№91
гр. Силистра, 11.07.2019 год.
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
проведено на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора
Василева
Кремена Краева
При
секретаря А. Ценкова, като разгледа докладваното от съдия Краева въззивно гражданско
дело № 106/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК.
ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД обжалва решение № 19/ 21.01.2019г., постановено по гр.д.
№ 25/2016г. по описа на РС Дулово, с което се отхвърлят изцяло исковете му по
чл.430, ал.1 ТЗ, във вр.с чл.240, ал.1 и ал.2
ЗЗД и чл.99 ЗЗД срещу Й. Ц. К..
Искането
е да се отмени решението, като се уважат предявените осъдителни искове.
Ответникът
по жалбата - Й.Ц.К., депозира становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът
– след като прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е
спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС
намира въззивната жалба за частично основателна, по следните съображения:
ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД е претендирал ответницата Й.Ц.К., да бъде осъдена да му
заплати изискуеми вземания по сключен на
04.06.2009г. Договор за кредит за текущо потребление между БДСК АД и
допълнителни споразумения към него, придобити от него с договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.06.2013г., включващи дължимата и
непогасена главница в размер на 9 143, 88 лв. и уговорената редовна лихва
за периода от 15.11.2013г. до 15.06.2019г. в общ размер на 3687, 23 лв.
Претендира се и присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
По
гр.д. № 471/2016г. по описа на РС Дулово между страните няма спор и
се установява, че на 04.06.2009 г. е сключен Договор за кредит за текущо
потребление между БДСК АД и Й. Ц. К..
Безспорно
е установен и фактът, че банката е изпълнила задълженията си по Договора си за
кредит, като е предоставила сумата в размер на 10 000 лв.
Не
се спори по делото, че на 17.02.2011 г. между БДСК АД и Й. Ц. К. е сключено
Допълнително споразумение към Договор за кредит за текущо потребление от
04.06.2009 г. , с размер на дълга 9 664,00 лв. В допълнителното споразумение
срокът за издължаване остава 120 месеца, запазва се и обезпечението -
поръчителство. Съгласно т. 1.4 от Допълнителното споразумение, лихвата по кредита,
формирана при условията на Договора за кредит за текущо потребление от 4.6.2009
г., е в размер на 14,95 % и ГПР по кредита - 16,02 %.
Липсва
спор по същество и по твърдението на ищеца, потвърдено и от изготвената
експертиза, че кредитополучателят е допуснал забава в плащането на уговорените
месечни погасителни вноски.Макар да оспорва претендираните вземания по размер,
ответникът нито противопоставя твърдения, че кредитния дълг е бил обслужван
редовно, нито посочва и представя доказателства за това.
Ответникът
е оспорвал главно активната легитимация на въззивника, като ищец, в
първоинстанционното производство, с доводи, че вземането на БДСК АД по
процесния договор за кредит е извън обхвата на сключения между дружествата
договор за цесия, в който е посочено, че средният размер на вземанията е с
диапазон между 4 500 лв. и
8 500лв. Счита, че предсрочната изискуемост не може да се обяви от ищеца /
небанкова институция/ с исковата молба. Изтъква, че договорът за кредит и
споразумение към него са недействителни, тъй като са сключени без необходимата
представителна власт, а част от клаузите му са неравноправни, което води до
нищожност на целия договор за кредит. Счита, че част от падежиралите вземания
по договора са погасени по давност.
Въззивният
съд приема за установен фактът на прехвърляне на вземането по кредита на Й. Ц. К.
от БДСК ЕАД на ищеца по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.06.2013 г. и приемо-предавателния
протокол към него. В приложението е вписано изрично
прехвърленото вземане, като от текстовото съдържание на договора не може да се
изведе извод, че страните са изключили от обхвата му вземания с по – висок от
посочения информативно в т.2.3 среден размер. Поради това възраженията относно
активната легитимация на ищеца, са неоснователни.
Възражението
за привиден договор за цесия е въведено едва пред въззивния съд – с отговор на
въззивната жалба. Предвид това релевираните за първи път с отговора на
въззивната жалба възражения в тази насока са преклудирани и следователно
недопустими за разглеждане.
На
следващо място следва да се обсъди възражението на ответника, че договорът и
споразумение към него са недействителни, като сключени без необходимата
представителна власт, тъй
като волеизявлението за сключване от страна на банката, не е извършено от лица,
овластени да формират и изявяват волята на банката – съгласно
оповестеното в ТР съвместно представителство. От нормата на чл.10, ал.1 от ЗКИ,
не може да се направи извод, че е налице императивно изискване, банката да се
представлява във всеки един момент от най-малко две лица в отношенията си с
трети лица, тъй като самата разпоредба предоставя възможността на банките
"да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия". Възражения за липсата на съвместното упълномощаване на лицето Снежана Н.
Петрова – Мениджър на ф.ц. Силистра,
която е подписала процесния договор за кредит – лисват. Наред с това, единствено мнимо
представляваният разполага с правото да се позове на недействителността по чл.
42, ал. 2 ЗЗД, като другата страна по договора и трети лица нямат правен
интерес. Ответницата, като страна по договора, не може да се позовава на
недействителност на процесния договор с довод, че посоченото в него лице,
действащо от името на ищеца, не разполага с надлежно (евентуално) учредена
представителна власт.
Доводите
за неравноправни клаузи в отговор на исковата молба касаят неиндивидуално уговорени клаузи. С оглед
подписаното на 17.02.2011г. допълнително
споразумение - постигнато е съгласие за размер на лихвата по кредита към датата
на сключването на споразумението, формирана при условията на договора– общо 14,
95 %. Посоченото изключва основателност на възражението.
При
тази установеност, по доводите в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно
е отхвърлил предявените осъдителни искове от “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
базирайки се на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно че вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсроно изискуем, а правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита, въззивният съд намира следното: Дадените в т.18 на Тълкувателно
решение №4/2013г., на ОСГТК на ВКС разрешения са относими само и единствено към
заповедното производство, но не и към предявения осъдителен иск. При съобразяване
на изложеното, въззивният съд намира, че преминалото към цесионера право да
обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено надлежно от него - изявлението
на ищеца в този смисъл е достигнало до ответника с връчването на исковата молба
по настоящото дело – дори
с връчване на ИМ по гр.д.172/2015г. на ДРС – производството по което
прекратено, на осн.чл.23, ал.1 ГПК. Исковата молба безспорно има характер на
уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора
страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя / в този смисъл
Решение №169/17.01.2017 по дело №1272/2015 на ВКС, ТК, II т.о./
По
доводите в решението, че банката не е прехвърлила цялостното съдържание на
правоотношението, от което произтича вземането, предмет на гр.д.№471/16г. на
ДРС, тъй като процесният договор за цесия има за предмет вземане, което не е
съществувало в посочените размери, същевременно по силата на договора за цесия
цесионерът не е придобил правото да обяви кредита за предсрочно изискуем:
Въззивният
съд не споделя тезата, че цесионерът не разполага с правото да обяви предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като то не му било прехвърлено изрично чрез
договора за цесия. То е принадлежност към неговата правна сфера като атрибут на
придобитото чрез договора за цесия вземане. В такъв аспект е формирана и
актуална практика на ВКС-ТК - с определение по т. дело N 2230/ 2016г. на ВКС е
допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване за
произнасяне по материалноправния въпрос: „При липса на изрично делегирано право
от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков
кредит, със сключването на договора за цесия преминава ли върху цедента правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем?” В решението на ВКС се посочва, че
„Срокът за изпълнение по правило е установен в полза на длъжника, като при
настъпване на определени в закона или договора (от който възниква прехвърлянето
вземане) факти, приобретателят на вземането, в качеството си на кредитор, има
правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на длъжника предсрочната
изискуемост. Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по
чл.99, ал.2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото
вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна изискуемост.“ По
поставения правен въпрос ВКС дава следния отговор: „При липса на изрично
делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на
длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента
преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.”
