Решение по дело №16458/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8268
Дата: 7 декември 2017 г. (в сила от 2 февруари 2018 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20151100116458
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. София 07.12.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,      І-6 състав

в публичното заседание на седми ноември

две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : П. АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                      и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 16458 по описа

за 2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

 

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Л.В.С. срещу З. „У.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 16.07.2015 г. около 22,30 ч. в гр. Дупница по ул. „Седма Рилска дивизия“ при управлението на л.а.м. „Пежо 306“ с рег. № *******, водачът В.К.К., достигайки в района на кръстовището образувано с ул. „Цар Симеон Велики“ и ул. „Седма Рилска дивизия“ нарушил правилата за движение по пътищата, като не се съобразил с пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и отнел предимството на движещия се по път с предимство мотоциклет „Малагути“ с рег. № *******, управляван от ищеца. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има водача К.. Поддържа се, че вследствие на ПТП на ищеца са причинени следните травматични увреждания: сътресение на мозъка със загуба на съзнанието, контузио капитас дорзи ет регио хумери декстра, разкъсно-контузна рана вдясно тилно и челно, охлузни рани по двете колене, охлузвания и наранявания по цялото лице. Твърди се, че ищецът търпи много болки и страдания, като възстановяването му продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Поддържа се, че ищецът е претърпял и имуществени вреди на стойност 1060 лв.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 05115000163487, валидна от 03.01.2015 г. до 03.01.2016 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди частично предявен от общо претендираната сума от 40 000 лв., сума в размер на 1060 лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждане-16.07.2015 г. до окончателното издължаване, както и законната лихва за забава върху сумата от платената главница от 5600 лв., считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.  Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Николаева надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба. Ответникът заявява, че признава иска до сумата от 4 000 лв.и представя доказателства за изплащане на тази сума. Оспорва иска за разликата над 4 000 лв. до предявените 25 000 лв. Поддържа се, че ищецът е получил леки телесни повреди, като твърдяната загуба на съзнанието не намира потвърждение в представените медицински документи. Поддържа се, че платеното от ответника обезщетение е в контекста на присъжданите от съдилищата за подобни по степен и вид увреждания- областта на главата, охлузвания и натъртвания в различни части по тялото. Поддържа се, че поведението на водача на Пежото е било правомерно, а водачът на мотоциклета се е ударил в навлезлия вече на кръстовището лек автомобил. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца, а именно: управлявал без предпазна каска, респ. не добре поставена такава, неподходяща скорост, управление на мотоциклета без включени светлини и обозначения, подходящи за тъмната част на денонощието. Твърди прекомерност на претенцията за неимуществени вреди.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения на ответника като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Уточнява, че при изписване датата на ПТП е допусната техническа грешка, като вярна е годината 2015 г. Оспорва извършеното плащане в размер на 4 000 лв. с твърдението, че никаква сума не е постъпвала по сметката на ищеца и същият не е предоставял своя сметка, тъй като не желае частично плащане.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си твърдения, възражения и доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни съображения излага в депозираната по делото писмена защита. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Претендира разноски, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 349р7766 от 16.07.2015 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, скица и фотоалбум към него, както и от разпита на свидетелите В.К.К. и Д.К.Ц. се установява, че на 16.07.2015 г. в гр. Дупница около 22,30 часа в посока от градинката «Желю Демиревски» по ул. «Цар Симеон Велики» се движел ищецът като водач на мотоциклет «Малагути» с рег. № ******* в посока към военното поделение по път с предимство. В същото време по ул. «Седма рилска дивизия»  от училище «Св.Св.Кирил и Методий» в посока ж.к. «Бистрица» се движел водачът на л.а.м. «Пежо 306» с рег. № *******-свидетеля В.К.К., който приближавайки кръстовището, образувано от ул. «Седма рилска дивизия» и ул. «Цар Симеон Велики» спрял за момент на знак «Стоп» - Б-2, след което отново потеглил и навлязъл в кръстовището, при което мотоциклетът се блъснал в лекия автомобил, в неговата предна лява част, при което автомобилът се отклонил надясно по посоката си на движение, а мотоциклетът се отклонил наляво по ул. «Цар Симеон Велики» и се блъснал в електрически стълб, намиращ се от лявата страна на бордюра на същата улица по посока на движението му.

Свидетелят Ц. установява, че кръстовището е било осветено. И двамата свидетели установяват, че не са видяли мотоциклетиста да е с поставена каска или да имало изпаднала някъде след удара такава.

Съобразно приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че при добра осветеност на кръстовището, каквато се установява и от показанията на свидетеля Ц., и от фотоалбума към протокола за оглед, ако водачът на лекия автомобил е гледал наляво, то дори мотоциклетистът да не е бил с включен фар, то той би могъл да го забележи от голямо разстояние, тъй като от ляво няма сграда, а има тревна площ, и да предприеме действия за пропускане на движещия се по пътя с предимство. За водача на мотоциклета ударът е бил непредотвратим.

От изслушаната по делото СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, което е протекло с количествена промяна в съзнанието /зашеметяване, объркване/, разкъсно-контузни рани в дясната тилна и челна области на главата, множество охлузвания по крайниците и тялото-дясна ръка, дясна предмишница, ІІ-ІV-V пръсти на дясна ръка, ляв лакът, двете колене, зад дясното ухо, на гърба в дясно при плешката. При правилно проведено лечение и режим мозъчното сътресение отзвучава за период 3-5 седмици. Възможни са епизоди от главоболие при емоционално и физическо натоварване и при промяна на атмосферното налягане, като този тип главоболие се влияе много добре от обезболяващи медикаменти и постепенно отшумява.

От заключението на комплексната СМЕ и САТЕ се установява, че най-вероятно ищецът е пътувал с правилно поставена предпазна каска, която при падането върху пътното платно се е счупила, при което ищецът е получил описаните разкъсно-контузни рани по главата. Експертизата счита, че при положение, че ищецът е пътувал без поставена предпазна каска или същата не е била правилно закрепена, то той би получил можество наранявания по лицето и черепно-мозъчната травма би била по-тежка.

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че общият размер на щетата на мотоциклета определен към датата на настъпване на ПТП възлиза на 1 319,44 лв. с ДДС. От приетото по делото допълнително заключение на САТЕ се установява, че към 16.07.2015 г. действителната пазарна стойност на процесния мотоциклет е 1075 лв., т.е. щетата е икономически тотал. Размерът на дължимото обезщетение се равнява на действителната стойност намалена със стойността на запазената част и възлиза на сумата от 913,75 лв.

От приложената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, се установява, че по отношение на л.а.м. «Пежо 306» с рег. № ******* към датата на настъпване на произшествието, е била налице валидна застраховка «Гражданска отговорност» при ответното дружество, сключена с полица № 05115000163487 от 03.01.2015 г., валидна за периода от 03.01.2015 г. до 03.01.2016 г.

От представеното свидетелство за регистрация част І се установява, че собственик на мотоциклет «Малагути СПА 65» с рег. № ******* е ищеца Л.В.С..

         Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите В.С. Н.-баща на ищеца и С.Д.П., 60 г., тъща на ищеца.

Свидетелят Н. установява, че инцидентът бил лятото на 2015 г., месец юли. Видял сина си в болницата след произшествието. Бил бинтован, имал синини по гърба, не познал баща си, имал рани по лицето. Дори и не говорел. В болницата престоял около една седмица, като при него стояли майка му и жена му. Ищецът не можел да става, докато бил в болницата. Към момента се оплаква от главоболие, болки в крака, кръста.

Свидетелката Пейчинова установява, че видяла ищеца след произшествието в болницата на следващия ден. Бил с множество контузии, лицето му било с множество рани, на главата имало отзад цепнатина, крака, ръката му били подути, целият бил обезобразен. Не можел да става, за това съпругата му стояла денонощно в болницата с него, сменяла се с майка му. Когато го изписали от болницата свидетелката и съпруга й му помагали за храната, водели го до тоалетна. Ищецът живее заедно с тях в една къща. Един месец ищецът бил в тежко състояние и имал нужда от грижи. Сега се оплаква от силно главоболие и от болки в крака. Инцидента му се отразил, тъй като го било страх да кара кола, искал да има човек с него да го придружава. Трудно преодолява този страх.

         Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и непротиворечиви.

Между страните е прието за безспорно, че към настоящия момент ответника е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 5600 лв., като обезщетение в размер на 4000 лв. е платено на 04.04.2016 г., а сума в размер на 1600 лв. е платена на 22.12.2016 г. Датите на извършените две плащания се установяват от представените вноски документи, които не са оспорени от ищеца.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявени са искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Безспорно се установи, че водачът на лекия автомобил е нарушил задължението си по чл. 50, ал.1 от ЗДвП, съобразно която правна норма на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

Безспорно се установи, че причина за настъпване на процесното ПТП е неправомерното поведение на водача на лекия автомобил В.К., който неосигурил предимство на движещия се по пътя с предимство ищец с управлявания от него мотоциклет.

Причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите травматични увреждания се доказва със заключението на приетата по делото СМЕ.

Предвид гореизложеното предявеният иск се явява доказан в своето основание.

По отношение на размера на предявените искове:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на възстановителния период.

Ищецът следва да бъде обезщетен за получените травматични увреждания, като от твърдяните в исковата молба доказани съобразно заключението на СМЕ са: мозъчно сътресение, което е протекло с количествена промяна в съзнанието /зашеметяване, объркване/, разкъсно-контузни рани в дясната тилна и челна области на главата, множество охлузвания по крайниците и тялото-дясна ръка, дясна предмишница, ІІ-ІV-V пръсти на дясна ръка, ляв лакът, двете колене, зад дясното ухо, на гърба в дясно при плешката. Ищецът следва да бъде обезщетен и за главоболието, което може да изпитва при емоционално и физическо натоварване и при промяна на атмосферното налягане, като в тази връзка съдът съобразява обстоятелството, че този тип главоболие се влияе много добре от обезболяващи медикаменти и постепенно отшумява. Разпитаните свидетели установяват, че и към момента ищецът изпитва главоболие.

С оглед на горното претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 20 000 лв.

При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че полученото от ищеца мозъчно сътресение е отзвучало за период 3-5 седмици, че няма данни от неврологочния статус за настъпили усложнения с поява на отпадна неврологична симптоматика, касае се за лекостепенна мозъчна травма.

Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, преценени към датата на увредата, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.

При определяне на горното обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на сина на ищците/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца , вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Това обезщетение следва да бъде намалено със сумата от 5 600 лв., която вече е изплатена от ответника, т.е. искът се явява основателен за сумата от 14 400  лв., до който размер следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до сумата от 20 000 лв. като погасен чрез плащане и над 20 000 лв. до частично претендирания размер от 30 000 лв.. като неоснователен.

Заявеното от ответника съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно и не следва да бъде уважавано.

Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.

Със заключението на комплексната СМЕ и САТЕ се установи, предвид механизма на настъпване на произшествието и травмите, които ищецът е получил, че най-вероятно е бил с правилно поставена предпазна каска. На следващо място по делото липсват безспорни доказателства, че ищецът е управлявал мотоциклета без включен фар, но дори и да се приеме за установено това обстоятелство, то от заключението на САТЕ се установява, че това не е допринесло за настъпване на процесното ПТП, предвид добрата осветеност на кръстовището и обективната възможност на водача на лекия автомобил да забележи като опасност мотоциклета и да го пропусне. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. в частта им, в която посочва, че мястото не е добре осветено, тъй като същият в качеството си на водача на лекия автомобил е заинтересован да даде показания, които не биха го уличили в извършване на престъпление.

По отношение на искът за имуществени вреди по горните съображения същият се явява основателен, а по размер е доказан съобразно заключението на САТЕ и съответно следва да бъде уважен за сумата от 913,75 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендира размер от 1060 лв.

Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.

Предвид горното съдът присъжда лихва, считано от деня на непозволеното увреждане, включително и върху главницата за имуществени вреди, тъй като към този момент е налице тотална щета за мотоциклета.

Следва да бъде присъдена изтеклата лихва върху платените в хода на процеса главници, както следва: в размер на сумата от 293,92 лв., изтекла лихва върху главницата от 4000 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 04.04.2016 г. и в размер на сумата от 234,25 лв., изтекла лихва върху главницата от 1600 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 22.12.2016 г.

По разноските в настоящия процес:

При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни.

На ищеца разноски не се дължат, доколкото като освободен от такива, той не е направил разноски в настоящото производство.

Видно от приложения договор за правна помощ от 28.07.2015 г. адвокат К. е осъществявала безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да й заплати адвокатско възнаграждение.

При материален интерес в размер на 31 060 лв. минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1 461,80 лв.

От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. сумата от 720,67 лв., която е съответна на уважената част от исковете /15 313,75 лв./, респ. 864,80 лв. с ДДС, предвид доказателствата, че адвокат К. е регистрирана по ЗДДС.

Ответникът е направил разноски в размер на 550 лв.-депозит вещи лица, 60 лв.-депозит свидетели и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

От общата сума от 1060 лв. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 537,26 лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете /15746,25 лв./

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 612,55 лв. държавна такса върху уважената част от иска, както и сумата от 295,71 лв.-възнаграждения вещи лица заплатени от бюджета на съда.  

Водим от горното, Съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА ЗК „У.”, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД да заплати на Л.В.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***0 сумата от 14 400 лв. /четиринадесет хиляди и четиристотин лв./ обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, както и сумата от 913,75 лв. /деветстотин и тринадесет и 0,75 лв./-имуществени вреди, изразяващи се в причинена тотална щета на мотоциклет «Малагути СПА 65» с рег. № *******, които вреди са настъпили в пряка, причинна връзка с ПТП, осъществено на 16.07.2015 г. в гр. Дупница, виновно причинено от водача на л.а.м. «Пежо 306» с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „У.” АД с полица № 05115000163487 от 03.01.2015 г., валидна за периода от 03.01.2015 г. до 03.01.2016 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането-16.07.2015 г. до окончателното изплащане, както и изтеклата лихва върху платената в хода на настоящото производство главницата от 4000 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 04.04.2016 г., която лихва възлиза на сумата от 293,92 лв. /двеста деветдесет и три 0,92 лв./, както и изтеклата лихва върху платената в хода на настоящото производство главницата от 1600 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 22.12.2016 г., която лихва възлиза на сумата от 234,25 лв. /двеста тридесет и четири и 0,25 лв./ като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 14 400 лв. до размера от 20 000 лв. като погасен чрез плащане и като неоснователен за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., частично предявен от общо претендираната сума от 40 000 лв., както и искът за имуществени вреди за разликата над сумата от 913,75 лв. до пълния претендиран размер от 1060 лв.

ОСЪЖДА Л.В.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***0 да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „У.”, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 537,26 лв. /петстотин тридесет и седем и 0,26 лв./ направени от ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.38 от Закона за адвокатурата ЗК „У.”, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат П. Д.С.-К.,*** сумата от 864,80 лв. с ДДС /осемстотин шестдесет и четири и 0,80 лв./ адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗК „У.”, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на  612,55 лв. /шестстотин и дванадесет и 0,55 лв./ държавна такса и сумата от 295,71 лв. /двеста деветдесет и пет и 0,71 лв./ заплатени от бюджета на съда разноски, съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: