№ 25313
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20231110137509 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Ц. Ц. С. срещу „..............“ ЕООД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, ипредл. 2 ЗЗД с искане за прогласяване нищожността на
прогласяване нищожността на договор за кредит № ......... от 10.05.2023 г. поради
противоречие със закона – конкретно с клаузите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, на чл. 19, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК и неговото заобикаляне, а при условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 4,
вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от
договора, предвиждаща задължение за заплащане на такса за банкова гаранция и на клаузите
на чл. 3 и чл. 4 от договора, регламентиращи конкретните размери на ГЛП и ГПР по
договора за кредит, и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР за осъждане на Ц. Ц. С. да заплати на
„..............“ ЕООД сумата от 4 500 лева, представляваща непогасена главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит № ......... от 10.05.2023 г. г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата Ц. С. твърди, че на 10.05.2023 г. между нея, в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитор, е сключен договор
за потребителски кредит № ......... от разстояние – чрез средство за комуникация по см. на
ЗПФУР, по силата на който на ищцата е предоставен паричен кредит в размер от 4 500 лева,
усвоен от С.. Излага, че към договора са налице СЕФ и удостоверение за наличие на
задължение. Съгласно клаузите на договора годишният лихвен процент възлиза на 35 %, при
отразен такъв в СЕФ от 41 %, а годишният процент на разходите по кредита на 49,66 %.
Уточнява, че съгласно договора ищцата дължи заплащане на такса гаранция
(поръчителство) в размер от 4 545 лева, при което общата дължима сума възлиза на 10 620
лева, включваща главницата, възнаградителната лихва и такса гаранция. Поддържа се, че на
същата дата и във връзка с договора за от 10.05.2023 г. между Ц. С. и третото за процеса
лице ............., със седалище и адрес на управление в Малта, е сключен договор за гаранция
(поръчителство), по силата на който дружеството е поело задължение да отговаря при
условията на солидарност с потребителя за изпълнение на всичките му задължения,
произтичащи от договора кредит, за което потребителят дължи заплащане на такса за
предоставяне на поръчителството в размер от 4 545 лева, чието изплащане е разсрочено на
месечните вноски с размер и падеж съгласно погасителен план към този договор.С исковата
молба ищцата оспорва действителността на договора за предоставяне на потребителски
1
кредит с довод за противоречието му с клаузата на чл. 11, ал. , т. 10 ЗПК поради липсата на
съществен елемент от договорното съдържание, а именно ГПР. Излага се, че в договора
последният е посочен единствено като абсолютна процентна стойност, но не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. Наред с това не става ясно
по какъв начин е формиран и дали освен възнаградителната лихва е включен и друг разход.
Ищцата твърди, че не е посочен и действителният размер на ГПР, предвид невключване в
съдържанието му на сумата от 4 545 лева, представляваща възнаграждение за дружеството-
поръчител. Намира, че последното е част от разходите по кредита, доколкото при самото
кандидатстване за отпускането му електронната система на „..............“ ЕООД не допуска
подаване на заявка когато потребителят не посочи поръчител, а сключването на договора за
поръчителство се явява задължително условие за сключване на договора за кредит.
Същевременно това възнаграждение е дължимо на месечни вноски съгласно погасителен
план, които потребителят заплаща както по договора за кредит, така и по договора за
поръчителство и представлява част от общия разход по кредита съгласно дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. При включване на задължението по договора за
поръчителство към ГПР по договора за кредит, то размерът на последния би надхвърлил в
пъти посочения такъв, при което би се стигнало до нарушаване на забраната по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Твърди се, че с невключването му като компонент на ГПР по договора, кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита,
поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата от договора в частта относно ГПР е
нищожна. Наред с това, е налице недействителност и на целия договор поради допуснато
нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В исковата молба ищцата твърди, че
сама по себе си уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство излиза извън
присъщата си функция за обезпечаване на кредита и има за цел единствено начисляване на
допълнителни разходи по кредита, невключени в ГПР. В тази връзка ищцата излага, че
поръчителят е лице, посочено от кредитора, а начислената такса за възнаграждението му е в
размер по-висок от отпуснатата заемна сума, като е дължими дори без да е налице
неизпълнение на задълженията й като кредитополучател. Тази уговорка противоречи и на
изискването по чл. 16 ЗПК за предварителна проверка относно платежоспособността на
потребителя – преди сключване на договора. Клаузата е и неравноправна по см. на чл. 143,,
ал. 1 ЗЗП като непозволява на потребителя да прецени икономическите последици. Поради
невключването на тази такса като разход по договора за кредит е налице и неправилно
посочване на общо дължимата сума от ищцата. В исковата молба са изложени съображения,
че недействителността на договора за кредит обуславя и такава по отношение на акцесорния
по характера си договор за поръчителство, насочен към обезпечаване на задължения по
недействителен договор. Наведени са твърдения и за други пороци, поради които Ц. Ц.
намира за нищожен договора за поръчителство с доводи, че последният противоречи на
добрите нрави и е сключен при липсата на основание. Ищцата оспорва процесния договор за
кредит като недействителен и поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и
липсата на посочен действителен размер на приложения лихвен процент, на условията и
процедурите за промяната му. На същото основание се оспорва действителността на самата
клауза относно ГЛП по договора, която ищцата намира за нищожността и поради допуснато
противоречие с добрите нрави. Конкретно посочва, че уговорената възнаградителна лихва в
размер от 35 % надвишава двукратния размер на законната лихва, приложим при преценка
нарушаване на добрите нрави при обезпечени кредити, какъвто е процесният, с което тази
лихва излиза извън присъщата си функция да служи като възнаграждение за кредитора и
води до неговото неоснователно обогатяване за сметка на насрещната договаряща страна –
кредитополучателя. Твърди се също, че в случая фактически възнаградителната лихва по
договора включва освен явната такава и скритата, формирана от стойността на таксата за
банкова гаранция, при което печалбата за кредитора възлиза на 6 120 лева, надвишаваща
размера на отпуснатия кредит, което обуславя нищожността на целия договор поради
2
противоречието с добрите нрави. С тези доводи ищцата Ц. С. отправя искане за
прогласяване нищожността на договор за кредит № ......... от 10.05.2023 г. поради
противоречие със закона – конкретно с клаузите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, на чл. 19, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК и неговото заобикаляне, а при условията на евентуалност за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на
такса за банкова гаранция и на клаузите на чл. 3 и чл. 4 от договора, регламентиращи
конкретните размери на ГЛП и ГПР по договора за кредит.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „..............“
ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Градения Георгиева, оспорва исковите претенции като
неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ ......... от 10.05.2023 г., по силата на който ответното дружество е отпуснало на Ц. С.
паричен заем в размер на сумата от 4 500 лева, която да бъде варната на 18 вноски, заедно с
договорна лихва. Поддържа, че с клаузата на чл. 3 от договора ищцата е поела задължение за
връщане на заемната сума с възнаградителна лихва, равняваща се на 35 %, при ГПР в размер
на 49,66 % или обща сума, подлежаща на връщане в размер от 6 075 лева. Не оспорва също
така, че по силата на чл. 5 от договора С. е следвало да даде подходящо обезпечение на
задълженията си по договора, като именно същата е избрала това да стане чрез
поръчителство от „............“ – кредитна институция, лицензирана в Малта, вписана в нарочен
регистър на БНП под № 178. С отговора ответникът оспорва като неоснователни
твърденията на ищцата относно недействителност на договора за потребителски кредит,
респ. на клаузата на чл. 5 от последния. Конкретно посочва, че преди сключване на договора
на потребителя е предоставена необходимата информация за вземане на информирано
решение под формата на стандартен европейски формуляр, в т.ч. относно дължимата
възнаградителна лихва, която впоследствие е пренесена в договора. В случая лихвеният
процент е определен като фиксиран процент, не е променлив такъв. Не е налице нарушаване
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото към договора за кредит е приложен
погасителен план, в който ясно са описани всички дължими вноски, техните размери и
падежи. Твърди се, че доколкото възнаграждението по договора за поръчителство е
дължимо на трето лице, то последното няма как да се включи в погасителния план.
Ответното дружество излага, че в договора е посочен ГПР, като формирането му е
императивно установено, тъй като последният се изчислява съгласно формула, посочена в
Приложение № 1 към ЗПК и законът не поставя като условие последната да бъде
възпроизведена в договора. Оспорва сключването на договора за поръчителство с „............“
да е условие за отпускане на кредита или да увеличава възможностите за опускането му, тъй
като С. е имала възможност да обезпечи кредита по различни начини. Възнаграждението по
договора за гаранция, сключен с трето лице не представлява разход, участващ при
формиране на ГПР по договора за кредит, още повече, че се касае за услуга, която няма
задължителен характер. Излага, че кредитополучателя е уведомен за задължението да
предостави обезпечение преди сключване на договора за кредит и е разполагала с
достатъчно време, за да прецени вида на обезпечението, което може да предостави. Излага
се, че размерът на ГПР по договора съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
е в рамките на петкратния размер на законната лихва. С отговора на исковата молба
„..............“ ЕООД оспорва да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП, тъй като клаузата на чл. 5
от договора ясно посочва избраната от самата ищца опция за обезпечаване на кредита
посредством поръчителство от избрано от нея лице, а дължимите към същото суми са
подробно описани и в самия договор за гаранция, сключен доброволно от С.. Възразява като
неверни срещу твърденията на ищцата относно невъзможността за сключване на договора за
кредит без обезпечаването му чрез поръчителство от „............“. Оспорената договорна клауза
не противоречи на добрите нрави и е индивидуално уговорена. С тези доводи „..............“
ЕООД отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
3
Съдът, при извършена служебна проверка на редовността на исковата молба и
допустимостта на предявените със същата искови претенции, намира, че на основание
чл. 145, ал. 2 ГПК на ищцата следва да бъдат дадени указания да уточни дали наред с
искането си за прогласяване нищожността на договора за кредит отправя самостоятелно
такова за прогласяване нищожността и на договора за поръчителство (предвид изложените
твърдения в обстоятелствената част относно конкретни пороци, касаещи тази сделка), в
който случай да формулира петитума на исковата молба в съответствие с това уточнение,
като насочи претенцията си към насрещната договаряща страна по оспорения договор
(доколкото се твърди, че това не е посочения ответник „..............“ ЕООД, както и да уточни
дали наред с прогласяване нищожността на договора за кредит отправя такова искане и по
отношение на други, съпътстващи го документи – СЕФ/удостоверение за наличие на
задължения, в който случай да обоснове интереса си от искова претенция в тази част,
предвид оспорването на самия договор.
С определение на съда от 07.02.2024 г. за съвместно разглеждане в производството по
настоящото дело с първоначалната искова молба и предявените със същата искове е приета
насрещната искова молба, обективирана в писмен отговор от 03.11.2023 г. с предявения със
същата иск за осъждане на Ц. Ц. С. да заплати на ".............." ЕООД сумата от 4 500 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ......... от
10.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2023 г. до
окончателното й изплащане.
В насрещната искова молба ".............." ЕООД посочва, че в изпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит от 10.05.2023 г. е предоставил на
ищцата С. паричен заем в размер на сумата от 4 500 лева, който същата следвало да върне
заедно с възнаградителна лихва в размер от 35 % на годишна база или сума в общ размер от
6 075 лева чрез 18 вноски с краен срок 21.10.2024 г. Изяснява, че към този момент същата не
е погасила никакви суми за главница. Поради допусната форма на договорно неизпълнение
и на основание чл. 6 от договора за кредит и чл. 13, ал. 1 от приложимите Общи условия,
ответното дружество обявява кредита за предсрочно изискуем. Ето защо, „.............." ЕООД
отправя искане за осъждане на ищцата да заплати изискуемото вземане за главница, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират
се и разноски, направени във връзка с насрещните искови претенции.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова
молба ответната страна Ц. Ц. С., чрез пълномощника си адв. П. Х., оспорва същата с довод,
че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по изложените в
първоначалната искова молба съображения, при което не е налице основна предпоставка за
уважаване на насрещния иск – наличието на валиден договор за кредит. Поддържа, че в
случая не се доказва настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, предвид
наличието на основание за недействителност на договора, при което кредиторът не може да
упражни валидно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. С тези доводи се
отправя искане за отхвърляне на претенцията и за присъждане на направените разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и по чл. 26,
вр. ал. 4, вр. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД:
В тежест на ищецата е да установи, пълно и главно, сключването на процесния договор
за потребителски кредит от 10.05.2023 г., неговото конкретно съдържание – права и
задължения на страните, както и наличието на клаузи, предвиждащи задължение за
кредитополучателя да предостави обезпечение на договора чрез сключване на договор за
гаранция с трето лице срещу заплащането на възнаграждение на поръчителя в конкретен
4
размер, на клаузи, предвиждащи конкретни размери на ГЛП и ГПР по договора в %
изражение.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, наличието на
основание за дължимостта на предвидената в договора лихва, съответствието им с добрите
нрави, че последните не пораждат задължение за насрещната договаряща страна поради
неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение и индивидуалното
им уговаряне.
По насрещния осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с ответницата по договор
за потребителски кредит, както и, че е получил съгласието на ответницата за сключване на
договора с обективирана именно от нея воля за предоставяне на заемната сума, по което
същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта на
вземането, в частност наличието на основания за предсрочна изискуемост на кредита и
упражняване на това право от кредитора.
При установяване на тези факти, в тежест на ответницата е да установи погасяване на
вземането, в случай, че твърди това.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, че между ищцата по първоначалните искове Ц. Ц. С., в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество „..............“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е
сключен договор за потребителски кредит № ......... от 10.05.2023 г., по силата на който на
ищцата е предоставен в кредит паричната сума от 4500 лева, реалното предаване/получаване
на сумата от кредитополучателя, както и наличието на клаузи в договора, предвиждащи
заплащането от кредитополучателя на възнаградителна лихва, както и на задължение за
предоставяне на обезпечение на договора.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Като относимо към предмета на спора и допустимо следва да бъде уважено искането
на ищцата за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, като вещото лице при отговора на въпросите посочи и какъв
е общият размер на начислените и неизплатени задължения по договора в частност по
конкретни пера.
Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по искането за допускане на СТЕ
по въпросите, формулирани в исковата молба, като на ищцата бъде указано да уточни въз
основа на какви материали/проверки да работи вещото лице при отговор на така
поставените въпроси – арг. чл. 156, ал. 4 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
УКАЗВА на ищцата Ц. Ц. С. в двуседмичен срок от съобщението с писмена молба да:
1). уточни дали наред с искането си за прогласяване нищожността на договора за кредит
отправя самостоятелно такова за прогласяване нищожността и на договора за
поръчителство, в който случай да формулира петитума на исковата молба в съответствие с
това уточнение, като насочи претенцията си към насрещната договаряща страна по
оспорения договор, както и да уточни дали наред с прогласяване нищожността на договора
за кредит отправя такова искане и по отношение на други, съпътстващи го документи –
СЕФ/удостоверение за наличие на задължения, в който случай да обоснове интереса си от
искова претенция в тази част, като й УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на дадените
указания съдът ще приеме, че ищцата не предявява самостоятелни искови претенции с
посочения предмет, както и 2). посочи въз основа на какви материали/извършване на
проверки да работи вещото лице по поисканата съдебно-техническа експертиза за отговора
на поставените въпроси, като й УКАЗВА, че при липсата на уточнение в срок
доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2024 г. от
11:45 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, на които ДА СЕ ВРЪЧИ
препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца
по насрещните искове – с препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищцата изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице работи въз основа на
материалите по делото и проверка в счетоводството на ответното дружество, а при
отговора на въпросите посочи и какъв е общият размер на начислените и неизплатени
задължения по договора в частност по конкретни пера.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищцата в двуседмичен срок от поучаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищцата за допускане изслушването на
съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба – до
постъпване на уточнение от ищцата.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
6
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7