№ 38
гр. Велико Търново, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110201195 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД гр. София против Наказателно постановление
№ 515953-F542273 от 05.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Вeлико Търново, с което
на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на дружеството е наложена "имуществена санкция" в
размер на 700.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН № F542273/23.03.2020 г., съставен от К. Ж. К., заемаща длъжността старши
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Велико Търново, с който е констатирано, че
жалбоподателят, в качеството си на осигурител, не бил изпълнил вмененото му по закона
задължение да подаде Декларация Образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.
42 от ЗДДФЛ" за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г., в законоустановения срок, до 25-
1
то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните. В конкретния случай
декларация образец № 6 за период месец ноември 2019 г. трябвало да бъде подадена до
27.12.2019 г. включително. Нарушението било установено на 13.03.2020 г. в ТД на НАП
Велико Търново. Декларация образец № 6 била подадена след законоустановения срок и
заведена в регистъра на ТД на НАП Велико Търново с вх. № 5869/06.03.2020 г. Изпратена
била покана до лицето с изх. № 4809/13.03.2020 г. за съставяне и връчване на АУАН.
Същият бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Прието е, че по този начин е нарушен /осъществен/ състава на чл. 3, ал. 3, т. 1 от
Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица /в приложимата й редакция/, във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО.
АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, връчен лично на
управителя на дружеството ***, на 08.04.2020 г. При връчването на АУАН не са направени
възражения.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за неизпълнение на
визираното по - горе задължение и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя, в
качеството му на осигурител, е наложена "имуществена санкция" в размер на 700.00 лева.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на
административно наказващия орган да издава НП по чл. 355 КСО.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по един безспорен начин както от
показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от приобщените писмени
доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание.
Че нарушението предмет на настоящото производство е действително извършено, се
установява по един безспорен и категоричен начин от приобщените по делото
доказателства. В наказателното постановление правилно е индивидуализиран субекта на
констатираното нарушение, описано е и самото неизпълнение на задължение по смисъла на
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год. на МФ за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се
лица /в приложимата й редакция/, във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социалното
осигуряване. Според съда, по същество, наказващият орган правилно е приложил
материалният закон. Налице е неизпълнение от страна на ЮЛ на задължение, определено от
2
осигурителното законодателство, в качеството му на осигурител, което е основание за
ангажиране на отговорността му.
Доколкото в настоящият случай е санкционирано ЮЛ за неизпълнение на задължение
към държавата при осъществяване на неговата дейност, в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не
се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице, а е
достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване
дейността на търговеца, т.е. да се установи фактът на извършване на нарушението. В този
смисъл ирелевантни са и причините довели до допускане на нарушението, в това число и
отношенията между съдружниците в дружеството.
Според съда, към настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
вменяваща в компетентността на административно наказващия орган и съда, при наличие на
материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не наложи
административно наказание. Касае се за формално по характера си нарушение, такова на
така нареченото „просто извършване”, при което с факта на установяването му
законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред
правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на
санкциониране с предвидената в правната норма административно наказателна санкция.
Процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да
бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба, още повече, че се
касае за закъснение от повече от два месеца.
Това, че нарушението е за първи път следва да бъде отчетено единствено като
смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и да обуслови неговата маловажност.
В този смисъл обаче, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
изменено в частта му за размера на наложеното наказание. В наказателното постановление
липсват мотиви, на които се е позовал административно наказващият орган, за да определи
размера на наложената имуществена санкция. Това от своя страна представлява
процесуално нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който текст при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Поради това, настоящият състав приема, че ревизираното наказателно
постановление следва да се измени. Предвид констатираното от настоящата съдебна
инстанция, с оглед липса на данни за друго нарушаване на данъчното законодателство от
страна на търговеца, както и предвид характера на нарушението, следва да се приеме, че за
постигане на целения ефект от налагането на наказанието е уместно да се определи
имуществена санкция в предвидения от закона минимум. В този смисъл наказателното
постановление следва да се измени.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане, основано на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК на Централно управление на Национална агенция за приходите следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за
3
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда.
Производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят не се отличава
с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Като съобрази
размера на оставената без уважение част на жалбата /500 лв., доколкото това е размерът на
потвърдената санкция/ съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 57,14 лв., като посочената сума следва да бъде
заплатена от санкционираното лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 515953-F542273 от 05.06.2020 г. на Директора на
ТД на НАП гр. Вeлико Търново, с което на „***“ ООД гр. София на основание чл. 355, ал. 1
от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лева, като намалява същата на
500.00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД гр. София да заплати на ЦУ на НАП гр. София направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 57.14 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4