становището от 2012 г. се сочи, че като цяло „Корпоративна
търговска банка“ АД (н.) е единствената търговска банка в България, която в периода 2009 –
2011 година успява да удвои размера на активите си, в резултат на което заема второ място
по размер на актива във втора група на банковата система / и на седмо място в банковата
система като цяло/. Агенцията за кредитен рейтинг акцентирала върху доброто състояние на
кредитния порфейл на банката. Отчетена е стратегическата насоченост на банката да
развива кредитна дейност в сектори на икономиката с принципно по-ниски нива на риск.
Посочени са добрите финансови резултати на банката, както и това че за целия период 2007
– 2011 г. банката поддържа добра ликвидна позиция и нива на капиталова адекватност над
регулаторните изисквания, особено по отношение на капитала от първи ред.
С Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна
Банка, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2011 г., на
основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103,
ал.2, т.24 ЗКИ, „КТБ“ АД (н.) е поставена под специален надзор. Спряно е изпълнението на
всички задължения на „КТБ“ АД (н.) Дейността на банката е ограничена, като е забранено
извършването на всички дейности съгласно банковия лиценз. Отстранени са от длъжност
6
членовете на Управителния съвет, отстранени са от длъжност членовете на Надзорния съвет,
лишени са от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите
й.Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по
вписванията на дата 23.06.2014 г., вписване № 20140623173928.
С Решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна
Банка, съгласно извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г., на
основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.1, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ,
срокът, за който „КТБ“ АД (н.) е поставена под специален надзор, е удължен до 20.11.2014 г.
Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по
вписванията на дата 18.09.2014 г., вписване № 20140918142617.
С Решение № 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна
Банка, съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 6.11.2014 г., на
основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка с чл.103, ал.1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т.25 и чл. 151, ал. 1
ЗКИ, на „КТБ“ АД (н.) е отнет лиценза за извършване на банкова дейност, поради
отрицателен собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено искане до
компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал.
6 ЗБН. Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по
вписванията на дата 07.11.2014 г. вписване № 20141107140740.
С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за
2014г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността на
„Корпоративна търговска банка“ АД- в несъстоятелност; определена е началната дата на
неплатежоспособността – 6.11.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност и е
обявена в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД.
С Решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по
описа на Софийски апелативен съд, ТО, III-състав, е отменено Решение № 664 от
22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, в частта, с
която за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е посочена 06.11.2014 г., като е
определена друга начална дата - 20.06.2014 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН, чл. 55, ал. 1,
предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН:
Отменителният иск предоставя на кредитора правото да иска от съда
обявяването за недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда.
Основният отменителен иск е уреден в нормата на чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск, actio
Pauliana). Искът по чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН се явява специален спрямо Павловия иск по чл.
135 от ЗЗД. Предявяването му е предоставено в правомощие на синдика, а при неговото
бездействие - на Фонда за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на
банката, в петгодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на банката
(чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 3 от ЗБН), като активно легитимираните лица действат от името
7
и за сметка на масата на несъстоятелността.
Процесуалните предпоставки за иска по чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН са висящо
производство по несъстоятелност на банката и предявяване на иска в петгодишен срок от
откриването на производството по несъстоятелност за банката, съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗБН.
В случая исковата молба е подадена на 19.05.2020 г. Срокът, предвиден в чл. 62, ал. 1 от
ЗБН, е преклузивен и същият може да бъде спиран само, ако това е предвидено в закон.
Решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката е
постановено на 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски
градски съд. Петгодишният срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН би изтекъл на 22.04.2020 г., като
част от този срок е текъл по време на действието на извънредното положение, обявено с
Решение на Народното сбрание от 13.03.2020 г. В процесния случай при изчисляването на
срока следва да се вземат предвид разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, както и промените на тези
законови текстове. Исковете, посочени в чл. 62, ал. 1 от ЗБН, чрез които се упражнява
правото да бъде обявена относителна недействителност на сделки по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 2, предложение 2-
ро от закона в първоначалната му редакция, регламентираща други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права. По тази
причина, считано от 13.03.2020 г., срокът по чл. 62, ал. 1 от ЗБН за предявяване на
процесния иск е спрял да тече. С § 2, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.), е изменена
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от закона, като е махнат израза „и други срокове, предвидени в
нормативни актове“. Съгласно § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г., сроковете по чл. 3, т.
2 относно „други срокове“ в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното
положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на
седем дни от обнародването му в „Държавен вестник“ или до 16.04.2020 г. За периода от
13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. е изтекъл срок от 35 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1,
т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, се
удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в
закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани
с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти - до
13.06.2020 г. При съобразяване на измененията на разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 закона, по
отношение на срока по чл. 62, ал. 1 от ЗБН следва да намери приложение нормата на чл. 4,
ал. 1, т. 1 от закона. Преклузивният срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН би изтекъл на 22.04.2020 г.,
по време на извънредното положение като този срок е свързан с упражняване на права или
изпълнение на задължения на частноправен субект. Подадената на 19.05.2020 г. искова
молба е депозирана в преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН.
Независимо, че е предявен отменителен иск за сделка, въззивният съд приема,
че на страната на ответника не следва да участва „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) с
оглед разрешението, представено с Тълкувателно решение от 20.12.2019 г. по тълк. дело №
1/2019 г. на ОСТК на ВКС, относно надлежните страни в производството по предявени
искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН, което разрешение съдът намира приложимо и в този
случай и което следва от характера на иска – отменителен.
Искът е допустим. Съгласно чл.60, ал.1, т.3 от ЗБН освен в предвидените от
закона случаи, могат да бъдат обявени от съда по несъстоятелността за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка или действие, извършено в 5-
8
годишен срок преди датата на неплатежоспособността, с намерение да се увредят
кредиторите на банката.
Процесната сделка е дарение. С оглед разпоредбите на чл.225, ал.1 от ЗЗД
съгласно който с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на
дарения, който го приема и чл.226, ал.1 от ЗЗД, съгласно който обещанието за дарение не
произвежда действие. Съдът намира, че фактическият състав на договора за дарение е
осъществен към 11.11.2010 г., когато сумата 20 000 лева с посочено основание дарение, е
постъпила по сметка на Фондация „Център за икономическо развитие“. Съгласието на
надарения с дарението е изразено в подписания писмен договор.
Ответникът е възразил, че със заведения иск ищецът злоупотребява с
процесуални права, тъй като сделката попадала в хипотезата на чл. 60, ал. 1, т. 1 ЗБН която ,
но тъй като бил изтекъл предвидения в тази норма 3 годишен срок от датата на
неплатежоспособността и била преклудирана възможността за отмяна по специалния ред на
чл. 60, ал. 1,т. 1 ЗБН, ищецът предявявал настоящия иск. Това възражение въззивният съд
намира неоснователно. Законодателят е предвидил различни хипотези, при които
последиците на валидно извършени сделки могат да не бъдат зачетени спрямо кредиторите
на несъстоятелността. С чл.60, ал.1, т.1 от ЗБН е предвидено, че последиците на
безвъзмездните сделки няма да бъдат зачетени, ако са извършени в 3-годишен срок преди
настъпване на неплатежоспособността, като тази хипотеза не изисква някакво специално
субективно отношение на длъжника. В случая, в който безвъзмездната сделка е извършена в
полза на администратори или акционери на банката, както и на свързани с тях лица,
периодът е 5 години, съгласно хипотезата на чл. 60, ал. 1, т. 2 ЗБН, който също е
неприложима спрямо ответника. С разпоредбата на чл.60, ал.1, т.3 от ЗБН се предвижда
допълнителна хипотеза в случаите на сделка или действие, извършено в 5-годишен срок
преди датата на неплатежоспособността, с намерение да се увредят кредиторите на банката.
Сделките и действията по тази трета хипотеза не са диференцирани по някакъв начин извън
изискването за наличие на субективен елемент при сключването им. В тази хипотеза и при
условие наличието на този субективен елемент попада и процесната сделка.
С Решение № 140 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 3106/2018 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Вероника Николова е изяснено приложното поле на иска по чл. 60, ал.
1, т. 3 от ЗБН в системата на исковете за попълване на масата на банковата несъстоятелност
като е извършена съпоставка с общата уредба на несъстоятелността в Търговския закон.
Посочено е, че в Закона за банковата несъстоятелност не е проведено систематично
разграничение на отменителните и преферентните искове, като във всяка от разпоредбите на
чл. 22, ал. 2 от ЗБН и чл. 60, ал. 1 от ЗБН се уреждат и двата вида фактически състави.
