Р Е Ш Е Н И Е
№ 397/ 05.07.2019 година гр.Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III граждански състав, на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№561 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявен е иск
с правна квалификация чл.432,
ал.1 от Кодекс за застраховането.
Ищцата Г.А.О., ЕГН **********,***
е предявила срещу ответника Застрахователна компания „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.*, район „*”, *** иск за
обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., причинени
вследствие смъртта при ПТП на нейната майка Е.К., ЕГН **********.
Твърди, че
на ***. около *** часа в гр. *, в района на ул. ***, водачът на лек автомобил
„Рено Меган“, рег.№ РВ **** АХ – С.М.Д., ЕГН **********, се движил в посока от изток на запад, като
при движението си ударил пресичащата перпендикулярно пътното платно пешеходка Е.К.,
която впоследствие починала. По време и след удара липсва спирачен път на
автомобила, а водачът му е избягал от местопроизшествието и е правил опит да се
укрие, като е заловен на Л* * при опит да напусне страната. По случая е
образувано НОХД № 425/2017 г., ПОС, като с влязла в сила присъда, изменена с
решение по ВНОХД № 319/2017 г. на ПАС, С.Д. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б.“б“, пр. 1, вр.
ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от ЗДвП.
Твърди се, че към момента на ПТП
лекият автомобил „Рено Меган“, рег.№ РВ **** АХ е
имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното
дружество, поради което ищцата в качеството ѝ на единствен наследник по
закон на починалата Е.К. е поискала от застрахователното дружество с Искане
вх.№ РК-003-32/10.01.2018 г. да ѝ се заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, но на 07.03.2018 г. е получила отказ.
Поддържа се, че внезапната загуба
на майка ѝ, която била едва на 44г., била голям шок за ищцата, която
първите дни била дезориентирана, прилошавало ѝ и едва се държала на
крака. Освен баба й, майката на ищцата била единствената ѝ роднина и
опора в живота, с която поддържала много близки отношения. Въпреки, че живеели
на различни адреси, ищцата и майка ѝ се срещали ежедневно – обедната
почивка на ищцата или след работа. Майка ѝ идвала на гости в с. ***, а
няколко пъти и ищцата ходила на гости на майка си в кв.***. Заедно с майка си
ходили по магазините, на разходки, обядвали заедно, споделяли всичко една с
друга, давали си взаимно съвети и подкрепяли във всичко. При загубата ѝ
ищцата изпитала огромен шок и душевна празнота. Месеци наред трудно заспивала,
загубила апетит и отслабнала, изнервила се и треперела, често губила ориентация
и не можела да стои на едно място. Потърсила лекарска помощ и ѝ били
изписани успокоителни лекарства. Ищцата се страхувала да стои сама, но
същевременно в компания с други хора се затваряла в себе си, мълчала и се
дистанцирала от тях. Загубила социалните си контакти, като месеци наред
изпитвала страх да се вози в автомобил или да пресича улицата сама. В опит да
се откъсне от тъгата ищцата заминала да работи в Х., но и там всяка вечер се
натъжавала, щом си спомни за своята майка.
На основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
от съда се иска да осъди ответника в качеството му на застраховател по
застраховка „гражданска отговорност“ да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди - душевни болки и страдания, причинени от смъртта на
нейната майка Е.К., вследствие на ПТП на ***., в размер на 200 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на отказа - 07.03.2018 г. до окончателното
плащане. Претендира се адвокатско възнаграждение за адв.
М.М. по чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ответникът Застрахователна
компания „ЕВРОИНС” АД чрез юрисконсулт Е.А. е подал отговор, с който застъпва
становище за допустимост на предявеният иск, но го оспорва по основание и
размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, както и
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно
събитие и последвалата смърт на пострадалата Е.К.. Оспорва всички фактически
твърдения във връзка с настъпилите неимуществени вреди, описани в исковата
молба и счита, че претендираното обезщетение е
завишено по размер и противоречи на принципа за справедливост и на практиката
на съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Не са налице данни за емоционална
привързаност и духовна връзка между ищцата и покойната ѝ майка, като са
налице доказателства, че такава връзка не е била налице дори в обичайния обем,
характерен за взаимоотношенията между майка и дъщеря. Ответникът твърди, че
ищцата Г.О. никога не е живяла заедно с майка си Е.К., която страда от тежко
психично заболяване, а е отгледана от баба си по бащина линия в с. ***, докато
майка ѝ е живеела в гр. ***, кв. ***. Последната не е полагала никакви
грижи за дъщеря си, не е поддържала контакти с нея и не е била част от живота
ѝ. През годините ищцата не е посещавала майка си, не се е грижила за нея
и не се е интересувала от здравословното ѝ състояние. Майката на ищцата
се е скитала сама по улиците, облечена в мръсни и скъсани дрехи, със сплъстена
на топка коса, като е водила клошарски начин на
живот, без адекватно психиатрично лечение, от каквото се е нуждаела непрекъснато,
тъй като е страдала от параноидна шизофрения, за
което е била многократно хоспитализирана.
Прави възражение за съпричиняване на вредите, изразяващо се в без/действие на
настойника на починалото лице, който не е полагал необходимите грижи и надзор
над пострадалата, която към датата на ПТП е била невменяема и не е могла да
разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките
си. Моли иска да се отхвърли изцяло като
неоснователен или ако се уважи частично, да се вземе предвид степента на съпричиняване на вредите, ведно с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от приложеното НОХД №425/2017г. по описа на Окръжен
съд – гр.*, по същото е постановена присъда, изменена с решение по ВНОХД
№319/2017г. по описа на Апелативен съд – гр.*, с която С.М.Д., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на ***. в гр.*, ул.”***” в близост до дом №***,
при управление на лек автомобил „Рено Меган“ с рег.
№РВ****АХ е нарушил правилата за движение, при което по непредпазливост е
причинил смъртта на Е.А.К., ЕГН **********.
Видно
от представеното удостоверение за наследници, ищцата е дъщеря на пострадалата Е.А.К..
Предвид
задължителната сила на присъдата /чл.300 от ГПК/ съдът приема, че е налице
виновно противоправно деяние, извършено от С.М.Д.,
който е нарушил визираните в присъдата конкретни правила за движение и в
резултат на това по непредпазливост е причинил смъртта на Е.А.К..
Страните
не спорят, че за участвалия в ПТП автомобил, управляван от Д. е имало сключена
застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество, валидна за периода
м.март 2016г. – м.март 2017г.
Приетата
по делото комплексна медицинска и автотехническа
експертиза на вещите лица Вл.С. и М.Б. установява следния механизъм на настъпване на
ПТП: С.М.Д. управлявал лекия автомобил
по платното за движение на ул.”***” в гр.* с посока от юг на север с включени
дълги светлини, със скорост около 50-60 км/ч, на равен и прав участък от пътя,
през нощта, при намалена видимост и на изкуствена светлина от автомобилните
фарове на дълги светлини. В този район няма пешеходна пътека и пътни знаци; има
обособени тротоарни площи. По същото време пешеходката Е.А.К. се намирала на
южния тротоар на същото платно за движение. В един момент К. навлязла с бягане
на платното за движение от юг на север пред автомобила. В резултат на пресичане
на траектории и скорости последвал удар в предната дясна част на автомобила и в
дясната странична част на таза на пострадалата, горната част от дясното бедро и
лявата подбедрица. К. била отхвърлена напред и
надясно и се ударила в терена, в бордюра и в описаната в протокола за оглед
саксия, а водачът напуснал местопроизшествието. Посочва се, че при включени
дълги светлини водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме
пешеходката на пътното платно на около 90 м пред автомобила. Тъй като няма
обективни данни за скоростта и траекторията, с които се е движела пострадалата,
експертизата заключава, че ако К. се е движела със скорост, опред.от
вещите лица като „средни стойности на бързо бягане или по-бързо”, дори и при
своевременна реакция на водача за задействане на спирачната система, той е
нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара. В случай, че К. се
е движела със скорост като при „спокойно бягане”, от момента на навлизането й
на платното за движение водачът при своевременна реакция за екстрено
задействане на спирачната система е имал техническа възможност да спре и да
избегне удара. Според експертизата К. е имала техническа възможност да
възприеме автомобила от момента на откриване на пряка видимост между нея и
автомобила. Направен е извод, че предприетото пресичане на платното за движение
от пострадалата в момент, на място и по начин, когато към нея е приближавал
автомобил е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Като причина за
смъртта на пешеходката експертизата сочи съчетанието от остра кръвозагуба
поради множество счупване на костите на таза и развила се мастна емболия в
белите дробове. Уврежданията имат приживен характер и
добре отговарят да са получени при станалото ПТП.
Свидетелите
С.Д. и Н.С. са разпитани за обстоятелствата във връзка с инцидента. Според
двамата пострадалата се появила внезапно на пътното платно и всичко станало
много бързо. Шофьорът задействал спирачките, но въпреки това ударил жената.
Приетата
експертиза на вещото лице Д.К. установява, че Е.А.К. е страдала от психично
заболяване – параноидна шизофрения. Заболяването е
било с давност от 17 години. К. не е провеждала лечение, не е била в състояние
сама да се грижи адекватно за себе си и за своите интереси; имала е нужда от
подкрепа и специализирана психиатрична помощ.
За
влошеното психично състояние на пострадалата говорят и разпитаните по делото
свидетели. От показанията на свидетелите се установява още, че ищцата е живяла
с майка си до 4-5 годишна възраст, след което е отишла да живее при баба й по
бащина линия в с.***. Майката е живяла в гр.*, кв.”*”. Според М. К. и Р.Р./последният живеещ с ищцата на съпружески начала от края
на 2016г./, Г. и майка й Е. са се виждали и са общували помежду си. Е.живеела в
бедност, ходела мръсна и зле облечена, но и дъщеря й нямала възможност да й
помага. Свидетелката К. е виждала двете заедно няколко пъти в с. * и в гр. *.
Говорила е с ищцата след смъртта на майка й и има впечатления, че била много
разстроена, разплакана; търсела помощ за организиране на погребението. Според
свидетеля Р.Г. трудно преживяла смъртта на майка й, плачела постоянно,
страхувала се да пътува с автомобил. Двамата с Г. се погрижили за гроба на Е.,
направили помени.
Свидетелката
К.Д. не е виждала Г. да идва при майка си в кв.”*”. К. К., която е снаха на
пострадалата, свидетелства за това, че само тя се е грижела за Е.; Г. не идвала
да вижда майка си, нито пък майката била в състояние да отиде при дъщеря си в
с. К. Показанията на Д. не установяват по категоричен начин, че ищцата и майка
й са били чужди една на друга. Това, че
свидетелката не ги е виждала заедно не означава, че те не са общували помежду
си. Свидетелката К. пък казва, че докато е била на работа през деня, Е. ходела
насам – натам и вечер се прибирала. При това положение тя също не може да
установи със сигурност къде е ходила пострадалата и с кого се е срещала.
С
оглед на така събраните доказателства ответникът не доказва твърденията си, че
ищцата и майка са били отчуждени до степен, че след смъртта на последната
дъщерята не е претърпяла болки и страдания от загубата й. Въпреки, че по
стечение на обстоятелствата е била отгледана от баба й, Г.О. не е прекъснала
връзката със своя родител, в каквато насока са подробните показания на
свидетелите К. и Р. Дали е подпомагала майка си финансово и дали се е грижела
за нейното здравословно състояние до голяма степен е въпрос не само на желание,
но и на възможности, а доколкото става ясно от показанията на Р., ищцата има
дете и възможностите й да помага на болната й майка са били ограничени. Това
обстоятелство само по себе си не изчерпва връзката между родител и дете от
присъщото й емоционално съдържание. Именно дъщерята се е погрижила за
пострадалата след смъртта й, което сочи на съхранена емоционална близост и
изпълнен синовен дълг. Ето защо съдът приема, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от внезапната
смърт на нейната майка.
