№ 927
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет
и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100901217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх. № 20220630132355/30.06.2022 г. на „А.“ ЕАД, с
ЕИК ********, представлявано от И.Б., срещу Отказ № 20220624101620/27.06.2022 г.
на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията относно поискано
вписване на промени в подлежащи на вписване обстоятелства по партидата на
търговско дружество - „А.“ ЕАД, с ЕИК ********. Жалбоподателят определя
обжалвания от него отказ, като неправилен и незаконосъобразен. Несъгласие е
изразено с мотивите на ДЛР за отказа по първото заявено за вписване променено
обстоятелство, а именно – да се впише като член на съвета на директорите на
дружеството – Т.Ч., поради това, че спрямо последния е констатирана несъвместимост,
защото е имал предходно участие в управителен орган на дружество, което е
прекратено поради несъстоятелност, а именно – „С.И.“ ЕАД. Изтъква се, че като
приложение към подаденото до ТРРЮЛНЦ заявление по образец е представена и
изискуемата декларация от Т.Ч., в чието съдържание от него ясно било декларирано
обстоятелството, че той не е вземал участие в управлението на несъстоятелни
дружества, от които са останали неудовлетворени кредитори. ДЛР обаче проявил и
служебна активност по изследване на това обстоятелство, като въз основа на
извършена служебна справка е достигнал до извода, че Т.Ч. е бил член на управителен
орган на дружеството - „С.И.“ ЕАД, което през 2011 г. е било прекратено след открито
производство по несъстоятелност, като това дружество е оставило неудовлетворени
свои кредитори. В жалбата се отрича да е налице последното условие за приемане на
несъвместимост по смисъла на чл. 234, ал. 2, т. 1 ТЗ, а именно да са останали
неудовлетворени кредитори. От ДЛР липсвала каквато и да е било конкретизация на
кредитор, чието вземане да е останало неудовлетворено след прекратяването на „С.И.“
ЕАД, в т.ч. и кое лице/лица са кредитори по това/тези вземания. Неправилно се градял
извод за наличие на неудовлетворени кредитори само защото производството по
несъстоятелност след откриването му било спряно, съответно в 1-годишния срок за
това не било възобновено. Напомня се, че по смисъла на законовите разпоредби
уреждащи производството по несъстоятелност сред инициаторите на искането за
възобновяване може да бъде и неудовлетворения кредитор и доколкото лице с подобно
1
качество не било поискало да бъде възобновено производството по несъстоятелност, то
напълно обосновано било да се смята, че в случая неудовлетворени кредитори на
дружеството отсъстват. Ето защо спрямо – Т.Ч. не били налице предпоставки
обуславящи забрана/пречка той да участва в съвета на директорите на „А.“ ЕАД и
аргументът ползван в обратната насока от ДЛР бил несподелим. Застъпено е и това, че
дори по обстоятелството свързано с вписването на Т.Ч., като член на съвета на
директорите на „А.“ ЕАД да е налице препятствие, то наред с него са заявени за
вписване и промени в други обстоятелства, а именно – заличаване на членовете на СД
– Т. и Л. и вписване, като нов член на лицето – И.Б.. За всяко едно от така очертаните
обстоятелства се поддържа, че е налице надлежно взето решение от едноличния
собственик на капитала на „А.“ ЕАД, като към заявлението са предоставени всички
изискуеми документи. По тези заявени за вписване промени обаче ДЛР не взело
никакво отношение, но на общо основание постановения от него отказ се отнасял и до
тях, което го правел незаконосъобразен. На следващо място относно разсъжденията на
ДЛР за правната валидност на двете извършени прехвърлителни джира върху гърба на
временно удостоверение 11 е налице общ неправилен извод, че било недопустимо да се
извършва частично прехвърляне на акции по ВУ. Жалбоподателят определя подобно
схващане, като правно незащитимо и произволно, защото подобно ограничение в
правната уредба не е разписано, нито може да се изведе от съдебната практика.
