№ 131
гр. Смолян, 08.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Сирма Купенова
Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело
№ 20225440100803 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищцата Г. П., редовно призована се явява лично и с пълномощникът си адв. *
*, редовно упълномощен.
Ответникът Й. П., редовно призован се явява лично и с пълномощникът си адв.
*, редовно упълномощена.
Адв. * - Да се даде ход на делото.
Адв. * - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. * - Поддържам предявения иск. Оспорвам отговора.Направили сме
доказателствени искания. Водим двама свидетели. Нямам възражение по доклада и
моля да бъде обявен за окончателен.
Адв. * - Поддържам изцяло изложеното становище в отговора на исковата
молба. Своевременно сме запознати с определението, с което ни е съобщен проекта за
доклад по делото. Нямаме възражение по същия. С оглед дадената ни възможност за
днешно съдебно заседание водим един свидетел, като се отказваме от втория допуснат
такъв. Други доказателствени искания на този етап няма да сочим.
Съдът напъти страните към постигане на спогодба.
Адв. * - Аз съм привърженик на спогодбите. Не мога да отрека, че колегата *
ми се обади за да обсъдим дали е възможно постигането на спогодба. Преди това съм
разговарял с друга адвокатка от София, на която бях дал отговор, че сме склонни да
1
приемем споразумение при определена сума. Сумата, на която сме се спрели е 8000
лв., а разноските кой, както ги е направил. В този смисъл остава това предложение.
Разбрах от колегата *, че това предложение не се приема и доверителката й не е
склонна на други предложения.
Адв. * - Изложеното от адв. * е напълно вярно, колегата коректно пресъздаде
нашите разговори. Разговаряла съм с доверителя ми и становището му е, че повече от
5000 лв. не би могъл да плати на ищцата. При сключване на спогодба доверителят ми
би следвало да осигури сумата и по-голяма не би могъл да плати. Практиката е
разнородна, както в България, така и в нашия съд.
Предвид невъзможността на страните да постигнат спогодба и на основание чл.
146 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА доклада по делото, като съдът поддържа напълно определение №
55/20.01.23 г., с което на страните е съобщен проекта за доклад, като изцяло поддържа
същия и го обявява за окончателен.
Адв. * – Нямам възражение по доклада.
Адв. * - Нямам възражение по доклада.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит водените от страните свидетели, на които се сне
самоличността им както следва:
** – 78 г., б.гр., вдовица, неосъждана, без родство и дела със страните по
делото.
* - 63 г., б.гр., разведена, неосъждана, съпруга на ищцата ми е първи
братовчед.
* - 61 г., б.гр., разведена, неосъждана, без родство и дела с ищцата, живуща на
семейни начала с ответника.
СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която носят
съгласно чл. 290 НК и същите обещаха да кажат истината, след което бяха изведени от
съдебната зала.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите:
СВИДЕТЕЛКАТА *- Една късна вечер, миналата година, около март месец ми
се обади Г. от болницата, че има сериозен проблем, че е ухапана от куче, беше
разстроена. Престоя в болницата около седем, осем дни, не мога да бъда много точна.
Видях я след като излезе от болницата. Когато за първи път я видях изглеждаше
изплашена, пребледняла, безпомощна, не можеше нищо да си прави в къщи, помагахме
2
й като съседи, пазарувахме й. Тя не можеше да върви, подпираше се до вратата. Викала
ме е по телефона, не е идвала до нас. В дома й има едно стълбище да изкачи. С Г. сме
съседи в блока, в който живеем в Смолян. Живеем апартамент, до апартамент. Тя ходи
в *, защото имат жилище там, съпруга й е от там. Поддържа къщата в *, сега сама, а
преди със съпруга й. Той почина. Тя живее сама в къщата в *. След инцидента тя
остана да живее тук в апартамента. Имаше превръзка на крака. Върху бинта имаше
кръв. Дълго време ходеше на превръзки в болницата, хващаше такси, ходеше всеки
ден или през ден, често беше. Придружавали сме е в блока, докато слезе до
стълбището, тъй като й беше трудно, трябваше да се държи за парапета. В онзи момент
почти не можеше да се обслужва, ние й пазарувахме. С месеци тя не се чувства добре.
Сега в момента пак е затруднена с ходенето. Има промяна в походката й, не може да
върви добре, дори ходи разкрачена. Онзи ден, преди три дни залитна и щеше да падне,
случайно се задържа, аз бях до нея. Сега казва, че около коляното я боли, надолу крака
също, глезена. Имам усещането, че има някаква страхова невроза. Има коте, което
малко я успокоява. Не съм разбрала кой й е помогнал да стигне до болницата. Тя ми се
обади от болницата плачейки и ми каза, ти разбра ли какво стана с мен. Каза ми, че
кучето, което е било на съседите е било отвързано. Инцидента е станал на улицата или
близо до двора на съседите, не съм сигурна къде точно. Кучето е било отвързано, било
е навън. Не знам кой е помогнал в момента. Сега се страхува. Ходи там, но винаги я
придружават роднини. Не знам какво прави в *. Знам, че има дворно място, но кой
обработва мястото, с чия помощ се оправя не мога да кажа. Кара и ковид, но дали
преди ухапването или след това не мога да кажа. Ковида го изкара тежко. Тя се топли
на дърва и преди спокойно си носеше дървата. Сега много трудно си ги пренася,
всички в блока чуваме като ги носи. Слага пет, шест дървета в чувала и тропа по
стълбите влачейки ги. Преди мята чувала и ги носи. Мисля, че ухапването е на левия
крак. Помагала съм й каквото поиска. Пазарували сме й, но в къщи не сме й пускали
прахосмукачка, дъщеря й е идвала. Доста дълго време ходи на превръзки в болницата.
Миналото лято още си носеше превръзката. Ходеше на превръзки с такси, като
първите дни я придружавахме да слезе пред блока. Доста дълго време сме я
придружавали, сега като я видим също я придружаваме.
СВИДЕТЕЛКАТА * – Познавам Г., нейния съпруг, който се помина беше мой
първи братовчед. Аз живея в *, постоянно живея там. Г. живее в Смолян. В * имат вила
и я посещават. Аз съм свидетел само когато * П. я беше качил в колата и я закара на
Бърза помощ. Тя от Смолян дойде с мен до * и я оставих пред нейната вила. Говоря за
деня на инцидента, беше вечерта 31.03.22 г. Помолих я да си остане в къщи, но тя
искаше да се срещне със семейството на ответника. След половин час се върна, вече с
рана на крака, много голяма рана. * я беше докарал до нашата вила. Г. дойде в къщи и
ми поиска бинт, а * я чакаше. Дадох й бинт, сама се превърза. Раната беше огромна,
прасеца беше отлепен и висеше кожа. Тя повдигна кожата и се превърза сама. Ние
3
бяхме отвън. * я качи в колата и я закара за Бърза помощ. След този случай * взеха да
слагат наморник на това куче. Преди това също е имало оплакване от една съседка –
рускиня. Един път миналата година видях кучето, беше изтървано, без наморник, без
повод. Повиках съседи, за да ми помогнат да мина. Това беше преди случката с
ухапването на Г.. Сега, след случая, кучето ходи с наморник. Г. постъпи в болницата за
около седмица. След като излезна от болницата, пак се наложи да ходи на превръзки,
на рехабилитация. Ходеше два, три месеца на превръзки. Г. ми е споделяла, че не
може да спи нощно време, събуждала се постоянно, под стрес е. Имаше проблем и с
къщната работа. Г. си остана в апартамента в Смолян. Идваше в *, но много рядко, за
да види какво е състоянието на вилата. Тя не е шофьор, аз съм я возила.
Рехабилитацията беше след лечението. Направи две операции, след това имаше
лечение, след това на превръзки и след това на рехабилитация. Рехабилитацията мисля
продължи седмица или десет дни, всеки ден. Сега има разлика. Г. много по-трудно
ходи, влачи си крака. Доколкото знам взема лекарства, дъщеря й ги поръчва.
Лекарствата са скъпи, специално за ухапването са. Споделяла ми е, че при промяна на
времето местото на ухапването я боли. Около дома на * няма индикация – табела или
надпис, че има куче. Г. знаеше, че в тази къща се отглежда куче. Г. и *, жената която
живее на семейни начала с * са приятелки. * е настоявала да отиде, за да говорят за
някакъв парник. Направих й забележка след това, защо ходи по това време, късно
беше. Инцидента става на улицата, до портата на имота на ответника, беше късно,
около 18 часа. Тя е затваряла портата и на излизане кучето в гръб я нападнало. Има
улица, три стъпала надолу и портата. Вратата се намира на по-ниско ниво от улицата.
Пред вратата на Й. имаше наредени дърва, винаги е имало. От така наредените дърва
се скрива видимостта към портата. От главния път дървата са наредени в ляво.
Заставайки с лице към портата, дървата са в ляво, а портата в дясно от дървата, три
стъпала надолу. При самото ухапване ответника е качил Г. в колата и я докара до нас.
Г. слезна, аз й дадох бинта. Попитах я с кой е и тя каза с *. * я докара към болницата.
След случката * я закара в болницата и *, жената с която живее * се върна и ми
сподели, че е обърнала внимание на Г., приели са я в болницата и ми каза, че ще ходят
да й помагат. След това не знам дали са ходили * и *, Г. също не ми е споделяла. Аз си
живея постоянно в *. Аз веднъж седмично идвах до Смолян, за да взема Г. и да я
докарам до *, за да си нагледа имота. Доста време Г. ходеше на превръзки. След това
сама продължи да си ги слага. Два месеца продължи да ходи на превръзки. Тя живее
сама в Смолян, сама се справяше. Г. ми сподели, че са й правили две операции. Тези
операции са били в рамките на седмицата, в която е била в болницата. Тя няма други
болести, толкова здрава жена беше. Ковид караше, но това беше миналата година
зимата, преди ухапването. Г. взе да ходи трудно. Не ми е споделяла за други
оплаквания, за съня и пр. Г. сама си обработва градинката. Сее цветя, домати, зеле.
Мъчи се сама, кляка, ляга, но сама се оправя, трудно, но се оправя. Преди се
4
ухапването се оправяше без проблем. До ден днешен взема за възстановяване на
кожата колаген.
СВИДЕТЕЛКАТА * - С Г. се познаваме от доста време. Съвсем случайно се
запознахме, защото аз живея в *, от както имаме с г-н П. връзка. Съжителствам с него
от близо 10 години. Още тогава той замина да работи в Германия и аз трябваше да уча
немски. Запознаха ме с г-жа П. и започна да ми преподава уроци по немски. Тъй като
живеят близо Г. и * *, * ми каза, че Г. преподава и по този повод се запознахме. От там
станахме по-близки. С внучето й се познавахме, ходихме на разходки, на разни места,
близки сме. Познавам Г. П. като съседка, учителка, като баба, като майка, като всичко.
От уроците по немски станахме приятелки. Тя ми се беше обадила един ден, че ще
дойде в къщи да гледа нашата оранжерия. Обади ми се в ден сряда мисля, не съм
сигурна и ми каза, че ще дойде в петък да гледа оранжерията. Аз й казах добре. Аз
обаче в четвъртък имах работа в Пловдив и пътувах, не си бях в *. Друг път Г., когато
реши да дойде да гледа телевизия в къщи, тъй като тя там няма телевизия, позвънява
ми по телефона и ме пита дали да дойде. Тя е немски възпитаник и винаги ми се
обажда, кога ще дойде в къщи. Този ден, ден четвъртък просто е решила да дойде, без
да ми позвъни по телефона. Аз пътувам с колата към Смолян, щях да се прибирам за *
от Пловдив и в един миг мъжа ми се обажда и ме пита къде съм. Каза ми, че кучето
захапало Г.. Аз попитах какво прави Г. в къщи. Директно отидох в Бърза помощ, тъй
като съпруга ми каза, че ще отидат в Бърза помощ. Отидох там, нямаше никой. Чаках
към 15 минути да се появят съпруга ми и Г.. Дойдоха и от там нататък, аз поех Г..
Влезнахме в Бърза помощ, спешна помощ. До мига, в който не я превързаха, не я
прегледаха не я оставих. Настаниха я в болничната стая. Настаних я на леглото, тя
беше обработена. Казаха, че на другия ден ще има оперативна намеса. Докато не се
оправи всичко вечерта, аз не си тръгнах. На другия ден, преди да стигна в болницата
едно от момиченцата, от съседите ми се обади и ми каза, че Г. е пуснала клип да го
погледна. Аз погледнах и се стресирах от мига, защото тя щеше да бъде на операция.
Тя си пуска клип с някаква приятелка от вестника, на която разказва за случката. Г. се
обадила на телевизията, защото има приятелка, която е журналистка, вика я на място,
полицаите също са на място. Изгледах клипа, в който Г. казва следното: Кучето, както
е със синджира завлякло * и я захапало за прасеца. Журналистката я пита – Вие ще го
съдите ли. Тя каза – Ще го съдя. Г-жа П. твърди, че кучето ми се разкарва без синджир,
свободно. Никога, нашето куче не е било без синджир. Без наморник се случи. Ние не
знаехме, че госпожа П. ще бъде на нашата порта. Портата представлява, нещо като на
банката, на която съм стъпила в залата, но по-висока. От вътре се затваря с резе. Тя
затваряла резето и кучето я захапало. Преди това тя е влезнала вътре, разгледала
парника, мъжа ми е бил на разходка с кучето. Тя излизайки, затваряйки портата от
външна страна към пътя е била захапана от кучето. Тя ми каза, че е влизала в къщи и е
видяла каквото й трябва. Аз не съм очевидец. Минала, влезнла, разгледала и на
5
излизане става инцидента. За да се стигне до оранжерията, трябва да се мине през
целия двор. Когато е в двора кучето стои, както е портата, вътре в къщичка. Кучето е
винаги вързано. Колибата на кучето се вижда от пътечката. Г. знае, че ние имаме куче,
ние го гледаме от бебе. Нямаме табела, на която да е писано, че вътре се отглежда
куче. Кучето е кастрирано. Г-жа П. знае, че имаме куче. Ако имаше едно телефонно
обаждане, всичко това щеше да бъде спестено. Г-жа П. я заведох в болницата, настаних
я. На другия ден, след операцията разговарях с лекаря, той ми каза, че всичко е наред.
Всеки ден съм ходила в болницата, притеснена съм била за нейното състояние, не съм
я оставила като приятелка. Доктор *, не съм сигурна да не сбъркам фамилията, млад
доктор каза, че всичко е наред, операцията е наред, шевовете са наред, няма засегнат
мускул, няма нещо страшно. Усложнения нямаше, лично съм се интересувала за
състоянието й от доктора. Знам, че й е направена една единствена операция, това знам
от доктора. При изписването, аз лично я взех и я закарах в личния й апартамент в
Смолян, където живее. Оставих я пред блока, който се намира над магазин Била. Знам,
че е високо и има много стъпала. Аз предложих да я заведа до апартамента горе, но тя
каза, че ще се справи сама. Две седмици след инцидента Г. беше дошла в *. Г. не ми се
е оплаквала. При изписване от болницата, аз заплатих потребителската такса, като съм
се чувствала съпричастна, каквото е необходимо, интересувала съм се от състоянието.
Г-жа П. се движеше с едно фотоапаратче и това беше. Един ден ми се изкрещя –
Омръзна ми от теб. Приех го в смисъл, че съм до нея в болницата, че й досаждам с
вниманието. Един ден, след като беше изписана от болницата я закарах от болницата
до аптеката, за да си вземе каквото й беше изписал лекаря. Единия път й закупих
нещата, но втория път тя си плати. Не съм видяла никой с нея на вилата след това.
Идваха кмета, полицаите и от съвета дойдоха пред нас, за да видят къде живее кучето,
как се грижим за него. Те ме предупредиха да нямам никакъв допир с г-жа П. и от този
ден реших да не контактувам с нея. Предупредиха ме, така ми казаха. Г-жа П. има
градинка, която е над поляните и аз от там минавам с кучето, защото пътеката е такава.
Видях я тя да си копае в градинката. Аз бях с внучетата, тя ги познава, разговаря с тях.
Тъй като са ме предупредили да не се занимавам и да не търся каквато и да е връзка с
нея спрях да контактувам. Предупредена бях от кмета, полицаите и съвета. Това е
причината да не я търся, иначе за мен не е проблем, когато поиска нещо да й помогна.
Казаха ми – Не се занимавайте с жената. След инцидента отношенията ни продължиха
да бъдат нормални, докато не бях предупредена. Казаха ми – Не се занимавайте с нея.
Казаха ми да не й помагам, да нямам връзка с г-жа П.. Това е нещото, което ме
възпира, иначе за мен не е проблем, тя ми е приятелка. Един ден бяхме на пътя с мъжа
ми и правехме една порта на съседи, жената ни беше помолила да заварим една панта.
П. връщайки се от градинката си, започна да крещи срещу нас – Ще Ви дам под съд. Аз
й казах - Прави каквото искаш * и това беше последното нещо, което сме си казали.
Кучето лае по определени хора. Когато минава * лае. Кучето лае избирателно. Като
6
дойде инкасатора, също го лае. Ако влезне някой в двора ни, външен човек кучето
винаги лае. Преди, когато Г. е идвала, аз съм я посрещала. Когато ми идват гости, аз ги
посрещам, тогава кучето не лае. Когато гостите минават по стъпалата, кучето ги
вижда. Кучето лае, когато гостите са самички. Когато са с мен му казвам да мълчи.
Това е куче пазач, то е възпитано. Преди инцидента с Г. кучето ухапа *. * е голяма
жена. Отивахме на почивка. * е съседка и пожелават със съпруга й да се грижат за
кучето, докато нас ни няма. Кучето е при тях с къщата, с храната, всичко. Преместихме
къщичката в техния двор. Заведохме го вечерта, галиха се. На сутринта * му носи
хранена, оставя храната и в момента, в който иска да му вземе купата с изядената
храна, кучето я ръфа за пръста. Николай ни се обади и ни каза. Върнахме се, прибрахме
си кучето. Кучето има три броя наморник. Преди ухапването на Г., кучето е носило
наморник, когато сме в София, когато сме се качвали на метро. За * не сме слагали
наморник, защото няма хора. Повода на кучето е метър и петдесет, стандартен, със
строг нашийник. Вече кучето е с наморник заради г-жа П., дори го забравяме и по два
часа стои с наморника в къщи. Кучето е със строгия нашийник, със синджир.
Връщайки се от разходка, съпруга ми съпруга ми държи повода. Винаги кучето е със
строг нашийник. В деня на инцидента съпруга ми се е прибирал от разходка, водим
кучето в гората, в поляните да потича. На връщане, когато се е прибирал, кучето се
спуснало към къщи, тъй като има стъпала, за да се стигне до портата. Има улица,
стълби, порта, пак стълби и надолу се продължава. Пътя е нависоко, мисля на метър и
двадесет, метър и петдесет, ориентировъчно казвам. Както съпруга ми държи кучето, то
се е спуснало към Г. и я захапало, естествено в този момент е завлекло и съпруга ми.
Той го е дръпнал в този момент. По време на инцидента там имаше наредени дърва с
четири метра дължина. Сега дървата ги няма, нарязани са. Кучето направо е
скокнало. Съпруга ми е идвал от пътя, от страната на дървата, които са от лявата
страна на портата. Повода на кучето е метър и половина. Г. искаше да си отреже
висящата кожа от крака. Тя ми каза, аз съм с нея в болницата, каза ми: исках да си
отрежа кожата, която ми виси. Аз й казах – Как може *. Друго искам да споделя. На
първия ден след операцията в 12 часа Г. избяга от болницата и отиде да си нахрани
котката. Тя ми каза, аз ще отида и тя отиде, докторите й били разрешили да отиде до
апартамента й в Смолян, за да си нахрани котето. Тя не искаше да лежи, аз я молих. Аз
се притеснявах за нея.
Адв. * - Поддържам искането за допускането на СМЕ с поставените въпроси.
Адв. * - Не възразявам по така поисканата експертиза.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна. Ще следва да бъде
назначена съдебно медицинска експертиза с посочените в исковата молба задачи,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
7
НАЗНАЧАВА СМЕ със задачи посочени от ищцата в исковата молба.
ВЪЗЛАГА задачата на вещото лице д-р Х. при депозит в размер на 250 лв.
платим от бюджета на съда.
Адв. * - С оглед възникналите противоречия относно механизма на възникване
на деянието, Ви моля да изискате прокурорската преписка, по която е постановен
отказа да се образува ДП с вх. № * г. на РП- Смолян с нея желаем да установим
механизма на възникване на инцидента.
Адв. * - Противопоставям се да бъде изискана прокурорската преписка.
Адв. * - Поддържам направеното искане. Ние лично от тази преписка не
можем да вземем нищо и да го представим пред съда, не ни се дава. Представили сме
постановлението, което е прието по настоящото дело. По това производство не ми е
известно да са разпитвани други свидетели.
Съдът счита, че следва да се отхвърли искането за изискване на преписка вх. №
* г. , по която е постановено постановлението за отказ да се образува ДП. Не се сочи
какво конкретно доказателство ще се ползва от преписката и доказателствата събрани
по посочената преписка не могат да бъдат ползвани в настоящото производство и
затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на пълномощника на ответника за изискване от РП-
Смолян на горецитираната преписка.
Отлага и насрочва делото за 08.03.2023 г., 10:00 ч., за която дата страните
уведомени. Да се призове вещото лице д-р Х..
Протоколът изготвен в в съдебно заседание, закрито в 15:40 ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
8