№ 357
гр. *, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и трети август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина *а
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20235440100681 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *** против *** с*, в която се
твърди от ищцата, че ва 21.11.2022 година е сключила с ответника Трудов договор № *г., по
силата на който е започнала работа на длъжността „Домакин" с място на работа **" село *.
Месечното й брутно трудово възнаграждение било договорено в размер на 425,00 лева, с
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 42%. Работното време в трудовия договор бил 4 (четири) часа, като те се
отработвали от 08,00 часа до 12,00 часа. Трудовият договор бил сключен като срочен до
завръщане на работа на титуляра *, със срок на изпитване 6 (шест) месеца в полза на
работодателя.
Твърди се от ищцата, че до 19.05.2023г. ответникът- работодател е нямал никакви
забележки към начина, по който тя изпълнява трудовите си задължения. В шестмесечния
изпитателен срок той е имал възможност да се запознае с нейните способности и
пригодността й да изпълнява заеманата длъжност, и щом почти целия изпитателен срок е
заемала длъжността, смята че е доказала ефективното изпълнение на работата, която й е
възложена. Изпълнявала е съвестно трудовите си задължения в пълно съответствие с
длъжностната характеристика. Не е допускала каквито и да е нарушения на трудовата
дисциплина, като е изпълнявала в пълен обем и изрядно вменените й трудови функции. Не е
получавала забележки или дори намек, че не се справя с изпълнението на длъжността, още
по-малко й е било налагано дисциплинарно наказание.
Твърди, че на 19.05.2023г. както всеки работен ден, се явила на работа в 8,00 часа
сутринта и започнала да изпълнява задълженията си на домакин. Няколко минути преди да
стане 12,00 часа в канцеларията й влезнала директорката на детската градина *,
придружавана от ** и *. Напълно изненадващо за нея * й съобщила, че прекратява трудовия
й договор без предизвестие в срока за изпитване. Поискала да й обясни какви са мотивите,
поради които е взела решението, че не е годна да изпълнява длъжността, при условие, че
вече шест месеца работи тази работи и няма пропуски. Отговорът й бил, че щом подават
жалби срещу нея, тя няма да я държи на работа. Вероятно директорката е визирала жалба,
подадена преди няколко дни от снаха й срещу директорката в * по повод възникнал
инцидент в детската градина с внучката й * по време на дежурство на госпожа *. Крайно
шокирана и обидена от подхода на директорката, е припаднала и се е наложило да бъде
извикан екип на Спешна помощ, който е констатирал много високи нива на кръвното й
налягане и е била закарана в спешния център в град *. По-късно се снабдила с екземпляр на
1
Заповед № *г. на директорката на детската градина, с която трудовото й правоотношение се
прекратява на основание чл.71 ал.1 от Кодекса на труда, считано от 19.05.2023г.
Счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение е незаконосъобразно,
като излага следното: Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ
противоречи на общия принцип, установен в разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията
на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако
то накърнява права и законни интереси на другите". Този принцип има своето продължение
и в нормата на чл. 8 ал.1 КТ, която гласи, че трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите. Съгласно чл.8 ал.З от КТ при
осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка
дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на
кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други
обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на
психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и
продължителността на работното време. Издавайки Заповед *г., работодателят й е
прекратил трудовото правоотношение помежду им, като е злоупотребил с правата си, както
и извършвайки акт на дискриминация по отношение на нея по признак семейно положение.
Под предлог, че упражнява правото си да прекрати трудовия договор в уговорения в негова
полза срок за изпитване, работодателят всъщност е проявил реваншизъм спрямо нея, като
отговор на подадената срещу него жалба от нейната снаха заради инцидент с внучката й *.
Факт е, че прекратяването е предприето няколко дни след подаване на жалбата срещу
госпожа *, в последния ден от изпитателния срок, без да е имало никакво недоволство у
работодателя й от начина на изпълнение на трудовите й функции в продължение на шестте
месеца, през които е заемала длъжността. Самата директорка й заявила в прав текст, че това
е следствие на подадената срещу нея жалба. Веднага след като разбрала за подадената
жалба, директорката започнала да демонстрира тенденциозно и субективно отношение към
нея, както и дискриминационно третиране, а преди това се държала вежливо и възпитано.
Като резултат от преднамереното й и целенасочено недобросъвестно поведение, тя
прекратила трудовия й договор. Така, чрез допустими от закона средства, работодателят е
постигнал прекратяване на правоотношението й, без за това да са налице законови
основания. Налице е злоупотреба с правото на уволнение, което е упражнено в
противоречие с неговото предназначение, а именно да се прекрати трудовоправната връзка
единствено, поради настъпване на предвидените в закона основания. Правото е упражнено с
цел да се увреди работника, като страна по ТПО. Доколкото залегналите в чл. 8 от КТ
принципи са нарушени, то атакуваната заповед за уволнение се явява незаконосъобразна.
Заповедта е незаконосъобразна и защото в нея е посочено, че прекратяването на трудовото
правоотношение е считано от 19.05.2023г. Всъщност на 19.05.2023г. е работила на заеманата
от нея длъжност както е обичайното й работно време - от 08.00ч. до 12,00ч., и няма как
прекратяването да е от тази дата, тъй като този ден е бил отработен, преди да й бъде
връчена заповедта за прекратяване. Съвсем недобросъвестно директорката * изчакала да
отработи всички 4 часа от работното си време на 19.05.2023г., и едва след това й връчи
заповедта. Това противоречи и на основанието за прекратяване, доколкото ако
работодателят не счита служителя за годен да изпълнява длъжността, то не е логично да го
остави да работи през целия изпитателен срок.
Моли съда да постанови решеине, с което да признае за незаконно уволнението й,
извършено със Заповед № *г., издадена от Директора на **" с. * и заповедта да бъде
отменена, като незаконосъобразна. Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Оспорва твърденията на ищцата, че недобросъвестно е прекратен трудовия договор в
разрез със разпоредбите на кодекса на руда и за проявено дискриминационно отношение
поради семейното положение на ищцата. В исковата молба не се конкретизира какво точно е
семейното положение и с какви действия е дискриминирана ищцата по отношение на
нейното семейство. Съществува Закон за защита от дискриминация и по реда установен в
него се констатира дали има дискриминация по отношение на определено лице от нарочно
2
създадени компетентни органи. Трудовият договор между страните съдържа клауза за срок
за изпитване в полза на работодателя с продължителност от шест месеца, като в рамките на
този срок работодателят може да упражни това си право, както е в случая. Работодателят не
е длъжен да се обосновава и неговите мотиви не са предмет на съдебен контрол. Само и
единствено това е основанието за прекратяване на договора. Не отговарят на истината
твърденията за други причини и съображения свързани със жалба относно внучката на
ищцата, която първо не е член на нейното семейство и второ тази жалба е разгледана и
изяснена от компетентните органи. Всеки има право на жалба и на отговор по посочените от
него обстоятелства и причини. Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищцата
въпреки отказа да получи оспорената Заповед, с която се прекратява трудовото
правоотношение е успяла да се снабди със същата и тя е достигнала да нейното знание.
Самото оспорване и завеждане на делото също установява, че ищцата се е запознала със
заповедта. Последната е връчена в рамките на шестмесечния срок, като по този начин е
спазено изискването на закона и правото на работодателя е упражнено в рамките на
уговорения срок.
В с.з. ищцата р. пр. не се явява. Поддържа иска чрез пълномощника си адв.М.*.
Ответникът оспорва иска чрез пълномощника си адв.Б.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраноите по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване незаконността на
уволнението, извършено със Заповед № *г. Директора на ответната **, с която е прекратено
трудовото правоотношение между страните и неговата отмяна е неоснователен и недоказан.
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищцата да установи, че е работила
по трудово правоотношение с ответника и че същото е прекратено с оспорената заповед. В
тежест на ответника-работодател е да установи законосъобразността на уволнението – че
заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган,
че са налице изискуемите от закона реквизити на заповедта за уволнение, че е било налице
посоченото в заповедта основание за уволнение и че уволнението е извършване при спазване
законоустановената процедура за това.
В конкретния случай, в тежест на ответника е да докаже всички материални
предпоставки от фактическия състав на основанието, на което е извършено прекратяването
на трудовото правоотношение с ищцата, а именно чл. 71, ал. 1 от КТ, както и да се установи
наличието на юридическите факти като: действителна клауза със срок за изпитване; не
изтекъл срок за изпитване и срок, уговорен в полза на работодателя.
Страните не оспорват, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, породено от срочен трудов
договор №*г., по силата на което ищцата е заемала длъжността "Домакин", считано от
22.11.2022 г. до завръщане на работа на титуляра *, със срок за изпитване 6 месеца в полза
на работодателя.
Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено с процесната Заповед №* г.
на Директора **“ с.*, считано от 19.05.2023 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Няма спор
също, че заповедта е връчена на ищцата на 19.05.2022г. непосредствено след отработване
от нея на уговорените в договора 4 часа , при условията на отказ да получи заповедта,
удостоверен с подписите на двама свидетели.
В случая, в сключения с ищцата трудов договор изрично е уговорено конкретен
срок за изпитване - 6 месеца и това, че този срок е в полза на работодателя. Тази клауза-за
изпитване към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е била валидна.
Съгласно чл. 70, ал. 1 изр. 1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Процесният договор е сключен в
полза на работодателя, което означава, че работодателят може едностранно с писмено
волеизявление до другата страна да прекрати трудовото правоотношение. В настоящия
3
случай работодателят е разполагал с правото едностранно да прекрати трудовия договор с
ищцата, без да е необходимо да мотивира защо приема, че работникът не може да изпълнява
възложената работа. Прекратяването на трудовия договор е извършено на 19.05.2023г., т. е.
преди изтичане на срока за изпитване. Срокът за изпитване, съгласно договора е започнал да
тече на 22.11.2022 г. и е изтичал на 19.05.2023г./ петък/, поради което заповедта е връчена
на ищцата преди изтичане на срока за изпитване. Работодателят може да упражни правото
си да прекрати договора със срок за изпитване, уговорен в негова полза до края на
последния ден на срока за изпитване, което в случая е спазено от работодателя.
Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 от КТ, се сключва с цел да се
провери годността на работника да изпълнява възложената му работа и преценката на
работодателя за годността на служителя да изпълнява възложената му работа не подлежи на
съдебен контрол. Ищцата не ангажира никакви доказателства за наличието на твърдяната в
исковата молба връзка между подадената жалба от нейната снаха срещу директора на
ответната детска градина пред * и прекратяване на трудовият й договор, поради което не
може да се приеме, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя при
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
се явява неоснователен, тъй като прекратяване на трудовото правоотношение е извършено
на съществуващо в закона основание, при наличието на елементи от състава на съответното
материално-правно основание и при липса на нарушение на процедурните правила. Това
налага предявения иск да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на иска, с оглед изхода на делото, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена, да заплати на ответника направените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 780,00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ЕГН ********** с адрес *** против *** ,
Булстат * с адрес **, представлявана от директора ** иск да се признае уволнението й,
извършено със Заповед № ** на директора на ** за незаконно и неговата отмяна, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ***, ЕГН ********** с адрес *** да заплати на *** , Булстат * с адрес
**, представлявана от директора ** разноски по водене на делото в размер на 780,00лв. за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *ски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 01.09.2023г.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4