Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 29.01.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието
на прокурора Кирил Петров като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело
№ 245/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Й.П.И. *** чрез
пълномощник против Агенция за социално подпомагане (АСП) гр. София с искане да
бъде осъдена да й заплати сумата от шест хиляди лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на влизане в сила на съдебното решение, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в периода, в който е била лишена от детето
си (от 21.09.2018 г. до 27.12.2018 г.), изразяващи се в
страдание за детето, силен стрес, безсъние, притеснение, загуба на мотивация за
живот, тревога за живота и здравето на детето, отчаяние, които са пряка и
непосредствена последица от отмененена
Заповед на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ (ДСП) гр. Плевен с
влязло в сила Решение на Административен съд Плевен. Ищцата оценява
неимуществените вреди по две хиляди лева
на месец или общо за три месеца – шест хиляди лева.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощник поддържа
исковата молба. Пълномощникът претендира да бъде осъден ответника на основание
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата да му заплати разноски, тъй като е
предоставил безплатна правна помощ на ищцата.
Ответната страна – Агенция за социално подпомагане гр.
София в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва исковата претенция и моли да бъде отхвърлена
изцяло. Представила е и писмен отговор на исковата молба, с която моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по основание и размер.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за недоказаност на исковата претенция, позовавайки се на
обстоятелството, че свидетелските показания са за един период от време,
предхождащ периода, посочен в исковата молба, за който има други производства,
други дела и влезли в сила решения. Алтернативно посочва, че ако се приеме, че
ищцата е претърпяла някакви неимуществени вреди, те не са в размера, който се
претендира, като се има предвид липсата на активност от страна на родителите да
бъде върнато детето в семейна среда, каквито възможности е имало и в предхождащ
период, както и обстоятелството, че в крайна сметка детето не е настанено при
родители му, а при неговите баба и дядо.
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес, или седалището на увредения срещу органите по чл.1,
ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите. Ищцата е с настоящ адрес ***. Правното основание на иска е чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Исковата молба е
предявена пред компетентния съд, при спазване на правилата за родовата и местна
подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на Административните съдилища,
съгласно т.1 от диспозитива на тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015г.
по тълкувателно дело (ТД) № 2/2014г. на ОС на ГК на Върховния касационен съд и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Исковата молба е
подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и е насочена против
ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация. Спазени са формалните изисквания за форма и
съдържание, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
От доказателствата по делото се установява, че
Директорът на ДСП гр. Плевен със Заповед № ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018 г. е наредил
спешно настаняване на детето Д.Т.Д., ЕГН ********** с родители: майка Й.П.И. и
баща Т.Д.Т. *** в утвърдено професионално приемно семейство на К.М.Ш.и Ш.Ф.от
с. Г., община Гулянци, област Плевен до произнасяне на съдът с решение по чл.
28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за защита на детето (ППЗЗДет).
Ищцата Й.П.И. и бащата на детето Д.Т.Д. са обжалвали
заповедта пред Административен съд Плевен, който с Решение № 222/22.04.2019 г.,
постановено по образуваното пред него адм. дело № 924/2018 г. отменил
оспорената заповед на Директора на ДСП Плевен
Решението на Административен съд Плевен е било
обжалвано от Директорът на ДСП Плевен пред Върховният административен съд,
който с Решение № 3532/09.03.2020 г., постановено по образуваното пред него
адм. дело № 6500/2019 г. е оставил в сила обжалвания съдебен акт. Никополският районен съд с Решение №
188/05.12.2018 г. по гр.д. № 676/2018 г., образувано по молба от ДСП Плевен за
настаняване на детето Д.Т.Д. в професионално приемно семейство на К. и Ш.Ш. от
с. Г. за срок от една година е поставил на основание чл. 28, ал.1 от ЗЗДет.
мярка за закрила на детето настаняване в професионално приемно семейство на К.М.Ш.и
Ш.Ф.Ш., и двамата от с. Г., община Гулянци за срок до 21.01.2019 г. Решението е
влязло в законна сила на 27.12.2018 г.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане
са ищцата са допуснати до разпит в публично
заседание двама свидетели.
Свидетелката Д.В.Й. е майка на ищцата и баба на
малолетното дете. В съдебно заседание тя заявява, че въпреки решението на
Административен съд Ловеч детето не е било върнато. Ходили са в ДСП Плевен,
където им е било отговорено, че детето не е там. След това са се обърнали към
ДСП Ловеч, но им е било отговорено, че детето се намира в гр. Плевен. Посочва,
че са пуснали жалби до Прокуратурата, за да бъде върнато детето. Установило
било, че детото е в гр. Плевен, след което е било дадено в приемно семейство в
г. Г., област Плевен. Свидетелката заявява, че тя заедно със съпруга си,
другата й дъщеря и майката на детето(ищцата) са ходили в село Г., за да видят
делото. Категорична е, че майката на детото Й., която е нейна дъщеря е
преживяла тежко обстоятелството, че детето е изпратено в с. Г.. Изпаднала е в
депресия, била е склонна да се самоубива. Започнала е да пие антидепресанти.
Постоянно е говорила за детето. Не е била на работа, стояла си е в къщи.
Свидетелката твърди, че самата тя си е взела отпуска, за да не е сама дъщеря й
в къщи, защото е била притеснена да не посегне на живота. Посочва също така, че
дъщеря й е потърсила е лекарска помощ
при личната лекарка, която й е изписала два-три вида лекарства. Заявява, че
заедно с дъщеря си са ходили на свиждане при детето, когато е било настанено в
гр. Плевен всяка седмица във вторник и четвъртък. Потърсили са контакт със
служители на ДСП Плевен, но им било отговорено, че детето ще бъде върнато.
Ищцата е искала да се срещне със служители на ДСП Плевен, но й е било
отговорено да не се притеснява, защото подготвяли документи за връщане на
детето. Според свидетелката детето е върнато при нея, защото тя искала да го
гледа, а и от социалните казали, че майката следва да се възстанови напълно.
Свидетелят И.В.Н. живее на семейни начала със сестрата
на ищцата в момента на разпита в с. Р., област Ловеч, а по времето, когато
детето е било отнето са живеели в един блок в гр. Ловеч с ищцата. Заявява, че
след вземане на детето, ищцата много често е плакала, изпадала е в нервни
кризи, страдала е много за детето. Не е знаела защо не й връщат детето, след
като печелила делата, а детето е било прехвърляно от един град в друг. Било е в
П., Г. и Н.. Ходела е на лекар в гр. Ловеч, където й били изписани успокоителни. Свидетелят
твърди, че е бил очевидец на една от нервните кризи на ищцата. Според него тя е
ревяла в захлас и си е искала детето. Ходили са в Г. 3-4 пъти да търсят детето,
както и 4-5 пъти в гр. П., а също и в Н. 1-2 пъти, като той лично е управлявал
автомобила.
По искане на ответникът по делото чрез неговия
пълномощник е допуснат до разпит в съдебно заседание като свидетел Т.Д.Т.. Освен това съдът е уважил искането на
ответника за задължаване на ищцата да се яви лично в съдебно заседание, за да
отговори на поставени въпроси.
Свидетелят Т.Д.Т. е баща на малолетното дете. С ищцата
е съжителствал на семейни начала в неговия апартамент в гр Ловеч до месец март
Съдът няма как да не кредитира показанията на
разпитаните свидетели, тъй като те допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото, а също така и във
връзка с правилото на чл.172 от ГПК, т.е. с оглед на всички други данни по
делото.
Съдът е уважил
искането на ответника чрез неговия пълномощник за задължаване на ищцата да се
яви лично в съдебно заседание, за да отговори на поставени въпроси на основание
чл. 176, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
В съдебно заседание ищцата заявява, че през
По делото е представено от ответникът заверено копие
на Решение № 252/20.07.2020 г. на Ловешкия районен съд по гр. дело № 628/2020
г., влязло в сила на 04.08.2020 г., с което е постановено настаняване на детето
Д.Т. ***0 за срок от една година в семейството на Д.В.Й. и П.И.Й. – баба и дядо
на детето по майчина линия. От мотивите на това решение е видно, че
производството по делото е било образувано по молба от ДСП Ловеч, в която е
посочено, че детето е било настанено в семейството на Д.В.Й. и П.И.Й.– баба и дядо
на детето по майчина линия със съдебно решение № 166/15.04.2019 г. на Ловешкия
районен съд за срок от една година. Съдебното решение е влязло в сила на
02.05.2019 г. и срокът му е изтекъл. Ловешкият районен съд е стигнал до извод,
че детето е останало без грижата на родителите си, които без основателна
причина не полагат грижи за него. Съдът е счел, че интересите на детето ще
бъдат най-добре защитени, като бъде настанено в семейството на неговите баба и
дядо по майчина линия, които имат желание и условия за това.
При така установена фактическа обстановка, съдът намира,
че са налице законовите предпоставки за търсене на обезщетение по реда на чл.1
ал.2 от ЗОДОВ – отменен незаконосъобразен административен акт, издаден от
държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, причинени
имуществени вреди, пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилите вреди.
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване
имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е
засегнат патримониума на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в
претърпяна загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се
разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
В случая се претендират претърпени неимуществени вреди
от ищцата от отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение. Неимуществените
вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на
гражданина. В ЗОДОВ не е уточнено как се определя размера на неимуществените
вреди, затова субсидиарно се прилага чл.52 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно който
определянето им става по справедливост.
Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ са включени следните елементи: - незаконосъобразен
административен акт; - акта да е издаден
при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно
лице на държавата, който да е отменен по съответния ред или незаконосъобразни
действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност; - настъпили вреди от този
административен акт; - пряка причинна
връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е тези елементи на посочения фактическия състав, не
може да се реализира отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на посочените предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
Съгласно
чл. 204 ал. 1 от АПК, иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Компетентното
компетентното юридическо лице в случая е АСП София, която е конституирана като
ответник по делото.
Предметът на делото се определя
от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съдът е обвързан
от твърденията на ищеца. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 154
ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
кумулативно дадените предпоставки за уважаване на претенцията по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно настъпили вреди от отменен административен акт, издаден
от Директора на ДСП гр. Плевен, при и по повод на извършвана административна
дейност, причинени неимуществени вреди на ищцата, пряка причинна връзка между
незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат за
ищцата.
Първата предпоставка е актът, действието или
бездействието, които са отменени да са в изпълнение на административна дейност.
Ищцата твърди, че вредите са причинени от Заповед №
ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018 г. на Директора на ДСП гр. Плевен, с която е наредено
спешно настаняване на малолетното дете Д.Т.Д.
в професионално приемно семейство в с. Г., община Гулянци, област Плевен.
Безспорно тази заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла
на АПК. Тя е била оспорена пред
Административен съд Плевен, който с
Решение № 222/22.04.2019 г., постановено по образуваното пред него адм. дело №
924/2018 г. я е отменил като незаконосъобразна Решението на Административен съд
Плевен е било оспорено пред Върховния административен съд, който с Решение №
3532/09.03.2020 г., постановено по образуваното пред него адм. дело № 6500/2019
г. е оставил в сила обжалвания съдебен акт. Решението на Върховния административен
съд е окончателно и не подлежи на обжалване, което означава, че Решение №
222/22.04.2019 г. на Административен съд Плевен е влязло в законна сила на
09.03.2020 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице
предпоставката отменен като незаконосъобразен административен акт.
Налице е и втората предпоставка – отменения
административен акт да е издаден при или по повод на административна дейност.
Следващата
предпоставка за възникване на право на обезщетение е да са настъпили вреди за
ищеца, независимо дали са имуществени (загуба или пропусната полза) или
неимуществени. По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че и тази предпоставка
за възникване на право на обезщетение е налице. В случая за ищцата са настъпили
неимуществени вреди.
По отношение на неимуществените вреди от показанията
на разпитаните свидетели Д.В.Й., И.В.Н. и Т.Д.Т. се установява, че ищцата е
преживяла тежко обстоятелството, че нейното малолетно дете е изпратено в с. Г..
Изпаднала е в депресия, била е склонна да се самоубива. Започнала е да пие
антидепресанти. Потърсила е лекарска помощ при личната лекарка, която й е
изписала лекарства.Изпадала е в нервни кризи, страдала е много за детето. Била
е разстроена от вземане на детето й.
Налице е и последната предпоставка – пряка причинна
връзка между постановения
незаконосъобразен административен акт от Директора на ДСП гр. Плевен и
настъпилите неимуществени вреди за ищцата от него. Несъмнено претърпените от
ищцата негативни преживявания и страдания са пряка последица от отменената като
незаконосъобразна заповед на Директора на ДСП гр. Плевен с влязло в сила
съдебно решение.
От съвкупната преценка на представените по делото
доказателства, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е доказан по своето основание. Ищцата е претърпяла твърдените в
исковата молба неимуществени вреди, а от свидетелските показания се установява,
че негативните й преживявания са в пряка причинна връзка с отменената като
незаконосъобразна Заповед на Директора
на ДСП Плевен. Тези вреди са доказани извън всякакво разумно съмнение и
произтичащи от доказателствата по делото, неопровеганите от друго доказателство
свидетелски показания, както и при преценката на доказателствата в тяхната
съвкупност.
Съдът намира,
че по делото са установени всички предпоставки на иска с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ относно претърпените
от ищцата неимуществени вреди от
отменената незаконосъобразна заповед. Негативните преживявания на ищцата са в
пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния административен
акт, поради което подлежат на обезщетяване на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Обезщетение се
дължи за всички претърпени преки и непосредствени неимуществени вреди за
исковия период от датата на издаване на заповедта на Директора на ДСП Плевен на
21.09.2018 г. за настаняване на детето в професионално приемно семейство в с. Г.,
община Гулянци до датата на влизане в сила на Решение № 188/05.12.2018 г. на
Никополския районен съд по гр. дело № 676/2018 - 27.12.2018 г. произнесено в
производството по реда на чл. 28, ал.1 от ЗЗДет, с което е взета мярка за
закрила на детето – настаняване в професионално приемно семейство в с. Г., община
Гулянци за срок до 21.01.2019 г.
Неимуществените
вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което в чл. 52 от ЗЗД е регламентирано, че следващото
се за тях обезщетение се определя по
справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и
степента на претърпените морални страдания.
В случая следва
да се вземе предвид обстоятелството, че с издаването на незаконосъобразната
заповед е била частично нарушена връзката майка – дете, която е една от
най-силните емоционални връзки, още повече с оглед факта, че след раждането е
имало опасност майката да загуби детето поради здравословни проблеми, и след
преодоляването на тези проблеми майката е била спокойна, щастлива и весела – до
момента на постановяване на заповедта. Предвид възрастта на малолетното дете Д.Т.Д. (родено
през
Съдът след като съобрази практиката на Върховния
административен съд и стандарта на живот в България, намира, че справедливото
обезщетение в случая е в размер на общо три хиляди лева за целия исков период
от три месеца – по хиляда лева за всеки месец. В останалата част за разликата от три
хиляди лева до претендираната сума от общо шест хиляди лева, искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователни твърденията на
ответника, изложени в неговия писмен отговор на подадената искова молба по чл.
131 от ГПК, защото голяма част от тях се отнасят до друга заповед – на
Директора на ДСП Ловеч, която е отменена с влязъл в сила съдебен акт на
Административен съд Ловеч. От друга страна доводите по отношение на отменената
заповед на Директора на ДСП Плевен са неоснователни, защото не се подкрепят от
доказателствата по делото. Освен това съдът счита, че наведените доводи на
ответника за това, че детето е дадено при бабата и дядото по майчина линия, тъй
като родителите на детето не са подали декларация за връщане на детето в
тяхната семейна среда са неоснователни, тъй като от събраните гласни
доказателства – разпита на бащата на детето и обясненията в съдебно заседание
на майката Й.И. е видно, че те са се разделили и не живеят на съпружески
начала. Жилището е собственост на бащата на детето, а майката е заживяла на
съпружески начала с друг мъж в с. А. област Плевен от около една година.
Малолетното й дете се намира при майка й Д.В.Й. и при баща й П.Й.в тяхното
жилище в гр. Ловеч, ***. и тя е преценила, че това е необходимо, за да може да
се успокои. Следва да се отбележи и обстоятелството, че в Решението на
Административен съд Плевен, с която е отменена заповедта на Директора на ДСП
Плевен изрично в мотивите е отбелязано, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
като не е изследвана в административното производство възможността за
настаняване на детето в семейството на близки или роднини с оглед съблюдаване
на най-добрия интерес на детето. Посочено е още от Административен съд Плевен,
че в съдебно заседание бабата на детето Д.Й.. категорично е заявила желанието
си да отглежда детето, а разпитания свидетел Л.Л. убедено е потвърдил, че тя е
в състояние да се грижи изцяло за детето по най-добрия начин. В тази насока са
всички свидетелски показания.
С оглед частичната основателност на главния иск, частично основателен
се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на
обезщетението.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, при
незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В настоящия
случай отмяната на заповедта на Директора на ДСП е влязла в сила на 09.03.2019
г. с влизане в сила на съдебното решение на Административен съд Плевен №
222/22.04.2019 г. по адм. д. № 924/2018
г. Поради това, и по аргумент на цитираното тълкувателно решение, искът за
присъждане за законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от три
хиляди следва да се уважи с начален
момент датата на влизане в сила на решението на Административен съд Плевен по
адм. д. № 924/2018 г., до окончателното изплащане на сумата. До пълния размер
на исковата претенция искането за присъждане на лихва върху тази разлика следва
да се отхвърли.
При този изход на делото следва да се присъди на основание чл. 38, ал.2
от Закона на адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на адв. Г.В.Г. ***, тъй като същият
е оказал безплатна правна помощ на ищцата като материално затруднено лице.
По
изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане
гр. София да заплати на Й.П.И. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** сумата от
общо 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, причинени от отменената Заповед № ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Плевен, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на Решение №
222/22.04.2019 г. на Административен съд Плевен по адм. д. № 924/2018 г. –
09.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.П.И. *** иск против Агенция за социално
подпомагане гр. София за сумата от три
хиляди лева (явяваща се разлика между присъдената сума от три хиляди лева и
претендираната сума от шест хиляди лева), ведно със законната лихва върху
отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане
гр. София да заплати на адв. Г.В.Г. *** на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за оказана от него
безплатна правна помощ на ищцата Й.П.И..
Решението може да бъде оспорено в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото и
Окръжна прокуратура Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: