Решение по дело №2159/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е   №  260360

     гр.Пловдив, 10.11.2020 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание в състав:

       

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА 

                                                   Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ                                       

                                                                ИВАН АНАСТАСОВ

 

като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N2159/2020 г., констатира следното:

         Производство по чл.463 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх.№262372/21.09.2020г. по описа на ПОС на  Х.Т.Г. с ЕГН:**********-длъжник в изпълнителното производство,  против  разпределение от 11.06.2020г по изпълнително  дело № 173/2020  по  описа  на  ЧСИ  М. О., рег. № 758 на сумата 13 154,90 лв., постъпили от наложения запор по банковите му сметки, с което ЧСИ е направил пълно погасяване на припадащата му се част от дълга . 

В  жалбата  са  изложени съображения за неправилност на разпределението. Иска се отмяната му и връщане на делото на ЧСИ с указания. 

Постъпил  отговор  на  жалбата  от  взискателя А.К.А., ЕГН:**********, представляван отадв.Н.Г., с който счита жалбата за неоснователна.

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Други становища не сапостъпили

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе, намери  за  установено следното:

Жалбата е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  от  легитимирана  страна  срещу подлежащ  на  обжалване  съгласно   чл. 462, ал. 2  и  чл. 463  от  ГПК  акт  на  съдебния  изпълнител  и  в  срока  по чл. 462, ал. 2  от  ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна:

В жалбата срещу разпределението от 11.06.2020 г. са изложени оплаквания, че половината от задълженията по ИЛ са на неговия наследодател -баща му Т.Г., които произтичат от договор за поръчка, сключен по време на брака му с майка му В.Г., поради което размерът на ½ от задълженията по ИЛ следвало да бъде поделен между наследниците по закон по правилата на семейната имуществена общност, при което счита, че преживялата съпруга дължи 5/8 ид.ч., и по 1/8 всяко дете – А.Г., М.Г. и Х.Г..  Взискателят – въззиваема страна, счита, че в обжалваното разпореждане правилно. Присъдните суми са за разноски в съдебното производство, по което като страна е бил конституиран единствено Т.Г., но не и преживялата му съпруга В. Г., поради което счита, че институтът на СИО е неприложим и правилно ЧСИ е разпределил задължението на починалия наследодател по равно – по ¼ на всеки наследник.

 ЧСИ счита, че изготвеното разпределение е законосъобразно, тъй като съгл.чл.5,ал. ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а съгл.чл.9,ал.1 ЗН – съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

По отношение на направените доводи ПОС намира, че ИЛ е издаден въз основа на решение по гр.д.954/2013 г. на ПОС,4 гр.с., в.грд.№151/2015 г. на ПАСр.143/23.82016,о.№272/22.8.2017 г. и о.№314/11.09.2019 г. по гр.д.№5958/2015 г. на ВКС. Съгласно чл.25,ал.2 СК/отм./, който е приложим по отношение на брака на наследодателя с неговата съпруга В.Г.,  за задължения , които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Видно от справка по гр.д.954/2013 г. на ПОС,4 гр.с. наследодателят Т.Г. е осъден да заплати на А.К.А. обезщетение за имуществени вреди, причинени чрез упражнена от длъжника представителна власт по договор за поръчка от 2002 г. Ето защо макар и поети по време на брака, в случая не се касае за задължения за задоволяване на семейни нужди, поради което институтът на СИО е неприложим и правилно ЧСИ е разпредедил задължението на починалия наследодател по равно – по ¼ на всеки наследник на осн.чл.5, ал.1 ЗН и чл.9,ал.1 ЗН- оплакването е неоснователно.

ПОС,обаче, констатира, че с определение от 14.08.2020 г. по гр.д.№5958/2015 г. е допусната поправка на ОФГ в определение №314/11.09.2019 г. по гр.д.№5958/2015 г. на ВКС,4ГО, на л.120 от ИД, като вместо диспозитива, с който са осъдени ответниците Т.Г. и Х.Г. да заплатят на ищеца част от извършените от него разноски, е постановен диспозитив, с който са осъдени наследниците на Т.Г. да заплатят на А.К.А. сумата 352,69 лв.разноски по делото и е постановено спиране на изпълнението на р.143/23.8.2016 г. по гр.д.№5958/2015 в частта за разноските, присъдени на А..

Тъй като цит.определение на ВКС не подлежи на обжалване и след като ИД 100/2020 г. на ЧСИ О. е образувано въз основа на ИЛ, издаден по отменено съдебно решение, са налице нови обстоятелства, които правят обжалваното разпределение от 21.0102019 г. незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени и да се върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение след възобновяване на спряното ИД и след произнасяне на  ПАС по ЧЖ за издаване на ИЛ.

         По  изложените  съображения  Пловдивският окръжен съд

 

                                                Р  Е  Ш  И    :

 

ОТМЕНЯ разпределение от 11.06.2020г по изпълнително  дело № 173/2020  по  описа  на  ЧСИ  М. О., рег. № 758 на сумата 13 154,90 лв., постъпили от наложения запор по банковите сметки на Х.Т.Г., с което ЧСИ е направил пълно погасяване на припадащата му се част от дълга .

Връща ИД 100/2020 г. на ЧСИ О. за изготвяне на ново разпределение след възобновяване на ИД.

Решението подлежи на обжалване  пред  Апелативен  съд -  Пловдив  в  1- седмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                           ЧЛЕНОВЕ