Р Е
Ш Е Н
И Е
21.10.2020
година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета
година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА
при
секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 3901/2019 г. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от В.М.М. с ЕГН ********** ***, чрез
упълномощения адвокат Д.М. ***, с която срещу Н.Ю.М. с ЕГН ********** ***, е
предявен иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищцата е
собственик на недвижим имот с идентификатор *** по ККРР, одобрени със Заповед
№РД-18-523/02.08.2019г. на и.д. на АГКК, находящ се в землището на с. Г., местността
***, с площ от *** кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: нива; категория на земята: ***; номер на предходен
план: ***; при съседи: ***, ***, ***, ***, по силата на съдебно решение №***/***г.
по в.гр.д. №***/***г. на *ОС, и за осъждане на ответника да предаде на ищцата
владението върху процесния имот.
Настоява
се за отмяна на Нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег.№***,
дело № *** от ***г. на нотариус Р.Б., вписан под № *** в регистъра на нотариалната
камара, вписан в Службата по вписванията под Акт № ***, том ***, дело № *** от ***г.,
на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
В
исковата молба са изложени следните обстоятелства: С решение по в.гр.д. №***/***г.
по описа на *ОС е обявена нищожността на нотариално удостоверяване, извършено
от нотариус Ю.Д. с рег. №*** в НК, с район на действие – *РС, за съставянето на
н.а. №***, т.***, нот. дело №***/***г., материА.зиращ договор от ***г., с който
ищцата дарява на дъщеря си Г. А. А. гореописания имот, поради неспазване на
изискването за назначаване на преводач. С договор за покупко-продажба от ***г., Г. А. А. се е разпоредила с имота, като го е
продала на ответника. По изложените съображения се моли за уважаване на иска,
както и за отмяна на договора за покупко – продажба между Г. А. А. и ответника.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска по чл. 108 от ЗС. Същият, като купувач, се явява
трето добросъвестно лица и
правата му не следва да бъдат засегнати от обратното действие на развалянето на
дарението върху подарения имот преди вписването на исковата молба. В настоящия
случай разпореждането с имота е осъществено през ***г., преди исковата
претенция за разваляне на дарението и вписването на исковата молба по чл.108 от
ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.5 от ЗЗД при отмяна на дарението,
подареното имущество се връща в патримониума на дарителя, а ако дарението е
развалено, след като с имота е извършено разпореждане от дарения преди вписване
на исковата молба, приобретателите запазват собствеността върху имота и
дарителят следва да бъде възмезден от надарената.
Поради
гореизложеното ответникът счита, че е
придобил правото на собственост върху имота въз основа на вА.дно правно
основание - договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот акт №***, том ***, вх.рег.№*** от ***г. на
СВ-Д., който не страда от пороци, които да доведат до неговата нищожност или
унищожаемост и не е загубвал никога това право. Неоснователността на
ревандикационния иск обосновава и с
изтекла в негова полза придобивна давност при условията на добросъвестно
владение, започнало от ***г. и продължило до настоящия момент. Н.М. упражнява
трайно, явно и необезпокоявано фактическата власт по отношение на гореописания
имот. Счита, че владението му е добросъвестно, тъй като владее имота на
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик на целия имот. Посочва, че актът за прехвърлянето на имота отговаря
на изискванията на закона, прехвърлителят по него се е легитимирал като
собственик с договор за дарение на недвижим имот, в случая няма данни приобретателят /ответникът/ да е знаел,
че договорът за дарение на прехвърлителя страда от пороци, поради което следва
да се приеме, че приобретателят
/ответникът/ е добросъвестен владелец и може да се позовава на кратката
5-годишна придобивна давност. При установено владение, считано от ***г., към ***г.
ответникът е станал собственик на основание чл.79, ат.2 от ЗС. Намира искането
по чл.537 , ал.2 от ГПК за недопустимо. Само констативни нотариални актове
подлежат на отмяна.
По изложените
съображения ответникът моли за отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС. Претендира
разноски.
В срок ищцата,
чрез процесуален представител, е депозирала писмена защита, в която излага
становище за основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС, като изтъква,
че вписването на искови молби по заведени от ищцата искове е прекъснало кратката
придобивна давност, поради което ответникът не е собственик на процесния имот
на твърдяното основание - давностно владение.
В срок ответникът,
чрез упълномощения адвокат И.С., е депозирал писмена защита, в която излага
становище за неоснователността на предявения
иск по чл. 108 от ЗС – С решение по в.гр.д. №***/***г. по описа на *ОС е
обявена нищожността на нотариално удостоверяване поради неспазване на изискването
за назначаване на преводач, но противно на твърденията на ищцата, със соченото
решение не е разрешен въпросът за действителността на самата сделка,
обективирана в нотариалния акт. Разглеждането на самостоятелен иск относно нищожност на нотариално удостоверяване не
прекратява спора за собственост. Нищожността на нотариалното удостоверяване не
води до нищожност на самата сделка, поради което според ответникът договорът за
дарение между ищцата и Г. А. не е развален. Ответникът поддържа, че вписаните
искове молби по заведени от ищцата дела срещу Г. А. са му непротивопоставими. Смята,
че по делото безспорно е установено, че владее имота, считано от ***г. до
настоящия момент без прекъсване. Владението му е добросъвестно, тъй като владее
имота на основание, годно да го направи собственик, като добросъвестността
следва да се преценява към датата на придобиване на собствеността, а именно ***г.,
когато не са били нА.це вписани искови молби по отношение на имота. Едва на ***г.
е вписана исковата молба по чл. 108 от ЗС относно процесния имот, като към тази
дата придобивната давност в негова полза вече е изтекла, като производството по
ревандикационния иск е прекратено и следователно давността не се смята за
прекъсната.
Съдът, въз основа на твърденията и доводите
на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 108 от ЗС. Има и искане
по чл. 537, ал.2 от ГПК. Ответникът е навел възражение по чл. 79, ал.2 от ЗС.
Ищецът при условията на пълно и главно доказване следва
да установи, че е собственик на имота,
предмет на иска, на твърдяното придобивно основание – съдебно решение; 2) че
имотът се намира във владение или държане на ответника (обстоятелство, което не
е спорно) и 3) че ответникът владее или държи вещта без основание. Ответникът
следва да докаже правопрекратяващи правото на ищцата факти и такива, обуславящи
неговоите права върху процесния имот, съответно възраженията си за упражнявана
фактическа власт на правно основание – договор за покупко - продажба и
придобивна давност.
По
възражението по чл. 79, ал.2 от ЗС ответникът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е станал собственик на процесния имот на
оригинерно правно основание, а именно поради изтекла в негова полза придобивна
давност за период от 5 години /от датата на продажбата - ***г. /, в който
владее имота явно и необезпокоявано.
Съгласно легалното
определение по чл.70, ал.1 от ЗС добросъвестното владение се свързва с нА.чието
на правно основание /прехвърлителна сведка, административен акт с вещно-правни
последици, съдебно решение по конститутивен иск относно правото на собственост
или ограничено вещно право - т.9 от ППВС №6/27.12.1974г. по гр.д.№7 от 1974г./
и незнание за порока на формата му или незнание, че праводателят не е
собственик. Незнанието за порока, т.е. добросъвестността на ответника като
купувач следва да е съществувала към момента на възникване на правното
основание /чл.70, ал.1, изр.2 от ЗС/, като добросъвестността се предполага до
доказване на противното /чл.70, ал.2 от ЗС/.
Установява се, че по силата на договор за покупко –
продажба, сключен между Г. А. А., като продавач, и ответникът Н.Ю.М., като
купувач, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег.№***,
дело № *** от ***г. на нотариус Р.Б., вписан под № *** в регистъра на нотариалната
камара, вписан в Службата по вписванията под Акт № ***, том ***, дело № *** от ***г.,
ответникът е придобил собствеността върху гореописания имот
Между страните не е спорно, че с решение №***/***г.,
влязло в законна сила на 12.12.2014г.,
по в.гр.д. №***/***г. по описа на *ОС е обявевена нищожността на
нотариално удостоверяване, извършено от нотариус Ю.Д. с рег. №*** в НК, с район
на действие – *РС, за съставянето на н.а. №***, т.***, нот. дело №***/***г.,
материА.зиращ договор от ***г., с който ищцата дарява на дъщеря си Г. А. А.
описания имот, поради неспазване на изискването за назначаване на преводач. От
представена от ищцата справка за процесния имот, издадена от СВп. – гр. Д. за
периода ***г. -***г., и от книжата по гр.дело №***/***г. на *РС и в.грд.дело №***/***г.
на *ОС, се установява, че исковата молба за унищожаване на нотариалното
удостоверяване е подадена на ***г., като е вписана на ***г. /т.е. след като
ответникът е придобил имота чрез договор за покупко-продажба/.
Страните не са
формирА. спор относно обстоятелство, че считано от ***г. до датата на подаване
на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, Н.Ю.М. владее
имота на основание сключен с Г. А. А. договор за покупко-продажба.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством
разпита на водения от ищцата свидетел М.
И. М., и сочените от ответника : Н. Илиев А. и Катя Маринова А.а
Свид. М. И. М. /син на ищцата/ споделя, че В.М. живее при
него в ***, Р Т. и той се грижи за нея. Ищцата била излъгана от сестра му / Г. А.
А./ да й прехвърли нивите си. Заедно с
майка си ходили да разговарят с ответника, искА. да си върнат нивите, но
последният им казал, че няма работа с тях. Дъщерята на Н.М. била омъжена за
сина на Г. А. А.. На въпрос на съда свидетелят отговаря, че отношенията със
сестра му са влошени. Свидетелят не установява правнорелевантни факти,
показанията му са схематични и лаконични.
Свид. Н. А. споделя пред съда, че ищцата е негова леля,
сестра на майка му. Ответникът е арендатор, обработва земи в село Г.,
включително и тези на свидетеля. Нивите на свидетеля граничат с нивите на
неговите лели, като едната му леля /ищцата В.М./ е продала земята си на
ответника през ***г.
Свид. К. А. /без дела и родство със страните/ споделя, че
ответникът се занимава със земеделие. Преди години братовчедката на мъжа й /
Г./ продала нивите си в село Г. на ответника, който
оттогава ги обработва.
Свидетелите Н. А. и К. А. установяват, че Н.М. е закупил
процесния имот от Г. А. А. и оттогава го обработва /обстоятелства, които не са
спорни по делото/.
По иска по чл. 108 от ЗС:
Нищожното нотариално удостоверяване, извършено от
нотариус Ю. Д. за съставянето на н.а. №***,
т.***, нот. дело №***/***г., материА.зиращ договор от ***г., с който ищцата
дарява на дъщеря си Г. А. А. процесния имот, поради неспазване на изискването
за назначаване на преводач, не влече нищожността на самия нотариален акт,
материА.зиращ договор за дарение. Видно от диспозитива на съдебното решение №***/***г.
по в.гр.д. №***/***г. по описа на *ОС в предмета на делото не е включен въпросът
за вА.дността на договора за дарение, по силата на който праводателят на
ответника /Г. А./ е придобила собствеността на имота. Нищожността на една сделка
е различна от нищожното нотариално удостоверяване. Основанията за нищожност на
нот. удостоверявания е уредена в чл. 576 от ГПК. Те са различни от основанията
за нищожност на сделките. Нищожността на нотариално удостоверяване може да
доведе до нищожност на сделката, ако то е елемент от фактическия състав за
сключването й (договор в нотариална форма или с нотариална заверка на
подписите).
Именно
диспозитивът на едно съдебно решение е източник на
СПН. При приложение на правилото за разпределението на доказателствената
тежест, установено с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, установяващо, че всяка
страна следва да докаже твърденията си и последиците от недоказването, следва
да се приеме, че по отношение на ищцата не е постановено решение, легитимиращо
я като собственик.
Освен
това, въз основа на приетите по делото доказателства следва изводът, че
ответникът е придобил собствеността чрез годно придобивно основание: договор за
покупко – продажба, с сключен с Г. А. А., който и до настоящия момент със съдебно
решение не е прогласен за недействителен под каквато и да е форма. Наред
с това, на осн. чл. 146 от ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че считано от ***г. до датата на подаване на
исковата молба /***г./ ответникът владее имота. Договорът за покупко-продажба
може да бъде и правно основание за добросъвестно владение по смисъла на
чл.70,ал.1 от ЗС, годно да направи купувача собственик по кратката придобивна
давност, когато е вА.ден, какъвто е настоящият случай.
Тъй като при
слючване на договора прехвърлителят Г. А. А. се е легитимирала като собственик
на имота на основание действителен договор за дарение и до настоящия момент със
съдебно решение не е прогласена недействителността
на договора за дарение, то следва да се приеме, че владението на имота
ответникът е придобил чрез годно
придобивно основание, придаващо качеството „добросъвестно“ на упражняваното от него
владение върху процесния имот, още повече че исковата молба за унищожаване на
нотариалното удостоверяване е подадена след сключване на договора за покупко –
продажба – на ***г. и е вписана едва на ***г. /видно от приложена по делото
справка от СВп-град Д./.
Предвид
изложеното предявеният иск по чл. 108 от ЗС се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, тъй като не е доказан още първият елемент от фактическия състав
на разпоредбата на чл.108 от ЗС.
Други
доказателства и възражения от значение
за правния спор не са представени, а необсъдените съдът намира за неотносими
към предмета на спора.
Относно
отговорността за разноски.
Съобразно
изхода на спора, съдът намира за основателно искането на ответника за
присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски в
размер на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, Добричкият районен съд :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.М.М. с ЕГН ********** ***,
срещу Н.Ю.М. с ЕГН ********** ***, е предявен иск по чл. 108 от ЗС за
признаване за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор
*** по ККРР, одобрени със Заповед №РД-***/***г. на и.д. на АГКК, находящ се в
землището на с. Г., местността ***, с площ от *** кв.м.; трайно предназначение
на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на
земята: ***; номер на предходен план: ***; при съседи: ***, ***, ***, ***, по
силата на съдебно решение №***/***г. по в.гр.д. №***/***г. на *ОС, и за
осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху процесния имот.
ОСЪЖДА
В.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Ю.М. с ЕГН ********** *** сумата от 600 лв. /шестотин лева/ -
адвокатско възнаграждение, представляваща направени разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: