Р Е Ш Е Н И Е
№............/….…...2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 15.05.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Светла Радойкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10549/2018 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца "***" ЕАД,
ЕИК
***, срещу ответницата С.Д.П., ЕГН **********, искове с
правно основание по чл. 422 ГПК, за приемане за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: 8832.19 лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от 31.01.2018 г. до окончателното й изплащане, 331.70 лева -
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.09.2017 г. до 31.01.2018 г.
вкл., 2.17 лева - лихва за забава за периода от 19.12.2017 г. до 31.01.2018 г.
вкл., 120 лева - такси и разноски, по договор за кредит за текущо потребление
от 09.12.2015 г., съгласно издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1421/2018 г. по описа на РС - Варна. В условията на евентуалност прави искане
за осъждане на ответницата да заплати на
следните суми: 8832.19 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 04.07.2018 г. до окончателното му
изплащане, 331.70 лева - договорна (възнаградителна) лихва, начислена за
периода от 20.09.2017 г. до 31.01.2018 г. вкл.; 2.17 лева лихва за забава за
периода от 19.12.2017г. до 31.01.2018г. вкл.; 120 лева - такси, дължими по
договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2015 г., на основание чл. 79 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по искане на ищеца била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1421/2018 г. на
ВРС, с която било разпоредено ответникът да заплати главница, лихви и такси по
договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2015 г., в общ размер на
9286.06 лева, ведно със законната лихва върху главницата. Заповедта била връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес
за предявяване на настоящия иск. На 09.12.2015 г., между "***" ЕАД и С.Д.П.
бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя банков
кредит в размер на 10000 лева, с краен срок за издължаване до 09.12.2025 г.
Неразделна част от договора за кредит били Общите условия на банката, които
ответникът получил и приел, както и приложимата Тарифа за лихвите, таксите и
комисионите. Всички средства по отпуснатия кредит били усвоени от
кредитополучателя на 09.12.2015 г. по негова разплащателна сметка. За ползване
на заетите средства страните договорили олихвяване с променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на договора бил в размер на 11.50 % годишно,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.986 % и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 10.514 %. По силата на чл. 19.1. от Общите условия, при
забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се
олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилагала, ако кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата. Съгласно чл.
19.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и
започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. След предявяване на молбата за събиране
на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал със законната
лихва по чл. 86 ЗЗД. Последното плащане по кредита било извършено на 19.12.2017
г. Със сума в размер на 20 лева били погасени частично главница (3.83 лв.) и
договорна лихва (16.04 лв.), дължими към 20.09.2017 г. и наказателна лихва в
размер на 0.13 лева. На датите на падеж от 20.10.2017 г. до 20.01.2018 г. вкл.
и след това до 24.01.2018г. (общо 96 дни забава) кредитополучателят не заплатил
дължимите погасителни вноски. Съгласно чл. 20.1., т.1 от Общите условия, всяко
неплащане в срок на уговорените погашения лихва и/или главница давало право на
банката да направи изцяло и предсрочно изискуем целия кредит. *** упражнила
това свое право и в изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 ЗКИ обявила
кредита за предсрочно изискуем, като обективирала едностранното си
волеизявление до задълженото лице в Уведомление изх. № 06-20-00513/24.01.2018
г., връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Л.Станев, рег.№ 895 в КЧСИ. След
настъпване на изискуемостта на кредита, ответникът не заплатил дължимите към
банката суми, поради което банката предприела действия за снабдяване с
изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си, като подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случай на
преценка за нередовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост,
респ. липса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се твърди, че предсрочната
изискуемост на цялото вземане е настъпила с връчване на Уведомително писмо изх.
№ 06-20-00513/24.01.2018 г. от ЧСИ Л.Станев - на 20.03.2018г., с изтичане на
срока по чл. 47, ал. 5 ГПК, или най-късно - с връчване на исковата молба на
ответника. Банката претендира установяване на вземанията си от ответника,
включващи изискуема главница в размер на 8,832.19 лева, от които 224.71 лева
просрочена главница, дължима на дати на падеж от 20.10.2017г. до 20.01.2018 г.
вкл. и 8,607.48 лева предсрочно изискуема главница, изискуема договорна
(възнаградителна) лихва, в размер на 331.70 лева, дължима на основание чл. 8 от
Договора за кредит, представляваща сбор от начислена съгл. Раздел III ОУ и
непогасена лихва за периода 20.09.2017 г. - 31.01.2018 г. вкл., изискуема лихва
(лихвена надбавка) за забава в размер на 2.17 лева, дължима на основание
чл.19.1. и 19.2. от ОУ и начислена за периода от 19.12.2017 г. до 31.01.2018 г.
вкл., както и сумата от 120 лева, представляваща еднократна такса изискуемост,
начислявана при завеждане на кредита като предсрочно изискуем и дължима на
основание чл. 8 Общите условия във вр. с чл.15 от Договора и съобразно
Тарифата.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва иска. Твърди, че не е налице
валидно уведомяване на длъжника от банката, че е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем, което да предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Към датата на подаване на
заявлението - 31.01.2018 г., кредитът не бил предсрочно изискуем, тъй като
волеизявлението на банката не било достигнало до знанието на длъжника, с което
не били изпълнени изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Връчването на
уведомление за предсрочна изискуемост, чрез частен съдебен изпълнител, било
последващо датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, поради което било неприложимо, както в заповедното производство,
така и при предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК. Ако относимите
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
то вземането не било изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по
друг начин, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
имало за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са
налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване не можело да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право, съгласно чл. 235. ал. 3 ГПК, нито да
обуслови основателност на установителния иск по чл. 422. ал. 1 ГПК, нито можело
да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на
задължението, а представлявало ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че банката
не е уведомила надлежно длъжника, че е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем съобразно задължителните указания на т. 18 от TP № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК. По отношение на предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск се посочва, че правен интерес от воденето на осъдителния иск има
само при обезсилена заповед. Изявлението за предсрочна изискуемост на кредита
било материалноправно по своята същност, поради което особеният представител
имал ограничени по закон правомощия и уведомяването чрез него било нередовно и
недопустимо. Началната дата на предсрочната изискуемост на кредита била датата
на получаване на исковата молба от особения представител, когато с осъдителния
иск е направено изрично волеизявление от банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Датата на получаване на исковата молба била 02.01.2019 г.,
от която следвало да се приеме, че ако са налице основанията, предвидени в
договора, кредитът е станал предсрочно изискуем. По отношение на непадежиралите
вноски до подаване на исковата молба, за които не била налице предсрочна
изискуемост, се дължало само законната лихва, но не и възнаградителна такава,
вкл. и такси, тъй като ответникът бил лишен от правото да се ползва от
условията на сключения договор за кредит за оставащото време. И по двата иска
размерът на претенцията бил един и същ, което било недопустимо, тъй като за
момента на осъществяването на предсрочната изискуемост се поддържали различни
моменти - преди и след заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1421/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, с която е разпоредено длъжникът С.Д.П. да заплати на „***” ЕАД сумата от 8832.19 лв., представляваща главница по договор за кредит за
текущо потребление от 09.12.2015 г., сключен между „***” ЕАД и С.П., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата 331.70 лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 20.09.2017 г. - 31.01.2018 г.; сумата 2.17
лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода 19.12.2017 г. -
31.01.2018 г.; сумата 120 лв., представляваща дължими такси към 31.01.2018 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като заявителят е
уведомен на 05.06.2018 г. Настоящият
иск за установяване съществуването на вземането е предявен на 04.07.2018 г., тоест в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК.
От представения по делото договор
за кредит за текущо потребление се установява,
че на 09.12.2015 г., в гр. Варна, между страните е бил сключен договор за кредит в размер на 10000
лв., за срок от 120 месеца; с
падежна дата 20 число на месеца; с променлива договорна лихва 11.50 % годишно
или 0.03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR
0.986 % и фиксирана надбавка в размер на 10.514 %; ГПР 12.68 %.
По делото са представени общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, погасителен план, промоционални условия, таблица с таксите
по кредита, уведомление за предсрочна изискуемост, уведомления по чл. 47 ГПК от
ЧСИ Людмил Станев, констативен протокол, справка за движението по кредита.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ, което
съдът кредитира като обективно, мотивирано и компетентно дадено, се установява,
че на 09.12.2015 г. сметката на С.П. е заверена със сумата от 10000 лв. Общият размер на платените суми
по месечните вноски възлизал на 3036,50 лв, с които били погасени 1167,81 лв. -
главница, 1859,51 лв. - договорна лихва, и 9,18 лв. - лихва върху главницата. Последното
извършено плащане по кредита било с дата от 19.12.2017 г., като с него е
извършено частично погасяване на лихва в размер на 16,04 лв. от вноската с
падеж 20.10.2017 г. Остатъкът от усвоената и непогасена главница възлизал на 8832,19
лв, в това число по падежирали вноски 224,71 лв. и непадежирала главница
8607,48 лв. Начислено и непогасено било и задължение за санкционираща лихва
върху падежиралата и непогасена главница за периода 20.12.2017-31.01.2018 г. в
размер 2,17 лв. Върху цялата усвоена и непогасена главница 8832,19 лв.,
за периода 20-31.01.2018 г. (за 11 дни) била начислена законна лихва (10%) в
размер 28,81 лв, с което натрупания размер на начислената и непогасена лихва по
договора възлизала на 331,70 лв (302,89 лв. възнаградителна лихва по падежирали
вноски и 28,81 лв. наказателна надбавка за забава).
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, а в условията на евентуалност са предявени осъдителни
искове с правно основание по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
От приетите писмени доказателства се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за
претендираните суми, връчена при
условията на чл. 47 ГПК, както и че искът е предявен в
законоустановения срок, което обуславя
допустимостта на производството
и правния интерес от воденето
му за ищеца.
Предмет на установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, представляват предявените чрез заявлението по чл. 410 ГПК притезания, т. е. съдът е длъжен да се произнесе съобразно
заявения по чл. 410 ГПК размер,
вид и основание (фактически обстоятелства) на предявеното материално право в
заповедното производство, като исковете се считат за подадени от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (арг. чл. 422,
ал. 1 ГПК). Следователно, с този иск се цели да се установи
дали оспореното в заповедното производство вземане съществува, респ. дали е
спорно, като при уважаване на иска ще влезе в сила заповедта за изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи наличието на следните
предпоставки (юридически факти): валидно облигационно отношение между страните,
възникнало по силата на договор за кредит; по който е изправна страна (т. е. предаване
на заетата сума) и въз основа на който за ответника е възникнало задължение за
заплащане на търсените суми, в т. ч. и главница, договорна лихва, мораторна
лихва и такси в претендираните размери; обявяване на предсрочната изискуемост
на процесния потребителски кредит, вкл. получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем преди датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; размера на претендираното вземане. При установяване
на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
заема.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният договор за потребителски кредит (по см. на чл. 9 от ЗПК) е сключен между страните, като ответницата е получила по своята банкова
сметка ***. Следователно, по несъмнен начин в процеса на доказване е
установен правнорелевантният факт, че ищецът е изпълнил
своето основно договорно задължение за предоставяне (отпускане) на заем в
размер на 10000 лв., поради което е възникнало насрещното правно задължение на длъжника
да върне на ищеца усвоената сума по договора.
По делото не се спори, а и се установи от представената
ССЕ, че длъжникът е заплатил сумата от 3036,50 лв., с която е погасил 1167,81
лв. - главница, 1859,51 лв. - договорна лихва, и 9,18 лв. - санкционираща лихва
върху главницата.
По делото се установи обаче, че задължението на ответника за изплащане на
вноските по кредита не е станало предсрочно изискуемо, доколкото съгласно т. 18
на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по силата на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече
вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в ОУ предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът
упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си
вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да
се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като
препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за издадената заповед за
изпълнение с връчването й, поради което задължението за остатъка от заема, така
както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Уговорената
от страните предсрочна изискуемост (20.1.1 от ОУ) при неплащане в срок на
уговорените месечни вноски не може да настъпи автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е
уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост. В случая, задължението
не е станало предсрочно изискуемо към момента на подаване на заявлението, тъй
като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, а в случая такова уведомление липсва. По делото е представено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост,
което видно от представената разписка не е получено от адресата. От
доказателствата по делото не може да се заключи, че изявлението на ищеца за
настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди
подаване на заявлението. Представено е по делото уведомително писмо с дата
24.01.2018 г. от "***" ЕАД, уведомления по чл. 47 ГПК от ЧСИ,
констативен протокол и придружително писмо, но липсват твърдения и
доказателства същото да е изпратено до длъжника, респ. да е получено от него. В
настоящия случай, доказателства за уведомяване на длъжника не са представени,
поради което и съдът приема, че не е настъпила предсрочната изискуемост към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Доколкото по делото не се установи да е обявена по надлежния ред
предсрочната изискуемост, установителният иск за главницата е основателен само до
размера, формиран от сбора на вноските с настъпил падеж до момента на приключване
на делото, съобразно правилата на чл. 235, ал. 3 ГПК (Тълкувателно решение №
3/2017 г. по т.д. № 3/2017 г., на ОСГТК ВКС, Решение № 15 от 09.05.2017 г. по
т.д. № 60034/2016 на Първо гр.о., ВКС). От погасителния план по делото се
установява, че общият размер на погасителните вноски (19 падежирали вноски) по
главницата, за периода от датата на първата непогасена падежирала вноска (20.10.2017
г.) до 20.04.2019 г. /датата на непогасената падежирала вноска към приключване
на устните състезания/ възлиза на 1159.48 лева,
до който размер е налице основание за дължимост на вземането и искът по
чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 31.01.2018 г. до окончателното й изплащане,
като за разликата над сумата от 1159.48 лева до претендираната главница от 8832.19
лева искът по чл. 422 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно неоспореното заключение на приетата ССЕ, след приспадане на
извършените плащания, ответникът дължи на ищеца и падежиралата и непогасена
договорна лихва
за процесния период от 20.09.2017 г. до 31.01.2018 г. в
посочения от експертизата размер от 331.70 лева, както и дължимата лихва за
забава за периода от 19.12.2017 г. до 31.01.2018 г. в размер на 2.17 лв. С
оглед на което доказан по основание и размер се явява и акцесорния установителен
иск по чл. 422 ГПК за тези суми.
Съдът намира, че претенцията на ищеца за сумата от 120 лв., претендирана
като такси за изискуем кредит, съгласно договора и тарифата, е неоснователна. От
една страна претендираната такса изискуемост е в пряко противоречие с
императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно която, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. От друга страна, претендираната такса се явява и недоказана
по размер, предвид липсата на представени доказателства за реално извършени
разходи от страна на ищеца, както и относно начина по който е определена точно в
този размер и неяснотата отностно каква част от кредита следва да се счита за
изискуем – изцяло или отчасти. Таксата не се
дължи и доколкото към момента на подаване на заявлението предсрочната изискуемост не е била настъпила. В случая, не са налице основание за присъждане на претендираната сума от 120
лв., и подадените установителен и евентуален осъдителен иск следва да се
отхвърлят като неоснователни.
След като главния установителен иск по чл. 422 от ГПК, в частта за
главницата за разликата над 1159.48 лева до претендираната сума от 8832.19 лева,
е неоснователен по изложените по-горе съображения, съдът следва да се произнесе
по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск в отхвърлената част (арг.
от т. 11б от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). С връчване на препис от исковата
молба на ответника, включително и на назначения от съда особен представител,
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Това уведомяване може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на осъдителния иск, съгласно
чл. 235, ал. 3 от ГПК (Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на
ВКС, II т.о.). Предсрочната изискуемост е настъпила със самото връчването на
исковата молба на ответника (на назначения от съда особен представител). В
случая, с получаването на препис от исковата молба от ответника, изявлението на
кредитора за предсрочната изискуемост на кредита е достигнало до него, и
доколкото исковата молба по естеството си представлява покана за плащане, е
налице валидно уведомяване за задълженията на заемателя, респ. за настъпилата
предсрочна изискуемост. При настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит
към датата на връчване на исковата молба на ответника (на 02.01.2019 г.), и при
отчитане на размера на погасителните вноски за главница, съобразно заключението
на вещото и погасителния план, съдът намира, че следва да се уважи предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск за сумата от 7672.71 лв., представляваща
отхвърлената част от заявената с установителния иск по чл. 422 ГПК главница. Установи
се по делото, че длъжникът не е изпълнил своето задължение да погаси
задължението си по договора за кредит, с оглед на което, предявения в условията
на евентуалност осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен по
отношение на претендираната главница от 7672.71 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.01.2018 г. до
окончателното й заплащане.
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство в размер на 1488.07
лв., както и разноските в заповедното производство в размер на 232.67 лв.,
съобразно присъденото в заповедното производството юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв. и присъденото в исковото производство в размер на 150
лв., както и с оглед на уважената част от претенциите.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответницата С.Д.П., ЕГН **********, дължи
на ищеца
"***" ЕАД,
ЕИК ***, сумата от 1159.48 лв. - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 09.12.2015 г., сключен между С.Д.П. и "***" ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 31.01.2018 г.
до окончателното й изплащане,
сумата от 331.70
лв. - договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 20.09.2017 г. до 31.01.2018 г. вкл., както и сумата от 2.17 лв. - лихва за забава за периода от 19.12.2017 г. до 31.01.2018 г. вкл., съгласно издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1421/2018 г. по описа на РС – Варна, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за главницата за разликата над 1159.48 лв. до
претендирания размер от 8832.19 лв., както
и установителния иск за сумата от 120 лв. - такси и разноски по Договора за кредит за текущо
потребление от 09.12.2015 г., на
основание чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА
ответницата С.Д.П., ЕГН **********, да заплати
на ищеца "***"
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 7672.71 лв. - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 09.12.2015 г., сключен между С.Д.П. и "***" ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.01.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ осъдителния
иск за сумата от 120 лв. - такси и разноски
по Договора за кредит за текущо потребление от 09.12.2015 г., на основание чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ответницата С.Д.П., ЕГН **********, да
заплати на ищеца "***"
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1488.07 лв. - разноски в исковото производство, както и сумата от 232.67
лв. – разноски в заповедното производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: