№ 45
гр. Тутракан, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20203430100477 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявен e иск по чл. 108 от ЗС от страна на ищеца, Н. А. Х. упълномощила адв. Н.
Б. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 4) за установяването собствеността на ищеца,
придобито чрез договор за покупко - продажба, върху: Промишлена сграда с
идентификатор 15031.501.1177.1 и осъждането на ответника да предаде
владението върху имота.
1. Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко - продажба, обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижими имот № 109 от 18.08.2020 г., том 4,
ОР № 3385, дело 508/2020 г. на Нотариус № *** на НК – А. Р.а с район на
действие Р. с. Тутракан, на ТнРС, е собственик на гореописаният имот.
2. Твърди се, че на този обект се оказал зает от ответника. Същият декларирал пред
ищеца, че бил наемател на предходния собственик, но не представил никакви
документи за това си твърдение. На няколко път се противопоставял на неговото
ползване на имота, като му връчил и нотариална покана с рег. № 3809, том 1,
Акт 147 на Нотариус № ** на НК - З. Н. с район на действие РС - Силистра.
Нотариалната покана била връчена на ответника на 29.09.2020 г. на адресата
чрез негов пълномощник - адвокат С. Д. от АК - Силистра.
2. Ответникът П. Д. Г. не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Същият е
депозирал молба с вх. № 1**/12.05.2021 г. чрез адв. С. Д. от АК – Силистра, с която
уведомява съда, че на 30.03.2021 г. е получил исковата молба чрез проц. представител,
като уточнява, че по отношение на него липсва процесуална легитимация, тъй като
той не е наемател на описания в исковата молба имот. Наемател на това помещение
бил „ЕТ „В. - М. Н.“ съгласно договор от 01.01.2007 г. Ответникът е упълномощил
1
като проц. представител адв. Ст. Д. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 49).
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. По делото са изслушани показанията на свидетеля на ищеца А. Р. А. - племенник на
ищеца (л. 94).
4. На 01.01.2007 г. между „У.” ЕООД, в качеството му на наемодател и ЕТ „В. - М. Н.”, в
качеството му на наемател, е сключен договор за наем с предмет „складово помещение
в гр. Главиница” (л. 35).
5. На 18.08.2020 г. е сключен договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за
продажба на недвижими имот № 109 от 18.08.2020 г., том 4, ОР № 3385, дело 508/2020
г. на Нотариус № *** на НК – А. Р.а, съгласно който ищецът е закупил процесната
промишлена сграда от „У.” ЕООД (л. 5).
6. През м. август 2020 г. според свид. А. между страните по делото е проведен
телефонен разговор, при който ответника категорично отказал да освободи имота,
твърдейки, че имотът е негов. Поради тази причина ищецът прекъснал с снабдяването
на обекта с електричество и вода, но ответникът поставил генератор за електричество,
за да продължи да ползва обекта.
7. На 29.09.2020 г. на ответника чрез проц. му представител адв. Д. е връчена нотариална
покана, с която ищецът го кани да освободи имота (л. 8).
8. По повод подаден от ищеца сигнал е образувано ДП № 185/2022 г. по описа на РУ
на МВР - гр. Тутракан.
1. В дадените по ДП обяснения и при разпита си в хода на производството,
ответникът е посочил, че действително майка му, в качеството на едноличен
търговец, е сключила договор за наем, за помещение, в което П. Г. и майка му
изградили хранителен магазин и склад на едро. Отв. Г. бил направил подобрения
по сградата в размер на 50 000 лв. П. Г. заплащал редовно месечния наем, като
2015 или 2016 г. с наемодателя постигнали договорка ответника да закупи
сградата за сумата от 20 000 лв. Поради тази причина ответникът заплатил на
„У.” ЕООД авансово сумата от 10 000 лв. Впоследствие отв. Г. се отказал от
сделката, но и спрял да заплаща наем за сградата, тъй като бил заплатил сумата
от 10 000 лв. Твърди, че имотът се владеел от ЕТ „В. - М. Н.”. Към момента
магазинът не работел, тъй като ищецът прекъснал снабдяването на обекта с
електричество и вода. Категорично заявява, че няма да освободи имота, докато
не му бъдат заплатени направените от него подобрения в имота (л. 83, 89).
2. В дадените по ДП обяснения и при разпита си в хода на производството майката
на ответника - М. Н. също твърди, че е сключила договор за наем на промишлена
сграда, условията по който били договорени от сина , който действал като
2
пълномощник. Синът изградил в сградата хранителен магазин, който
функционирал до 2021 г., тъй като ищецът прекъснал електрозахранването. В
сградата били направени множество подобрения от отв. Г.. Поради тази причина
М. Н. и синът взели решение да не предават сградата, докато не бъдат
заплатени направените подобрения. Сградата била заключена, като ключовете
се съхранявали от М. Н. (л. 84, 92).
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1. По допустимостта
9. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен
интерес от воденето на делото.
10. В конкретният случай възражението на ответника, че липсва надлежна пасивна
легитимация не води до нередовност на исковата молба, тъй като преценката за
редовността се извършва въз основа на твърденията на ищеца. В случая последния
твърди, че именно П. Г., а не майка му упражнява фактическата власт върху
процесната сграда, поради което искът е насочен срещу него.
11. От друга страна за наличието на правен интерес от воденето на производството са без
значение субективните намерения на третото лице, упражняващо физическата власт
върху обекта (дали същото владее имота за себе си, дали държи имота за другиго, като
пълномощник, наемател и др.). Правният интерес при иска по чл. 108 от ЗС е породен
от факта, че упражняването на фактическата власт върху вещта (като обективно
състояние) лишава собственика от възможността той да упражни правото си да владее,
оттам и да ползва вещта.
12. В тази насока по - подробни доводи са развити по - долу.
2. По основателността
13. По делото е безспорно установено, че ищецът е придобил собствеността върху
процесната сграда в резултат на сключения договор за покупко - продажба.
14. Между прехвърлителя по сделката и ЕТ „В. - М. Н.” действително е сключен договор
за наем на „складово помещение в гр. Главиница”, което обаче не може да се установи
дали е идентично с процесната сграда с идентификатор № 15031.501.1177.1 (след
извършена справка в интернет - страницата на АГКК съдът констатира, че до
процесната сграда е долепена още една промишлена сграда с идентификатор №
3
15031.501.1177.2).
15. Дори да се приеме, че се касае за процесната сграда, договорът за наем е бил сключен
за срок от 5 месеца и е изтекъл на 31.05.2007 г. Ако се приеме, че договорът се е
трансформирал в договор за неопределено време, то следва да се приеме, че след
връчването на нотариалната покана същият е прекратен с изтичането на едномесечния
срок по чл. 238, изр. 1, във вр. с чл. 237, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД.
16. От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че именно
ответника П. Г. упражнява фактическата власт върху сградата.
3. При разпита си по ДП отв. Г. и майка му[1] категорично сочат, че именно той
стопанисвал магазина, твърдейки, че е пълномощник на ЕТ „В. - М. Н.”. Твърди
се, че майка му първоначално е продавала в магазина, но в последствие поради
напредналата си възраст се е оттеглила.
4. Отв. Г. твърди по ДП, че лично той е направил подобрения в имота, той е водил
преговорите с „У.” ЕООД за закупуване на имота и той е заплатил авансовата
сума на дружеството.
5. Впоследствие именно отв. Г. е спрял и заплащането на наема.
6. В тази връзка съдът приема, че недоказани остават твърденията на отв. Г., че
същият владее сградата за ЕТ „В. - М. Н.”. По делото не е представено
пълномощно, издадено от ЕТ в полза на ответника. Освен това, ако се приеме, че
майката на ответника е наел сградата, за да се ползва същата за магазин, то
следва да бъде отчетен факта, че магазинът не функционира от 2021 г. (когато е
прекъснато снабдяването на имота с електроенергия и вода). След този период
обаче отв. Г. не е освободил имота, тъй като не му били заплатени направените
от него подобрения. Фактът дали майката на ответника фактически държи
ключовете от сградата (който също не е доказан) в случая не обуславя извода, че
тя държи имота, доколкото сградата не се държи във връзка с осъществяваната
от майката търговска дейност (от която същата се е оттеглила поради
напредналата си възраст). Причината да не с освобождава имота, както бе
отбелязано по - горе, е да бъдат възстановени направените от отв. Г. подобрения.
7. В тази връзка съдът приема, че ответникът държи сградата като своя (а не за
другиго) от момента, когато е спрял да заплаща наем на „У.” ООД. Именно
поради тази причина той е заявил категорично на ищеца в присъствието на
свидетеля А., че сградата е негова.
17. Тези факти обуславят извода, че ответникът упражнява фактическата власт върху
имота, без да има правно основание за това.
18. С оглед гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен.
4
Разноски
19. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в размер на 1 050 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
[1] Показанията на майката на ответника, дадени в ДП са принципно недопустими в настоящия процес.
Съдът ги коментира, единствено доколкото същите потвърждават признанията на ответника, направени в ДП.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П. Д. Г., с ЕГН
**********, с посочен по делото адрес: ****************, че ищецът Н. А. Х., с ЕИК
**********, притежава правото на собственост, придобито чрез договор за покупко -
продажба, върху: Промишлена сграда, с идентификатор № 15031.501.1177.1 (петнадесет
хиляди тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, хиляда сто седемдесет и седем,
точка, едно) по кадастралната карта на град Главиница, обл. Силистра одобрена със Заповед
№ РД-18-109 от 18.12.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-1649-
24.02.2014 г. на началника на СГКК - гр. Силистра, със застроена площ от 144 кв. м, със стар
идентификатор № 15031.501.1.26, разположена в поземлен имот с идентификатор
15031.501.1177, с площ от 2 646 кв. м., находящ се в гр. Главиница, обл. Силистра, с начин
на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект и трайно предназначение на
територията: урбанизирана, стар идентификатор № 15031.501.1, номер по предходен план:
квартал 1 (81), парцел: ХХII, XXIII и част от XXIV (I), при граници (съседи) за поземления
имот: - имоти с идентификатори: № 15031.501.1103, № 15031.501.1201, № 15031.501.1207 и
№ 15031.501.1178 (съгл. Нотариален акт за продажба на недвижими имот № 109/18.08.2020
г. на Нотариус № *** на НК - А. Р.а); като
ОСЪЖДА ответника да предаде на ищеца владението върху имота.
ОСЪЖДА ответника П. Д. Г., с ЕГН **********, да заплати на ищеца Н. А. Х., с
ЕИК **********, направените разноски по делото, възлизащи на 1 050 лв. (хиляда и
петдесет лева).
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото
решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
5
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6