Извършването на сделки с акции се сочи да са изцяло в преценката на страните по тях
и налагането на подобно ограничение пред осъществяването им не било оправдано.
Привеждат се примери за извършени вписвания по регистърни производства, когато
фактическия състав по прехвърлянето на акциите по временното удостоверение е
идентичен, а именно извършено е частично прехвърляне на акции, които са
материализирани в едно временно удостоверение. Настоява се, че с отразените по ВУ
№ 11 частични джира носителят на акциите в „А.“ ЕАД е прехвърлил една част от тях
на самото дружество - „А.“ ЕАД, а друга част на И.Б., което е довело и до промяна в
правно-организационната форма на дружеството от ЕАД в АД, като негови акционери
са станали самото дружество, както и И.Б.. Това обстоятелство ясно се удостоверявало
от извършените вписвания в приложеното към заявлението копие от водената книга на
акционерите. По третият аргумент за постановяване на отказа отнасящ се до
поисканото вписване на промяна в обстоятелството свързано с представляващия
дружеството, а именно смяна на досегашния представляващ с нов такъв, от
жалбоподателя се изтъква, че съгласно изричен текст на устава на дружеството нямало
необходимост от решение на СД на дружеството за освобождаване на досегашния
представляващ и избор на нов такъв, защото съгласно чл. 24, ал. 3 от Устава – СД
взема решение за начина на представителство на дружеството, освен ако общото
събрание не вземе свое изрично решение за това. Подчертава се, че едноличния
собственик на капитала на „А.“ ЕАД е взел изрично решение, че досегашният
представляващ се освобождава и на негово място е избран за нов такъв – И.Б.. Предвид
което ДЛР е трябвало да извърши вписване на това обстоятелство, а не да го отказва,
защото не са били налице основания за подобен извод. На последно място
жалбоподателя се е спрял на съображението на ДЛР за липса на напълно заплатена
държавна такса по подаденото заявление, то не е следвало директно да се постановява
отказ, а първо на заявителя да бъде дадено съответното указание по реда на чл. 22, ал.
5 ЗТРРЮЛНЦ за довнасяне на съответния размер на неплатната такса и едва след това
да се постанови отказ ако отсъства изпълнение. Процедирането извън посочената
хронология обуславяло незаконосъобразност на отказа. В обобщение жалбоподателят
иска от СГС постановяване на решение, с което да се отмени обжалваният отказ на
ДЛР и даване на указания към същото за извършване на поисканите вписвания по
подаденото заявление с вх. № 20220624101620.
2
На основание чл. 25, ал. 2, изр. 3 ЗТРРЮЛНЦ от Агенция по вписванията е
депозиран отговор по жалбата на „А.“ ЕАД, като с него се застъпва тезата, че същата е
неоснователна, а обжалвания с нея отказ на ДЛР е правилен и законосъобразен. В този
контекст се иска същата да бъде оставена без уважение, съответно постановения отказ
на ДЛР да бъде потвърден.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното
лице по регистрацията и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването,
поради което същата е процесуална допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
От търговско дружество - „А.“ ЕАД, с ЕИК ******** пред АВ-ТРРЮЛНЦ е
подадено Заявление А 5 с № 20220624101620, с което е поискано от длъжностното
лице по регистрация да се извършат вписвания на промени в обстоятелства подлежащи
на вписване по партидата му, съставляващи както следва : заличаване на П.Д.Д., като
представляващ дружеството и вписване като такъв на И.С.Б.; заличаване на Ф.Ф. Л. и
П. Т., като членове на Съвета на директорите на дружеството и вписване на тяхно
място, като такива на И.С.Б. и Т.Г.Ч.; заличаване на Д. Б.В., чуждестранно юридическо
лице регистрирано в Нидерландия като едноличен собственик на капитала.