Възприето е, че всички същностни характеристики, разграничаващи двете групи искове, са
изцяло приложими и в материята на банковата несъстоятелност и те следва да бъдат
съобразени при определянето на кръга от действия, които могат да бъдат атакувани с иска
по чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН. Липсата на конкретизация на вида на правното действие и
въведеният във фактическия състав субективен елемент - намерение за увреждане го
разграничава от фактическите състави на преферентните искове, уредени в ТЗ и в ЗБН.
Съобразено е, че системата на преферентните фактически състави по правило е
абстрахирана от всякакви субективни елементи и е изградена на изцяло обективна основа -
на основата на простия критерий на нарушаване на заложения в закона ред за
удовлетворяване на кредиторите. С решението е прието, че характеристика на иска по чл.
60, ал. 1, т. 3 от ЗБН е на отменителен иск, основан на установения в чл. 135 от ЗЗД модел на
противоправността. С решението е възприето, че относно вида на действията, съставляващи
увреждане следва да се съобразят разрешенията и по приложението на чл. 135 от ЗЗД,
дадени в практиката на ВКС. Споделени са разрешенията, установени в трайната практика
на ВКС, намерила израз в: решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.
о., решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение №
18/04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 261/25.06.2015 г. по гр.
9
д. № 5981/2014 г. на ВКС, IV г. о, решение № 50/12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на ВКС,
решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II т. о., която практика приема, че
увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се осуетява или
затруднява осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да и
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
Разгледана в светлината на изложеното, процесната сделка се явява
увреждаща, тъй като с нея длъжникът се лишава от предоставената като дарение сума.
Следователно на изследване стои въпросът дали процесната сделка е сключена с намерение
за увреждане.
С Решение № 140 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 3106/2018 г., I т. о., ТК е
изследвано съдържанието на понятието намерение за увреждане на кредитора и е посочено,
че следва да бъде възприето разрешението относно хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от
ДОПК, представено в решение № 27 от 28.02.2013 г. по т. д. № 410/2012 г. на ВКС, ТК, II т.
о., което и настоящият състав на Софийски апелативен съд споделя. Самото намерение за
увреждане /animus nocendi/ като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на
кредитора, т. е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като
се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията
на кредиторите /чл. 133 от ЗЗД/. Следователно като вътрешно мисловно - емоционално
състояние на длъжника /респ. на неговите управителни органи/, то няма самостоятелна
изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите
разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по
конкретния спор. Естеството на този факт /мисъл и/или желание/ е такъв, че трудно би се
доказал при пряко доказване. Възможността за доказването му е чрез косвени доказателства
за факти, даващи основания на съда да направи изводи или предположения за наличие на
субективния елемент намерение за увреждане.
Тълкувайки нормата на чл.60, ал.1, т.3 изискваща сделката или действието да е
извършено с намерение за увреждане съдът намира, че нормата изисква увреждането да е
разглеждано от страните по сделката като цел или поне една от целите на сключването на
сделката или извършването на действието. Това означава, че сключващите процесната
сделка лица следва не само са свързвали, но са насочили сделката към причиняването на
увреждане, изразяващо се в намаляване на имуществото на банката или затрудняване
удовлетворението на нейните кредитори като са имали съзнание за това, че посредством
сделката ще достигнат до този резултат.
Съдът намира неоснователен доводът на въззивника, че намерението/целта за
увреждане имплицитно се съдържа в самия процесния договор и се извежда от
безвъзмездния му характер. Неоснователно е становището, че намерение/цел за увреждане
има винаги, когато правен субект се освобождава от свои имуществени активи като ги
отчуждава безвъзмездно, без да зачита интересите на своите кредитори – вложителите.
Тук следва да се има предвид изискването към престационните договори за
наличие на кауза, което е императивно изискване на закона като неговото нарушение има за
последица нищожност на договора. Каузата е типичната и непосредствена правна цел на
договора като каузата за надаряване /donandi/ е сред най често срещаните. Правната теория
не отъждествява каузата с мотива за сключване на сделката, който може да бъде различен,
включително и увреждане на трети лица. Процесният договор за дарение съдържа в себе си
каузата за надаряване и единствено тази цел на сключилите го страни може да бъде
установена от самия него.
Намерението /целта, мотивът/ за увреждане в процесния случай следва да
10
бъде установено с доказателства, извън договора между страните. Това намерение /цел,
мотив/ не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца, в
случая на въззивника. То не следва от самото твърдяно увреждащо действие, а от
съпътстващите сделката обстоятелства.
Доказателства за наличие на обстоятелства, сочещи на намерение за увреждане
по делото не са представени.
Тук съдът отчита, че се касае за правни действия, които се осъществяват от
финансова институция, подлежаща на регулаторен надзор, поради което преценката дали те
се осъществяват с намерение за увреждане следва да се съобразява и с типичната за нея
дейност. Възможни индиции за наличие на намерение за увреждане би било примерно:
прехвърляне на активи на трети лица, които длъжникът продължава да използва след
отчуждаването, прехвърляне на имущество на новоучредени дружества, обстоятелството, че
страните по сделката са свързани лица, разпореждане с активи непосредствено преди
предстоящ съдебен процес, осъществяване на система от операции, целящи прикриване
същността на сделки и транзакции и други подобни, в които случаи доколкото
законодателят не е свързал изрично тези действия с презумпция за недобросъвестност,
същите следва да се преценяват в съвкупност с останалите установени по делото
обстоятелства, както и с оглед на момента на тяхното извършване, като се съпоставят и с
обичайното развитие на търговската дейност на длъжника. В процесния случай липсват
каквито и да било други данни.
Ответникът по делото е Фондация – юридическо лице, регистрирано по
Законът за юридическите лица с нестопанска цел. Видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ
целите на Фондацията са: Да спомага за икономическото развитие на България, за постигане
на стабилен икономически растеж, за подобряване на икономическото образование и
възпитание, за развитие на икономическата култура на гражданите, за подобряване
качеството на икономическата информация и подпомагане на сътрудничеството между
държавната администрация, частния сектор, образователните институции и
неправителствените организации при решаване на проблемите в областта на икономиката,
за подпомагане анализа, формулирането и разпространяването на информация за
политиките на Европейския съюз, за популяризирането на европейските ценности и идеали,
както и за активизиране участието на българските граждани, неправителствени организации
и бизнес в европейската интеграция. Вписаните средства за постигането на тези цели са:
Изследвания в областта на икономиката и тяхното пропагандиране;разработване на
варианти на икономическа политика;проучвания на ефективността на действащите
нормативни актове и подпомагане на законодателната дейност;популяризиране на
либерални идеи в икономиката и опита на страни с развито пазарно стопанство;стимулиране
на обмена на идеи между специалисти в областта на икономиката, управлението и
бизнеса;подкрепа на икономическото образование и квалификация;подобряване на
качеството на икономическата информация;развитие на информационния обмен и
сътрудничеството между България и други страни;повишаване на икономическата култура
на обществото;организиране или участие в симпозиуми, конференции, семинари, изложби и
други публични изяви;участие в проекти, програми и други дейности за популяризиране
идеите и ценностите на Европейския съюз и европейската интеграция.
Видно от чл.2 на писмения договор за дарение, представен по делото, дарените
парични средства са в помощ на подготовката и представянето на доклади за състоянието на
икономиката в страната.
Съгласно чл.2 от ЗКИ банка (кредитна институция) е юридическо лице, което
извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя
кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Банката може да
извършва и дейностите по чл.2, ал.2 от ЗКИ като в ал.4 на този член е предвидено, че
11
Банката не може да извършва по занятие други дейности извън посочените в ал. 1 и 2, освен
когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността й или в процеса на
събиране на вземанията си по предоставени кредити. В исковата молба липсват твърдения
„Корпоративна търговска банка“ АД да е сключила договора за дарение по занятие, липсват
и представени доказателства в тази насока. Съдът отчита посочената изрично в писмения
договор цел на дарението, която отразява обществената ангажираност на банката, в
качеството й на дарител и която цел изцяло се свързва с предмета на дейност и средствата за
неговото постигане на ответника.
По изложените съображения настоящият въззивен състав намира иска
неоснователен.
II./ Съдът е сезиран със специалният отменителен иск чл.135 ЗЗД, основан на
накърняване масата на несъстоятелността, с който се атакува процесният договор за дарение
и се иска обявяването му за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на основание чл.649, ал.1 ТЗ във вр. чл.135 ЗЗД. Специалният Павлов
иск по чл.135 от ЗЗД в производството по несъстоятелност има за предмет правни действия,
разкриващи общите признаци на противоправността, характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД
като за разлика от него се основава и на накърняване масата на несъстоятелността.
Процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на висящо производство по
несъстоятелност към момента на предявяването на иска. Със създадената изрична специална
уредба на иска по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, с чл.62 от ЗКИ
е регламентиран преклузивен 5-годишен срок за предявяването му, специална активна
легитимация в защита на колективните интереси на кредиторите на несъстоятелността при
условията на процесуална суброгация, разширени субективни предели на силата на
пресъдено нещо на постановеното решение и специална подсъдност.
Съгласно нормата на чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът
при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с
което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Фактическият състав
на тази разпоредба изисква наличието на следния сложен фактически състав: 1. Ищецът да е
кредитор на длъжника; 2. Вземането му да е възникнало преди атакуваната с иска сделка
(освен ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора ( арг. от ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД); 3. Да е налице увреждане за кредитора
(обективно условие); 4. знание за увреждането от страна на длъжника (субективно условие);
5. ако сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело
за увреждането. Целта на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД е препятстване
недобросъвестния длъжник да се лиши или намали по какъвто и да е начин имуществото си,
поради което и като се държи сметка за тази защитна функция при преценката за причинено
увреждане на кредитора, следва да се отчете не само сключването на договора за цесия, но
следващите от него и от поведението на длъжника, последици.
Синдикът като ищец в процесния случай действа в защита на колективните
интереси на кредиторите на несъстоятелността при условията на процесуална суброгация.
Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е предявен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“
АД (н.) във връзка с производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“
АД (н.), в изпълнение на чл. 62, ал. 1 от ЗБН. Искът е сред предвидените в закона специални
искове за попълване на масата на несъстоятелността на банката чрез обявяване на
недействителността на извършено от длъжника действие или сделка по отношение на
определен кръг кредитори – тези с приети за удовлетворяване вземание в производството по
12
несъстоятелност, когато това действие или сделка е увреждащо по отношение на
кредиторовия интерес. Това означава, че кредиторовият интерес в този случай не е интереса
на отделен кредитор, а интереса на кредиторите на несъстоятелността, който е свързан с
масата на несъстоятелността. Това насочва изследването към обстоятелството дали
атакуваното действие или сделка е увреждащо спрямо масата на несъстоятелността. Масата
на несъстоятелността е легално дефинирана /чл.3 от ЗБН/ и включва съвкупността от
имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване производството по
несъстоятелност и имуществените права на длъжника, придобити след тази дата, с
изключение на тези, с които в хода на производството е извършено разпореждане по
надлежния ред.
Изясненото по горе налага при предявен от синдика на банката иск по чл. 135
от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност на банка, при преценка на
увреждането на кредиторовия интерес, съответно при знанието за увреждане у длъжника
спонсор и ответника спонсорирано лице, следва да се държи сметка именно за увреждането
на масата на несъстоятелността, а не на интереса на отделен кредитор. Това обосновава
наличието на първата предпоставка на описания по-горе сложен фактически състав, а
именно наличие на качеството кредитор у ищеца.
В случая синдикът действа като процесуален субституент на кредиторите в
производството по несъстоятелност на ответника при което е налице първата предпоставка
на иска по чл.135 от ЗЗД. Законодателят не е прецизирал в закона приложението на втората
предпоставка на чл.135 от ЗЗД - Вземането да е възникнало преди атакуваната с иска
сделка - по отношение на исковете, основани на този текст, в производството по
несъстоятелност. Решаващият състав намира, че тъй като се касае за искове, предявени от
процесуален субституент на всички кредитори в производството по несъстоятелност,
вписани в списъка, публикуван в Търговския регистър по партидата на „Корпоративна
търговска банка“ АД (н.), втората предпоставка също е налице. Вземанията, легитимиращи
синдикът като ищец в производството, се явяват предхождащи сделката, чиято относителна
недействителност се претендира, с оглед на което за уважаване на предявените отменителни
искове е достатъчно установяване на общия фактическия състав по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
В изследването си по повод основателността на иска с правно основание чл.
60, ал. 1, т. 3 от ЗБН /т.I от мотивите/ съдът е развил мотиви и достигнал до извода, че
процесната сделка се явява увреждаща, тъй като с нея длъжникът се лишава от
предоставената като дарение сума, поради което е налице и третата предпоставка на иска с
правно основание чл.135 от ЗЗД.
