Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……/21.02. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
на тридесет и първи октомври Година 2018
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела
Станчева
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1958 по описа за
2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са искове по чл. 266
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), възражение за прихващане и
насрещен иск с правно основание чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД.
Ищецът „М.“ ЕООД твърди да е в трайни
търговски отношения с ответника „К.Б.“ ЕООД, в рамките на които ответникът
възлагал по съставяне на бетонна смес. При тези условия ответникът възложил, а
ищецът забъркал бетон клас В30 от 974 куб.м., който бетон ищецът забъркал и доставил
на два етапа в рамките от по няколко дни на обект: „Производствена сграда със
склад на фирма „П.“ ЕАД-Севлиево, Хале 4 – през месец септември 2015 г. и Хале 3
през месец ноември 2015 г. В деня на извършените доставки „К.Б.“ ЕООД е
извършвал парични преводи по издаваните проформа
фактури и са издавани окончателните фактури включително при указана цена от 94
лв./куб.м. Ответникът заплатил част от сумата като непогасено останало вземане за
доставен бетон през периода 18.11.2015 г. – 21.11.2015 г. като по фактура №
20856 от 20.11.2015 г. останала дължима сума в размер на 5379,90 лв. с ДДС, а по
фактура № 20587/23.11.2015 г. на стойност 22672,80 лв. не било извършено
плащане. Претендира се сума в размер на 28052,70 лв. ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба до изплащане на главницата. Претендират се и
разноските по делото както и направени разходи за обезпечение на иска.
В отговор по исковата молба от името на
ответника се признава, че бетонът е доставен, но се оспорва дължимостта
на претендираната сума с довод, че в доставеният от ищеца бетон за 1/3 от
площта е включен некачествен материал – замърсен пясък, довел до неконтролирано
газоотделяне. Оспорва и цената от 94 лв./куб.м. да е
съгласувана между страните. Това наложило репариране на дефектните участъци, за
което била заплатена общо сума в размер на 134 913,77 лв. Твърди дължимото
обезщетение за площта с положения бетон от ищеца да възлиза на 44 971,26
лв. Прави възражение за прихващане в размер на 28052,70 лв. – част от
стойността на разходите за репариране на бетона и претендира сумата от 16918,56
лв. Претендира да му бъдат възстановени о 2300 лв. – разноски в обезпечителното
производство.
В отговор по насрещната искова молба от
името на „М.“ ЕООД се твърди, че бетонът е изпълнен по специално разработена
рецептура, отразена в рецепта от 06.09.2015 г. на инж. В.Н.. Навежда довод, че
при тези обстоятелства отговорността му е дефинирана от БДС EN 206:2014 –
съответствие на бетона на предписаната рецепта, т.е. влагане на предписаните
съставки по количества, видове и производител, като не носи отговорност за
съвместимостта на предписаните съставки и евентуален конфликт между тях. В
допълнителния отговор твърди, че в спецификацията не е указано какво трябва да
бъде състоянието на бетона след забъркване на смесите. Оспорва да е участвал в
процеса на разстилане и грижа за бетона, поради което счита, че не отговаря за появили
се вреди след производството и доставката на бетона.
В хода на производството процесуалният
представител на ищеца – адв. Ц. от Габровска адвокатска колегия, поддържа иска
като счита, че единственото, което доверителят му дължи е да събере указаните
компоненти и да достави сместа на обекта. По същество счита за доказано
предаване на договорения бетон. Оспорва да е доказано наличието на недостатък в
бетона, поради което оспорва да е възникнало вземане за обезщетение за
ответника. Евентуално счита, че не дължи такова, тъй като ответникът не е
поискал от него да отстрани недостатъка. Навежда доводи в писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника –
адв. М. от САК, оспорва иска. Сочи, че доверителят му е възложил на ищеца като
собственик на бетонов възел, да забърка бетон по предоставена му рецепта.
Ищецът посочил и доставчиците на компонентите на бетона и местата, от които
набавят съответните материали. Ответникът е одобрил посочените доставчици като
ищецът е закупил материалите, забъркал сместа и я доставил на обекта. Проблемът
е установен при полагане на бетона. Счита, че доверителят му не може да
контролира нито съблюдаването на рецептата, нито качеството на доставените
материали. Наведени са доводи и в писмени бележки.
Като
обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира
следното:
Страните не спорят, а и от доказателствата
се установява, че ответникът е възложил на ищеца забъркване на бетонна смес с
указани резептурен състав на предписан бетон и клас
по якост на натиск С 25/30 (В30) и приложение – за индустриална хибридно
дисперсно-армирана бетонна настилка. Заявката сочи доставчик за цимента и
произход на компонентите пясък речен – к-ра „Свищов“,
едър добавъчен материал – трошен камък фракция 4-11,2 mm – к-ра
„Идилево“ и едър добавъчен материал – трошен камък фракция 11,2-22,4 mm – к-ра „Идилево“. По делото не се спори, за периода 17-18.11.2015
г. и 20-21.2015 г. на обекта е доставено
цялото договорено количество.
От представените и неоспорени проформа фактура № 892/13.11.2015 г. и 896/16.11.2015 г. се
установява отразена единична цена без ДДС за Бетон В-30 в размер на 94,00 лв.
Не се спори също така, че по електронна поща с адрес ********.com, използвана за комуникация между страните по повод профорфо фактури – видно и от отразения отговор от същия
адрес на 16.11.2015 г., на тази дата е изпратена четлива проформа,
предходно изпратена в нечетливо копие на 13.11.2015 г. и цитат „нова – за
наливането събота и неделя“. Тези обстоятелства позволяват еднозначен извод, че
служител на ответника е получил проформа фактурите.
Свидетелят В.сочи, че през месец септември
2015 г. в хале № 4, разпределено на 6 полета, две от тях са отлети с бетон, доставен
от ищеца, отразени на скица по л. 389 от делото съответно под №№ 5 и 6. На
площта, изпълнена от ищеца, не установил проблеми. За да се предотврати
евентуален проблем и тъй като държали на визията на цялото хале с площ от 6
декара била извършена репарация – отнемане със стоманени сачми под налягане на
5 мм от бетоновата повърхност и полагане на репарационна смес. Впоследствие –
през месец ноември, с бетон, доставен от ищеца били отлети още 4 декара в хале
№ 3, в което не е полагано допълнително покритие.
Свидетелят Петков също сочи, че след
полагане на бетона в полета №№ 5 и 6 ищецът доставил бетона и за хале № 3.
Свидетелят Ш.– съставил рецептата за бетона, не сочи за проблеми при наливането
на бетон в хале № 3. За първите четири полета от халето пясъкът бил взет от Драгажен флот – Свищов. Възложителят поискал репарация на
цялата повърхност като от три варианта избрал най-скъпия.
От заключението на вещото лице
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е осчетоводил при
указано основание на стопанската операция Бетон В 30 фактури №№
21182/12.11.2015 г. на обща стойност с ДДС 21168,00 лв.; 21183/12.11.2015 г. – 20358,00 лв., 21184/17.11.2015 г. – 21970,70 лв. за 194,500
куб.м.; 20586/20.11.2015 г. – 21883,20 лв. за 194 куб.м. и 20587/23.11.2015 г.
– 22672,80 лв. за 201 куб.м. На 12.11.2015 г. по сметка на ищеца е постъпил
банков превод на стойност 35 000 лв. и указание за основание на превода „проформа 855“. Страните не спорят, че Проформа
фактура № 855 от 25.09.2015 г. е издадена за доставка на 196 куб.м. с единична
цена 90,00 лв. и издадена впоследствие фактура № 21182 от 12.11.2015 г. От
ответника са извършени и два превода съответно на 17.11.2015 г. и 20.11.2015 г.
с указано основание – „авансово плащане на бетон за хале 3“. Ответникът не е
осчетоводил никоя от издадените фактури. Неплатената разлика възлиза на
28052,70 лв.
От неоспорените по делото електронни писма
се установява
Изрично с въведението към БДС EN 206:2014
е указано, че при участието на различни страни като проектант на състава,
производител и потребителq всеки е отговорен за изпълнението на определените
изисквания, както и на някои допълнителни изисквания до включването на
следващия участник във веригата докато се достигне до производителя като при
определяне на отговорностите правилата са ограничени до техническите (л. 204 от
делото). Съгласно т. 3.1.1.10 от БДС EN 206
производителят е отговорен за осигуряване на бетон със зададен състав като
съблюдава националните предписания, приложими в мястото на употреба на бетона,
дадени в национален предговор или в национално приложение към този стандарт.
Съгласно 3.1.1.17 спецификация на бетон е одобрен
комплект от документирани технически изисквания към свойствата или състава на
бетона, предоставен на производителя. Съгласно т. 3.1.5.6 производителят … стр.
219. Според т. 5.1.1. Трябва да се използват само
съставните материали, за които е установено, че са подходящи за конкретното
предвидено използване в бетона, съгласно този европейски стандарт. Когато няма
европейски стандарт за даден съставен материал или материалът се отклонява
значително от европейския стандарт, установяване на годността може да се
определи от европейско техническо одобрение, което се отнася конкретно за
използването на съставния материал в бетон, отговарящ на стандарта или
предписания, валидни в мястото на използване на бетона, които се отнасят
конкретно за използване на съставения материал в бетон, отговарящ на този
стандарт. отнасящ се конкретно за използването на този съставен материал.
Съставните материали не трябва да съдържат вредни компоненти в такива
количества, които могат да влошат дълготрайността на бетона или да предизвикат
корозия на армировката и трябва да са подходящи за предвиденото използване на
бетона. Съгласно т. 6.3.2. ангажиментът за спецификаторът е ограничен до
указание за вид, категории на добавъчните материали и максимално съдържание на
хлориди в тях. Изрично е посочено, че указанието за произход на съставни
материали могат да служат за заместители за характеристики, които не могат да
се определят с други средства.
Съгласно т. 9 производителят дължи да извърши
всички измервания, необходими за поддържане свойствата на бетона в съответствие
с определените изисквания в това число
избор на съставни материали, проверки и изпитване и съобразяване
резултатите от изпитвания на съставни материали, бетонна смес и втвърден бетон.
В пряк ангажимент за производителя е вменено съхранение на съставните материали
и манипулация с тях по начин, предотвратяващ значителна промяна в това число от
замърсяване като осигурява подходящи средства за вземане на представителни проби
от местата за съхранение. Контролът следва да обезпечи установяване на
значителни изменения, влияещи върху свойствата
и да се предприемат подходящи коригиращи действия. В тази насока за да
се осигури правилна доставка, съхранение и използване на съставните материали
трябва да се проведе процедура, която да включва: проверка за съответствие със
заявения, предотвратяване на разтоварване на материали, които са явно
несъответстващи, съхраняване на материалите по начин, който свежда до минимум
риска от замърсяване или влошаване на качеството; изпитване на съмнителни
доставки за всички свойства, за които има съмнение относно съответствието със
стандарта за продукта или с друга спецификация. съответствие на съставните
материали, оборудването, производствените процедури с бетона и изискванията на
стандарта
От заключението на тройната експертиза се
установява, че за производство на бетонни смеси се използват само материали, за
които е установено, че са подходящи за предвиденото приложение на бетона.
Според националните стандарти проверката и оценяване на постоянство на
експлоатационните показатели на добавъчните материали, включително и пясъкът
производителят декларира експлоатационните показатели на съществените
характеристики на добавъчните материали посредством определяне типа продукт,
осигурен производствен контрол и изпитване на проби, взети в производственото
предприятие съгласно предписан план за изпитване. Добавъчните материали не
трябва да съдържат компоненти над определени граници, предпоставящи корозия на
бетона и/или армировката (хлориди, сулфати, аморфен силициев диоксид) и/или
влияят върху качеството на бетонната повърхност и/или върху времето за
свързване и втвърдяване на бетона. В случая добавъчните материали в това число
и за пясък са снабдени с валиден сертификат, но е непълна необходимата
информация за оценка на водата според БДС EN 1008. На оценка подлежи и
качеството на готовата смес като минималните стандарти са предписани в БДС EN
206. Появата на мехури в бетона е възможна докато се намира в пластично
състояние или в рамките на няколко часа в зависимост от състава на бетона и
условията на работната среда – основно температурата на средата и на бетона. Вещите
лица сочат, че появата на мехурчета може да бъде обяснено с наличието на въздух
в сместа, източник на който са органични вещества, внесени чрез добавъчните
материали. Срещата на органичните вещества със силно алкалната среда на бетона
се получава окисление и йонообмен, превръщайки ги в повърхностно-активни
вещества като при разбъркването на бетоновата смес се образуват стабилна пяна
от няколко минути до няколко часа след което се разрушава – образуване и пукане
на мехури, наподобяващо кипяща смес. Когато белезите се проявят по време на
полагане на бетона – данни в тази насока от наличните доказателства липсват,
или е възникнал при изпълнение на същата рецепта (за което сочат показанията на
свидетелите Ш., В.и Н.), вещите лица
установяват като наложително прекратяване на бетонирането до установяване на
причината за проблема.
Свидетелят Н. – изготвил рецептата за
положения бетон, сочи, че след като констатирали проблема с доставката на бетон
от „Херос“ сменили всички материали с изключение
доставчикът на пясък. Както „Херос“, така и ищецът
ползвали услугите на Драгажен флот – Свищов. Още при
първото наливане от доставката на бетон от ищеца се появил същият проблем – интензивно
повърхностно кипене. Проблем имало и в двете полета, наляти
с доставения бетон от ищеца.
След втвърдяване на бетона са възможни
единствено коригиращи действия – отстраняване на повърхностния слой на
дефектната настилка, подготовка на основата за полагане на репарационен финишен слой минимум 8 cm, полагане на износоустойчив
материал на циментова основа и полимерно подово покритие – епоксидно или полиуретаново. Цената на репарационните дейности варира от
25-30 лв. до над 100 лв. на квадратен метър в зависимост от конкретното
решение.
От заключението на вещите лица комплексна
експертиза се установява, че по-голямата част от повърхността на хале № 4 (с
изключение площите, непосредствено до рампите за товарене) са покрити с
полимерно покритие. Според отразените данни в неоспорените експедиционни
бележки, отразяващи състава на
информационната система на ищеца,
недопускаща последваща манипулация В хале № 3
бетоновият под не е покрит с полимер като не са установени участъци с мехури,
вдлъбнатини и пукнатини.
Горното се установява от събраните по
делото доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свид. В.досежно състоянието на
полета №№ 5 и 6 в хале № 4, които са непоследователни. В рамките на очната
ставка свидетелят заяви, че не си спомня за проблем за разлика от заявената
категоричност при разпита му, че такъв не се е проявил. Изразената по
невербален път неувереност на свидетеля В.– избягване погледа на съпоставеното
му лице, поставя под съмнение, внася съмнение в достоверността на заявеното,
което противоречи на представения по делото имейл от 26.09.2015 г., сочещ да
изхожда от него – обстоятелство потвърдено и от свид.
Ш., чиито показания са последователни досежно процеса на комуникация и се
потвърждават от представените доказателства.
При така установените факти от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят се
задължава на свой риск да материализира очертаната от възложителя идея срещу
възнаграждение. Правилото е, че изпълнителят ще получи сумата, на която е
оценил своя интерес при встъпване в правоотношението. Ищецът претендира
възнаграждение за доставен бетон за периода 17-18 и 20-21 ноември 2015 г. Ето
защо и в негова тежест е да докаже, че е изпълнил възложеното като постигнатият
резултат е годен за договореното предназначение.
Страните не спорят, а и доказателствата
позволяват еднозначен извод, че по възлагане от ответника през процесния период
ищецът е забъркал бетонна смес при предписано от ответника съдържание. Бетонът
е положен от ответника в хале 3 на строителен обект, собственост на трето на
спора лице. Не се твърди досежно така доставената смес да е правено възражение
за недостатъци, а и събраните доказателства не позволяват подобен извод. При
тези обстоятелства съдът приема, че ищецът е изпълнил точно претендираната в
процеса работа, довело до възникнало в тежест на ответника задължение да
заплати възнаграждение.
Спорен между страните е размерът на претендираното възнаграждение от 94,00 лв. По делото не се
спори, че за бетона, доставян от ищеца по заявка на ответника и положен през
месец септември 2015 г. е договорена цена от 90,00 лв. на кубичен метър без
ДДС. Ищецът твърди да е договорена устно промяна в цената, което обаче не се
установява. Не са налице и косвени доказателства, които да позволяват
категоричен извод за постигнато съгласие при участието на лице с разпоредителна
власт спрямо ответника.
Процесната сделка е
търговска, поради което и приложимо се явява правилото на чл. 301 ТЗ. Това
предполага да бъде установено в процеса предприето от името на ответника
действие без представителна власт, станало впоследствие достояние на лице с
разпоредителна власт спрямо търговеца, който да не се е противопоставил незабавно.
По делото се установява, че цена от 94,00 лв. без ДДС е посочена в проформа фактура № 892/13.11.2015 г. и проформа
фактура №896 от 16.11.2015 г. и обобщаващата ги фактура № 21184/17.11.2015 г. Установява
се също така, че тези фактури са изпратени на електронен адрес, за който не се
спори, че е използван от ищеца в комуникация с ответника по въпроси, свързан с
доставката на бетона. Установява се и че това е станало преди извършеното от
ответника плащане с указание да съставлява аванс за хале № 3. Тези
обстоятелства обаче не са достатъчни за еднозначен извод за постигнато съгласие
за единична цена от 94,00 лв. При положение, че нито извършеното плащане визира
като свое основание фактура № 21184/17.11.2015 г., нито тази фактура е
осчетоводена от страна на ответника, невъзможен остава изводът, че плащането е
извършено при описаното във проформа фактурите и
последвалата ги фактура съдържание на задължението. Макар и по правило
изпълнението да предпоставя яснота за съдържанието на задължението, указанието –
авансово плащане сочи на очаквано, а не на възникнало задължение. Показателен е
и фактът, че плащането на 17.11.2015 г. превишава стойността на фактурата. Липсващото
осчетоводяване от страна на ответника също така препятства връзката между
извършеното плащане и извършената доставка при обявената по-висока цена.
Съгласно чл. 154 ал. 2 ГПК фактически извод може да почива на предположение,
само когато това е установено със закон. При тези съображения настоящият състав
не намира основание да обуслови извършените плащания на 17.11.2015 г. и
20.11.2015 г. с издадената фактура № 21184/17.11.2015 г. От доказателствата по
делото твърдяната практика за плащане въз основа на проформа
фактура не се доказа, а и посоченото основание не позволява еднозначен извод да
е направено за приета вече работа. Фактът, че плащанията съвпадат с ден на
реална доставка не е достатъчен за извод за знание за новата цена. По делото не
се твърди, а и не се установява друго обстоятелство, сочещо на възприето от
лице с разпоредителна власт спрямо ответника указание за променена единична
цена на бетона от 94,00 лв. При тези обстоятелства съдът възприема за меродавна
между страните цената от 90,00 лв. на кубичен метър.
По изложените съображения съдът приема, че
за ищеца е възникнало вземане за възнаграждение за забъркан и доставен бетон,
положен в хале № 3 като непогасената част от вземането, определена при
условията на чл. 162 ГПК пропорционално на възприетата за меродавна единична
цена възлиза на 26858,97 лв.
Ответникът оспорва да дължи плащане с
довод, че задълженията за забъркване на бетонна смес, положена в хале № 3 са
погасени с извършено авансово плащане, неправилно отнесено от изпълнителя към
предходни задължения. Нормата на чл. 63 ал. 1 ЗЗД задължава страните по
договора да изпълняват задълженията си точно и добросъвестно. В тази насока и
правилото на чл. 66 ЗЗД овластява кредитора да изисква, а следователно и да
получи изпълнение в пълен обем на дължащото му се. В рамките на договора за
изработка законът регламентира специфични условия за утвърждаване баланс в
отношението възложител изпълнител при изпълнение с недостатък. Съгласно чл. 265
ал. 1 ЗЗД възложителят може да избира между три алтернативни възможности – да
поиска привеждане на работата в съответствие с необходимото от самия изпълнител,
лично да се ангажира или да привлече другиго за отстраняване на недостатъка и
да поиска възстановяване на провокираните от това разноски или да поиска
редуциране размера на договореното възнаграждение. По делото не се твърди, а и
не се установява ответникът да се е възползвал от гарантираната му възможност и
да поиска намаление в размера на възнаграждението при твърдяния
недостатък. Напротив, ответникът противопоставя на ищеца свое насрещно вземане,
произтичащо от сторени разноски за отстраняване на твърдяния
недостатък. С оглед утвърдения в българското право принцип на реално изпълнение
на задълженията, израз на който е и нормата на чл. 79 ЗЗД, задължението за
възложителя да заплати договореното възнаграждение отпада единствено при
реализация на третата възможност – намаляване размера на възнаграждението,
основана било на съгласие между страните по договора, било на упражнено потестативно право за промяна в съдържанието на
правоотношението. Всяка една от алтернативните възможности при наличие на
недостатък, ангажират възложителя да заплати договореното възнаграждение.
Законът овластява длъжника да определи
предназначението на плащане при наличие на повече еднородни задължение и
недостатъчно изпълнение да погаси всички тях – чл. 76 ал. 1 изр. първо ЗЗД. Предпоставка
за реализация на това право обаче е съществуване на две или повече еднородни
задължения към момента на плащане и еднозначно изразена воля за погасяване на
конкретно задължение. Следователно, този предполага самостоятелност на отделните
задължения. По делото не се твърдят обстоятелства, позволяващи разграничаване
на отношенията между страните според фактурите. Фактурата е призвана да отрази
разместване на имуществени блага и предполага съществуващо правоотношение без
да е в състояние да го обособи. Съществен в тази насока е обемът на поръчаното.
Разликата в обема на поръчката и отразения във фактурата предмет на стопанската
операция позволява единствено идентификация на претендираната част от цялото.
Показанията на свидетелите сочат
ответникът да е възложил забъркване на бетон за обособена площ – полета 5 и 6
от хале № 4 и хале № 3. Не се установява обаче постигнато съгласие за деференциране на доставката за отделните халета. Напротив,
извършеното плащане при указано основание на стопанската операция – проформа фактура 855, отразяваща извършена работа през
месец септември, превишава по стойност отразения във този документ размер на
вземането, което логично може да бъде обяснено единствено с очаквани
допълнителни разчетни отношения в рамките на неприключило правоотношение. При
тези обстоятелства съдът приема, че множеството извършени доставки съставлява
част от общото задължение за ищеца да достави бетон в необходимия обем за
покриване на непокритата част от хале № 4 и за покриване изцяло на хале № 3.
Следователно отнасянето на плащането от 12.11.2015 г. към фактура № 21183/12.11.2015
г., касаеща доставен бетон през месец септември 2015 г., е в съответствие с
правилото на чл. 66 ЗЗД.
Отстоянието във времето между
доставките през месец септември и ноември логично може да бъде обяснено с
установяване причината за проявил се проблем в хале № 4. Страните не спорят, а
и свидетелските показания обуславят еднозначен извод, че всички доставки през
месец ноември 2015 г. касаят договорения бетон за хале № 3. Извършените
авансови плащания не са достатъчни, за да покрият стойността на безспорното
между страните количество забъркан и доставен бетон и за този обект. Поради
тази причина неоснователно е възражението за погасяване на вземането чрез
изпълнение.
Ответникът се противопоставя на търсеното
изпълнение и с довод да е налице негово насрещно вземане, произтичащо от
направени разноски за отстраняване на недостатък в бетона, доставен през месец
септември 2015 г. По силата на чл. 103 ЗЗД длъжникът в едно правоотношение, ако
има срещу своя кредитор еднородно вземане, вместо да изпълни своето задължение може
да освободи кредитора си от неговото задължение. В случая възражението за
прихващане е обусловено от твърдение за възникнало в полза на ответника вземане
за разноски, направени за отстраняване на явил се недостатък при доставения от
ищеца бетон през месец септември 2015 г. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже
съответствие на престираното с дължимото, което в
процеса не бе направено. Недоказано остава твърдението, че установеният проблем
произтича от грешка в състава и пропорцията на рецептата – вещите лица от
тройната експертиза са категорични, че такава няма.
Комплексната експертиза, приета в съдебно
заседание на 31.10.2018 г. не формира собствен извод за състоянието на
положения бетон от ищеца в хале № 4. Страните не спорят, а и вещите лица
констатират, че върху положения бетон е нанесено допълнително покритие.
Свидетелите Ш. и В.сочат това да е станало след като горният слой е премахнат,
приложен е подход, възприет и от тройната съдебно- техническа експертиза като
подходящ за отстраняване на недостатъка, а покритието е изпълнено върху новоизградената повърхност. Извън компетенциите на вещите
лица остава събирането на свидетелски показания, поради което безпредметно
остава обсъждането на възпроизведените данни от Р.П.. Вещите лица са
категорични, че съставената рецепта при видово очертаните съставки и
съотношение не е в състояние да доведе до посочения от свидетелите проблем,
който може да бъде логично обяснен единствено с нетипично съдържание на някоя
от използваните съставки.
Съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо. В тази насока и правилото на чл. 259 ЗЗД утвърждава като принцип, че в качествено новия продукт – обектът на
договора за изработка, се влага материал, собственост на изпълнителя. В
контекста на поетия риск за осигуряване съответствие на изработеното с
необходимото, за да служи по предназначение, правилото на чл. 260 ал. 1 ЗЗД
ангажира изпълнителя да уведоми възложителя, ако предоставения му материал, в
отклонение от правилото, е неподходящ. Посочването на вида материал – марката
на цимента и доставчик на баластрата и пясъка, не обосновава хипотезата на
предоставен от възложителя материал. Възможността ищецът да се увери в
качествата на материала при закупуването му, било то и по указания от страна на
възложителя, пряко го ангажира с осигуряване на изискуемото съответствие, за да
осигурят съблюдаване стандарта за произведения бетон.
Приложеният по делото стандарт не
установява изключение от това правило. Както с оглед източника на БДС EN
206-2014, така и по изрично предписание във въведението обхватът на стандарта
не регламентира юридическата отговорност. Предписаните ангажименти за отделните
участници в процеса на производство на бетон определят съдържанието на
необходимата грижа, разпределена между с оглед възможността за въздействие
върху желания краен продукт. Вярно е, че спецификаторът дължи да укаже вида на
съставките, но т. 9 изрично възлага под контрол на производителя на бетона
подбора на съставните материали и тяхното съхранение. Това правило е в пълно
съответствие със законоустановената рамка на
отношението между страните по договор за изработка – изпълнителят носи риска за
изработеното. В тази насока именно нормата на чл. 262 ал. 2 ЗЗД вменява в
отговорност на изпълнителя явил се недостатък в изработеното макар и материалът
да е бил даден от възложителя. Ето защо дори да се приеме, че стандартът
ограничава дължимата от изпълнителя грижа до външна проверка за съответствие,
тази безусловно дължима грижа не го освобождава от юридическата му отговорност
да обезпечи годност на изработеното за използване по предназначение.
Съдът споделя достигнатия и от тройната
експертиза извод, че конкретната причина за явилия се недостатък е използването
на пясък, замърсен с органични примеси. Комплексната експертиза не формира пряк
извод за връзка на проблема с добавката „Линамикс“. Освен,
че изводът за постигнато съгласие почива на несъбрани по предвидения ред гласни
доказателства, той противоречи на въведените в процеса твърдения от страна на
ищеца и на показанията на свид. Петков от своя страна
също не споменава за извършена промяна в първоначално съставената рецепта по
делото. Свид. Н. също не сочи на промяна в състава, а
за смяна на всичко възможно, което е могло да бъде сменено по отношение на
участващите материали в рецептурата с изключение на пясъка, ползван от един и
същи доставчик.
Утвърждавайки правото, разбирано като
възможност да бъде изискано и при бездействие наложено определено поведение,
законът изрично предписва условията, при които това следва да стане. Съгласно
чл. 264 ал. 2 ЗЗД ответникът дължи да приеме изпълнената работа и в разумен
срок да направи възражение – при приемане на работата за видими и веднага при
проявление на недостатъка при проявил се впоследствие недостатък. В случая
доставеният бетон, за да послужи по предназначение се нуждае от механична
обработка. Освен, че свидетелят Ш. свидетелства за уведомяване на ищеца за
явилия се проблем, извод в тази насока макар и косвено се налага от
предприетите допълнителни мерки за изследване съставките на бетона през месец
ноември 2015 г., каквото нито се твърди, нито се установява да е правено през
месец септември 2015 г. По делото не е повдигнат спор досежно предписания в
закона срок за уведомяване за проблема, поради което съдът приема за изпълнено
условието на чл. 264 ал. 2 ЗЗД, обуславящо и ангажиране отговорността на
изпълнителя. Показанията на свид. Н. позволяват
еднозначен извод, че недостатъкът е обхванал цялата площ, покрита с бетон, доставен
от ищеца.
Вещите лица от тройната експертиза са
категорични, че появилият се проблем при предходно полагане на бетона от Херос предполага спиране на работата до установяване на
причината за това. Нормата на чл. 82 ЗЗД очертава границата на отговорност при
поправяне на произтеклите от неизпълнението вреди, доколкото се намират в пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка с укоримо
поведение. В тази насока и правилото на чл. 83 ЗЗД предвижда съобразяване
отговорността на длъжника с евентуален принос на кредитора. Тъй като законът
възлага на съда да определи обема на вредите при указаната от закона граница на
отговорността съобразяването й е израз на правоприлагане по смисъла на чл. 7 ал.
1 ГПК.
От показанията на свид.
Н. се налага извод, че работата по наливането на бетон в хале № 4 е продължила
преди да е установена причината за явилия се недостатък и въпреки известното на
възложителя обстоятелство, че ищецът ползва същия доставчик на пясък (според
показанията на свид. Н.). В обхвата на
производствения контрол (т. 9.9 от БДС EN 206:2014) изрично е включен
ангажимент за производителя на бетон за изпитване на съмнителни доставки за
всички свойства, за които има съмнение относно съответствието със стандарта за
продукта или с друга спецификация. Наличният по делото протокол от изпитване №
452-2/17.08.2015 г. (л. 66 от делото) сочи на визуално установено отклонение от
показателя според стандарт БДС 172-83 – преди датата на възлагане (06.09.2015
г.). Ответникът не твърди да е уведомил ищеца за тези данни. Дори хипотетично
да се приеме, че към датата на възлагане те са му били неизвестни, няма логично
обяснение бездействието му да уведоми ищеца за явилото се съмнение, очевидно
обусловило предприетото нарочно измерване. При тези обстоятелства съдът приема,
че ищецът е допринесъл за причинените вреди по смисъла на чл. 83 ЗЗД.
При все това необяснимо остава
бездействието на ищеца да събере тази информация предвид констатирания
недостатък. По изложените вече съображения избраният от ответника доставчик не
освобождава ищеца от неговия ангажимент да осигури влагане в производството на
материали, предотвратяващи последващо разслоение на положения бетон. Следователно,
явилият се недостатък пряко произтича от неположената в тази насока грижа на
специалиста, ангажиращо отговорността му за обезвреда.
Дефинираната отговорност за спецификаторът е ограничена до идентифициране на
вида и количеството на съставките. Стандартът не предписва негово участие при
обезпечаване съответствието на материала на стандарта, а и по изложените вече
съображения няма причина за подобен подход.
При тези обстоятелства съдът приема степен
на принос в размера на вредите от страна на „К.Б.“ в размер на 70 %, с която
следва да бъде редуциран размерът на дължимото обезщетение.
Ответникът
твърди да е вложил собствени средства за отстраняване на констатирания проблем
в общ размер от 134913,17 лв. По силата на чл. 182 ГПК счетоводните книги се
ползват от доказателствена сила, произтичаща от
хронологично вписване на стопански операции при възможност за проследяване на
връзките им с определено събитие. Първичните счетоводни документи не отговарят
на тези критерии. От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза
се установява на предявеното основание да е осчетоводил разноски в размер на
121183,84 лв. Според заключението на вещите лица минимално необходимите разходи
за саниране на компрометирана бетонова настилка възлизат на 25 лв. на кв.м. при
площ от 5649 кв.м. (л. 131 от делото), минимално необходимата сума възлиза на
141225 лв. Твърдяните от ответника размер на
разходите е по-нисък от минималния според заключението на вещото лице. Тази разлика
би могла да се обясни и с икономическата връзка между ответника и ангажирания
да отстрани недостатъка, поради което не вреди на ищеца, а го ползва.
Вещите лица са категорични, че корекцията
е възможна с различни варианти като изборът зависи от особеностите на
конструкцията и характера на очакваното натоварване. Свидетелят Ш. сочи да са
предложени три варианта, от които собственикът на обекта е избрал най-скъпия. При
положение, че свидетелят на ответника сочи за алтернативни, а следователно и
приложими варианти за отстраняване на проблема при различна цена, а и вещите лица
са категорични, че същият резултат е постижим при значително разлика в
стойността на квадратен метър, недоказана остава тезата, че приложеният в
случая вариант е единствено възможният.
Отговорността на ответника е ограничена до
необходимите средства за постигане на очаквания резултат, поради което
направеният на това основание разход не е меродавен. Няма причина разликата над
необходимата, пряк резултат на изразено от кредитора съгласие, да бъде
възложена в тежест на длъжника – арг. от чл. 83 ЗЗД. Претенцията на
собственика, възприета като възможна от „К.Б.“ – кредитор в правоотношението,
не ангажира длъжника в правоотношението – „МАЗАЛАТ“. Тъй като в крайна сметка
разликата между необходимата сума за постигане на дължимия резултат –
експлоатационно годна бетонна настилка (пряко зависещо от качеството на
бетона), се дължи на съгласието на „К.Б.“, вредата в тази й част е пряка
последица от контролирана от кредитора причина. Това на собствено основание
налага редуциране на размера.
От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна
експертиза се установява осчетоводен разход на това основание в размер на
77274,84 лв. – приблизително 64 % от стойността на разходите. По делото не се
установява цена на алтернативните варианти на използвания компонент за
отстраняване на проблема – репарационния финишен
слой. При достигнатия извод за основателност на претенцията за обезвреда следва да бъде приложено оглед правилото на чл.
162 ГПК настоящият състав приема, че целеният резултат е могло да бъде постигнат
при цена на материала за целия обект от 34 000 лв. По делото не се спори,
че площта, покрита с доставения от ищеца бетон възлиза на 1/3 от общата площ.
При тези обстоятелства съдът приема за доказано възникнало в полза на „К.Б.“
ЕООД вземане по чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД в размер на 25969,67 лв.
Редуциран според възприетия процент на съпричиняване
съдът приема за меродавен размер на вземането от 7790,90 лв.
Така установеното вземане е в по-нисък
размер от предявеното и установено в процеса вземане на ищеца за следващото му
се възнаграждение, поради което и с оглед правилото на чл. 104 ал. 2 ЗЗД се
явява погасено до сумата 7790,90 лв. Ето защо предявеният иск в тази му част следва
да бъде отхвърлен като изрично бъде указана и причината за това – уважено
възражение за прихващане. Искът се явява основателен за сумата 19068,07 лв. –
разлика до пълния предявен размер и в тази му част следва да бъде уважен.
Кредиторът е в правото си да определи
начина, по който да реализира вземането си. Упражненото право на прихващане
води до погасяване на вземането за припокриващата се част с насрещното вземане.
Тъй като не се установява съществуване на вземане на предявеното основание над
сумата от 7790,90 лв., погасено чрез прихващане, неоснователен се явява
предявеният насрещен иск за сумата 16918,56 лв. и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По искането, упражнено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният закон утвърждава изключение
от правилото, че съдът дължи да определи установено от него вземане както по
основание, така и по размер вземане за лихва без да регламентира нито
предпоставките, при които възниква то, нито механизма за формиране на размера
му. Следователно, на общо основание досежно това самостоятелно от правна гледна
точка вземане приложение следва да намери материалният закон.
Нормата на чл. 79 ал. 1 ГПК свързва
неизпълненото в срок парично задължение с отговорност за длъжника да заплати и
обезщетение за закъснението, чийто размер подлежи на определяне с нормативно
предписан механизъм. Ето защо и предявената при условията на чл. 214 ал.2 ГПК
претенция за законна лихва предполага да бъде установено възникнало парично
задължение в тежест на ответника, определен момент за неговото изпълнение,
който да е настъпил.
Съдът споделя актуалната съдебна практика,
обективирана в Решение № 103 от 01.08.2017 г. по гр.
д. № 61323/2016 г. по описа на ВКС, ІV ГО за придадено с чл. 104 ал. 2 ЗЗД
обратно действие на предявено пред съд възражение за прихващане. Прихващането
настъпва при проявление на обуславящите го предпоставки с чл. 103 ал. 1 ЗЗД.
При все, че ликвидността като елемент от фактическия състав предполага определеност
на основанието и размера на вземането, регламентирайки реда за упражняване на потестативното право нормата на чл. 104 ал. 1 изр. второ ЗЗД разграничава две алтернативни форми – едностранно безусловно изявление за
разпореждане с безспорно вземане (при наличието на предписаните от 103 ал. 1
ЗЗД обстоятелства) или изявление за разпореждане под единственото допустимо
условие – че спорното вземане бъде установено в съдебно производство. Нормата
на чл. 104 ал. 2 ЗЗД придава погасителния ефект на изявлението за разпореждане.
От тази гледна точка ликвидността предпоставя яснота за основанието и размера
на вземанията, с които се препраща. На правото на длъжника да се противопостави
на изисквано от него изпълнение съответства задължението му да конкретизира
своето вземане, от чието изпълнение освобождава кредитора си. Въпросът дали
правото на длъжника съществува не засяга необходимата яснота, а очертава
единствено средството за постигане на желания ефект. Тъй като възражението за
прихващане е способ за защита срещу предявен иск, то и ефектът на решението е
ограничен до установяване на действителното правно положение, изводимо от
очертаните в чл. 103 ал. 1 ЗЗД материалноправни
предпоставки. Ето защо и промяната в правния свят настъпва не по силата на
съдебното решение, а от факта на волеизявлението, обективирано
при наличие на указаните в закона предпоставки. Този извод се налага и от граматическото
тълкуване на текста сочи на придадено действие на изявлението за прихващане към
минал момент – „е могло“, определен чрез указаното събитие –
застъпване във времето на две насрещни еднородни, определени по основание и
размер като вземанието на ответника следва да е
изискуемо, за да се противопостави на търсеното реално изпълнение.
Следователно, нормата не придава правно значение нито момента на изявлението за
прихващане с безспорно вземане, нито на този на установяване спорното вземане
със сила на пресъдено нещо. Процесуалният закон също
така не придава конститувен ефект на постановеното
решение. гарантирайки му качеството безспорност. Затова и зачитането на
погасителния ефект е възможно макар и вземането да не е установено със сила на пресъдено нещо, Със сбъдването на условието – уважаване на
възражението за прихващане, настъпват изрично предписаните с чл. 104 ал. 2 ЗЗД
правни последици – погасяване на насрещните вземания до по-малкото от тях. По
тези съображения настоящият състав следва да преосмисли практиката си,
придаваща меродавност на възражението за прихващане към момента на влизане в
сила на решението, с което бива уважено.
Ако за основното вземане е без значение
кога ще бъде погасено – потърсената пред съд защита предполага извод, че то
съществува и то към момента на приключване на устните състезания, не така стои
въпросът досежно самостоятелното от правна гледна точка вземане за обезвреда от закъснението. При положение, че самият законът
овластява длъжника да се противопостави на търсеното реално изпълнение и
предписва обратно действие на изявлението за прихващане, отпада и отговорността
му за мораторни вреди след момента, когато
прихващането е могло да стане. Очакваното от закона своевременно уреждане на
отношенията е гарантирано чрез възможността всеки от кредиторите да отчете
собственото си насрещно и еднородно задължение. Реалното изпълнение е
гарантирано от закона за стойността, превишаваща размера на задължението.
В случая се установява, че както вземането
на ищеца, така и противопоставеното му вземане на ответника са съществували
преди към началния момент на претендираната лихва – датата на предявяване на
исковата молба. Изпълнението на вземането на ответника обаче не е свързано със
срок, поради което и неговата изискуемост произтича от отправена до ищеца
покана за изпълнение – арг. от чл. 69 ал. 1 ЗЗД. С оглед алтернативността
на задължението, произтичащо от изработена вещ с недостатък поканата е
необходима и за определяне съдържанието на задължението. Свид.
Ш. сочи ответникът да е уведомяван за проблема. Не се установява обаче да претендирано изпълнение и то именно на предявеното в
процеса вземане. При тези обстоятелства съдът приема, че изявлението за
прихващане е станало достояние на „К.Б.“ ЕООД в удостоверения ден на получен
препис от отговора и насрещната искова молба ищецът е в състояние да разбере
какво и защо ответникът търси от него. Установява се това да се е случило на 23.08.2016
г. По изложените съображения прихващане е могло да се извърши към този момент.
Предвид признатото право на длъжника да се противопостави на предявена
претенция с възражение за прихващане, то и не дължи обезщетение за липсващото
реално изпълнение. Настоящият състав приема, че с оглед самостоятелния характер
на вземането за законна лихва формираната воля, че не съществува за погасения
размер на вземането, следва изрично да бъде огласена в решението.
Настоящият състав приема, че с оглед ангажимента
му да обезпечи пълноценна защита на предявено за защита право настъпилият
погасителен ефект досежно вземането за сумата от 7790,90 лв. в рамките на
процеса изключва очертаното вече изключение от задължението му да определи с
решението си вземането както по основание така и по размер. Определен при
условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва върху тази сума за периода
от датата на исковата молба – 15.01.2016 г. до 22.08.2016 г., включително
възлиза на 478,64 лв., която сума следва да бъде присъдена.
По разноските
При установения изход от спора ответникът дължи да
възстанови направените от ищеца и доказани в процеса разноски. Тъй като не се
установяват предпоставките за прихващане да са се проявили преди предявяване на
исковата молба ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба, поради
което в негова тежест следва да бъдат възложени направените и доказани разноски
в настоящото производство съразмерно на уважения размер на иска.
Законът
визира направения разход за адвокатска защита като присъщ във всяко
производство, касаещо защита или съдействие за
реализация на определено право. Доколкото обаче размерът на този разход пряко
зависи от волята на страната, привлякла адвокат в процеса, нормата на чл. 78
ал. 5 ГПК овластява съда да го съобрази с правната и фактическа сложност на
конкретния спор. Тази преценка обаче изрично е обусловена от нарочно искане на
насрещната в спора страна. В процеса не се установява това да е направено,
поради което безпредметно остава обсъждането на формирания при тези
обстоятелства разход в исковото производство в размер на 2700 лв., която сума
се претендира според представения списък за разноските по делото.
При
положение, че нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК пряко обвързва отговорността за
разноски с извод, че твърдяното право съществува, настоящият състав приема като
подлежащи на възстановяване разноските, обусловили и ползващото страната
решение. В контекста на състезателното начало страната е в правото си да
определи доказателствата, на които основава тезата си по спора. На това право
съответства задължението на съда да събере поисканото доказателство, а
доказваната с него теза да обсъди едва по съществото на спора. Поисканите
експертизи – тройна съдебно-техническа и комплексна химико-технологична, не
касаят обстоятелства, относими към предявения за
разглеждане иск. Както е посочено и с доклада по делото и в решението основание
за ангажираната отговорност на ищеца е несъответствието на използван съставен
материал с необходимото за постигане на изискуемата според предназначението
бетонна смес. В рамките на въведения от ответника спор ангажираните от ищеца
експертизи не доказаха твърдяната причинно-следствена връзка между установения
недостатък с предписаната рецепта, съответно с действия, последващи
доставката на бетона. Поради тези съображения настоящият състав не намира
основание така направените разходи да бъдат възлагани в тежест на ответника.
Напротив тройната експертиза потвърждава тезата на ответника за произхода на
установения недостатък, поради което и направеният разход за събиране на това доказателствено средство общо в размер на 2200 лв. не
подлежи на възстановяване от ответника.
Претендираните вреди, наложени от участие в обезпечителното производство не обуславят
самостоятелно материално право, защитимо по исков ред. Настоящият състав смята,
че при института на отговорността за разноски на общо основание приложима е общоутвърдената граница на отговорността за обезвреда – на възстановяване подлежат вредите,
съставляващи пряка и непосредствена последица от укоримото
поведение. Ищецът претендира разноски, съставляващи заплатена държавна такса в
две самостоятелни обезпечителни производства. Молителят е в правото си да
прецени каква част от вземането си ще предяви за защита, но и изборът му да
заплати два пъти следващите се държавни такси определя този разход като пряка
последица от контролирана от него причина. Ето защо няма причина ответникът да
бъде държан отговорен за повторно направеният разход от 45 лв., който е могъл
да си спести, полагайки елементарна грижа към собствения си интерес.
По
изложените съображения досежно приложението на чл. 78 ал. 5 ГПК безпредметно
остава обсъждането на формирания при тези обстоятелства разход в
обезпечителното производство общо в размер на 2200 лв.
Макар и
необходими за налагане на допуснатото обезпечение, направените разходи в
рамките на изпълнителното производство не подлежат на разглеждане в настоящото.
Както е посочено и в т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК отклонението от правилото
на чл. 81 ГПК е обусловено от функционалната връзка на обезпечителното
производство с исковия процес и обективната невъзможност да се приложи
механизма на чл. 78 ГПК извън спорното исково производство. Обезпечителният
ефект се изразява във възможността да бъде осъществено принудително изпълнение
върху посоченото в рамките на обезпечителното производство имуществено благо.
Следователно, от една страна допуснатото обезпечение осигурява реализацията на
предявеното за защита право в рамките на обективно следващо във времето самостоятелно
уредено изпълнително производство. Процесуалният закон изрично са
регламентирани и правила за разпределение отговорността за разноските – чл. 79 ГПК и принципно различен ред за защита на този интерес. Ето защо предявеното
искане на това основание общо за сумата от 2241,60 лв. не подлежи на
разглеждане в настоящото производство.
Сторените
разноски и от страна на ответника поради необосновано инициирано съдебно производство
включително и по допускане на обезпечение, подлежат на изследване в контекста
на отговорността за разноски. Съдът дължи служебно да определи реда за
разглеждане на предявеното искане за защита, поради което настоящият състав не
намира да е обвързан от виждането на ответника и ищец по насрещния иск.
В
отговора си по насрещния иск процесуалният представител на „М.“ ЕООД заявява,
че оспорва ищецът да дължи претендираните разноски без да детайлизира
оспорването. Нормата на чл. 78 ал. 3 вр. ал. 1 ГПК определя механизма за
разпределение отговорността за разноски. Ето защо при достигнат извод за
частична неоснователност на претенцията ищецът дължи да възстанови част от
доказаните по делото разноски, пропорционална на отхвърлената част от иска. Установява се, че ответникът е заплатил разноски за
тройната съдебно-техническа и съдебно-счетоводната експертиза общо в размер на
700 лв. и възнаграждение за един адвокат в исковото
производство в размер на 2900 лв., на която основа следва да бъде определен подлежащата
на възстановяване сума. По делото липсват доказателства за направени разноски от
ответника в обезпечителното производство.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.Б.“
ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, р-н „Подуяне“,
ж.к. „********да заплати на „М.“ ЕООД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** както следва:
1. на основание чл.
266 ал. 1 ЗЗД сумата 19068,07 лв. – възнаграждение за замесен и доставен бетон по фактури № 20856 от
20.11.2015 г. и фактура № 20587/23.11.2015 г. ведно със законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД при условията на
чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от 15.01.2016 г. до окончателно изплащане на
сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 28052,70 лв. в това число и за сумата от
7790,90 лв. като поради прихващане с вземане на „К.Б.“ ЕООД срещу „М.“ ЕООД за направени разноски за
отстраняване на недостатък в бетон, замесен и доставен през месец септември
2015 г. за поле 5 и 6 от хале 4 от склад на „П.“ ЕАД ***;
2. на основание чл.
86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК сумата от 478,64 лв. – законна лихва за периода
15.01.2016 г. – 22.08.2016 г.;
3. на основание чл.
78 ал. 1 ГПК сумата 4193,27 лв. – разноски в производството пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „М.“
ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Подуяне“, ж.к. „********сумата 1647,15 лв. – разноски в производството
пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд –София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото, а
в частта за разноските – по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: