№ 339
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000502121 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 02.05.2023г. по гр.д. № 4784/2022г. на Софийски градски съд, ГО 1-
11 състав е осъдена Столична община да заплати на Л. С. И. на осн. чл.49 ЗЗД сумите
от 20 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 1 316,67лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, търпени в резултат на
непозволено увреждане на 01.06.2018г в гр.София, настъпило в резултат на падане в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътна настилка /тротоар/ под надзор на
общината, ведно със законната лихва върху главниците от 11.05.2022г, като отхвърля
иска за неимуществени вреди над признатия за дължим размер от 20 000лв до
претендирания от 26 000лв.
Против решението в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба от
ответникът Столична община чрез пълномощник ю.к. Н.Т.. Поддържат се оплаквания
за неправилност на решението в обжалваните му осъдителни части като постановено в
нарушение на материалния и процесуален закон, и необосновано. Изтъкнати в тази
връзка са конкретни съображения, че първоинстанционният не е обсъдил в цялост
всички доказателства и не е съобразил, че състоянието на пътната и тротоарна настилка
в процесния участък е невъзможно да се установи към датата на исковата молба,
поради това необоснован се явявал правният извод за наличие на всички материални
предпоставки, пораждащи отговорността на общината по чл.49 ЗЗД. Твърди се
евентуално, че неправилно не е уважено възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на вредите от пострадалата, за която не било доказано дали е положила
дължимата грижа да избегне вредоносния резултат. На следващо място се твърди
нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне размер на обезщетението за неимуществени
1
вреди, който се явявал прекомерен и не отговарял на действително търпените травми,
нито на актуалната съдебна практика по сходни казуси. Иска се отмяна на обжалваното
решение и вместо това отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на
обезщетението по размер.
В срок не е подаден отговор от въззиваемата ищца Л. С. И..
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението в обжалваните му осъдителни части е валидно и допустимо /чл.269 и
сл.ГПК/. В отхвърлителната си част не е обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени обективно
съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди,
причинени в резултат на противоправно поведение на служители на ответника, който
носи гаранционно- обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД. В исковата молба като
правопораждащи факти са изтъкнати следните обстоятелства: вреди /увреждания на
здравето, описани в исковата молба и търпени болки и неудобства/, настъпили в
гр.София, на улица Днепър с посока на движение от бул.Ломско шосе към ул.Марко
Лерински, които ищцата получила вследствие на пропадане, поради необезопасена и
несигнализирана за липсваща тротоарна плочка, и че в причинна връзка с този
неотстранен дефект на тротоарната настилка, търпяла вреди.
В срока за отговор ответникът Столична Община е оспорила исковете по
основание с доводи, че не се установява от представените доказателства
противоправно поведение /бездействие/ на служители на общината, както и травмата
на ищцата да е получена при посочения механизъм, евентуално се прави възражение за
съпричиняване в причинна връзка с поведението на пострадалия – липса на внимание и
недостатъчна грижа от негова страна. Оспорва се и размера на обезщетението, който се
твърди, че е прекомерен и не отговаря на действително търпените вреди.
От фактическа страна пред първата инстанция посредством събраните гласни
доказателствени средства - показанията на св.Г. /дъщеря на ищцата/, се установява
настъпването на инцидента на посочената дата 01.06.2018г., когато ищцата – възрастна
жена на 76г., движейки се по тротоар в гр.София в посока по ул.М.Лерински,
пропаднала в дупка в участъка на тротоарното пространство и получила тежка травма
на ръката. Свидетелката Г. е пряк очевидец на инцидента, чиито показания правилно
са ценени от първата инстанция при условията на чл.172 ГПК, като кореспондиращи с
епикриза на УМБАЛСМ Пирогов от 01.06.2018г, която установява прием на
посочената дата и полученото закрито счупване на горния край на лява раменна кост.
Гласните доказателствени средства се допълват и от изводите на медицинската
експертиза, потвърждаваща травмата да е получена по описания начин. От показанията
на св. Г. се изяснява, че непосредствено след стъпване на тротоара, ищцата пропаднала
и видимо ръката й била в тежко състояние, след което била приведена до Пирогов,
където се извършила операция с поставяне на фиксираща титаниева пластина.
Болничното лечение продължило няколко дни, но възстановяването в домашно-
амбулаторни условия било трудно, заради наличието на заболяване на сърцето и
поставена изкуствена клапа с байпаси. Ищцата приемала болкоуспокояващи, била на
легло първите три-четири месеца след инцидента и не можела да се обслужва
самостоятелно, възстановителният период продължил около половин година, но и към
момента състоянието й не било добро- трудно си служела с лявата ръка в ежедневните
и битови дейности и имала болки при промяна във времето.
2
Тежестта и естеството на получената в резултат на падането травма се
потвърждава от изслушаната пред първата инстанция медицинска експертиза на в.л. д-
р С. – ортопед травматолог, според изводите на която в причинна връзка с инцидента
ищцата е получила фрактура на лява раменна кост в горния й край, лечението било
оперативно - наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове.
Въпреки липсата на медицинска документация за продължителността на
възстановителния период при ищцата, вещото лице е пояснил, че при такива
увреждания нормално лечебният процес трае около 4-5 месеца, което кореспондира с
конкретния случай. Изяснено е също от експертизата, че ищцата е търпяла болки и
страдания с по-голям интензитет през първите два месеца, а при прегледа на
20.03.2023 г., вещото лице е констатирал ограничен обем движение в лява раменна
става при повдигане на ръката настрани и напред от 90 градуса при норма 180 градуса,
определяйки увреждането с траен характер.
Пред първата инстанция е представена фактура и фискален бон /стр.9/, видно от
която ищцата на 08.06.2018 г.е направила разходи за закупуване на „заключваща плака
за проксимален хумерус с 5 отвора комплект с винтове кат.№1241 хх“ на стойност 1
316, 67 лв., които според неоспорените изводи на вещото лице- медик са в пряко
отношение с проведеното лечение.
Спорните по делото въпроси повдигнати пред първата инстанция и поддържани в
жалбата на ответника се свеждат до материалната легитимация на ответника да
отговаря по предявените искове и до обема на вредите, респ. размера на обезщетенията
в съответствие с представените доказателства и критериите на чл.52 ЗЗД.
Така установените идентични с първата инстанция факти потвърждават
правните изводи за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 49
ЗЗД за компенсиране на причинени вреди. Тези вреди са в пряка причинна връзка с
неизпълнение на задължения за поддържане на общинските пътища и инфраструктура
/пътно платно, разделителни ивици, банкети, тротоари и др. пар.1, т.1 ДР на ЗП/,
възложени на общините, съгласно разпоредбите на чл.30, ал.4 от Закона за пътищата и
чл.48, т.2, б”б” от ППЗП, предвиждащи стопанисване и поддръжка в изправно
състояние, така че да се осигури безопасно и удобно движение. Тротоарът е общинска
собственост /съобразно пар.7 ал.1 т.4 и т.6 от ПЗР на ЗМСМА/ и неговата поддръжка е
било задължение на ответната община, която чрез компетентните длъжностни лица не
е осигурила необходимата поддръжка за осигуряване на нормална и безопасна
експлоатация.
Този извод не се променя от представеното пред първата инстанция становище
на главен инженер на СО – район Надежда, според което настилката по южния
тротоар на ул.Днепър е разнородна, състояща се от бетонов паваж тип „уни“ и от
асфалтобетон. Неговото съдържание не изключва наличието на неравности на
тротоарната настилка в причинна връзка с настъпването на травматичните увреждания
на пострадалата жена, които се потвърждават за настъпили от медицинската експертиза
именно при посочения механизъм.
Неоснователни са доводите в жалбата на ответната община, че решението е
неправилно, поради необсъждане и преценка на доводите за съпричиняване на вредите
по чл.51 ал.2 ЗЗД. По делото не установява принос от страна на пострадалата, в
каквато насока са възраженията в отговора, поддържани формално в жалбата. Няма
конкретни твърдения, а и доказателства ищецът да е нарушил правила, изискващи
определено поведение, нито такива, сочещи за проява на небрежност и поставяне чрез
определено действие или бездействие в предвидим риск. Напротив, наличието на
3
необезопасена неравност на пътната настилка в урбанизираната територия и
бездействието по тяхното отстраняване, представлява поведение застрашаващо живота
и здравето на гражданите, което не би могло да се вмени във вина на последните. В
противен случай /както правилно е посочил първоинстанционният съд/ всеки
пешеходец, паднал на тротоар поради неравности или пропаднал при наличие на
дупки, по дефиниция сам е съпричинил вредите си.
Неоснователни на следващо място са оплакванията в жалбата на ответника
против размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и
компенсирането на имуществени вреди. Първоинстанционният съд е отчел вида и
степента на уврежданията- фрактура на лява раменна кост, провеждането на
оперативно лечение за фиксация на костните фрагменти, която е източник на по-
интензивни болки, възстановителния период от приблизително 4-5 месеца, както и
последваща интервения за премахване на фиксиращите тела. Съобразени като
утежняващи са обстоятелствата относно продължителния период, в който ищцата се е
нуждаела от чужди грижи, трудностите в лечебния период, дължащи се на възрастта и
наличието на други здравословни проблеми, както и остатъчните последици с
пожизнен характер, свързани с намаления обем движения на увредения крайник.
Преценени в съвкупност всички от значение факти налагат извод, че определеният
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000лв е съобразен с
действително търпените физически болки и неудобства, както и с други обективни
фактори като икономическите условия в страната към момента на увреждане /2018/г. и
присъжданите от съдилищата размери за случаи, аналогични на настоящия, които
обстоятелства се явява обективен израз на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.
Неоснователни са и формално поддържаните оплаквания против компенсацията
на търпените имуществени вреди, които безспорно са доказани както по размер, така и
в причинна връзка с проведеното лечение.
Поради пълното съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното
решение ще подлежи на потвърждаване, при който изход на спора няма основание за
изменение на решението в частта му за разноските.
Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски ще има въззиваемата –
ищца, която е представлявана от адв. Д. по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв, на когото ще се
присъди в съответствие с Наредба №1/2004г в размер на 726,32лв.
С оглед на горното, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.05.2023г. по гр.д. № 4784/2022г. на Софийски
градски съд, ГО 1-11 състав в обжалваните му осъдителни части.
Осъжда Столична община да заплати на адв.М. Д. САК сумата от 726,32лв,
представляваща възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. Пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок
от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5