Р Е Ш Е Н И Е
№ 260337/05.02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6600 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
А. О.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Ю.” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника поради погасяването ѝ по давност сумата от 398,29 лв., представляваща неизплатена главница по договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги № * г. в периода от 14.11.2011 г. - 16.10.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението
в съда 02.07.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноските за платена държавна
такса в размер на 25,00 лв. и 40,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, дължима по изпълнителен лист от 02.10.2014 г. издаден въз основа
на влязла в законна сила Заповед
№ * г. за изпълнение по ч.г.д. № * г. по описа на
Районен съд – Варна.
В
исковата молба ищцата, чрез адв. Х.Г.,
твърди, че въз основа на
изпълнителен лиист издаден по влязла
в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № * г. на ВРС е образувано ИД № * по описа на
ЧСИ Д. С. – С., peг. № * в КЧСИ. Поддържа,
че вземането по заповедта е било погасено по
давност още преди образуване на изпълнителното дело на 18.11.2019 г. и преди предпримане на първото изпълнително
действие - запор на трудово възнаграждение
със запорно съобщение изх. № * г. Поддържа, че доколкото
вземането е за периодични плащания то приложима е тригодишната давност изтекла най-късно на 02.10.2017 г. В евентуалност се сочи, че
към момента на образуване на
ИД е изтекла и петгодишната
давност най-късно на 02.10.2019 г. Поддържа, че ответникът е загубил възможността да събере приндуително
процесните суми. По изложените съображения
моли за уважаване
на предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът „Ю.” ЕООД чрез адв. В.В. от САК
е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК, с който оспорва иска като
частично недопустим и неоснователен. Признава, че е взсикател по ИД № * по описа
на кантората на ЧСИ Д. С. – С., peг. № * образувано за събиране
на процесното вземане. Сочи, че погасителна
давност за вземането в хода на образуваното изпълнително производство по ИД 1580/2014 г. по описа на ЧСИ М.П. не е текла за
периода от влизане в сила на заповедта за
изпълнение до постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК- 26.06.2015, защото до този
момент е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980г. съгласно
което погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Сочи, че от
постановяване на ТР №
2/26.06.2015г. до подаване на исковата молба
не е изтекла петгодишната погасителна давност, приложима доколкото вземането произтича от договор
за кредит, а и с молба по ИД № * по описа на
ЧСИ Д. С. – С. е поискано извършване
на изпълнителни действия и така давността е прекъсната. Поради изложените съображения моли за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ищецът поддържа изразената
позиция по спора чрез процесуалните си представители. Доразвива доводите си и с
писмена защита.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото,
а и от приложеното към доказателствата ч.гр.д. № * г. на ВРС се установява, че в полза
на „М."ЕАД е издадена Заповед за изпълнение № * г. за сумата от 389,00 лв. представляваща сбор от суми неизплатена
главница по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № * г., в периода 14.06.2011 до 16.10.2011 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2014 г. до оконачателното
ѝ изплащане, както и разноски от 24,00 лв. за държавна такса и 40,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от деловодното отразяване върху заповедта, въз основа на същата е
издаден изпълнителен лист на 07.08.2014 г., който е получен от заявителя.
Липсва спор, а и от представният в препис екземпляр
от ИД № * по
описа на ЧСИ Д. С. – С., peг. № * в КЧСИ се установява, че
изпълнителното дело е образувано на 18.11.2019 г. по молба на „Ю.” ЕООД въз основа
на изпълнителния
лист издаден по ч.гр.д. №
* на ВРС, като на основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е овластил ЧСИ да извършва всички действия по ИД,
включително да определя начина на изпълнението. По ИД са приложени договори за
цесия на процесните вземания и извадки от приложения,
в които същите са надлежно индивидуализирани, като първият договор е сключен
между „М." ЕАД
към „С.Г.Г.“ ООД на дата 21.12.2017
г., а вторият между „С.Г.Груп“ ООД и „Ю.” ЕООД на * г.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 439 от ГПК и цели съдебно установяване,
че в полза на ответника не съществува вземане срещу ищеца, за което има
образувано производство за принудителното му събиране. За успешното провеждане
на иска в тежест на ищеца
е да установи наличието на твърдяните правопогасяващи факти, настъпили след
приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание и
в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задължението по
чл. 114 от ЗЗД и изтичане на съответноприложимия законоустановен давностен
срок.
В настоящия
случай между страните липсва
спор, а и от коментираната по-доре доказателствена съвкупност се установяват по
безспорен начин правнорелевантните факти, че срещу ищцата Анна О.С. е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № * г. на ВРС в
полза на „М."ЕАД
за заплащане на дължими суми по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги № * г., което
вземане е продадено на „С.Г.Груп“ ООД на 21.12.2017 г., а последният
от своя страна е продал същото на ответника с договор за цесия от 30.09.2019
г. и за което е образувано ИД № * по описа на
ЧСИ Д. С. – С., peг. № * в КЧСИ.
Видно от горното спорът между страните по делото не е по фактите, а
единствено по правото и в частност се свежда до основателността на твърденията
на ищеца, че в негова полза е изтекла погасителна давност за задълженията му по
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № * г. ба ВРС. .
По отношение на приложимия давностен срок съдът намира следното: Неоспорената процесна заповед за изпълнение е проявила
правоустановителното си действие с влизането си в сила, подобно на силата на
пресъдено нещо на влязло в сила съдебно съдебно решение, с което се уважава
искова претенция. И в двете хипотези страните са длъжни да
прекратят съществуващия между тях спор и да приведат поведението си в
съответствие с постановеното от съда, а ненаведените в хода на заповедното или
исковото поризводство по съответния процесуален ред и срокове, факти и
обстоятелства, а в определени случаи и възражения, се преклудират и не могат да
служат за повдигане на нов спор за същото право между страните. По тези
съображения, съдът намира, че в случая за задълженията, за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № * г. на ВРС е приложима специалната петгодишна давност относима към съдебните решения,
която е уредена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, а не специалната
тригодишна давност по чл. 111 от ЗЗД. Тази давност започва да тече от датата на
влизането в сила на съдебния акт, а видно от текста на заповедта, въз основа на
нея е издаден изпълнителен лист от 07.08.2014 г. т.е. заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в сила най-късно на тази дата. Следователно считано от 07.08.2014 г. кредиторът „М."ЕАД
е могъл в петгодишен срок
изтичатщ на 07.08.2019 г. да събере вземането си принудително, без риск от противопоставяне
на възражение за погасяване правото
му на принудително
изпълнение.
Именно в тази връзка е и следващият спорен по делото материалноправен въпрос
дали след настъпване изискуемостта на вземането на 07.08.2014 г. поведението на
първоначалния кредитор „М."ЕАД
и на ищеца, като
негов частен правоприемник, се е отразило на движението на погасителната
давност – т.е. дали е довело до нейното спиране или прекъсване.
В случая ответникът е релевирал правоизклюващото възражение, че давността за
вземането е спряла и не е текла в хода на ИД * г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, на основание ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес. Събраната доказателствена съвкупност обаче не съдържа данни въз
основа на изпълнителния лист да е образувано друго ИД, предхождащо № 20198930400838 по описа на
ЧСИ Д. С. - С., поради което само на това
основание възражението на ответника за спиране на давността в хода на
образувано ИД се явява неоснователно.
Само за пълнота следва да се посочи, че на съда е служебно
известно, че по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и
прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му?“ е образувано ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото горното ТД е висящо настоящият съд не е обвързан със задължителни
указания по спорния правен въпрос и възприема за правилно разрешението дадено в
по-старата съдебна практика (напр. Решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д. №
5140/2015 г. на ВКС), съгласно която постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. не се прилагат считано още от 1991 г.
Най-силният аргумент за прилагане в този смисъл на т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са мотивите на самото ТР, които ясно сочат, че
социално-икономическата промяна настъпила с приемането на Конституцията от 1991
г. е несъвместима със съществувалата дотогава съдебна практика, визирайки ППВС
№ 3/80 г., според която взискателят не е длъжен да
поддържа висящността на изпълнителния процес.
Неприложимостта ѝ към новите условия в страната е обяснена с отпадналото
след 1991 г. основание за нейното първоначално формиране към 1980 г., а именно
на служебното задължение на държавния орган по принудителното изпълнение да
пристъпи към удовлетворяване вземанията на социалистическите организации и социалистическата
държава, съществуването на които правни субекти е прекратено с приемането на
демократичната Конституция. По-важното обаче е, че основният мотив в ППВС №
3/80 г. за прилагане по аналогия към изпълнителния процес на нормата на чл.
115, б. ж) от ЗЗД, повеляваща, че давност не тече в
съдебния процес, е тълкуването дадено с Постановлението, че изпълнителният процес е част от съдебния. Не
подлежи на съменение, че това правно положение е
изрично изоставено с действащия ГПК, относим към
периода на образуване ИД № * г., доколкото същият
недвусмислено урежда изпълнителното производство като фаза отделна от съдебната
фаза на гражданския процес. Поради наличието на тази директна колизия между
постановлението и действащия закон досежно основните
принципи на гражданския процес, следва да се прилагат материално-правните
последствия на ГПК от 2008 г., а не на тълкувателния, който макар и източник на
право, не е нормативен акт и не може да пряко да противоречи на такъв действащ
в обратен смисъл.
На следващо място по делото следва да се пристъпи към изследване на
следващия релевантен за делото въпрос за наличието на действия, които да са
прекъснали давността.
Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва освен с признанието
на дълга, каквото в случая не се твърди,
така и с предприемането на действия за принудително изпълнение. В случая
първото предприето от титуляра на вземането по изпълнителния
лист от 07.08.2014 г. действие годно да прекъсне давността е образуването на ИД
№ * по молба на ответника от 18.11.2019 г., с която е поискано от ЧСИ извършването
на конкретни изпълнителни действия. Същевременно петгодишна погасителна давност
по чл. 117, ал.2 от ЗЗД е започнала да тече от 07.08.2014 г. и е изтекла на
07.08.2019 г., т.е. преди образуване на ИД.
При така констатирания осъществен
фактически състав на погасителната давност в периода 07.08.2014 г. – 07.08.2019
г. по отношение на сумите по процесната издадената заповед, състоящи се от
главница и разноски, предявеният иск по чл. 439 от ГПК като основателен следва
да бъде уважен.
С оглед изхода от
спора, на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 375,00 лв.
съобразно приложените доказателства за сторени разходи и списък по чл.
80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. О.С., ЕГН **********,
с адрес: ***
не дължи на „Ю.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 398,29 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги № * г. в
периода от 14.11.2011 г. -
16.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда 02.07.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноските за платена държавна
такса в размер на 25,00 лв. и 40,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, дължима по изпълнителен лист от 02.10.2014 г. издаден въз основа
на влязла в законна сила Заповед
№ * г. за изпълнение по ч.г.д. № * г. по описа на
Районен съд – Варна, поради изтекла погасителна давност, на
основание чл. 439, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на А.О.С., ЕГН **********,
с адрес: ***
сумата от 375,00 лв., представляваща сторените по делото разноски,
на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: