РЕШЕНИЕ
Номер 15506.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви наказателен състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
Секретар:ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
Прокурор:Радослав Николаев Косев (ОП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПОПОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20204000600263 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК по искане на осъдения Г. С. М. за възобновяване на НОХД №
126/2019 г. на РС Ловеч. Първоначално, искането е постъпило във ВКС, тъй
като е било изложено основание за възобновяване с право основание чл. 423,
ал. 1 от НПК. С Решене № 104 от 03.08.2020 г. на ВКС по н.д. № 388/2020 г.,
първо НО е оставено без уважение искането на осъдения Г. С. М. за
възобновяване на производството по НОХД № 126/2019 г. на Районен съд
Ловеч. В същото решение е указано делото, ведно с искането за възобновяване,
да се изпрати на ВТАС за произнасяне по основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК.
В искането, извън частта по чл. 423, ал. 1 от НПК, са посочени
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК за
възобновяване на наказателното производство. Излага се, че наложеното
наказание било несправедливо. Следвало да се наложи такова към
минималния размер, предвиден в закона. Нямало доказателства за виновно
поведение от страна на Г. M.. Представените по делото доказателства били
противоречиви. Разпитаните свидетели не помнели какво се е случило, а една
част от тях нямали връзка с предмета на делото или нямали претенции към
1
подсъдимия. Не се доказало, че M. е извършител на престъплението. Съдът не
взел решение по вътрешно убеждение, а се произнесъл с доводи, наложени от
прокуратурата. Защитникът на M. не му казал, че трябва да се яви в
заседанието на РС Ловеч. Защитата на този адвокат не била обективна, тъй
като се съгласявал с всички направени искания и действия пред съда. В
обвинителния акт били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй
като нямало изложение на обстоятелствата от обективна и субективна страна.
Определеното общо наказание следвало да бъде с други осъждания, а не с
тези, които взел предвид съда. Неправилно било приложението на чл. 24 от
НК, тъй като липсвали предпоставките за това.
Претендира се да бъде отменена Присъда № 25 от 28.11.2019 г. по
НОХД № 126/2019 г. на РС Ловеч и делото да бъде върнато за ново
разглеждане, за да бъдат отстранени допуснатите нарушения.
В съдебно заседание осъденото лице Г. M. и назначеният служебен
защитник адв. И. А. от ВТАК поддържат направеното искане.
Прокурорът от ВТАП изразява становище, че искането следва да се
остави без уважение като неоснователно. Счита, че не са допуснати
посочените в него нарушения на материалния и процесуалния закон и излага
мотиви в тази насока.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
наличие на заявените в искането основания за възобновяване на делото, в
пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено
следното:
Искането на осъденото лице Г. С. М. за възобновяване на наказателното
производство е подадено в предвидения шестмесечен срок чрез
първоинстанционния районен съд. Същото е допустимо. Искането е подадено
от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК и в предвидения
срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предмет на искането е акт, попадащ в
категорията на визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по съществото
си е неоснователно по следните съображения:
С Присъда № 25 от 28.11.2019 г. по НОХД № 126/2019 г. Районен съд
Ловеч е признал подсъдимия Г. С. М. , роден на 22.03.1984 г. в гр. Бургас,
живущ в гр. Бургас, ул. ***********, с настоящ адрес гр. Бургас, *********,
български гражданин, със средно специално образование, неженен, работи,
осъждан, с ЕГН ********** за виновен в това, че на 28.06.2013 г. пред
2
надлежен орган на властта - Прокуратура на Република България, набедил И.
И. М. - служител в Сектор „ООМЛС” при ГД „Национална полиция”, в
извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК - „поискал сумата от порядъка
на 1500 лв. до 3000 лв., за да бъдат пуснати на условни предсрочно
освобождаване" и престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5, предл. първо от НК -
„изнудвал мен и лишените от свобода и ги заплашвал с вътрешни присъди”,
като знаел, че е невинен, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, предл.
първо от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода
и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по
радиовъзел гр. Бургас.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС съдът е определил
първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание
лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът е
определил общо най-тежко наказание по настоящата присъда и по Присъда №
30 от 23.02.2016 г. по НОХД № 6088/2015 г. по описа на РС Бургас, влязла в
сила от 16.06.2016 г. и по Присъда № 12 от 11.03.2015 г. по НОХД № 29/2015
г. на PC Царево, влязла в сила от 27.03.2015 г., в размер на четири години
лишаване от свобода и обществено порицание, което се изпълни чрез
прочитане на присъдата по радиовъзел град Бургас.
На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо
най-тежко наказание с една година, като подсъдимият M. да изтърпи
наказание – пет години лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС съдът е определил
първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода”.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК от така определеното и увеличено общо
най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода съдът е приспаднал
времето, през което подсъдимия M. е бил с мярка за неотклонение „задържане
под стража” като обвиняем и подсъдим по НОХД № 29/2015 г. по описа на PC
Царево, считано от 05.08.2014 г. до 27.03.2015 г.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал времето, през което
подсъдимият M. е изтърпял наказание „лишаване от свобода” по групираните
присъди по НОХД № 29/2015 г. по описа на PC Царево и по НОХД №
6088/2015 г. по описа на РС Бургас.
3
На основание чл. 27, ал. 1 от НК съдът е присъединил изцяло така
определеното и увеличено общо най-тежко наказание по настоящата присъда
от пет години лишаване от свобода към неизтърпяната част от наказанията по
присъдите, групирани по НЧД 1289/2012 г. на РС Бургас.
Осъдил е подсъдимия Г. С. М. да заплати по сметка на Районен съд
Ловеч разноски по делото в размер на 17 лева.
Първоинстанционната присъда не е била обжалвана или протестирана и
е влязла в сила на 14.12.2019 г.
Осъденото лице Г. M. твърди, че по делото липсват доказателства, от
които да се направи извод за виновно поведение от негова страна. На л. 8 – 9
от приложената по ДП Преписка № 1345 от 2013 г. на Окръжна прокуратура
Ловеч се съдържа жалба вх. № 14312/28.06.2013 г. от Г. С. М. , адресирана до
„Главния прокурор на РП България”. В жалбата M. е заявил, че служителят в
сектор „оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода” при ГД
„НП” - свид. И. М. му е поискал подкуп от порядъка на 1500 лв. до 3000 лв. за
възможността M. да бъде пуснат „условно безсрочно освобождаване”. В
същата жалба Г. M. твърди и, че след като М. му е поискал подкуп, а той не
му е дал, го е заплашвал както него, така и други лица изтърпяващи наказание
„лишаване от свобода” с вътрешни присъди, карцер, като дори му бил заявил,
че ще накара друго лице да напише фалшива жалба срещу него. От
материалите по преписката е видно, че по повод тази жалба е извършена
проверка от ОП Ловеч. След приключване на проверката, с постановление от
05.12.2013 г. по преписка № 1345/2013 г. по описа на ОП Ловеч, е отказано
образуването на досъдебно производство за извършени от свидетеля И. М.
престъпления по чл. 301, ал. 1 от НК, по чл. 282, ал. 1 от НК и по чл. 387 от
НК. Въпреки проведеното разследване, не са установени каквито и да било
данни И. М. да е извършил престъпление. Сочи се, че М. не разполага и с
правомощия да влияе върху изготвянето на предложения за условно
предсрочно освобождаване на лишени от свобода. Същият е служител на
МВР, а не на МП /Затвора Ловеч/. Не е установено, като оперативен работник
обслужващ 30 „Атлант” Троян, свид. М. да е изнудвал подсъдимия или други
лишени от свобода, като ги заплашва с утежняване на тяхното положение в
затворническото общежитие.
От материалите по делото е видно също, че срещу Г. С. М. е било водено
ДП № 171/2013 г. по описа на РУ на МВР гр. Троян за извършено
4
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Действията на свид. И. М. се изразяват в
това, че като служител в Сектор „ООМЛС” при ГД „Национална полиция” е
изготвил докладна записка вх. № Я-24067/05.04.2013 г. на ГД „Национална
полиция”, която е послужила като законен повод по смисъла на чл. 208, т. 1 от
НПК за образуване на досъдебното производство срещу M.. Преди жалбата до
Главния прокурор, осъденото лице M. е подал и други две жалби против И. М.
и разследващия Станислав Великов /от 14.06.2013 г. и от 11.07.2013 г./, в
които пред органите на полицията е твърдял, че му е искан подкуп и му е
оказван психически тормоз. По делото е безспорно, че набедяването на
полицейския служител И. М. е извършено пред надлежен орган на власт, който
има право да възбуди наказателно преследване срещу набедения, а именно
прокуратурата на Република България. Макар в жалбата с вх. №
14312/28.06.2013 г. Г. С. М. да нарича И. М. „следовател”, няма съмнение, че
желае да припише престъпление именно на това лице. Към преписка №
1345/2013 г. на ОП Ловеч са приложени обяснения от осъдения M., в които
сам е заявил, че „следователят в ЗО „Атлант” е един и това е И. М.”. В
приобщените по делото обяснения на Г. M., дадени пред друг съдебен състав
по НОХД № 1284/2016 г. на ЛРС също става ясно, че жалбата до Главния
прокурор е насочена срещу свидетеля И. М.. От обясненията, както и от текста
на жалбата, подадена от M. до прокуратурата става ясно, че осъденото лице
желае против И. М. да започне наказателно преследване. Не се изказват
предположения, а се отправят твърдения за извършени престъпления по чл.
301, ал. 1 от НК и по чл. 213а, ал. 3, т. 5, предл. първо от НК. Тъй като
осъденият Г. M. е осъзнавал неистинността на тези свои твърдения, деянието
по чл. 286, ал. 1, предл. първо от НК е осъществено и от субективна страна.
Не се установява доказателствата по делото да са противоречиви или да
оставят съмнения в извършване на деянието от страна на Г. С. М. . В съдебно
заседание на 28.11.2019 г. свидетелят И. М. описва отношенията си с
осъденото лице и последвалата след жалбата проверка, отрича да е отправял
заплахи или да е искал подкуп, поддържа показанията, които е дал по време на
ДП, след прочитането им по съответния ред. Тези показания кореспондират с
резултата от приложената по делото Преписка № 1345 от 2013 г. на Окръжна
прокуратура Ловеч. Свидетелят Пламен Пенчев е лишен от свобода, който е
бил в една килия с Г. M. в ЗО „Атлант”. Разяснява, че в затвора полицейският
служител И. М. е бил наричан „следовател”, М. не му е отправял заплахи, а Г.
5
M. пуснал слух сред останалите затворници, че е давал пари на М., но не
станало ясно за какво. Свидетелят Станислав Великов потвърждава, че като
дознател е водил разследване срещу Г. M., като също е бил обвинен от него, че
е искал подкуп. По повод жалбите на M. е бил отведен от участие по делото
срещу него. Апелативният съд не установи противоречиви доказателства по
НОХД № 126/2019 г. на РС Ловеч, които да разколебават обвинителната теза.
Показанията на разпитаните свидетели са логични и последователни. От
доказателствата по делото може да се направи категоричен и безспорен извод,
че Г. M. е извършил престъплението, за което е бил предаден на съд. Не се
установява при изготвянето на обвинителния акт да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия. Произнесеното от съда определение по
чл. 248, ал. 5 от НПК не е било атакувано от страните в производството.
Относно твърдението, че осъденото лице е било лишено от право да участва в
наказателното производство е налице влязло в сила решение на ВКС по н.д. №
388/2020 г., първо НО.
Неоснователни са и възраженията в молбата за явна несправедливост на
наложеното наказание лишаване от свобода. В мотивите на присъдата е даден
убедителен отговор за съответност на наложеното наказание за извършеното
престъпление по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК. Районният съд е взел предвид
отегчаващите вината обстоятелства - високата обществена опасност на
деянието и дееца, произтичаща от миналите му осъждания, както и от това, че
е извършил престъплението докато е изтърпявал ефективно наказание
лишаване от свобода. Не са намерени смекчаващи вината обстоятелства, което
установи и настоящият съдебен състав. За престъплението по чл. 286, ал. 1 от
НК са предвидени наказания – лишаване от свобода от една до шест години и
обществено порицание. Наложеното наказание е малко над средния размер, но
значително под максималния такъв. Това наказание е справедливо, съобразено
с данните по делото и съответно на целите на чл. 36 от НК. Съобразно
разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, съдът е определил
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Групирането е по правилата на чл. 23 и чл. 27 от НК, като съдът е
определил общо наказание, съответно на най-тежкото от наложените. В
жалбата се претендира друго групиране, без да се сочи конкретно какво следва
6
да бъде то. Правилно е приложението на чл. 24 от НК. Г. M. е осъждан
петнадесет пъти за тежки умишлени престъпления, като многократно му е
налагано наказание лишаване от свобода. Наложените наказания на осъденото
лице M. не са постигнали своята възпираща и превъзпитателна роля. Същият
демонстрира незачитане на нормите на обществото и законите. Това налага
извод, че осъденото лице M. е с трайно установени престъпни навици и висока
степен на обществена опасност. Правилен е извода на ЛРС, че за поправянето
и превъзпитанието на Г. M. е нужно същият да изтърпи още една година
лишаване от свобода, с която на основание чл. 24 от НК е увеличил
определеното общо наказание от четири години на пет години лишаване от
свобода по описаните по-горе присъди.
Липсват основанията за отмяна или изменение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 от НПК, тъй като законът е спазен, няма допуснати съществени
процесуални нарушения, а наложените наказания не са явно
несправедливи.
По изложените съображения направеното искане за възобновяване на
наказателното производство е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. С. М. за
възобновяване на наказателното производството по НОХД № 126/2019 г. на
Районен съд Ловеч, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7