На
следващо място, противно на извода на районния съд, страните по договора за
цесия не са дефинирали предмета му като присъдени, нито дори като предсрочно
изискуеми вземания. Предмет са вземания по необслужвани (просрочени) договори
за кредит, без разграничение дали за същите е налице надлежно обявена
предсрочна изискуемост, респ. дали е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист или не. За пълнота следва да се посочи, че задължението за
връщане на заемна сума не е бъдещо вземане, а възникнало с усвояването на
кредита вземане, чието изпълнение е разсрочено.
Тъй като фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост са настъпили и като се има предвид заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство експертиза и признанията на ищеца за извършени плащания от кредитополучателя общо от 2047, 50 лв. по сключеното между страните споразумение за разсрочени плащания на цедираното вземане от 28.08.2013г. / които не се констатира да са обект на анализ на експертизата/ – след приспадане на посочената сума остават дължими 7 095,73 лв. – главница.
По
възнаградителната лихва: Договорната
лихва се дължи до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ищецът
обаче претендира вземането си по договор за цесия, а видно от представеното споразумение
от 08.2013г. е, че вземане за договорна лихва за процесния период не му е
прехвърлено. Предвид това претенцията за
присъждане на договорна лихва в размер на 3687,23лв. за периода 15.11.2013г. до
15.06.2019г. се явява неоснователна.
По
възражението за давност: Задължението на ответника за връщане на главницата се
погасява с предвидената в чл.110 от ЗЗД обща петгодишна погасителна давност. Според
съда, началото на този давностен срок е от уговорения краен падеж на цялото
задължение или датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ищецът претендира
настъпване на предсрочна изискуемост на целия остатък от вземането по процесния
договор за кредит и допълнително споразумение, считано от момента на депозиране
исковата молба в съда. За релевантен момент по този въпрос съдът възприема връчване
на ИМ по гр.д.172/2015г. на ДРС. Предвид това давността е започнала да тече от
посочения момент – 21.03.2015г. /връчване на ИМ по гр.д.172/2015г. на
ДРС/, поради което същата към момента не е изтекла. Отделно – признанието на
дълга от задълженото лице по приложеното споразумение от 08.2013г. има правното действие по чл. 116, б.
"а" ГПК - прекъсване на давността. Същото не е нищожно поради липса
на предмет, тъй като подписването му не
се основава на задължение, установено с обезсиления изпълнителен лист от
04.01.2013 г., а се основава на постигнато между страните съгласие за
съществуването на задължение на ответницата към ищеца размер на 14 339,20 лв.
Въззивният съд не споделя доводите на ответника в обратен аспект.
Поради
частично съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта относно претенцията за главница до
размера от 7 095,73 лв., като вместо него бъде постановено друго, с което
ответникът да бъде осъден да я заплати, а в останалата му част решението следва
да бъде потвърдено, макар и по различни мотиви.
Постановеното
решение не се ревизира в частта за разноските, тъй като не са присъждани
разноски в полза на ответника.
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на въззивника се
следват разноски за първа и въззивна инстанции – 1061,13 лв.
Така
мотивиран, ОС
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 19/ 21.01.2019г.,
постановено по гр.д. № 25/2016г. по описа на РС Дулово, в частта, с която се
отхвърля иск на ОТП ФАКТОПИНГ БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК ============= по чл.430, ал.1 ТЗ, във вр.с чл.240, ал.1 ЗЗД
и чл.99 ЗЗД срещу Й.Ц.К., за осъждане на ответника да заплати сумата от 7 095, 73 лв., представляваща просрочена
главница по Допълнителното споразумение към Договора за кредит от 17.02.2011 г.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й.Ц.К., ДА ЗАПЛАТИ на ОТП
ФАКТОПИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ********* /като
правоприемник-цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД - цедент/, сумата от 7 095, 73 лв. представляваща просрочена
главница по Допълнителното споразумение към Договора за кредит от 17.02.2011
г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/ 21.01.2019г.,
постановено по гр.д. № 25/2016г. по описа на РС Дулово, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Й.Ц.К., ДА ЗАПЛАТИ на ОТП
ФАКТОПИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ======== сумата от
1061,13 лв., представляваща направени в производство съдебно-деловодни разноски
за две инстанции съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните.