Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
гр. Русе, 25.02.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6438 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 109 ЗС.
Постъпила е искова
молба от В.П.К. срещу П.Б.П. и С.С.П., в
която се твърди, че на 25.10.2016г., ищецът и съпругата му С.М.са придобили с
нотариален акт №67, том.**, рег. №***, дело *** от 26.10.2016г. на СВ гр. Русе собствеността
върху поземлен имот с идентификатор *****в гр. Русе, находящ се на ул. "****"
с площ
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за неоснователност на предявеният иск, тъй
като били придобили правото на собственост върху недвижимия имот с Договор за
доброволна делба още през 1994г. и видно от представените по делото писмени
доказателства процесния строеж бил търпим по смисъла на закона, съществувал по
предходни планове, не било извършвано ново строителство, не е изготвян и
изменен ПУП, както и че същата сграда попадала изцяло в имота на ответниците.
По тези съображения се счита предявеният иск за неоснователен и се моли да бъде
отхвърлен като такъв.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът В.П.К. е
придобил чрез покупко-продажба, оформена с нотариален акт №**, том.**, рег. №***,
дело *** от 26.10.2016г. на СВ гр. Русе собствеността върху поземлен имот с
идентификатор ***, намиращ се в гр. Русе, ул. "****" с площ
Ответниците П.Б.П.
и съпругата му С.С.П. са собственици на съседния на ищеца имот – с идентификатор
****** по силата на договор за доброволна делба от 18.07.1994г., в който имот има
изградени две сгради, едната от които, под №2 от скицата е на границата с имота
на ищеца. Няма спор по делото, че тази сграда, предмет на спора е построена
преди ищецът да е придобил собствеността върху имота си и е отразена в
актуалната кадастрална скица на имота, както и в по-старите устройствени
планове.
От заключението на
изготвената по делото техническа експертиза се установява, че построената
сграда в имота на ответниците навлиза в имота на ищеца с около 50см. Според
направените допълнителни уточнения в съдебно заседание от вещото лице се
установява, че това се дължи на допълнително изградената от бетон подпорна стена
на сградата, която изцяло се намира в имота на ищеца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Негаторният иск е
вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право,
за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или
косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава
спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава
вещно-правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат
на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва
собствения си имот. За основателността на иска по чл. 109 ЗС, ищецът следва да
докаже, че е собственик на имота и, че ответникът е извършил посочените
неоснователни действия върху имота му, с които се пречи на ищеца да владее и
ползва имота си по предназначение.
Поначало изграждане
на сграда в съседен имот на регулационната линия с имота на ищеца или на
разстояние, по-малко от предвиденото в благоустройствените закони, съгласно
чл.53 ЗС, представлява действие, което пречи на нормалното упражняване на
правото на собственост на ищеца. Законността на строежа на такава сграда
поначало не е пречка за уважаване на предявен негаторен иск за нейното
премахване. Разрешителното за строеж, архитектурният проект и другите
строителни книжа определят само техническата допустимост на строежа, но не
установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права
принадлежат само на адресата на разрешението и че с тях не се засягат чужди
права.
Негаторният иск по
чл. 109 ЗС е приложим и по отношение на незаконни строежи, щом те са в режим на
търпимост. Разпоредбата на § 16 ПЗР на ЗУТ е неотносима към
вещноправните последици от незаконното строителство. Статутът на търпимост не
може да породи за собственика на терена (или съседен такъв) задължение да търпи
създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост ( в
този смисъл Решение № 129 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4880/2013 г., I
г. о., ГК на ВКС). Също така поддържането в съседен имот на търпим строеж
(какъвто е процесният според ответниците) само по себе си не представлява
неоснователно действие върху съседен имот и не би могло да бъде достатъчно
основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Незаконният
строеж безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато
при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на
съседния имот по предназначение.
В конкретния случай
по делото безспорно се установява, че част от процесната сграда (допълнително
изградената подпорна бетонна стена) е разположена в имота на ищеца. Това
безспорно представлява ограничаване на неговото право на собственост върху
целия поземлен имот и е основание за уважаване на претенцията му. На следващо
място видно от заключението на вещото лице и приложените към него снимки от
оглед на място, както и от направените в съдебно заседание уточнения относно
вида и състоянието на сградата, се установява, че тя, дори и да се намираше
изцяло в имота на ответниците, на границата с имота на ищците, естеството и
състоянието й също предполага основателност на претенция за нейното премахване.
Сградата е паянтова и създава опасност от събаряне на елементи от нея
(керемиди) в имота на ищеца, покривът има наклон, който отвежда отпадни води в
двора на ищеца, все обстоятелства които водят до извод, че поддържането й от
ответниците възпрепятства пълноценното упражняване на правото на собственост на
ищеца. В случая последният в съдебно заседание е посочил, че процесната сграда
възпрепятства и изграждането на плътна ограда в имота му, с каквото право
разполага при съобразяване изискванията на чл. 48 ЗУТ.
Всички тези
обстоятелства дават основание да се приеме, че предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Премахването само на част от
сградата, която е разположена в имота на ищеца, настоящият съдебен състав
намира за невъзможно, а и дори да беше възможно, то останалата част от сградата,
с оглед вида си също би възпрепятствала възможността ищецът да използва
пълноценно имота си.
Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 1030лв.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Б.П. с ЕГН********** и С.С.П.
ЕГН********** и двамата със съдебен адрес ***, адв. И. И. да премахнат изградената в собствения
им поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Русе помощна сграда (№2 по скица) на границата със съседния
имот с идентификатор ***, по предявения негаторен иск от В.П.К. ЕГН********** ***, адв. К. Д..
ОСЪЖДА П.Б.П. с ЕГН********** и С.С.П. ЕГН********** да заплатят
на В.П.К. ЕГН********** сумата от 1030лв. разноски за настоящото производство.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенския
окръжен съд.
Районен
съдия: