Определение по дело №46094/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 януари 2025 г.
Съдия: Виляна Господинова Манова
Дело: 20241110146094
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5234
гр. София, 30.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110146094 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Р. В. Д. против Л. П. З., с която са
предявени искове с правно основание искове с правно основание чл. 51, ал. 4
СК, вр. с чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определените с влязло в сила
съдебно решение от 15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 64922/2019 г. по
описа на СРС, 91 състав, мерки в частта относно режима на лични отношения
и издръжката на детето Б. Л. З..
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът сключили
граждански брак, който е прекратен със съдебно решение от 15.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 64922/2019 г. по описа на СРС, 91 състав, влязло в
законна сила, с което е утвърдено споразумение между страните,
упражняването на родителските права спрямо детето на страните Б. Л. З. е
било предоставено на майката, като на бащата е определен режим на лични
отношения с детето и е определен размер на месечна издръжка от 200 лева.
Поддържа се, че обстоятелствата, при които било постановено съдебното
решение, се изменили съществено, както и че определеният от съда размер на
издръжка е недостатъчен за заплащане на ежедневни разходи за учебни
помагала, облекло, храна и културни нужди на детето. Твърди се, че
ответникът започнал да се държи грубо с детето и имал критични изказвания
спрямо детето, както и че вследствие на осъществения тормоз детето няма
желание да осъществява контакт с баща си. Искането към съда е да постанови
решение, с което да се изменят мерките, определени с влязло в сила съдебно
1
решение от 15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 64922/2019 г. по описа на
СРС, 91 състав, като бъде определен режим на лични отношения на бащата с
детето, както и издръжка в размер от 500 лева, считано от датата на исковата
молба, до настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, от
ответника се поддържа, че предявеният иск за изменение на режима на лични
отношение на бащата с детето за недопустим, с оглед влязлото в сила съдебно
решение, както и се излагат съображения по правната квалификация на иска.
Направените в отговора на исковата молба възражения за недопустимост
на заявената с нея претенции съдът счита за неоснователни, поради което
искането за прекратяване на настоящото производство следва да бъде
оставено без уважение. В тази връзка следва да се изясни, че наличието на
пасивна процесуална легитимация като предпоставка за допустимост на
производството се обуславя от твърденията на ищеца и спорното право, което
се претендира от него и което предопределя рамките на правния спор. В
исковата молба се съдържат твърдения, че след постановяване на съдебното
решение е настъпила промяна в отношенията на детето с бащата и е налице
изменения на обстоятелствата, имащи значение относно определения размер
на издръжка, а дали твърденията на ищцата отговарят на обективната
действителност е въпрос по основателността на претенцията, който следва да
се реши с крайния акт по съществото на спора. Изтъкнатите от ответника
доводи относно правната квалификация на предявения иск нямат отношение
към допустимостта на производството.
Искането за отвод е неоснователно, тъй като не е налице нито едно от
основанията по чл. 22, ал.1, т.1-5 ГПК, нито пък обстоятелства, които
пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията-докладчик.
Твърденията на ответника в настоящия случай се свеждат до това, че съдът
незаконосъобразно е приел за разглеждане недопустим иск. Следва да се
изясни, че правната квалификация на спора е от изричната компетентност на
съда и зависи само и единствено от изведените фактически твърдения на
ищеца в исковата молба, както и в неговите искания към съда (основание и
петитум на иска). Предложената в исковата молба правна квалификация не
обвързва съда /в този смисъл е определение № 65 от 10.03.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 690/2015 г., II г. о., ГК/. Във връзка с доводите на ответника следва да
2
се посочи и че производството по искове с правно основание чл. 51, ал. 4 СК
вр. с чл. 59, ал. 9 СК за изменение на родителските права, мерките относно
тяхното упражняване и местоживеенето на роденото малолетно дете на
страните от прекратения с развод по взаимно съгласие брак, определени с
утвърденото от съда споразумение по чл. 51 СК в постановеното
бракоразводно решение, е исково, а не за спорна съдебна администрация /в
този смисъл е Определение № 362 от 11.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3227/2017 г., III г. о., ГК/.
Съобщава на страните проекта на доклада по делото по реда на чл. 140,
ал. 3 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 51, ал. 4 СК, вр. с чл. 59, ал. 9 СК.
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна, поради което се
явява допустим за разглеждане.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По иска с правно основание чл. 51, ал. 4 СК, вр. с чл. 59, ал. 9 СК:
УКАЗВА на ищцата, че следва да бъдат доказано възникването след
влизане в сила на съдебния акт, с който са предоставени за упражняване
родителските права, определено е местоживеене, режим на лични отношения
и издръжка, на нови обстоятелства, които са от съществено значение за защита
на интересите на детето; нуждите на детето от издръжка в претендирания
размер и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер,
както и всички твърдени обстоятелства, които са се изменили след влизането в
сила на съдебното решение и които обуславят интереса на детето от изменение
на постановените мерки, свързани с режима на лични отношения на бащата с
детето.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже по делото, че
нуждите от издръжка на детето са задоволени изцяло или частично,
включително и защото ответникът е доставял, респ. доставя, месечна
издръжка, респ. в какъв размер.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че бракът между страните е бил прекратен със съдебно
решение от 15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 64922/2019 г. по описа на
3
СРС, 91 състав, влязло в законна сила, с което е утвърдено споразумение
между страните, като с решението упражняването на родителските права
спрямо детето Б. Л. З. е определено при майката, при която е определено и
местоживеенето му, на бащата е определен режим на лични отношения с
детето и същият е задължен да му заплаща издръжка.
По доказателствените искания на страните:
Ищцата е представила писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими и следва да бъдат приети по като доказателства в
настоящото производство.
Следва служебно да бъдат изискани справки от НАП и НОИ относно
наличието на трудови договори на страните, както и досежно размера на
доходите на страните.
Следва да бъде допуснат един свидетел на ищцата при режим на
довеждане. Искането за допускане на разпит на втори свидетел е
неоснователно, като такъв може да бъде допуснат при условията на чл. 159,
ал. 2, изр. 2 ГПК.
Доколкото в производството се засягат пряко права и интереси на
малолетно лице, то на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето,
съответната служба следва да бъде уведомена и да бъде изискано от нея
изготвянето на подробен социален доклад.
Искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение не се явява
необходимо и следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде отложено за първото по делото с.з. произнасянето по
искането на ищцата за допускане на съдебно-психологична експертиза, с
оглед извършване преценка за нейната необходимост за изясняване на спорни
факти от предмета на делото.
Следва на страните да бъде разяснена възможността да постигнат
споразумение като се обърнат към медиатор или да потърсят друг способ за
доброволно уреждане на възникналите конфликти, както и възможността при
необходимост да ползват правна помощ, ако имат право на такава.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал.1 и 3 във връзка с чл.
146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.03.2025 година от 13.00 часа, за когато да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за отвод на съдията -
докладчик по делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДАВА възможност за становище в двуседмичен срок от получаване на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок не направят
доказателствени искания, губят възможността да направят това по – късно,
освен в случаите по чл.147 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане на съдебно-
психологична експертиза за първото по делото открито съдебно заседание
след изслушване становището на страните.
ДОПУСКА представените от ищцата писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по
отношение на данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и
данни за самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от
2 години назад, считано от момента на изготвяне на справката.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел на ищцата при режим на довеждане, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за разпит на повече от един свидетел, на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ срок до първото съдебно заседание за събиране на гласни
доказателства чрез провеждане на разпит на свидетел, на основание чл. 158,
ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страната, че при неосигуряване на свидетеля в срок до
5
първото съдебно заседание, съдът ще счита, че събиране на доказателства чрез
разпита им е съмнително или представлява особена трудност.
УКАЗВА на компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д „СП“/
по местоживеене на страните, че до датата на съдебното заседание следва да
изпратят представител по делото, който да изрази устно становище, а при
невъзможност - писмено, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт., както и
до датата на съдебното заседание да се изготви социален доклад във връзка с
депозираната искова молба. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните
доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на
родителите, за техния родителски капацитет и връзката на всеки от тях с
детето, констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им
заетост, работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг,
наличие на фактори при родителите, които поставят детето в риск,
отношението на детето към всеки от родителите му.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, като в
случай че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на
уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2
ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50,00 до 300,00 лв.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който
веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
В случай че страните не изпълнят задължението си, всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
6
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание,
както и че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон
помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ
НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено
и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение.
Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки
един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса
им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът
на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси
на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако
прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение
на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от
спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното
производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните
отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
7
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица,
на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а
в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се
върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи
пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат към
Мариана Н. на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423, електронна
поща: ********@***.*******. адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.
2, ст. 204.
УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат
право и необходимост от това.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, като на
ищцата се изпрати и препис от писмения отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8