По отношение на субективното изискване за знание за увреждането от страна
на длъжника следва да се има предвид следното:
Обстоятелството, че сделката, чието обявяване за недействителна се иска, е
безвъзмездна само по себе си не означава, че е налице знание у дарителя за увреждането.
Знанието за увреждане, подобно на намерението за увреждане представлява
наличие на съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, но за разлика от
намерението липсва желание/цел за това увреждане. Следователно то също представлява
вътрешно мисловно състояние на длъжника /респ. на неговите управителни органи/. Същото
няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на
увреждащите разпоредителни волеизявления, и следва да се установи след преценка на
всички факти по конкретния спор. Естеството на тази мисъл за увреждане като
интелектуално-психична дейност трудно би позволило нейното пряко доказване. Тук отново
стои възможността за доказването чрез косвени доказателства за факти, даващи основания
на съда да направи изводи или предположения за наличие на субективния елемент знание за
увреждане.
13
Знанието не може да се предполага и да се счита за доказано само с оглед
безвъзмездния характер на сделката. Относим факт по отношение наличието на знание е
времето на сключване на процесната сделка 09.11.2010 г., което означава, че договорът за
дарение е сключен близо четири години преди настъпването на неплатежоспособност на
банката дарител /20.06.2014 г./. Липсват доказателства в тази връзка, че към 9.11.2010 г. е
налице знание у органите на кредитната институция за наличие на лошо финансово здраве
на банката или съмнения за такова, правещо възможно евентуално увреждане на
вложителите в един бъдещ момент. От самия договор, чийто предмет е свързан с даряване
на парична суми с цел подпомагане на юридическо лице с нестопанска цел в неговата
дейност, осъществявана в полза на икономиката на страната и обществото не следва извод
за знание за увреждане. Важен аргумент тук е, че липсват обективни данни за това, че преди
20.06.2014 г. и по-скоро преди м.май 2014 г. икономическото и финансовото състояние на
банката може да се прецени като влошено. Напротив, изготвяните от одиторите й отчети до
този момент сочат на добро състояние. От публикуваните и публично достъпни ГФО и ГДД
за периода 2009, 2010 г. и 2011 г. се установява, че банката реализира печалба, която за 2009
г. е в размер 60 350 000 лева спрямо която печалба стойността на дарението се явява 0.033%.
Тук е относим фактът, че за периода 2001 г. – 2014 г. банката е била лауреат на наградата на
Асоциация „Банка на годината“ в категория „Динамика на развитие“ за 2001 г. 2002 г., 2010
г., 2011 г., 2012 г. и 2014 г. В годишната класация на вестник Банкер банката е класирана на
първо място за 1010 г. в категория „Пазарна устойчивост“. Представените и приети като
доказателства уведомления също установяват високия кредитен рейтинг на банката
В общата уредба на Павловия иск, чл. 135, ал. 3 ЗЗД извършването на
увреждащото действие преди възникване на вземането изисква то да е било предназначено
да увреди кредиторите. Процесното дарение като сума съставлява нищожен процент от
собствения капитал на банката и от печалбата й, което не може да предполага нито знание
нито намерение за увреждане на масата на несъстоятелността/кредиторите. С извършеното
дарение е показана социалната ангажираност на кредитната институция към икономиката на
страната, каквато ангажираност се предполага да има всяка институция и правен субект,
който е свързан и процедира в условията на тази икономика и в най-голяма степен на
банките, които са едни от стълбовете на тази икономика.
При това положение предявеният иск за прогласяване на относителната
недействителност на даренията в хипотезата на чл. 135 ЗЗД, е неоснователен.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице несъответствие на
даденото и полученото по сделката
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските, направени от страните в производството съдът приема, че при
този изход на делото отговорността за разноските, включително направените от насрещната
страна, следва да се възложи на въззивника като същият бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените от него разноски – 1200 лв. адвокатско възнаграждение.
Дължимата държавна такса, в съответствие с нормата на чл.694, ал.6 ТЗ,
следва да се съберат от масата на несъстоятелността.
14
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260057/11.01.2021 г. по т.д.№ 893/2020 г., СГС,
ТО, VI-14 състав.
ОСЪЖДА "Корпоративна търговска банка“ АД (н.) с ЕИК ********* да
заплати на Фондация „Център за икономическо развитие“ с ЕИК ********* разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) с ЕИК ********* да
заплати да заплати в полза на бюджета на Софийски апелативен съд, сумата 800 лева –
държавна такса за предявените искове, която да се събере от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15