Към заявлението е приложен Протокол от 19.05.2022 г. за вземане на решения от
на Д. Б.В., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕАД, с ЕИК
********, от чието съдържание е видно, че е взето решение за намаляване капитала на
дружеството с 566 000 лв., а именно от 900 000 лв. на 334 000 лв., като намаляването се
извърши чрез обезсилване на 566 000 броя акции, всяка с номинал от 1 лев , от
капитала на дружеството, съгласно чл. 200, т. 2 ТЗ; съответно е взето решение
едноличния собственик на капитала - Д. Б.В. да прехвърли в полза на „А.“ ЕАД на
основание чл. 187а, ал. 1, т. 1 ТЗ собствеността върху 566 000 броя акции, всяка с
номинал от 1 лев, от капитала на дружеството /от всичките 900 000 акции/ по временно
удостоверение № 11 от 06.03.2014 г., издадено от дружеството, като срещу
прехвърлените за обезсилване 566 000 броя акции „А.“ ЕАД ще дължи на едноличния
собственик - Д. Б.В. плащане в размер на номиналната стойност на прехвърлените
акции, а именно сумата от 566 000 лв., като това вземане се прихваща изцяло срещу
вземане в същия размер, което е дължимо от Д. Б.В. /като заемател/ на „А.“ ЕАД /като
заемодател/ по силата на отпуснат заем съгласно договор от 02.12.2013 г.
Към заявлението е приложен Протокол от 20.05.2022 г. за вземане на решения от
на Д. Б.В., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕАД, с ЕИК
********, от чието съдържание е видно, че са взети решения при съдържание, както
следва : освобождава от позицията членове на съвета на директорите на дружеството :
П. Т. и Ф.Ф. Л.; освобождава от позицията представляващ дружеството – П.Д.Д., като
същият остава редови член на съвета на директорите; избира за нови членове на съвета
на директорите на дружеството : И.С.Б. и Т.Г.Ч.; определя И.С.Б. за представляващ
„А.“ ЕАД самостоятелно и без ограничения.
Съгласно временно удостоверение № 10/17.10.2003 г. издадено от „А.“ АД –гр.
София се удостоверява, че Д.К.С. е притежател на 1 361 347 броя поименни акции от
капитала на „А.“ АД, като всяка акция е с номинал от 1 лев На 05.11.2003 г.
акционерът - Д.К.С. е прехвърлил чрез джиро собствеността върху притежаваните от
него 1 361 347 броя поименни акции от капитала на „А.“ АД в полза на Д. Б.В.,
чуждестранно юридическо лице регистрирано в Нидерландия. Съгласно приложен
алонж към временно удостоверение № 10/17.10.2003 г. на „А.“ АД е видно
3
извършването на джиро за частично прехвърляне на собственост върху 461 347 броя
акции от всичките 1 361 347 броя акции по удостоверение № 10/17.10.2003 г. от Д. Б.В.
в полза на „А.“ АД с цел намаляване капитала на „А.“ АД с придобити безвъзмездно
собствени акции, съгласно решение на едноличния собственик на капитала.
Съгласно временно удостоверение № 11/06.03.2014 г. издадено от „А.“ АД –гр.
София се удостоверява, че Д. Б.В. е притежател на 900 000 броя поименни акции от
капитала на „А.“ АД, като всяка акция има номинал от 1 лев. С две джира от
01.06.2022 г. Д. Б.В. е извършил частични прехвърляния на собствеността върху
временно удостоверение № 11/06.03.2014 г. за акции от капитала на „А.“ АД в частта
отнасяща се за собствеността върху 566 000 броя акции всяка с номинална стойност от
1 лев в полза на „А.“ АД с цел намаляване капитала на същото, съответно
собствеността върху 334 000 броя акции всяка с номинална стойност от 1 лев в полза
на И.С.Б..
Сред приложенията към заявлението е и препис-извлечение от книга на
акционерите притежаващи поименни акции в акционерно дружество „А.“ АД – гр.
София, като от извършените последователно вписвания се установява, както следва :
на 17.10.2003 г. са издадени два броя временни удостоверение № 8 и № 10, като по
първото се удостоверява собствеността върху 383 798 броя поименни акции всяка с
номинална стойност от 1 лев, съответно с второто се удостоверява собствеността върху
1 361 347 броя поименно акции всяка с номинална стойност от 1 лев. Вписано е, че
удостоверение № 8 и № 10 са анулирани, считано от 02.11.2010 г. На 06.03.2014 г. е
издадено временно удостоверение № 10, с което се удостоверява собствеността върху
900 000 броя поименно акции всяка с номинална стойност от 1 лев. На 01.06.2022 г. в
книгата е осъществено вписване, че 566 000 броя акции са прехвърлени на „А.“ АД, а
334 000 броя акции са прехвърлени на И.С.Б.. На стр. 6 от книгата присъстват данни за
акционера - „А.“ ЕАД, а именно че същият притежава в собственост 566 000 броя
поименни акции от капитала на „А.“ ЕАД, съответно на стр. 7 от книгата присъстват
данни за акционера – И.С.Б., а именно че същият притежава 334 000 броя поименни
акции от капитала на „А.“ ЕАД.
Съобразно приложени два броя декларации дадени по смисъла на чл. 234 и сл.
ТЗ подписаните Т.Г.Ч. и И.С.Б. в качеството им на избрани членове на Съвета на
директорите на „А.“ ЕАД са извършили деклариране на следния кръг от обстоятелства
: че никога не са били членове на управителен или контролен орган на дружество,
прекратено поради несъстоятелност, включително през последните две години,
предхождащи датата на решението за обявяване в несъстоятелност, при което да са
останали неудовлетворени кредитори; не са обявени в несъстоятелност; никога не са
били управители, членове на управителен или контролен орган на дружество, за което
е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на
задължения по създаване и съхраняване на определението му нива от запаси по Закона
за запасите от нефт и нефтопродукти; че отговарят на всички изисквания на Устава на
„А.“ ЕАД, съответно са изразили съгласие с назначаването им за членове на Съвета на
директорите на „А.“ ЕАД.
Според Устава на „А.“ ЕАД и по-конкретно 24 от същия регламентиращ
въпросите свързани с управлението и представителството на дружеството. Така в чл.
24, ал. 1 е предвидено, че Съветът на директорите избира председател и заместник-
председател на Съвета на директорите измежду членовете си; чл. 24, ал. 2 предвижда,
че Съветът на директорите овластява един от членовете си да извършва оперативното
управление на дружеството, като този член може да бъде посочен от Съвета на
директорите и като изпълнителен член; съответно чл. 24, ал. 3 казва, че Съветът на
директорите взема решение за начина на представителството на дружеството, освен
4
ако общото събрание не вземе изрично свое решение за това.
По заявената за вписване промяна в обстоятелствата по партидата на „А.“ ЕАД
отнасяща се до поисканото заличаване на П.Д.Д., като представляващ дружеството и
вписване като такъв на И.С.Б., настоящият съдебен състав намира следното : В чл. 235,
ал. 1 ТЗ е уредено правилото, че членовете на съвета на директорите, представляват
дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго, като в ал. 2 на чл. 235 ТЗ
е предвидено, че съветът на директорите може да овласти едно или няколко лица от
съставите им да представляват дружеството. В уставът на „А.“ ЕАД също е налице
регламентация на отношенията свързани с управлението и представителството, като
това е направено в чл. 24. По конкретно в чл. 24, ал. 2 е установено правилото, че
Съветът на директорите овластява един от членовете си да извършва оперативното
управление на дружеството, като този член може да бъде посочен от Съвета на
директорите и като изпълнителен член. Тоест налице е идентичност с предвидената в
закона процедура за избор на представляващ дружеството. Що се касае до чл. 24, ал. 3
от Устава това правило е адресирано към регулация във връзка с начина на
представителство на дружеството, а именно дали същото да се представлява само от
едно лице, от повече от едно лице, или колективно от целия персонален състав на
съвета на директорите, съответно няма отношение към избора на представляващ
тогава, когато е предвидено, че дружеството ще се представлява от един от членовете
на съвета на директорите. Правото да избере този член измежду персоналния състав на
съвета на директорите и да освободи предходния излъчен такъв е на този орган, а не на
едноличния собственик на капитала, каквото разбиране е развито от жалбоподателя.
Едноличния собственик на капитала разполага с компетенцията да променя начина на
представителството на ЕАД, а така също може да промени правилата на вътрешния
устройствен акт на дружеството, като предвиди изрично, че решенията за избор и
освобождаване на лице от състава на съвета на директорите се вземат от него. Към
момента обаче с подобна компетентност едноличния собственик не разполага, като
същия може да избира и освобождава членове на съвета на директорите на
дружеството, а те на свои ред да определят измежду тях представляващия
дружеството. Тъй като подобно решение в случая не е взето от съвета на директорите
по отношение на лицето – И.Б., то от формална страна преценката на ДЛР да откаже
вписването му, като представляващ дружеството е правилна. По аналогични
съображения правилна е и преценката да се откаже заличаване на П.Д.Д., като лице
осъществяващо представителството на дружеството. Следователно отказът в тази му
част е правилен, а подадената против него жалба следва да се остави без уважение.
По заявената за вписване промяна в обстоятелствата по партидата на „А.“ ЕАД
отнасяща се до поисканото заличаване на Ф.Ф. Л. и П. Т., като членове на Съвета на
директорите на дружеството и вписване на тяхно място, като такива на И.С.Б. и Т.Г.Ч.
настоящият съдебен състав намира следното : Разгледани от формална страна
изискванията за реализиране на обстоятелствата по заличаване на Ф.Ф. Л. и П. Т. в
качеството им на членове на Съвета на директорите на „А.“ ЕАД са осъществени,
доколкото с решение от 20.05.2022 г. от едноличния собственик на капитала на
дружеството е прието освобождаването на всеки един от тях от поста му на член на
Съвета на директорите. Съгласно чл. 19, т. 4 от Устава в компетентността на общото
събрание, която функция в случая се изпълнява от едноличния собственик на капитала
на ЕАД е да избира и освобождава членовете на Съвета на директорите. Следователно
са реализирани материалните предпоставки за освобождаване на тези лица от
постовете им на членове на Съвета на директорите, респективно заявеното пред ДЛР
искане за тяхното заличаване, като такива в ТРРЮЛНЦ е основателно и трябва да бъде
отразено по партидата на дружеството, съответно отказът на ДЛР в тази му част
подлежи на отмяна.
5
По избора и заявеното желание за вписване на И.С.Б. за член от състава на
Съвета на директорите на „А.“ ЕАД също се наблюдава спазване на установените
нормативни изисквания произтичащи от ТЗ и Устава на дружеството, предвид това, че
от едноличния собственик на капитала в пределите на неговата компетентност на
20.05.2022 г. е взето решение за избор на посоченото физическо лице, като член на
управителния орган на дружеството. Същият е депозирал и декларация по чл. 234, ал.
2, с която изрично е декларирал, че спрямо него не са налице обстоятелства очертани в
т. 1 и т. 2 на същата разпоредба. С това всички условия за извършване на поисканото
вписване по отношение избора на И.С.Б. за член на съвета на директорите на
дружеството-заявител са изпълнени, съответно постановения отказ на ДЛР обхващащ
обсъжданата промяна е изцяло немотивиран и незаконосъобразен и подлежащ на
отмяна.
Що се касае до искането за вписване на другия избран от едноличния собственик
на капитала член на Съвета на директорите на „А.“ ЕАД – Т.Г.Ч. и изложените от ДЛР
отрицателни изводи за отразяването на тази промяна по електронната партида на
дружеството, настоящият съдебен състав намира следното : Приложените към
заявлението доказателства свидетелстват за това, че и по отношение на избора за член
на съвета на директорите на лицето - Т.Г.Ч. е спазено изискването за вземане на
решение от едноличния собственик на капитала на „А.“ ЕАД, като това решение е
материализирано в съставения на 20.05.2022 г. протокол. Същественият въпрос в
случаят с избора и вписването на Т.Г.Ч. за член на съвета на директорите на „А.“ ЕАД
е дали по отношение на същия са налице законови пречки за придобиване на подобно
качество на член в орган на управление на търговско дружество, каквито аргументи е
изложило ДЛР за да постанови отказ по това искане за вписване. В случаят от Т.Г.Ч. е
подписана и представена декларация о чл. 234, ал. 2, с която изрично е декларирал, че
спрямо него не са налице обстоятелства очертани в т. 1 и т. 2 на същата разпоредба.
Въпреки това от ДЛР е извършена допълнителна служебна проверка на вписванията
осъществени в ТРРЮЛНЦ с участието на лицето - Т.Г.Ч., като в пределите на тази
проверка е констатирано, че същият е бил вписан, като член на съвета на директорите
на „С.И.“ ЕАД в периода от 17.07.2009 г. до 19.11.2009 г. Дружеството „С.И.“ ЕАД е
обявено в несъстоятелност с Решение № 805 от 12.08.2010г. постановено по т.д. №
1358/2009, Софийски градски съд на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съответно с
решение от 15.11.2011 г. производството по несъстоятелност е прекратено, поради
непоискано възобновяване в срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ, респективно е постановено
заличаване на „С.И.“ ЕАД като търговец. Преди всичко трябва да се посочи, че ДЛР не
е ограничен в проверката си по отношение евентуалната несъвместимост на Т.Г.Ч. със
заемане на поста – член на съвета на директорите на дружеството-заявител само до
отразеното в декларацията подадена по чл. 234, ал. 2 ТЗ и разполага с възможност а
направи допълнителна проверка, като съобрази вписванията в ТРРЮЛНЦ по
отношение на това лице. Изводите от тази проверка обаче могат да се формират
единствено съобразно обстоятелствата следващи пряко от извършените вписвания,
съответно не може да почива на предположения. В този контекст по отношение на
обстоятелството, дали след заличаването на „С.И.“ ЕАД, като търговец с оглед открито
производство по несъстоятелност спрямо него са останали неудовлетворени кредитори
няма осъществени вписвания, които пряко да отразяват подобен факт. В случая „С.И.“
ЕАД е дружество, което е било заличено по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ към етап преди
изготвяне и одобряване на списъци на кредитори с приети в производството вземания,
което означава, че не е възможно да е налице фигурата на неудовлетворения кредитор
при открито производство по несъстоятелност. Трябва да се добави и това, че
откриването на производство по несъстоятелност спрямо търговеца „С.И.“ ЕАД не е
инициирано от лице поддържащо да има качеството на негов кредитор с изискуемо
6
вземане, а е проведено след искане на самото дружество. Тоест дори да се приеме, че
качеството на неудовлетворен кредитор може да възникне и преди момента на
одобряване на списъците на приетите вземания в производството по
несъстоятелността, то в случая със „С.И.“ ЕАД носители на лица разполагащи с
подобно качество не се установяват. Следователно преценката на ДЛР за наличието на
несъвместимост, която препятства възможността Т.Г.Ч. да бъде избран за член на
съвета на директорите на „А.“ ЕАД се явява неправилна, съответно отказът му в тази
част незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.
По заявената за вписване промяна в обстоятелствата по партидата на „А.“ ЕАД
отнасяща се до поисканото заличаване на едноличния собственик на капитала на
дружеството, настоящият състав намира следното : Съгласно чл. 24, ал. 3, т. 9 от
Наредбата за водене, съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ към заявлението се прилага,
както следва : когато капиталът на дружеството се придобива от едно лице или когато
едноличният собственик на капитала прехвърли акции на други лица - документи,
установяващи съществуването на юридическите лица и удостоверяващи лицата, които
ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право
или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел - документи, установяващи придобиване, съответно прехвърляне на
акциите, заверено актуално извлечение от книгата на акционерите за притежателите на
поименни акции, констативен протокол от органа на управление, установяващ факта на
придобиване, съответно прехвърляне на акции на приносител, или други документи.
В случаят се установява, че акциите формиращи капитала на „А.“ ЕАД са от
категорията на поименните акции, което означава, че е необходимо към заявлението да
се документи, установяващи придобиване, съответно прехвърляне на акциите, заверено
актуално извлечение от книгата на акционерите за притежателите на поименни акции.
Съгласно чл. 187, ал. 2 ТЗ временните удостоверения, било то заместващи поименни
акции, било то заместващи такива на приносител, се прехвърлят чрез джиро и вписване
в книга на акционерите. В случая към заявлението е ангажирано временно
удостоверение № 11/06.03.2014 г. издадено от „А.“ АД –гр. София се удостоверява, че
Д. Б.В. е притежател на 900 000 броя поименни акции от капитала на „А.“ АД, като
всяка акция има номинал от 1 лев. С две джира от 01.06.2022 г. Д. Б.В. е извършил
частични прехвърляния на собствеността върху временно удостоверение №
11/06.03.2014 г. за акции от капитала на „А.“ АД в частта отнасяща се за собствеността
върху 566 000 броя акции всяка с номинална стойност от 1 лев в полза на „А.“ АД с цел
намаляване капитала на същото, съответно собствеността върху 334 000 броя акции
всяка с номинална стойност от 1 лев в полза на И.С.Б.. Ангажиран е и препис-
извлечение от книга на акционерите притежаващи поименни акции в акционерно
дружество „А.“ АД – гр. София, като от извършеното на 01.06.2022 г. вписване се
констатира,, че 566 000 броя акции са прехвърлени на „А.“ АД, а 334 000 броя акции са
прехвърлени на И.С.Б.. На стр. 6 от книгата присъстват данни за акционера - „А.“
ЕАД, а именно че същият притежава в собственост 566 000 броя поименни акции от
капитала на „А.“ ЕАД, съответно на стр. 7 от книгата присъстват данни за акционера –
И.С.Б., а именно че същият притежава 334 000 броя поименни акции от капитала на
„А.“ ЕАД. Нормата на чл. 185, ал. 2 от ТЗ предвижда, че поименните акции могат да се
прехвърлят свободно на всяко трето лице като прехвърлянето се извършва с джиро и
подлежи на вписване в книгата на акционерите, за да има действие спрямо
дружеството. В устава могат да се предвиждат и други условия, като те осигуряват
регулиран персонален състав съгласно условията на чл. 185, ал. 2 от ТЗ. При спазване
на изискванията на закона и устава, прехвърлянето на акции е надлежно. При
неспазване на посочените изисквания или при заобикалянето им, акциите не се считат
прехвърлени спрямо останалите акционери в дружеството и спрямо дружеството. В
7
резултат на това не може акционерът, придобил при посоченото нарушение, акции да
се легитимира като такъв и да упражнява правата си. Джирото е едностранна формална
абстрактна сделка, с която се прехвърлят права по налични ценни книги. Уредено е в
Глава 30, Раздел II на ТЗ и сочените разпоредби важат за всички случаи на
прехвърляне на налични ценни книги - менителница, запис на заповед, налични
поименни акции, временни удостоверения и т. н. Едно от значенията на джирото е
неговата легитимационна функция, която се извежда от последователността на
джирата върху ценната книга. Тази последователност следва да е лесно установима и
да личи от самия документ. 3а легитимацията е важно веригата на джирата от първото
до последното да не се прекъсва. Ако се допусне прехвърляне на правата по дадено
временно удостоверение да се извърши при условията на частичност, а именно една
част от тях да се джиросат в полза на едно лице, а друга в полза на различно лице,
както е сторено с тези по временно удостоверение № 11/06.03.2014 г., то без съмнение
би се стигнало до компрометиране на веригата от джира. Освен това съгласно
изричната разпоредба на чл. 467, ал. 2 ТЗ извършването на частично джиро е
нищожно, поради което и прехвърлянията извършени спрямо правата по временно
удостоверение № 11/06.03.2014 г. не могат да се приемат за успешно произвели
целения ефект, съответно Д. Б.В. не се е разпоредило успешно с правата си върху
поименните акции, които притежава в полза на И.С.Б. и „А.“ АД, като както правилно
ДЛР е отбелязало за да е възможно разпореждането с правата по временно
удостоверение № 11/06.03.2014 г. в полза на различни лица за части от
материализираните акции на приносител е необходимо посоченото временно
удостоверение да бъде обезсилено и на негово място да се издадат съответния брои
временни удостоверения, който да материализират права върху акции на приносител,
които да позволяват извършване на цялостно, а не частично разпореждане с тях. По
тези съображения жалбата срещу тази част от отказа се явява неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Съдът констатира, че към заявление А 5 с № 20220624101620 дружеството -
заявител е представило доказателство за заплатена в полза на АВ държавна такса за
разглеждане на заявлението в размер на 7,50 лв., която е несъответна на дължимата,
чиито размер възлиза на 15 лв., като в тази хипотеза ДЛР трябва да даде изрично
указание на заявителя да представи доказателство за довнасяне на сумата от още 7,50
лв., като едва тогава пристъпи към произнасяне по заявлението. Липсата на такъв
подход, а директно постановяване на отказ е действие на ДЛР, което противоречи на
законовите изисквания и само по себе си се явява основание за отмяна.
Що се касае до направеното от Агенция по вписванията искане за присъждане на
разноски за възнаграждение на юрисконсулт осъществил представителство в
настоящото производство по отношение на органа постановил обжалвания
охранителен акт, съдът намира следното : Независимо от неоснователността на
жалбата, в полза на Агенцията по вписванията не се поражда право на присъждане на
съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда
съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт
с процесуален характер е категоричен в това че : сторените в рамките на охранително
производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството
по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То
остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване
засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, направило искането за
вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от
произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и
да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна
8
в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си
характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат
присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се
отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски
(те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото
съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20220630132355/30.06.2022 г. на
„А.“ ЕАД, с ЕИК ********, в частта й, с която се иска отмяна на Отказ №
20220624101620/27.06.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията относно вписване на промени в подлежащи на вписване обстоятелства по
партидата на търговско дружество - „А.“ ЕАД, с ЕИК ********, съставляващи, както
следва : заличаване на П.Д.Д., като представляващ дружеството и вписване като такъв
на И.С.Б. и заличаване на Д. Б.В., чуждестранно юридическо лице регистрирано в
Нидерландия като едноличен собственик на капитала, за което пред АВ-ТРРЮЛНЦ е
подадено Заявление А 5 с № 20220624101620.
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 20220630132355/30.06.2022 г. на „А.“ ЕАД, с ЕИК
******** Отказ № 20220624101620/27.06.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията относно вписване на промени в подлежащи на вписване
обстоятелства по партидата на търговско дружество - „А.“ ЕАД, с ЕИК ********,
съставляващи, както следва : заличаване на Ф.Ф. Л. и П. Т., като членове на Съвета на
директорите на дружеството и вписване на тяхно място, като такива на И.С.Б. и Т.Г.Ч..
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията,
че преди да се произнесе по заявление Заявление А 5 с № 20220624101620 в частта, в
която Отказ № 20220624101620/27.06.2022 г. бива отменен с настоящото решение,
следва да даде на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ указания на заявителя „А.“ ЕАД,
с ЕИК ******** да представи доказателство за заплащане пълния размер на
следващата се държавна такса за разглеждане на заявените по това заявление промени,
както и да определи подходящ срок за изпълнение на тези указания и да ги съобщи на
заявителя по правилата, предвидени в общата част на ГПК, от който момент да започне
да тече предоставения срок за тяхното изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от връчването му на жалбоподателя и на Агенцията по вписванията.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9