РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 2291

 

гр. Пловдив, 07 декември 2022 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                  

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2370 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Б. , против Решение № 1609 от 05.08.2022 г. на Пловдивски районен съд, ІІІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 1838 по описа на същия съд за 2022 год., с което е отменено Наказателно постановление № 51059-S005735 от 08.07.2011 год., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ“ АД на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 3 от КСО и е прекратено административнонаказателното производство срещу „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, за вмененото нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“, вр. чл. 104, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване, вменено с АУАН № S005735/11.01.2011 г. и НП № 51059-S005735/08.07.2011 г.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се иска обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба – „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ“ АД, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 51059-S005735 от 08.07.2011 год., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 16013859 с адрес гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1, представлявано от С. П. А. , на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 500 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 3 от КСО.

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № S005735 от 11.01.2011 год., съставен от С. С. П. , на длъжност инспектор по приходите в ТП на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство е установено, че „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството си на дружество-осигурител с Булстат: ********* и адрес на управление гр. Пловдив, ***, не е спазило срока за внасяне по сметката на ТД на НАП - Пловдив на дължимите осигурителни вноски за фондовете на ДОО върху начислените трудови възнаграждения за периода 01.05.2010 г. - 31.05.2010 г. на работещите в дружеството 35 /тридесет и пет/ лица по трудови правоотношения. Възнагражденията за месец май 2010 г. са начислени на 29.06.2010 г., но не са изплатени към датата на съставяне на акта.

Констатирано е, че съгласно чл. 7, ал. 3 от КСО дължимите осигурителни вноски за фондовете на ДОО в размер на 2 340,70 лв. е следвало да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, т.е. до 30.06.2010 г., като след тази дата дружеството се намира в нарушение.

Същите не са внесени към датата на съставяне на акта по разкритите за това сметки на ТД на НАП - Пловдив.

В АУАН е посочено, че размерът на дължимите осигурителни вноски за ДОО е установен въз основа на представените от дружеството документи на 12.10.2010 г. в изпълнение на задължение за представянето им с ПИП серия АА № 0061374 от 08.10.2010 г. Нарушението е установено на 12.10.2010 г. при представянето на справки образец Кд 127 и КД 128 в сградата на ТД на НАП – гр. Пловдив, ул. „Чернишевски“ № 3.

7. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 51059-S005735 от 08.07.2011 год., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

8. Наведените възражения за недопустимост на жалбата, поради нейното просрочие, състав на районния съд е приел за неоснователни. Мотивирано е в тази насока, че за да се приеме, че НП е редовно връчено на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него, съответно за да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин, е необходимо връчителят да е посетил адреса неколкократно, но не по-малко от два пъти и в то в различно време, каквото в случая не е било сторено. В този смисъл и при липса на представени по преписката доказателства за редовно връчване на НП, ПРС е приел, че срокът за обжалване на същото изобщо не е започнал да тече, респ. жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление и прекрати административнонаказателното производство срещу „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, районният съд е приел от една страна, че фактическата обстановка е обективно и правилно установена, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и правилно са приложени материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба.

Констатирано е обаче изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, която, според районния съд, е започнала да тече от довършване на нарушението – 30.06.2011 г. и е изтекла след изтичане на четири години и шест месеца, считано от тази дата, а именно през месец декември 2015 г.

За да достигне до този си извод, ПРС е констатирал, че производството по делото е образувано по повод АУАН S 00573 5, издаден на 11.01.2011 г., НП е издадено на 08.07.2011 г., бил е направен опит да се връчи същото, на 12.10.2011 г., след което повече от осем години административнонаказващият орган непълно неоснователно е бездействал, докато през 2019 г. бива съставено становище от юрисконсулт и неизвестно лице отбелязва върху НП, че същото е било връчено по реда на чл. 58 от ЗАНН на 25.04.2019 г. Поради нередовността на връчването на НП, съдът е приел, че същото не е влязло в сила. Направено е разграничение на двата вида срокове - по чл. 34 от ЗАНН и по чл. 82 от ЗАНН, съобразено е Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС и в заключение е прието, че доколкото нарушението се твърди да е извършено на 30.04.2010 г., то към датата на издаване на АУАН и НП, предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове не са били изтекли. Бездействието обаче да се връчи НП в продължение на осем години, ПРС е приел, че е довело до изтичане на абсолютната преследвателна давност от 4 години и шест месеца (която е започнала да тече от довършване на деянието - 30.06.2011 г. до влизане в сила на НП) през декември 2015 г. В този смисъл и е посочено, че изтичането на абсолютната давност се явява безусловна пречка пред продължаващата висящност на административнонаказателния процес, поради което НП следва да се отмени и административнонаказателното производство да се прекрати, без за съда да съществува възможност да разгледа материалноправния спор по същество.

ІV. За правото:

9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с възраженията, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. За прецизност е необходимо да се посочи, че в конкретния случай нарушението, за което е санкционирано дружеството, се твърди да е извършено на 30.06.2010 г., а не както е посочил ПРС 30.04.2010 г. Считано и от тази дата – 30.06.2010 г. към настоящия момент отново се констатира да е изтекла абсолютната давност.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

12. Съдът констатира, че в диспозитива на оспореното решение има допусната очевидна фактическа грешка при изписване на вмененото нарушение с АУАН № S005735/11.01.2011 г. и НП № 51059-S005735/08.07.2011 г., доколкото, видно от приложените АУАН и НП по административнонаказателната преписка, със същите се вменява нарушение по чл. 7, ал. 3 от КСО, а не по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „В“, вр. чл. 104, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване, както е посочено. Допуснатата грешка не внася никакво съмнение относно действително формираната и външно обективирана воля на съда по отношение на административнонаказателното производство, което се прекратява, поради което и може да бъде поправена по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК от съда, постановил обжалваното решение, ако възникнат затруднения, свързани с тълкуването му.

 

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХIХ касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1609 от 05.08.2022 г. на Пловдивски районен съд, ІІІ наказателен състав, постановено по АНД № 1838 по описа за 2022 год. на същия съд.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                   2.