Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.05.2019
година Град
Свиленград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД
І граждански състав
на втори май две хиляди и деветнадесета
година,
в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
При секретаря: Ц.Д.,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 657/ 2018 година по описа на съда, намери за установено следното:
Предявен е иск на
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2
от ГПК,
с материално-правна
квалификация чл.99, ал.1, вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, чрез юрисконсулт Боянка Рахнева, иска от съда да признае за
установено по отношение на ответника С.И.И.,
с ЕГН **********, че съществува
вземане на ищеца от ответника, за което
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 303/2018г. по описа на Районен съд – Свиленград,
за следните суми: сумата 525,32 лв. – главница по Договор за заем CrediHome+ № 1161-10132259,
сключен на 28.09.2016г. с „Микро Кредит” АД, предмет на рамков договор за цесия
от 16.01.2015г., сумата 44,58 лв. – договорна лихва върху главницата по
договора за заем за периода 05.04.2017 г. – 05.10.2017 г., сумата 49,91 лв. –
сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към Договор за
заем CrediHome+ №
1161-10132259, сключен на 28.09.2016г., сумата 415,80 лв. – застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги за периода 05.04.2017 г. – 05.10.2017
г., сумата 25,52 лв. – лихва за забава по договора за заем за периода
06.04.2017 г. – 29.04.2018 г., сумата 20,85 лв. – лихва за забава по договора
за допълнителни услуги за периода 06.04.2017 г. – 29.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата и сумата за допълнителни услуги, считано от
30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените
по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.
Ищецът твърди, че на 28.09.2016г.
между „Микро Кредит“ АД, като заемодател, и С.И.И., като заемополучател, е
сключен Договор за заем CrediHome+ № 1161-10132259,
по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя заем в размер
на 900,00 лева. Твърди, че условията на „Договора за кредит“ се съдържат в
отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане
за кредит“ и „Договор за кредит“, като Общите условия, при които се отпуска
кредитът, са неразделна част от „Искане за кредит“ и „Договор за кредит“.
Твърди, че подписвайки Договора за заем,
заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като
се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1057,68 лева, представляваща
чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно
разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за
заем, с подписването му заемополучателят удостоверявал, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на
договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и
желае договорът да бъде сключен. Съгласно Общите условията, при които бил
подписан договора, Заемополучателят се задължил да върне заема ведно с
договорната лихва в размер на 157,68 лева, на 12 равни месечни погасителни
вноски, в размер на 88,14 лева, като първата погасителна вноска била платима на
05.11.2016 г.
На основание попълнен и подписан от заемополучателя
формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 28.09.2016 г. между „Микро Кредит“
АД и С.И.И. бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1161-10132259, съгласно който „Микро Кредит“
АД се задължил да предостави на заемополучателят пакет от допълнителни услуги,
описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било предоставено на заемополучателя
при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване
на договора клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в
размер на 85,56 лв., като му била предоставена възможността да я заплати на 12
равни месечни вноски, всяка в размер на 7,13 лв., при първа погасителна вноска,
платима на 05.11.2016 г.
На основание сключения договор за допълнителни
услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник,
предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна
компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК *********, конкретните условия по която били
посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на заемополучателя
и подписана от него. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят
се задължил да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД
застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в
размер на 59,40 лева, платими считано от 05.11.2016 г.
Поради неплащане на дължимата на 05.04.2017г.
месечна погасителна вноска, считано от 06.04.2017г. заемополучателят изпаднал в
забава. Поради това му била начислена лихва за забава, както следва:
-
по
договор за заем: 25,52 лв. - за периода от 06.04.2017 г. (датата на която станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда –
30.08.2018г.
-
по
договор за допълнителни услуги: 20,85 лв. - за периода от 06.04.2017 г. (датата
на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска)
до датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2018г.
Срокът на договора изтекъл на 05.10.2017 г., а заемополучателят
не заплатил изцяло дължимия паричен заем към заемодателя. Сумата, която била
погасена до момента, била в размер на 820,43 лв. С нея били погасени главница
от 374,68 лв., договорна лихва от 113,10 лв., сума за допълнителни услуги от
35,65 лв. и застрахователна премия от 297,00 лв.
На 07.07.2017 г. било подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г.,
сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“
АД, ЕИК *********. По силата на този договор за цесия, вземанията на „Микро
Кредит“ АД срещу С.И.И., произтичащи от Договор за заем CrediHome+
№ 1161-10132259 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+
№ 1161-10132259, двата от 28.09.2016 г., били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник бил ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Длъжника бил уведомен за станалата продажба на
вземането от страна на цедента „Микро Кредит“ АД с
уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Отделно от това, цедентът е упълномощил цесионера, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжника за извършената
цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено писмо от
„Микро Кредит“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за станалата
продажба на вземания, съдържащо Уведомително писмо, изпратено чрез Български
пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в
Договора за паричен заем. Писмото се върнало в цялост, като в обратната
разписка било отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя. Ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника,
съдържащо Уведомително писмо за извършената цесия, чрез куриер с обратна
разписка на постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за паричен заем.
Видно от обратна разписка към товарителница № 67939367, ответникът не бил
намерен на посочения адрес и писмото се върнало в цялост.
На 30.04.2018г. ищецът подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образуваното ч.гр.д. № 303/2018 г., по описа PC
– Свиленград и издадена Заповед за изпълнение за процесните
вземания. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, и в изпълнение на дадените му указания заявителят предявил
настоящия иск за установяване на вземането си.
С исковата молба се представя Уведомително писмо
за извършената цесия с изх. № УПЦ-С-МКР/1161-10132259
от 03.08.2018 г. и се иска от съда да го връчи на ответника, ведно с исковата
молба и приложенията към нея, като ищецът се позовава на постановените от ВКС
на основание чл.290 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I
т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год.
на II т. о.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47
от ГПК особен представител адв. Г.Г., представя
отговор, с който оспорва иска. Счита, че липсва законно основание да се приеме,
че ищцовото дружество е кредитор на ответника С.И.,
тъй като не било заемодател на същата и не била спазена процедурата за
уведомяване на ответника, относно извършената цесия. Счита, че кредиторът не е
изпълнил задължението си да съобщи на длъжника за цесията. Счита, че този факт
не се и оспорва в исковата молба, в която се твърди, че уведомление за
извършената цесия е изпратено на ответника на 13.07.2017г., но същото не й е
било връчено, тъй като тя не е била намерена на адреса в гр.Свиленград,
посочен като неин адрес в договора за заем. Изпратеното по куриер и повторно
уведомление от 03.08.2018г. също не било връчено. Счита, че законът в случая не
определял кой да бъде адресът, на който да бъде съобщено на длъжника за
прехвърлянето на вземането, а въвеждал императивно задължение това прехвърляне
да бъде съобщено на длъжника. Ето защо, прилагането на процесуалните правила за
уведомяване в случая предполагали изпращане на съобщение на длъжника, не само
на посочения в договора за заем и договора за допълнителна услуга адрес, а на
всички известни в страната или извън нея адреси на длъжника. В настоящия случай
дори самият ищец признавал, че не е положил никакви други усилия да уведоми
длъжника за настъпилата цесия на неговото вземане, освен, че е изпратил
посочените уведомления на адреса, които му били върнати невръчени,
тъй като длъжникът не бил намерен тогава, когато е бил потърсен. От друга
страна, ответникът счита, че постановените от ВКС решения, на които се позовава
ищеца не представляват задължителна съдебна практика, а и в настоящия случай
исковата молба не била връчена на ответника, а на нейния особен представител.
Освен това, уведомяването на длъжника по чл.99 от ЗЗД за извършената цесия било
направено от страна на ищцовото дружество, действащо
най-вероятно като пълномощник на предишния кредитор „Микро Кредит“ АД, въз
основа на приложено към исковата молба пълномощно. Това пълномощно било без
дата и в него не било посочено за какъв период от време е валидно, респ. не можело да се прецени към датата на уведомяването
на длъжника съществувало ли е и дали е валидно и към момента, още повече, че уведомлениято до длъжника били отправени от страна на ищцовото дружество, без да е посочено, че то действа като
пълномощник. Едновременно с горното, от страна на ответника било направено
плащане на част от дълга, което правило исковата претенция неоснователна и
недоказана по размер и на това основание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
От приложеното ч.гр.д.