Предвид
установената противоправност на деянието, виновно
извършено от водача на застрахования лек автомобил и настъпилия в следствие на
това вредоносен резултат, съдът счита, че съгласно чл.432, ал.1 КЗ са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на
причинените на ищцата неимуществени вреди. Установи се, че за настъпване на
вредоносния резултат с поведението си на пътя е допринесла и пострадалата,
която се е движела бързо или е тичала, опитала е да пресече пътя пред идващия
автомобил на място и по начин, които не са били безопасни за нея – на близко
разстояние, в тъмната част от денонощието, на неосветен участък от улицата.
Събраните по делото доказателства за механизма на причиняване на ПТП дават
основание да се приеме, че водачът и пострадалата в еднаква степен с
поведението си са допринесли за произшествието и последвалата от него смърт.
Претърпените
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване от ответника, като размерът на
обезщетението следва да се определи по справедливост /чл.52 от ЗЗД/. В случая
претърпените болки и страдания от смъртта на майката на ищцата е справедливо да
бъдат обезщетени със сума в размер на 120 000,00 лева. Като се отчете съпричиняването в размер на 50%, искът следва да бъде
уважен до размер на 60 000,00 лева. За разликата над този размер до пълния
предявен размер от 200 000,00 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ ответникът дължи лихва за забава, считано от
по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото застрахователно
събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице.
В случая ищцата претендира лихва от по-късен момент, а именно от датата на
постановения отказ от страна на застрахователя да изплати обезщетение –
07.03.2018г., поради което главницата ще се присъди с лихва от тази дата до
окончателното изплащане.
Тъй
като ищцата е била представлявана от адв.М. М.
безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА /видно от договор за правна защита
и съдействие от 14.03.2018г./, на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще
бъде осъден да заплати на адвоката възнаграждение в размер на 2330,00 лева,
който размер е изчислен на база уважената част от иска и предвид разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника също следва да се
присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е направил
разноски в размер на общо 1060,00 лева, от които: 1000,00 лева за експертизи и
60,00 лева за призоваване на свидетели. Ищцата ще следва да заплати на ответника
сумата 742,00 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В полза
на ответника ще се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450,00 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.25,
ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество ще бъде
осъдено да заплати по сметка на съда дължимата по делото държавна такса за
уважената част от иска в размер на 2400,00 лева, както и сумата 300,00 лева –
направени разноски от бюджета на съда за вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.*,
район „*”, бул.”*** да заплати на Г.А.О., ЕГН **********,*** сумата
60 000,00/шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на нейната майка Е.А.К.,
настъпила в резултат на ПТП на *** г. в гр. *, виновно причинено от С.М.Д. при ПТП
при управление на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № РВ***АХ, за което деяние е налице влязла
в сила присъда по НОХД №425/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр.*, ВЕДНО със законна лихва върху
главницата, считано от 07.03.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 60 000,00 лева до пълния предявен размер от
200 000,00 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. ***”, бул.”*** да заплати на адвокат М.М. от Адвокатска колегия – гр. *, с адрес: гр. *, ул.”***.”*
сумата 2330,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗА за процесуално
представителство на Г.А.О., КАКТО и да заплати по сметка на Пловдивски окръжен
съд държавна такса в размер на 2400,00 лева и 300,00 лева – разноски за вещи
лица.
ОСЪЖДА Г.А.О., ЕГН **********,***
да заплати на Застрахователна компания „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.*, район „*”, бул.”*** сумата 742,00 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата 450,00 лева
– възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: