№ 491
гр. Пазарджик, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д. Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело №
20225220101490 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата С. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.п. твърди, че притежава по
наследство 1139.50/2980 ид. части от поземлен имот с идентификатор
55155.22.68 по кадастралната карта на земеделската територия на
гр.Пазарджик с площ от 2980кв.м., находящ се в местността „*“,
представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване – нива, от който
са образувани четири по-малки имота, както следва: ПИ с идентификатор
55155.22.185 с площ 1058 кв.м., ПИ с идентификатор 55155.22.184 с площ 923
кв.м., ПИ с идентификатор 55155.22.183 с площ 38кв.м. и ПИ с
идентификатор 55155.22.182 с площ 960 кв.м. Твърди, че друга идеална част
от този имот е принадлежала на М. Г. К. с ЕГН **********, б. ж. на
гр.Пазарджик, починала на 1**, чийто единствени законни наследници са
ответниците Г. Д. К. с ЕГН ********** от гр.П*, Д. Г. К. с ЕГН ********** от
гр.П* и С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „* Ищцата твърди, че
приживе наследодателката на тримата ответници от една страна и от друга
страна четвъртият ответник М. Б. Ю. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, бул.
„А* са сключили договор за дарение, оформен с нот. акт №7 от 23.01.2015г.,
том І, рег. №186, дело №4/2015г. по регистъра на Милена Минкова – нотариус
1
с рег. №571 в НК, с който първата е дарила на този ответник 60/2980 ид. масти
от ПИ с идентификатор 55155.22.68. Твърди, че още същия ден страните по
договора за дарение са сключили и договор за продажба, обективиран в нот.
акт №8 от 23.01.2015г., том І, рег. №187, дело №5/2015г. по регистъра на
Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК, с който М. Г. К. продала на
отв. М. Б. Ю. други 603/2980 ид. части от същия имот на цена от 500лв., а на
22.12.2015г. сключили втори договор за продажба, обективиран в нот. акт
№181 от 22.12.2015г., том І, рег. №3359, дело №140/2015г. по регистъра на
Милена Минкова – нотариус с рег. №571, с който М. Г. К. продала на отв. М.
Б. Ю. още 1/10 ид. част от имота.
Ищцата твърди, че договорът за дарение на 60/2980 ид. части от имота е
нищожен, тъй като целта на страните по него не е била да се надари
приобретателя, а той да закупи тази част от имота, което е видно от
сключения веднага след дарението договор за продажба на 603/2980 ид. части
от същия имот. Твърди още, че при нито една от продажбите не е била канена
от съсобственика М. Г. К. да закупи нейните идеални части при същите
условия, при които ги е продала на отв. М. Б. Ю.. Твърди, че е разбрала за
сключените договори за дарение и продажба в хода на гр.д. №440/2022г. на
РС-Пазарджик, образувано по иска на последния за делба на имота.
При тези твърдения ищцата е предявила срещу четиримата ответници
следните обективно кмулативно съединени искове:
- установителни искове по чл.26, ал.2, предл. 5 и чл.17, ал.1 ЗЗД за
нищожност поради относителна симулация на договора за дарение, оформен
с нот. акт №7 от 23.01.2015г., том І, рег. №186, дело №4/2015г. по регистъра
на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК, както и за прилагане
правилата на прикритата сделка, представляваща договор за покупко-
продажба на 60/2980 ид. ч. от недвижимия имот.
- конститутивен иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на прехвърлените
чрез дисимулирания договор за продажба 60/2980 идеални части от
съсобствения имот при условията на прикритата сделка;
- конститутивен иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 603/2980
идеални части от имота, продадени от М. Г. К. на отв. М. Б. Ю. с договор за
продажба по нот. акт №8 от 23.01.2015г., том І, рег. №187, дело №5/2015г. по
регистъра на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК при посочените в
2
него условия;
- конститутивен иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/10 идеална
част от имота, продадена от М. Г. К. на отв. М. Б. Ю. с договор за продажба
по нот. акт №181 от 22.12.2015г., том І, рег. №3359, дело №140/2015г. по
регистъра на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК при посочените в
него условия.
Ответниците М. Б. Ю. и С. Г. Д. възразяват срещу допустимостта на
установителните искове за недействителност на дарението и за прилагане
правилата на прикритата сделка. Твърдят, че ищцата не може да изкупи
частта на съсобственика М. К., тъй като е знаела за сделките още през 2015г.,
поради което претенцията й по чл.33, ал.2 ЗС е просрочена. Затова няма
правен интерес да атакува действителността на дарението. По същество
оспорват исковете при твърдение, че дарителката и надарения са били в
близки отношения и дарението е действително, дори да е направено с цел да
се осуети правото на изкупуване на съсобственика по следващите го
продажби.