№ 303/2018 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
е разпоредено ответникът да му заплати следните суми: сумата 525,32 лв. – главница по Договор за заем CrediHome+ № 1161-10132259, сключен на 28.09.2016г. с „Микро
Кредит” АД, предмет на рамков договор за цесия от 16.01.2015г., сумата 44,58
лв. – договорна лихва върху главницата по договора за заем за периода
05.04.2017 г. – 05.10.2017 г., сумата 49,91 лв. – сума за допълнителни услуги
по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome+ № 1161-10132259, сключен на 28.09.2016г., сумата
415,80 лв. – застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за
периода 05.04.2017 г. – 05.10.2017 г., сумата 25,52 лв. – лихва за забава по
договора за заем за периода 06.04.2017 г. – 29.04.2018 г., сумата 20,85 лв. –
лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 06.04.2017 г. –
29.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата и сумата за
допълнителни услуги, считано от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането. Заповедта е връчена на
длъжника, на основание чл.47, ал.4 от ГПК, като настоящият иск е предявен в
срока по чл.415 от ГПК, с оглед на което се явява процесуално допустим.
Не е спорно обстоятелството, а и от представения
по делото Договор за заем CrediHome № 1161-10132259
е видно, че същият е бил сключен на 28.09.2016 г. между ответника и
„Микро Кредит“ АД, с параметрите, посочени в исковата молба. Не е спорно и
сключването, и параметрите на Договора
за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome+ № 1161-10132259, а и тези обстоятелства се
установяват от приетите писмени доказателства.
Безспорно е също, че ответникът - заемополучател
е получил уговорения размер на заема от 900,00 лв. Последното се установява и
от заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните. Видно от заключението, остатъкът от
задължението на ответника по договора за заем и по договора за допълнителни услуги към него е в размер на 1035 лв., от които
525,32 лв. – главница, 44,58 лв. - договорна лихва, 49,91 лв. – пакет
допълнителни услуги и 415,80 лв. – застрахователна премия. От заключението се
установява и размера на мораторната лихва върху
главницата, който е 46,99 лв., и размера на мораторната
лихва върху сумите за допълнителни услуги /пакет и застрахователна премия/,
който е 38,62 лв.
Представени са и приети като доказателства по
делото Общите условия към договора за заем, договора за допълнителни услуги към
договора за заем и застрахователната полица, които безспорно са подписани от
ответника и удостоверяват фактическите твърдения на ищеца, относно договорките,
съдържащи се в тези документи. Към договора за заем е приложен и погасителен
план, също подписан от страните /в т.ч. от
ответника/, видно от който падежната дата на последната погасителна вноска е
05.10.2017 г., т.е. вземанията по договорите са станали изискуеми поради
настъпил падеж на плащане. Към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 30.04.2018г. процесните
вземания са изискуеми поради настъпил падеж.
Видно от представените
Анекс № 1/11.12.2015г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.01.2015 г., сключен между ищеца, като „цесионер“, „Микро
Кредит“ АД, като „цедент“, последният е прехвърлил вземания, описани в опис -
Приложение № 1, неразделна част от договора. Такова приложение е представено и
то установява прехвърляне на процесното вземането, по силата на рамковия
договор, на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто
правоприемник е ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Безспорно е, а и видно от известието за
доставяне на Уведомителното писмо /л.21/, последното е изпратено на
03.08.2018г., на адреса на заемополучателя, посочен в договора за заем, но не е
достигнало до ответника. От извършена служебна справка по заповедното производство
е видно, че това е и регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника. Не
се твърди и няма данни уведомление за извършената цесия да е било изпращано на
ответника на друг адрес или да е било връчвано по друг начин /чрез нотариус,
ЧСИ и др./.
Във връзка с връчването на уведомлението за
цесия на длъжника, ищецът се позовава на трайната съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 от ГПК, съгласно
която уведомяването може да се извърши и с връчване на препис от исковата
молба. Условие за такова надлежно уведомяване е обаче преписът от исковата
молба и приложенията към него да бъдат реално получени от длъжника или от лице,
което е материално-правно легитимирано да задължава
правната му сфера. В такъв случай, уведомяването произвежда действие от деня на
реалното получаване на съдебните книжа. В този изричен смисъл са цитираните от
ищеца решения - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/ 2013г., I т.о., ТК и Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., ІІ т.о.
В случая обаче горепосочената хипотеза не е
приложима. След като ответникът не е бил открит с оглед призоваването му по
делото и не е получил лично преписа от исковата молба и приложеното към него уведомление
за извършена цесия, се е пристъпило към залепването на уведомление на адреса на
ответника по реда на чл.47 от ГПК, както
и до назначаването на особен представител.
По делото не участва надлежно упълномощен
представител на длъжника, който да е материално-правно
легитимиран да ангажира правната му сфера. Не може да се приеме, че назначеният
от съда особен представител е легитимиран да получава от кредитора за сметка на
длъжника уведомления за извършена цесия. Това произтича от самата същност на
института на особения представител. За разлика от законния представител, който
се определя от разпоредбите на закона и от упълномощения представител, който се
избира от упълномощителя, особеният представител се определя по разпореждане на
съда. Характерно за законното и договорното представителство е „особеното
доверие“, което съществува в отношенията между представител и представляван -
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Това доверие при договорното представителство
произтича от свободата на личната воля и лична преценка на представлявания за
качествата на представляващия, а при законовото представителство се презюмира поради близката родствена връзка между
представляван и представляващ или отново предвид изразената воля на страната
(така търговските дружества). Именно поради този личен елемент на „особено
доверие“ между страните при договорното и законовото представителство,
представителят разполага с правомощието да ангажира изцяло правната сфера на
представлявания, включително и като я обременява със задължения.
При особеното представителство този личен
елемент на „особено доверие“ между представляван и представител липсва.
Представляваният не само, че не е запознат с личността и качествата на представляващия,
но и по силата на изричните законови разпоредби, особен представител се
назначава в хипотезите, когато представляваният не може да бъде намерен, за да
се осигури личното му участие по делото, като същият дори не е запознат с
неговите параметри. От това произтичат и правомощията на особения представител
и ограниченията във възможността му със свои действия да ангажира правната
сфера на представлявания. Особеният представител е властен да извършва
процесуално представителство на отсъстващия ответник. В рамките на тази си
дейност той може да се явява лично в съдебно заседание, да получава книжата по
делото, да направи всички възражения срещу съществуването и изискуемостта на
вземането, да подава жалби и др., т.е. такива процесуални действия, които би
направил и самият ответника, ако беше участвал лично в процеса. Особеният
представител не може обаче с действията си да засяга материално-правната
сфера на представляваното лице. Същият не може да прави признание на иска, не
може да сключва спогодби, не може да извършва отказ от право. От невъзможността
особеният представител да ангажира материално-правната
сфера на ответника следва и че същият не е пасивно легитимиран да получава от
името на ответника изявления, в резултат от които в патримониума
на ответника биха възникнали задължения спрямо дадено лице. В този смисъл
особеният представител не се явява пасивно легитимиран да получава от името на
ответника уведомления за извършена цесия.
С оглед гореизложеното не може да се приеме, че
ответникът е надлежно уведомен, по силата на получаването на исковата молба и
приложенията към нея от особения за представител за извършената цесия между „Микро
Кредит“ АД и ищеца. Следователно, извършената цесия не произвежда действие
спрямо ответника, а ищецът не е надлежен кредитор, който да е активно
легитимиран да претендира процесните вземания от
ответника.
Не може да се приеме, че ответникът е уведомен
за цесията и по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Действително, съгласно посочената разпоредба, когато в двуседмичен срок от
залепване на уведомлението ответникът не се яви да получи книжата, съобщението
се смята за връчено. В случая законодателят въвежда една фикция за получаване
на книжата от ответника, чиято цел е да се обезпечи срочното развитие и
приключване на процеса, т.е. действието на фикцията е изцяло процесуално. По
силата на тази фикция не може обаче да бъде засегната материално-правната
сфера на страната, още повече без това да е изрично предвидено в законовата
норма.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа
активната си материално-правна легитимация да
претендира процесните вземания, поради което предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, иск за признаване за установено по отношение на
С.И.И., с ЕГН **********, че последната му дължи сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 303/2018г. по описа на
Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 525,32 лв. – главница по Договор за
заем CrediHome+ №
1161-10132259, сключен на 28.09.2016г. с „Микро Кредит” АД, предмет на рамков
договор за цесия от 16.01.2015г., сумата 44,58 лв. – договорна лихва върху
главницата по договора за заем за периода 05.04.2017 г. – 05.10.2017 г., сумата
49,91 лв. – сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към
Договор за заем CrediHome+ №
1161-10132259, сключен на 28.09.2016г., сумата 415,80 лв. – застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги за периода 05.04.2017 г. – 05.10.2017
г., сумата 25,52 лв. – лихва за забава по договора за заем за периода
06.04.2017 г. – 29.04.2018 г., сумата 20,85 лв. – лихва за забава по договора
за допълнителни услуги за периода 06.04.2017 г. – 29.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата и сумата за допълнителни услуги, считано от
30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: