Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 595
Стара Загора, 19.02.2024г.
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с
участието
на прокурор като
разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 747 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Т.Е.Т., ЕГН
**********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. К.Л. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0447-000070 от
10.11.2023г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ-Гълъбово към ОД на МВР –
Стара Загора – Т.Д.С., с която заповед, на основание чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП, на Т.Т. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане
на СУМПС“, до отпадане на основанието за това.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ),
по съображения за постановяването на административния акт в несъответствие с
императивните изисквания досежно неговото съдържание и в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че
упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.
„а“ от ЗДвП е необосновано от фактическа страна, доколкото липсват каквито и да
било посочени фактически констатации и съотв. изложени съображения, защо е
прието, че водачът не отговаря на медицинските изисквания за управление на МПС
и на кои конкретно медицински изисквания не отговаря. Твърди, че не е налице материалноправната
предпоставка, с която законът свързва прилагането на ПАМ в хипотезата по чл.171,
т.1, б. „а“ от ЗДвП, като липсата на възприетото от органа основание за
налагане на ограничителната мярка се потвърждавало от изготвеното въз основа на
медицински прегледи непосредствено след извършената проверка на водача
удостоверение за здравословно състояние. Направено искане за отмяна на
оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – мл.
автоконтрольор в РУ-Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора – Т.Д.С., редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На жалбоподателя
Т.Е.Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
GА № 986129 от 10.11.2023г. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 10.11.2023г. в 14.00 часа в община
Гълъбово, по републикански път ІІІ 5504 на км. 0+800 в посока юг – север, Т.Т.
управлява МПС – автобус с рег. № *******, собственост на „ВАЛИС 2017“ ЕООД, гр.
Гълъбово, като извършва следните нарушения: 1. По време на движение не използва
задължителни светлини за движение през деня или къси светлини; 2. По време на
движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автобусът. Водачът
извършва обществен превоз на пътници, като видимо се установява, че не отговаря
на медицинските изисквания. Прието е, че водачът виновно е нарушил чл.70, ал.3
и чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0447-000070 от 10.11.2023г., издадена
от мл. автоконтрольор в РУ-Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора – Т.Д.С., на
жалбоподателя Т.Е.Т. е наложена принудителна административна мярка „временно
отнемане на СУМПС“, до отпадане на основанието за това. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.1, б. „а” от ЗДвП, като
от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 10.11.2023г. около 14.33
часа в община Гълъбово по републикански път ІІІ 5504 на км. 0+800 в посока юг –
север, Т.Т. управлява МПС с рег. № *******, собственост на „ВАЛИС 2017“ ЕООД,
гр. Гълъбово, като водачът извършва обществен превоз на пътници, като видимо се
установява, че не отговаря на медицинските изисквания.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 23-0447-000070/ 10.11.2023г. - АУАН
серия GА № 986129/ 10.11.2023г. и Удостоверение за психологическа годност,
както и представеното от жалбоподателя Удостоверение за здравословно състояние
на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-54 от 07.01.2022г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.3 във вр. с
ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г., са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара
Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП/, сред които са и служителите
на длъжност младши автоконтрольор за територията на съответното РУ при ОД на
МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.1, б. „а” от ЗДвП № 23-0447-000070/ 10.11.2023г. е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган – мл.
автоконтрольор в РУ – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед
е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1
от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на административния акт. За да се счита
изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за посочване на
фактическите основания за издаването на акта, заповедта е следвало да съдържа
описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически
факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1, б. „а” от ЗДвП – „управление на МПС от водач, за когото видимо
се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания“. В
случая обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като „мотиви”
се свежда до възпроизвеждане на нормата на чл. 171, т.1, б.
„а” от ЗДвП. Но с това възпроизвеждане на законовия текст на възприетото правно
основание за прилагане на ПАМ, не може
да се счита, че административният орган е изпълнил задължението си да
издаде мотивиран административен акт. Действително съгласно разрешението,
дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в
отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая обаче мотивите
за постановяването на обжалваната ЗППАМ № 23-0447-000070/
10.11.2023г. не могат да бъдат изведени от съдържащите се в приложената административна преписка
документи и в частност от съставения АУАН серия GА
№ 986129/ 10.11.2023г., въз основа на който е издадена заповедта. В АУАН
единствено е посочено, че видимо се установява, че водачът не отговаря на
медицинските изисквания т.е отново е възпроизведен текстът на чл. 171, т.1, б. „а” от ЗДвП, без да са описани каквито и да е било
фактически обстоятелства, обуславящи така направената от актосъставителя оценка
на физическото/здравословно състояние на управляващия МПС водач. В този смисъл
нито от съдържанието на обжалваната заповед, нито от преписката по нейното
издаване, може да се установи на какво основание и въз основа на какви фактически
констатации е прието, че водачът видимо не отговаря на медицинските изисквания
и съотв. на кои точно медицински изисквания не отговаря. Не е конкретизирано и индивидуализирано кое от поведението
или от физическото/здравословно състояние на водача при осъществяваното управление
на МПС, е определено от органа като състояние, несъответстващо на нормативно
регламентираните медицински изисквания. Това обуславя извод за липса на
посочени фактически основания за упражненото административно правомощие от гл.т
на обуславящото прилагането на мярката противоправно поведение. Формалното
възпроизвеждане на законовия текст на чл. 171, т.1, б. „а” от ЗДвП като
фактическо основание за издаването на заповедта, следва да бъде приравнено на
липса на изискуемите се от закона мотиви и съответно - нарушаване на императивните
изисквания за съдържание на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и съотв. на чл.172, ал.1 от ЗДвП, което съставлява основание за отмяна на заповедта,
съгласно разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като
хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги
прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая оспорената
ЗППАМ № 23-0447-000070/ 10.11.2023г. е издадена на основание чл.171, т.1, б.
„а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи,
че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на
основанието за това.
В
случая, както вече беше посочено, в обжалваната заповед липсват изложени като
мотиви фактически основания за прилагането на ПАМ по чл.
171, т.1, б. „а” от ЗДвП, от гл.т на констатирани фактически обстоятелства –
проявления от поведението на водача или такива относно неговото физическо/здравословно
състояние, обуславящи извод за видимо
установяване, че лицето не отговаря на нормативно регламентираните медицински или
психологически изисквания за управление на МПС. По аргумент от
чл.170, ал.1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи и докаже
наличието на законовите предпоставки за издаването на акта. Въпреки дадените от съда указания за разпределението на доказателствената
тежест, от страна на ответния орган не бяха ангажирани каквито и да е било
писмени и/или гласни доказателства досежно наличието на материалноправната
предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б.
„а” от ЗДвП. Липсват каквито и да е било данни, още по-малко
доказателства, че на посочените в обжалваната заповед време, място и
обстоятелства, водачът Т.Т. не е отговарял на някое от медицинските изисквания
за управление на МПС, регламентирани в Наредба № 3 от 11 май 2011г. за изискванията за физическа
годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за
извършване на медицински прегледи за
установяване на физическа годност за водачите от различни категории, съотв. че
към момента на извършената от контролните органи на МВР проверка, физическото/здравословно
състояние или признаци в поведението на водача, сочат на несъответствие с медицинските изисквания за физическа годност
или в отклонение от тези изисквания.
Не води до друг правен извод съставения АУАН серия GА № 986129 от
10.11.2023г.
Действително съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното т.е АУАН се ползва с
материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и
обстоятелства. Но в случая в посочения АУАН не са удостоверени каквито и да е
било конкретни факти и обстоятелства за определянето на състоянието/поведението
на водача като несъответстващо на медицинските или
психологическите изисквания за управление на МПС, а е формулиран единствено
правен извод, който извод няма и не може да има презумтивна доказателствена
сила. Установените с АУАН нарушения на чл.70, ал.3 и на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП - по време на движение водачът не използва задължителни
светлини за движение през деня или къси светлини и не използва обезопасителен
колан, с който е оборудван автобусът, също по никакъв начин нито обосновават,
нито доказват физическо/здравословно състояние или признаци в поведението на водача, обуславящо
констатация за видимо установяване, че водачът не отговаря на медицински изисквания за физическа годност.
Ето защо
необосновано, от гл. т на доказателствата и неправилно, от гл.т на закона
административният орган е приел, че по отношение на водача Т.Е.Т. по безспорен
и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основанието за
налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, „а” от ЗДвП – водачът не отговаря на
медицинските изисквания, като законово регламентирана материалноправна
предпоставка за налагане на ограничението.
С оглед
на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ №
23-0447-000070/ 10.11.2023г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ-Гълъбово към
ОД на МВР – Стара Загора, като постановена при неспазване на изискванията на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и при неправилно приложение
на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в
тежест на Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде възложено
заплащането на разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева. На основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата и предвид представения по делото договор за правна защита и
съдействие за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1,
т.3, предл. второ от ЗА от адв. К.Л., на жалбоподателя Т.Т., на оказалия
безплатна адвокатска помощ и съдействие адвокат се следва присъждане на
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1/
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 000
лева.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Е.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0447-000070 от 10.11.2023г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ-Гълъбово
към ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП,
на Т.Е.Т. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на
СУМПС“, до отпадане на основанието за това, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Стара Загора да заплати на Т.Е.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 10 /десет/ лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Стара Загора, да заплати на адвокат К.П.Л. ***,
БУЛСТАТ *********, л.н **********, сумата от 1 000лв (хиляда лева),
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5,
изр. второ от ЗДвП.