МОТИВИ към присъда № 3/11.02.2015 г.
постановена
по НОХД № 6/15 г. по описа на СОС
Подс. Д.К.А е предаден на съд за това, че на 15.10.2014 г. в гр. Силистра,
около 21.30 ч. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 134.98 лв от владението на П.К.К. с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил сила и й е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на
движението на долен десен крайник.
Престъпление по чл.199 ал.1 т.3, пр. второ във вр. с чл. 198, ал.1 от НК
В
съдебно заседание ,подсъдимият се явява лично и със служебен защитник, назначен
в досъдебното производство.
Окръжна
прокуратура гр. Силистра поддържа предявеното обвинение.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед на което производството
приключи по реда на чл. 371, т.2 и сл. от НПК.
Съдът след като съобрази становищата
на подсъдимия и защитата, прие за установени фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт като се позова на направеното от страна на подсъдимия
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят, и след проверка на същите прие за установено следното:
На
15.10.2014 г. в гр. Силистра , около 21.30 ч. пострадалата К. се прибирала към
дома, връщайки се от хранителния магазин. В пазарската й чанта имало два пакета
леблебия, един пакет захар, един шампоан, пластмасова кутия на обща стойност
14.98 лв. и портмоне със сума 120 лв.
Пред
входа на блока св. К. чула мъж да говори по телефон, който тръгнал след нея.
Малко след това мъжът я настигнал и започнал да дърпа чантата й . От своя
страна пострадалата се опитала да опази собствеността си, но била съборена на
земята. Подс. А. продължил да тегли чантата като се е
стигнало и до провлачване на пострадалата по земята, до момента на отнемане на
вещите от владението на К..
Падайки
на земята пострадалата счупила крака си, което по безспорен начин се доказва от
назначената съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице е
видно, че на К. са били причинени контузия на дясната тазобедрена област с пертрохантерно счупване и контузия на дясната раменна
област. По своя характер счупването на дясната тазобедрена кост обуславя трайно
затруднение в движението на долен десен крайник , визирано от законодателя като
средна телесна повреда. Увреждането е причинено по механизма на удари върху
твърди тъпи предмети и повърхности и може да бъде получено по време, начин и
място , както твърди постр. К..
Отнетите
вещи и пари , съгласно ценовата експертиза, възлизат на обща стойност 134, 98
лв.
От
заключението по съдебнопсихиатричната експертиза е видно, че подс. А. , ако и да страда от епилепсия с редки
генерализирани тонично-клонични пристъпи , органично
разстройство на личността и лека форма
на умствена изостаналост към момента на
извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършването и да ръководи постъпките си по разумни подбуди и правилно да
преценява последствията от тях. Същият е годен да възприема и запаметява
основни факти и обстоятелства.
В
хода на досъдебното производство е било извършено разпознаване на живо. При
спазване на процесуалните правила св. К. е била категорична ,когато за
извършител е посочила именно подс. А..
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, и след като установи, че
самопризнанието на подс. А. се подкрепя от събраните в досъдебната фаза
на производството доказателства, настоящата инстанция приема , че правните
изводи за извършено престъпление по чл. 199, ал.1,т.3, пр. второ във вр. с чл. 198, ал.1 от НК са единствените, до които би
могло да се стигне, след анализ на доказателствения материал.
Подсъдимият, за да осъществи отнемането на вещите, които си е набелязал е прибягнал
до използването на физическо насилие върху личността на владелеца, а именно
чрез дърпане на чантата и блъскане на К. в резултат, на което пострадала
паднала на земята, без да пуска пазарската си чанта. Подс.
А. продължил да дърпа, като по този начин се е стигнало до влаченето на тялото
на К. до момента, в който тя изпуска чантата.. Използваната физическа принуда е
била средство за сломяване на съпротивата на К.
и осъществяване на отнемането на вещите.
Субективният
елемент за извършване на престъпление по чл. 199, ал.1, т.3 , пр.второ във вр. с чл. 198, ал.1 от НК е налице и се доказва безспорно
от показанията на св. К. и свидетелските показния на Т.К..
Подс. А. е действал при форма на вината – пряк умисъл. В
съзнанието на подсъдимия е съществувала ясна представа, не само за отделните
обективни елементи на деянието, но и специално за използването на физическата
принуда , като средство за отнемане на вещите, които е искал противозаконно да присвои. Нещо повече,
умисълът за причиняване на средна телесна повреда , ако и да е бил инцидентен е
също наличен. След като К. е оказала съпротива при отнемането на вещите, подс. А. е употребил допълнителна сила – блъснал я и я е
влачил по земята, докато не е осъществил свое владение върху пазарската чанта.
Подсъдимият за да отнеме и присвои ,
използва сила, изразяваща се в причиняване на физически увреди върху
пострадалата , обуславящи средна телесна повреда
Намерението
за противозаконно присвояване е също налице и
се доказва от чистосърдечните обяснения на самия подсъдим. Подс. А. е искал да осъществи своя фактическа власт върху
вещите, собственост на К..
Подсъдимият
е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено
опасните последици .
Мотивите
и причините за извършеното от подс. А. са липса на
парични средства.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия А. за
осъщественото деяние, съдът взе предвид и отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало, сравнително младата възраст, многочислено семейство, липса на елементарни условия за
живот и задоволяване на жизненоважни потребности, признаване на вината /извън
направеното самопризнание по чл. 371,т.2 от НПК/, изразено съжаление за
стореното, проявено желание за възстановяване на стойността на отнетите вещи.
- като отегчаващи вината обстоятелства –
не се отчитат такива
поради което
прие, че са налице предпоставки за прилагане на чл. 58а, ал. 4 и спазвайки
разпоредбите на чл. 36 и чл. 55 от НК наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три
години, като отложи изпълнението му за срок от пет години.
С налагането на това наказание, по преценка на
съда, в пълна степен биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели и
най-вече би се постигнало максимално превъзпитателно въздействие върху
подсъдимия А.. Така наложеното на подсъдимия наказание ще го постави в условия
на морално-волеви задръжки, които да формират у него достатъчно съзнание за
спазване на правовия ред в страната. Това от своя страна би го мотивирало за в
бъдеще да се противопоставя на всичко, което би го предизвикало към
противоправни прояви.
Поради липса
на предявен граждански иск за съвместно разглеждане, постр.
К. не е конституирана като граждански ищец по делото.
На основание
чл. 309, ал.2 от НПК съдът отмени
взетата по отношение на подс. А. мярка за неотклонение - “Задържане под
стража”.
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си, като призна подсъдимия Д.К.А.
за ВИНОВЕН в това, че на 15.10.2014
г. в гр. Силистра, около 21.30 ч. е отнел чужди движими вещи на обща стойност
134.98 лв от владението на П.К.К. с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил
сила и й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движението на долен десен
крайник, поради
което и на осн. чл. 199 ал.1 т.3, пр. второ във вр. с чл. 198, ал.1 от НК и чл. 36 и 55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание лишаване от свобода
за срок от три години.
На
осн. чл. 66 от
НК съдът отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от пет
години.