Решение по дело №95/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Л. А. Н. от [населено място] срещу Акт за установяване на задължения № АУ35504001371- 1/20.12.2024г., издаден от публичен изпълнител в дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, потвърден с Решение № МД-02-115-1/04.03.2025 на директор дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, в частта с която са определени задължения за такси за битови отпадъци (ТБО) за 2023г. в размер на 2474,90 лв. главница и 440,12 лв. лихва и за 2024г. в размер на 1364,94 лв. главница и 57,37 лв. лихва.

В жалбата и в съдебно заседание по делото жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, оспорва АУЗ относно определената ТБО за 2023г. и 2024г. за имот с партиден № 5504Н95707 /земя/, като сочи, че за имота му няма основание за начисляване на ТБО поради това, че имота е незастроен, не се ползва и не генерира отпадък, до него няма изградена инфраструктура, няма поставени кофи за събиране на битови отпадъци и съответно не се извозва смет и не се почиства.

Сочи, че не ясно как е изчислена данъчната оценка за този незастроен имот, като база за изчисляване на ТБО.

Тъй като счита, че за имота изобщо не се дължи ТБО, нито главница, нито лихви, иска отмяна на обжалвания АУЗ.

В съдебно заседание иска да бъде уважена жалбата в частта, в която доказателствата по делото сочат, че неправилно е определена такса за „сметосъбиране“ и „сметоизвозване“ за 2023г.

Претендира заплащане на разноските.

Ответникът - Директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, действащ в качеството на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК във вр. чл.4, ал.5 от ЗМДТ, в съдебно заседание и в писмени бележки по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и едновременно с това прави признание, че при имота няма кофи и не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване. Сочи, че за 2023г. е пресметнат един компонент от ТБО в повече, но за 2024г. това не е така. Счита, че АУЗ следва да бъде изменен в обжалваната част за 2023г., а в останалата обжалвана част да бъде потвърден.

Претендира заплащане на разноските.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 155, взето с Протокол № 12/23.12.2014г. (л.92), ОбС Видин е взел решение за създаване на Общинско предприятие „Регионално депо за битови отпадъци – Видин“.

С Решение № 183, взето с протокол № 11/21.12.2020г. (л.75), ОбС Видин е създал Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“.

Актуален за процесния период между двете общински предприятия е Договор от 17.02.2021г. (л.94), който определя начина за събиране, извозване и обезвреждане на отпадъците на територията на общината.

В Заповед № РД-02-11-193/28.02.2020г. (л.62) на Кмета на община Видин е посочено районирането за почистване на територията на [населено място], а в Заповед № РД-02-11-194/28.02.2020г. (л.60) е посочено разположението на контейнерите за ТБО на територията на [населено място].

Със Заповед № РД-02-11-1273/26.10.2022г. (л.57), Кметът на Община Видин е разпоредил условията за 2023г. за събиране и извозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на общината.

С Решение № 184 взето с Протокол № 9/19.10.2022г. (л.82), ОбС Видин е одобрил план-сметката за извършване на дейностите по предоставяне на услугите по събиране, транспортиране, третиране в съоръжения и инсталации на битовите отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в община Видин през 2023г.

Съгласно т.2.2 от решението на ОбС (л.84), за всички нежилищни имоти, ТБО е в размер на 9 ‰ (промила) върху данъчната оценка на недвижимите имоти, от които за събиране и транспортиране е 4,45 ‰, за третирането им е 0,80‰ и за поддържане на чистотата е 3,75‰.

С Решение № 8 взето с Протокол № 3/18.12.2023г. (л.65), ОбС Видин е одобрил план-сметката за извършване на дейностите по предоставяне на услугите по чл.62 от ЗМДТ за 2024г.

Със Заповед № РД-02-11-1432/26.10.2023г. (л.54), временно изпълняващ длъжността Кмет на Община Видин е разпоредил условията за 2024г. за събиране и извозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на общината.

С Декларация по чл.14, ал.1, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.№ 450/31.01.2023г. (л.47), Л. А. Н. е декларирала недвижим имот представляващ земя, придобит с НА за собственост на недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка (л.50), вписан във входящ двоен регистър с № 344/27.01.2023г., акт № 166 том 1 дело № 123/2023г. на Служба по вписванията при АВ Видин. Поземленият имот № 3 в кадастрален район № 415 с идентификационен № 10971.415.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] е с адрес в [населено място], целият с площ от 31,985 дка, незастроен, с трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект.

Видно от пункт 1 на приложената справка за освобождаване от ТБО (л.52), за имот с идентификатор 10971.415.3 и партиден № 5504Н95707 в регистъра на община Видин, Л. А. Н. е подала с № **********/03.01.2024г. декларация по чл.71 от ЗМДТ, въз основа на която не се събира тази част от ТБО, която е свързана със събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране.

Поради невнасяне на задълженията си за местни данъци и такси към община Видин за 2023 и 2024г. публичен изпълнител в дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, определен със Заповед № РД-02-11-7/04.01.2024г. на Кмета на община Видин (л.46) е издал Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК № АУ35504001371- 1/20.12.2024г., с който е определил за имот с партиден № 5504Н95707 задължения за такси за битови отпадъци (ТБО) за 2023г. в размер на 2474.90 лв. главница и 440,12 лв. лихва и за 2024г. в размер на 1364,94 лв. главница и 57,37 лв. лихва, както и данък върху превозните средства и данък върху недвижимите имоти в конкретно посочени размери.

Недоволна от АУЗ, Л. А. Н. го е обжалвала пред директор дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, в частта с която са определени задължения за такси за битови отпадъци (ТБО) за 2023г. в размер на 2474,90 лв. главница и 440,12 лв. лихва и за 2024г. в размер на 1364,94 лв. главница и 57,37 лв. лихва.

АУЗ в обжалваната част е потвърден с Решение № МД-02-115-1/04.03.2025 на директор дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин.

Въз основа на жалба срещу решението е образувано настоящето съдебно производство, в което процесуалният представител на ответника е направил изрично волеизявление в съдебно заседание на 15.04.2025г., че при имота няма кофи и не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, като за 2023г. е пресметнат един компонент от ТБО в повече, но за 2024г. това не е така. В хода по същество на делото в съдебно заседание на 13.05.2025г. е посочил, че АУЗ следва да бъде изменен в обжалваната част за 2023г., а в останалата обжалвана част да бъде потвърден.

По делото е приета икономическа експертиза, която е дала заключение, че за имот с партиден № 5504Н95707 задълженията за ТБО за 2024г. са в размер на 1364,94 лв., като е съобразена подадената декларация по чл.71 от ЗМТ, т.е. като от таксата е приспаднато „сметосъбиране“ и „сметоизвозване“ от 4,45 ‰.

За 2023г. изчислението е за 11 календарни месеца, поради придобиването на имота на 27.01.2023г. Така ТБО за 2023г. без „сметосъбиране“ и „сметоизвозване“ е 1251,20 лв. Самото „сметосъбиране“ и „сметоизвозване“ за 2023г. е 1223,70 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна - адресат на обжалвания административен акт, при наличието на правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При извършване на служебна проверка на акта съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, който има правомощията по чл.4, ал.5 от ЗМДТ, във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК, на териториален директор на НАП. Към датата на издаване на обжалвания акт, Л. П. К. е директор дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин.

Актът е издаден според изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването му, поради което обжалваното решение не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

В административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от формална страна съдържа всички предвидени реквизити. Посочени са както фактически, така и правни основания за издаването му. Така изложеното съдържание на акта не затруднява възможността на адресата му да разбере основанието, на което е издаден същия и да реализира правото си на защита срещу него.

Доколкото, съгласно чл.9б, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването на местните данъци и такси се извършва по реда на ДОПК, то приложим към случая е чл.107, ал.1 от ДОПК, регламентиращ, че когато органът по приходите установява размера на дължимо задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Приложение намира и ал.3 на същата норма, предвиждаща, че органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Именно на тази хипотеза се е позовал административният орган, за да издаде служебно АУЗ, с който се установява размера на задължението.

В глава Х от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай е безспорно установено, че не е образувано ревизионно производство за задължения за ТБО за 2023г. и 2024г., поради което законосъобразно е образувано и проведено административно производство, приключило с издаване на оспорения АУЗ.

Правилата за определяне на ТБО се съдържат в Раздел I "Такса за битови отпадъци" от Глава Трета "Местни такси" от ЗМДТ. Според тези правила, ТБО се заплаща за услугите по 1.събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2.третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3.поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. (чл.62, изр. първо от ЗМДТ) и за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците (чл. 67, ал.1 от ЗМДТ), в годишен размер за всяко населено място, с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка от изброените дейности (чл. 66 от ЗМДТ). План-сметката включва необходимите разходи за: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци (контейнери, кофи и други); събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по Закона за управление на отпадъците; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Не се събира такса за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Видин, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота (чл.71, т.2 от ЗМДТ).

Жалбоподателката е подала такава декларация за имота си за 2024г. и съответно такса за сметосъбиране и сметоизвозване не е начислена.

За предходната 2023 година обаче, независимо от разпоредбата на чл.71, т.2 от ЗМДТ, която предвижда, че не се събира такса за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината, този компонент от ТБО е изчислен и начислен в ТБО за имота на Н..

Става въпрос за същия имот, за който процесуалният представител на ответника твърди, че при него няма кофи и не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване.

Т.е. оказва се, че липсва спор между двете страни по основния въпрос, дали се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване за района, в който се намира процесния имот. Установи се, че такава не се предоставя, но се събира такса за това, независимо от изричната разпоредба на чл.71, т.1 от ЗМДТ.

ТБО е в размер на 9‰ от стойността на данъчната оценка на имота, като единият от трите формиращи я компонента – спорният, за събиране и транспортиране на отпадъците е 4,45 ‰, съгласно Решение № 184 взето с Протокол № 9/19.10.2022г. (л.82), ОбС Видин за план-сметката за 2023г.

Отпадането му от ТБО, поради това, че общината не предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване за района означава, че ТБО за конкретния имот, следва да се формира само от останалите два компонента - за третиране на отпадъците от 0,80‰ и поддържане на чистотата от 3,75‰.

След като общината въпреки, че не предоставя конкретна услуга събира такса за нея, тя извършва едно незаконосъобразно действие, което следва да бъде отменено.

ТБО за имот с партиден № 5504Н95707 не е дължима в размера, посочен в АУЗ, а съобразно изчислението на икономическата експертиза, която за 2023г. е дала изчисление за 11 календарни месеца, поради придобиването на имота на 27.01.2023г.

Така след отпадането на недължимите 4,45 ‰ за непредоставената услуга „сметосъбиране“ и „сметоизвозване“ в размер на 1223,70 лв., остава дължима ТБО за 2023г. в размер на 1251,20 лв. Следователно определената в АУЗ сума за главница от 2474,90 лв., следва да бъде изменена на 1251,20 лв.

Вещото лице е посочило и размера на лихвата, която е дължима след промяна на главницата за 2023г., като до 20.12.2024г. дължимата лихва върху ТБО от 1251,20 лв. е в размер на 73,21 лева.

В останалата обжалвана част за 2024г., АУЗ е правилен и законосъобразен, тъй като органът, макар и на различно основание, е изчислил ТБО, без да начисли 4,45 ‰ за непредоставената услуга „сметосъбиране“ и „сметоизвозване“.

С оглед на горното съдът намира, че оспорения АУЗ е частично незаконосъобразен и следа да бъде изменен, а жалбата като основателна в тази й част да бъде уважена.

С оглед изхода на делото претенцията за заплащане на разноски от страна на жалбоподателя е частично основателна и следва да бъде уважена, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съразмерно на уважената част на жалбата. Уважената част е за половината претенция, т.е. за 2023 година. С оглед изхода на делото следва да се поставят на обсъждане претенциите на двете страни за присъждане на разноски по делото. съгласно чл. 161 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Претенцията на ответника също е частично основателна за половината претенция, т.е. за 2024 година. Предвид всичко изложено, то разноски по компенсация не се дължат и на двете страни.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължения № АУ35504001371- 1/20.12.2024г., издаден от публичен изпълнител в дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, потвърден с Решение № МД-02-115-1/04.03.2025 на директор дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, в частта с която са определени задължения за такси за битови отпадъци (ТБО) за 2023г. в размер на 2474,90 лв. главница и 440,12 лв. лихва, като ОПРЕДЕЛЯ такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 1251,20 лв.- главница и 73,21 лв. - лихва за такса битови отпадъци за 2023г., като в останалата част за 2024г. потвърждава акта.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.