Ответниците Г. Д. К. и Д. Г. К. не са отговорили на исковата молба.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Искът за обявяване на дарението за нищожно е допустим, тай като
макар ищецът да не е страна по договора, обявяването на неговата нищожност
и връщането на дарената идеална част от имота в патримониума на дарителя
би имало благоприятни правни последици за ищцата. За нея ще възникне
възможността тази част да й бъде предложена по реда на чл.33, ал.1 ЗС, както
и възможността да замести купувача по договорите за продажба, сключени
след дарението в нарушение на чл.33, ал.1 ЗС /Решение №87 от 29.04.2013г.
по гр.д. №436/2012г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №589 от 11.09.2009г. на ВКС
по гр.д. №1611/2008г. на ВКС, І г.о./. допустимостта на иска се преценява с
оглед на твърденията в исковата молба, поради което основателността или
неоснователността на исковете за изкупуване е без значение за допустимостта
на иска за нищожност на дарението.
За основателността на установителните искове по чл.26, ал.2, предл. 5 и
чл.17, ал.1 ЗЗД ищцата следва да докаже, че съгласието на страните за
3
сключване на договор за дарение на идеалната част от имота е привидно,
както и какви са правилата на прикритата сделка.
За основателността на конститутивните искове по чл.33, ал.2 ЗС ищцата
следва да докаже наличието на съсобственост върху процесния имот, както и
че ответникът-съсобственик се е разпоредил със своята част, като я е продал
на ответника-купувач и при какви условия, без да я предложи на нея при
същите условия или че ответниците са уговорили условията на продажбата
привидно във вреда на ищеца, а искът е предявен в 2-месечен срок от
узнаването.
Между страните няма спор, установява се и от приетите писмени
доказателства, че ищцата С. Г. Г. и наследодателката на част от ответниците
М. Г. К. са били съсобственици на процесния поземлен имот с идентификатор
55155.22.68 по КК на земеделската територия на гр.Пазарджик с площ от
2980кв.м., находящ се в местността „*“. Също така не е спорна, че на
23.01.2015г. съсобственикът М. Г. К. и ответникът М. Б. Ю. са сключили
договор за дарение на 60/2980 ид. части от имота и още на същия ден са
сключили договор за продажба на други 603/2980 ид. части от него, по-късно
през годината са сключили още два договора за продажба съответно на
603/2980 ид. части и 1/10 ид. част от имота. Не се твърди и не се установява
преди прехвърлянето на никоя от идеалните части те да са били предложени
на другия съсобственик – ищцата С. Г. Г.. Не се установява наличието на
близки отношения между дарителката и ответника М. Ю., които биха могли
да служат като мотив за дарението. Не се установява и наличието на скрито
съглашение между тях за продажба, а не за дарение на процесните 60/2980 ид.
части /няма никакви писмени или гласни доказателства за такава уговорка/.
Съгласно чл.33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част
от недвижим имот на трето лице само ако преди това е предложил на другите
съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях не е
приел предложението. Неизпълнението на това задължение поражда
потестативното право на другите съсобственици да изкупят продадената част
при същите условия. Задължението за предлагане на частта най-напред на
другите съсобственици съществува само при продажба на идеалната част и то
на трето за съсобствеността лице, но не и при сключване на договор за
дарение.
4
От гореизложеното е видно, че действителният мотивът на страните да
сключат процесния договор за дарение е за да осуетят правото на изкупуване
на съсобственика С. Г. при последващите продажби. Това обаче не засяга
действителността на дарението. Следва да се прави разлика между целта
/основанието на договора/ и мотива за неговото сключване. Целта на договора
за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази цел на дарителя е елемент от
договора и представлява неговото основание /условие за действителност при
каузалните сделки/. Мотивът е намерението, с което страните са сключили
договора. То може да е позволено от закона или да му противоречи –
например страните целят заобикаляне на закона /постигането на непозволен
правен резултат чрез допустими средства/, като във втория случай договорът
ще е нищожен но на различно от заявеното от ищцата основание.
В случая действителната воля на страните по договора за дарение е
именно безвъзмездното прехвърляне на идеална част от съсобствения имот, за
да стане надареният един от съсобствениците. По този начин е отпаднало
изискването на чл.33, ал.1 ЗС за отправяне на предложение до ищцата при
последващите три договора за продажби, сключени между тези двама
съсобственици. Този резултат сам по себе си не е забранен или непозволен от
закона /вж. ТР №5 от 28.11.2012г. по т.д. №5/2012г. на ВКС, ОСГК/. Само въз
основа на факта, че веднага след дарението страните са сключили и договор
за продажба не може да се направи извод, че дарението прикрива договор за
продажба. Този факт следва да бъде установен чрез представянето на
доказателства за сключването на прикрито съглашение, в.ч. и чрез
свидетелски показания, когато симулативната сделка се противопоставя на
трето лице – чл.165, ал.2, изр.2 ГПК. Доколкото такива доказателства не бяха
представени от ищцата, установителните искове за нищожност на договора за
дарение поради относителна симулация и за прилагане на правилата на
прикрития договор за продажба следва да се отхвърлят.
След като между съсобственика М. К. и ответника М. Ю. е налице
действителен договор за дарение на идеална част от процесния недвижим
имот, то изкупуването на тази част от ищцата по реда на чл.33, ал.3 ЗС е
невъзможно, защото това право възниква при договорите за продажба. Освен
това, както вече беше посочено, задължението за отправяне на предложение
до съсобствениците важи само ако частта на съсобственика-продавач се
5
прехвърля на трето за съсобствеността лице. След придобиването на
процесните 60/2980 ид. части от имота от ответника М. Ю., той е станал
съсобственик наред с ищцата С. Г. и продавачката по последващите продажби
М. К.. Последната не е била длъжна да предложи прехвърлените идеални
части на ищцата, която пък не може да претендира тяхното изкупуване.
Допълнително основание за отхвърлянето на исковете по чл.33, ал.2 ЗС
е пропускането на 2-месечния срок за тяхното предявяване. Срокът тече от
момента на продажбата. Само в случаите когато съсобственикът изобщо по
никакъв начин не е уведомен за извършеното разпореждане, то тогава той ще
може да упражни правото си на изкупуване в двумесечен срок от узнаване на
продажбата /решение № 383/26.10.2010 г. по гр.д. № 532/2010 г., ВКС, ІІ г.о./.
По делото е представен изходящ от ищцата документ – пълномощно,
съставено на 19.10.2015г., с което тя дава мандат на представител за
сключване на договор за доброволна делба на процесния имот между
съсобствениците, сред които е и ответникът М. Б. Ю.. Следователно към този
момент ищцата е знаела, че последният е придобил част от имота и при
желание от нейна страна е могла лесно да установи вида на придобивното
основание чрез справка в имотния регистър. Затова срокът за предявяване на
иска за изкупуване следва да се брои от 19.10.2015г. и е изтекъл към момента
на подаване на исковата молба. С неговото изтичане се погасява
потестативното право на изкупуване, тъй като спазването му е условие за
уважаването на иска, а не предпоставка за неговата допустимост /решение
№383 от 26.10.2010г. по гр.д. №532/2010г. на ВКС ІІ г.о./.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата следва
да заплати на ответниците техните съдебни разноски. Видно от представените
договори за правна защита и съдействие, ответниците М. Б. Ю. и С. Г. Д. са
заплатили по 500лв. адвокатско възнаграждение, което следва да бъде
възстановено от ищеца.
По изложените съображения съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.26, ал.2, предл. 5 и чл.17, ал.1 ЗЗД на С. Г. Г.
6
с ЕГН ********** от гр.п. против Г. Д. К. с ЕГН ********** от гр.П*, Д. Г. К.
с ЕГН ********** от гр.П*, С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.
„* и М. Б. Ю. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, бул. „А*, за нищожност
поради относителна симулация на договора за дарение, оформен с нот. акт
№7 от 23.01.2015г., том І, рег. №186, дело №4/2015г. по регистъра на Милена
Минкова – нотариус с рег. №571 в НК, както и за прилагане правилата на
прикритата сделка, представляваща договор за покупко-продажба на 60/2980
ид. ч. от недвижим имот с идентификатор 55155.22.68 по КК на земеделската
територия на гр.Пазарджик, с площ от 2980кв.м., находящ се в местността
„*“.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.33, ал.2 ЗС на С. Г. Г. против Г. Д. К., Д. Г. К.,
С. Г. Д. и М. Б. Ю. за изкупуване на прехвърлените чрез дисимулирания
договор за продажба 60/2980 идеални части от съсобствения имот при
условията на прикритата сделка.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.33, ал.2 ЗС на С. Г. Г. против Г. Д. К., Д. Г. К.,
С. Г. Д. и М. Б. Ю., за изкупуване на 603/2980 идеални части от имота,
продадени от М. Г. К. на отв. М. Б. Ю. с договор за продажба по нот. акт №8
от 23.01.2015г., том І, рег. №187, дело №5/2015г. по регистъра на Милена
Минкова – нотариус с рег. №571 в НК при посочените в него условия;
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.33, ал.2 ЗС на С. Г. Г. против Г. Д. К., Д. Г. К.,
С. Г. Д. и М. Б. Ю., за изкупуване на 1/10 идеална част от имота, продадена от
М. Г. К. на отв. М. Б. Ю. с договор за продажба по нот. акт №181 от
22.12.2015г., том І, рег. №3359, дело №140/2015г. по регистъра на Милена
Минкова – нотариус с рег. №571 в НК при посочените в него условия.
ОСЪЖДА С. Г. Г. да заплати на С. Г. Д. съдебни разноски в размер на
500лв.
ОСЪЖДА С. Г. Г. да заплати на М. Б. Ю. съдебни разноски в размер на
500лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7