Р
Е Ш Е Н И Е
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ Е въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР
Л. САНТИРОВ
РАДМИЛА
МИРАЗЧИЙСКА
като
разгледа докладваното от младши съдия Миразчийска ч. гр. дело № 4629 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 463, ал. 1 от ГПК.
Инициирано
е с частна жалба, подадена от Ю.В.И., ипотекарен длъжник против Протокол от 22.01.2019 г., с
който ЧСИ С.Я.е извършил разпределение по изпълнително дело № 2009844040000. Излагат
се твърдения за незаконосъобразно извършена публична продан. Релевират се
доводи, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, тъй като в
периода от 28.05.2009 г. до 28.05.2011 г. не са извършвани изпълнителни
действия и извършените след настъпване на прекратяването действия от съдебния
изпълнител като обжалваното разпределение са незаконосъобразни. Сочи се, че
извършеното разпределение е неясно и неточно. Оспорват се разноските,
юрисконсултското възнаграждение, вземанията на СО Дирекция „ПАМДТ“ – район Витоша.
Прави се искане делото да се разгледа в открито съдебно заседание.
Постъпило е писмено възражение по частната
жалба от взискателя „П.и.б.“ АД, с което я оспорва като недопустима и
неоснователна.
Депозирано
е становище от длъжника С.К., с което моли съда да уважи частната жалба.
От
останалите взискатели по изпълнителното дело не е постъпило възражение.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело №
20098440400003 на ЧСИ С.Я., рег. № 844
на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба с вх.
№ 00096/06.01.2009 г. на „П.И.б.“ АД, ЕИК: *******, към която е представен
изпълнителен лист от 29.09.2008 г., издаден по ч. гр. дело № 28305/2008 г. на
СРС, I ГО, 39 с-в, съгласно който „Ю.л." ООД (н), ЕИК: *******, е осъдено
да заплати сумата от 5 901 544,09 лева, ведно със законната лихва от 16.09.2008
г. до окончателно ѝ изплащане на основание предоставен на длъжника банков
кредит овърдрафт по разплащателна сметка № РО-АА- 0471/19.07.2004 г., поради
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на дълга с оглед неизвършване
на дължими плащания за погасяване на кредита в срок; сумата от 118 030,88 лева,
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 59 355,44 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
От приложения към молбата за образуване на
изпълнителното дело Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти № 23, том III, рег. № 5002, дело № 386 от 2004 г., вписан при
Служба по вписванията под вх. рег. № 29801, акт № 77, том XIX, дело 22688(стр.
5 от изпълнителното дело), е видно, че в обезпечение на вземането на „П.И.б.“
АД от „Ю.л." ООД - в несъстоятелност, жалбоподателят Ю.В.И. е учредил в
полза на кредитора договорна ипотека върху свой недвижим имот- вилна сграда – вила „А.С“ от вилно селище
„Магдалена“, находящо се в гр. София, СО, вилна зона „Симеоново – север“,
местността „Каланджийска“, цялата сграда със застроена площ от 165 /сто
шестдесет и пет/ квадратни метра и разгърната застроена площ от 483,40
/четиристотин осемдесет и три цяло и четиридесет стотни/ квадратни метра,
заедно с поземления имот, в който е построена сградата, целият с площ от 2160
/две хиляди сто и шестдесет/ квадратни метра, заснет през 1994 г. с
планоснимачен номер 559 и нанесен в кадастрален лист № 738 по неодобрения
кадастрален план на гр. София, вилна зона „Симеоново – север“, местността
„Каланджийска“.
От представеното с молба като
новонастъпил факт решение от 22.04.2019 г. по ч. гр. д. №
3447 по описа за 2019 г. на СГС, ТО се установява, че съдът е отменил отказът на ЧСИ С.А.да
прекрати изпълнителното производство по процесното изпълнително дело. Решението
е влязло в сила. Неоснователно е възражението на взискателя, че преписът от
решението не е заверен от съда, доколкто съдебните актове са публично известни.
Видно от молбата за образуване на изпълнително
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи възбрана върху
ипотекирания в негова полза недвижим имот, собственост на жалбоподателя, като след
изтичане срока за доброволно изпълнение, да извърши опис, оценка и публична
продан на имота. На основание чл. 18 ЗЧСИ, взискателят по делото е възложил на
съдебния изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника, както и да извършва необходимите действия за събиране на вземането.
От материалите по делото се установява, че на
16.01.2009г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху ипотекираните в
полза на кредитора имоти и е извършил имуществено проучване по отношение на
длъжника и на ипотекарните длъжници Ю.И. и С. Иванова.
На 29.01.2009 г. длъжникът „Ю.л.“ ООД - в
несъстоятелност, е поискал прекратяване на производството по изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Искането ЧСИ Я.е оставил без
уважение с постановление от 09.02.2009 г., което е обжалвано с два броя частни
жалби от 16.02.2009 г., подадени от длъжниците „Ю.л.“ ООД – в несъстоятелност и
С.К.. Жалбите са върнати от ЧСИ Я.с разпореждане от 24.04.2009 г. на основание
чл. 436, ал. 4, вр. чл. 262 ГПК, което е обжалвано от частните жалбоподатели и
отменено от СГС. Жалбите са разгледани по същество от въззивния съд, като
същите са отхвърлени с определение от 18.09.2009 г. СГС, ТО, 6 състав, ч.гр.д.
№ 8572/09 г.
На 06.02.2009 г. съдът, издал заповедта за
незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист срещу „Ю.л.“
ООД – в несъстоятелност, с определение е спрял на основание чл. 420, ГПК
изпълнението по изпълнителното дело. Видно от книжата по делото, съдебният
изпълнител е уведомен за определението на 09.02.2009 г., като на същата дата е
обявил производството по изп. дело №
20098440400003 за спряно по силата на постановеното определение. За спирането е
съобщено на взискателя на 12.02.2009 г., който го е обжалвал в срок пред
горестоящия съд. Производството по въззивното гражданско дело № 3351/2009 г. по
описа на СГС, образувано по жалбата на взискателя ПИБ АД, е приключило с
определение от 27.05.2009 г., с което съдът отменя постановеното определение за
спиране на изпълнението и оставя в сила разпореждането за незабавно изпълнение.
Не се установява от материалите по делото съдебният
изпълнител да е издавал акт за възобновяване на производството по делото, нито
да е изпращал съобщение до страните по делото за извършеното възобновяване.
На 29.08.2011 г. взискателят ПИБ АД е поискал
насрочване на опис на имотите, собственост на ипотекарните длъжници.
С разпореждане от 17.12.2018 г. въз основа на
писмена молба на взискателя производството е възобновено и е насрочена публична
продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот. С протокол от
22.01.2019 г. ПИБ АД е обявен за купувач от публичната продан.
С протокол от 22.01.2019 г. ЧСИ С.Я.е извършил
разпределение по изпълнително дело № 2009844040000 на цената от публичната
продан.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Залогодателят и ипотекарният длъжник са
обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист
съобразно разпоредбата на чл. 429, ал.3 ГПК. По тази причина те имат идентични
на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права
и задължения. В материалното отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в
залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в
изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той
разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за
да се защити от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение (В този
смисъл Тълкувателно решение от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 2).
С оглед гореизложеното, депозираната
жалба е депозирана от лице с правен интерес от защита, в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
В мотивите на задължителното тълкуване, дадено в т.
10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Не може да бъде споделено пробиващото си път в доктрината и
съдебната практика разбиране, че изпълнителният процес не може да се прекрати
по право и единственият начин за прекратяване на изпълнението е чрез изрично
постановление на съдебния изпълнител, тъй като това е необходимо с оглед
изискванията за яснота и сигурност, както и защото законодателят не би изисквал
постановяването на изричен акт и не би го нарекъл постановление (определение)
за прекратяване. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т.ч.
исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което
актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на
органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има
конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния
съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта
са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването
е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването
става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство,
прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има
значение за момента на настъпването на ефекта). Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В слуая от влизане в сила на 27.05.2009 г. на
определението на СГС, с което е отменено определението за спиране на
изпълнението и е оставено в сила разпореждането за незабавно изпълнение до
29.08.2011 г. взискателят не е искал предприемане на действия по изпълнителното
дело, акто в този период не са и извършвани действия по принудителното
изпълнение и от съдебния изпълнител. Макар да няма изричен акт на съдебния
изпълнител, с който е възобновил изпълнителното дело, то същото е възобновено
по силата на съдебния акт на 29.05.2009 г. Доколкото определението на съда не
подлежи на обжалване, същото не е връчено на взискателя, но той е страна по
гражданското дело и е имал възможност да се уведоми за акта на съда и да бъде
активен в защита на правото си на принудително изпълнение по изпълнителното
дело, искайки от ЧСИ Я.да предприеме действия преди изтичането на двугодишния
срок.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че е
настъпила перемция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в резултат на
непоискано извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя в
продължение на пълни две години в периода 27.05.2009 г. (възобновяване на
изпълнителното дело) до 27.05.2011 г., водещо до прекратяване на изпълнението
по силата на закона.
Следователно всички предприети изпълнителни действия
след 27.05.2011 г. се обезсилват по право, каквото действие е обжалваното с
настоящата частна жалба разпределение. Същото не попада в изключенията на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно
значение е кога е отменен отказът на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнението по изпълнителното дело. Прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило по силата на закона.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Протокол
от 22.01.2019 г., с който ЧСИ С.Я.е извършил разпределение по изпълнително дело
№ 2009844040000.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
препис до страните – арг. чл. 463, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: