№ 674
гр. Благоевград, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно
гражданско дело № 20231200501028 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
13216/26.06.2023 г., подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********, чрез адв. З. Ц.,
със съдебен адрес г****** против Решение № 367/02.06.2023 г., постановено
по гр.д. № 2075/2022 г. по описа на РС – Благоевград, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД иск, с който се
претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че В. М.
Д., ЕГН ********** дължи на дружеството – ищец сума в размер на 309, 98
лв. – неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 08.03.2019 г., за мобилен номер
**********, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 446 от 31.03.2022 г. по ч.гр.д. № 823/2022 г.
на Районен съд – Благоевград.
Жалбоподателят намира постановеното решение в обжалваната му част
за неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост
по изложени във въззивната жалба подробни съображения. Иска се
решението да бъде отменено в частта, в която първоинстанционният съд
1
неправилно е отхвърлил предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД иск, с
който се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК,
че В. М. Д. с ЕГН ********** дължи на дружеството сума в размер на 309, 98
лв. – неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 08.03.2019 г., за мобилен номер
**********.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна В. М. Д. на
16.08.2023 г., чрез работодателя му, както в установения от закона срок не е
подаден отговор.
За датата на откритото по делото съдебно заседание пред въззивния съд
на 21.11.2023г. е постъпила молба - становище от въззивника „Йеттел
България“ ЕАД, в която се сочи, че се поддържа въззивната жалба и изразява
становище по хода на делото по същество.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявена искова
молба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *************, чрез пълномощника адв. З. Й. Ц., със съдебен
адрес и адрес за призоваване и съобщения: ************ срещу В. М. Д., с
ЕГН **********, с адрес *********** с искане съдът ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ********* има следните
вземания срещу ответника по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело № 823/2022 г. по описа на Районен
съд – Благоевград в общ размер на 415, 69 лв. (четиристотин и петнадесет
лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща главница на основание
Договор за мобилни услуги № ********* от 08.03.2019г., от които 105, 71 лв.
/сто и пет лева и седемдесет и една стотинки/ с вкл. ДДС за потребени услуги
/месечни абонаментни такси и други услуги/ за периода 15.08.2019г.-
14.10.2019г. и сумата от 309, 98 лв. – за неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
2
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че между страните в производството е
сключен договор за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги №
********* от 08.03.2019г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента
са предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна
месечна абонаментна такса 38.99 лв. с вкл. ДДС или 32.49 лв. без вкл. ДДС) и
мобилен телефонен апарат NOKIA 3.1 Plus Dual Grey. Поддръжка се, че към
периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от В. М. Д.
мобилни номера се прилагат следните условия: за мобилен номер **********
- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
08.03.2019г. Твърди се в исковата молба, че ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м.
септември 2019г. - м. декември 2019г., като във всяка от фактурите са
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента - Фактура №
**********/15.09.2019г. е издадена за отчетния период 15/08/2019-
14/09/2019г. и включва следните задължения на клиента за посочения период:
за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 63.93 лв. и
ползвани услуги - Кратки текстови съобщения (SMS) 1.28 лв., които са в общ
размер на 65.21 лв. без вкл. ДДС - 78.25 лв. с вкл. ДДС, общата сума
начислена във фактурата, е 78. 25 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 13.84 лв.,
претендираната сума по фактурата е 64.41 лв.; Фактура №
**********/15.10.2019г. е издадена за отчетния период 15/09/2019-
14/10/2019г. и включва следните задължения на клиента за посочения период:
за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 32.49 лв. и
ползвани услуги 1.93 лв., от които (такса за спиране на номер 0.75 лв., Услуги
с добавена стойност (гласови) 0.39 лв. и Кратки текстови съобщения (SMS)
0.79 лв.), които са в общ размер на 34.42 лв. без вкл. ДДС - 41.30 лв. с вкл.
ДДС, общата сума начислена във фактурата е 41.30 лв. Поддържа се, че след
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, при условията
на които е ползван процесен номер **********, сключени между „Йеттел
България“ ЕАД и В. М. Д. по негова вина, поради изпадането му в забава, на
потребителя е издадена фактура № **********/15.12.2019г., която включва
задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в
3
общ размер на 309.98 лв. Сочи се, че размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги за номер ********** (преди 08.03.2021г.) са уредени от
страните в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 08.03.2019г.
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването
на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му,
като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В
допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки
от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой). Поддържа се, че в съответствие с така уговореното между
страните, размерът на неустойката за номер ********** е в размер на 309.98
лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за номера без вкл. ДДС (по 32.49 лв. всяка), а именно 97.47 лв., ведно с
добавена разликата в размер на 212.51 лв. между стандартната цена на NOKIA
3.1 Plus Dual Grey без отстъпка съгласно актуалната към 08.03.2019г. ценова
листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на
договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Твърди се,
че общата сума начислена във фактурата е 309.98 лв. Сочи се, че
изискуемостта на вземанията на „Йеттел България“ ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. Поддържа се, че
поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения от страна на „Йеттел България“ ЕАД е депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Благоевград, въз основа на
което било образувано частно гражданско дело № 823/2022 г. по описа на
БлРС и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена
на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5
4
ГПК.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 823/2022г. по описа на Районен съд -
гр. Благоевград въз основа на подаденото Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 и следващите от ГПК, съдът е издал Заповед №
446/31.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по
силата на която е разпоредено длъжникът В. М. Д. ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, ул. „Дъбравска“ № 5 да заплати
на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, със законни представители Джейсън Кристос Кинг -
Изпълнителен директор, заедно с Марек Слачик — член на Съвета на
директорите, чрез адв. З. Й. Ц., следните суми: сумата в размер на 415, 69 лв.
(четиристотин и петнадесет лева и шестдесет и девет стотинки), ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда - 31.03.2022г., до окончателното изплащане, която представлява
дължими неустойки и месечни абонаментни такси и услуги по Договор за
мобилни услуги № *********/08.03.2019г., който вземания са
индивидуализирани по размер и основание в издадени фактури с №
**********/15.09.2019г., № **********/15.10.2019г., №
**********/15.12.2019.; сумата в размер на 25, 00 лв. (двадесет и пет лева),
представляваща дължима държавна такса по заповедното производство и
сумата в размер на 360, 00 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът не оспорва, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че е сключен договор за мобилни услуги между
ищцовото дружество и ответника В. М. Д. за мобилен номер ********** с
абонаментен план Тотал 38, 99 лв., по силата на който ищецът следва да
предоставя мобилни услуги на ответника абонат с титуляр по предпочетения
мобилен номер за мобилен номер ********** със стандартен месечен
абонамент 38, 99 лв. на месец, с дата на издаване на фактура на 15-то число, с
уговорен срок на действие 24 месеца, а ответникът да ги заплаща. Със същия
договор ответникът е получил за ползване и мобилен апарат Nokia, модел 3.1
5
Plus Dual Grey със СИМ карта № 89359050000724234524 с обща лизингова
цена с абонаментен план 129, 99 лв., стандартна цена на устройството 509, 90
лева и отстъпка от стандартната цена 379, 91 лв. Договора е сключен за срок
от 24 месеца и съобразно посоченото в него влиза в сила на 08.03.2019г. и
изтича на 08.03.2021 г. Договорът съдържа подпис на ответника на
последните страници, като е посочено името на потребителя и след това се
съдържа и подпис на потребителя. Видно от съдържанието на договора
потребителя е запознат с общите условия, получил е екземпляр от тях и е
съгласен да ги спазва, което е удостоверено и с представената и приета
декларация-съгласие. Същите са представени и приети по делото.
Приложена и приета по делото е и ценова листа за абонаментни
планове. Видно от декларация - съгласие от 08.03.2019г. ответникът Д. е
декларирал, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр
от общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията на
потребителите на мобилни услуги, като е съгласен с тях и се е задължил да ги
спазва. Декларирал е още, че операторът е предоставил и същият е получил
информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
От ищеца са издадени и приети по делото: 1. Фактура №
**********/15.09.2019г. е издадена за отчетния период 15/08/2019-
14/09/2019г. и включва следните задължения на клиента за посочения период:
за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 63.93 лв. и
ползвани услуги - кратки текстови съобщения (SMS) 1.28 лв., които са в общ
размер на 65.21 лв. без вкл. ДДС - 78.25 лв. с вкл. ДДС, общата сума
начислена във фактурата, е 78.25 лв., от които ищецът претендира сума по
фактурата е 64.41 лв. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима
в срок 30.09.2019 г., като в детайлизираната справка към фактурата е видно и
всяка една от начислените във фактурата суми; 2. Фактура №
**********/15.10.2019г. е издадена за отчетния период 15/09/2019-
14/10/2019г. и включва следните задължения на клиента за посочения период:
за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 32.49 лв. и
ползвани услуги 1.93 лв., от които (такса за спиране на номер 0.75 лв., Услуги
с добавена стойност (гласови) 0.39 лв. и кратки текстови съобщения (SMS)
0.79 лв.), които са в общ размер на 34.42 лв. без вкл. ДДС - 41.30 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 41.30 лв.; 3. Фактура №
**********/15.12.2019г., която включва задължение за заплащане на
6
неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 309. 98 лв.
При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261
ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното
производство, с интерес от обжалването, съответно е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните
материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съдът счита, че то е валидно и допустимо и правилно.
По доводите във въззивната жалба:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание: по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, от ГПК вр. с чл. 410 от ГПК вр. с чл.
327, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 318 от ТЗ, във връзка чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
с чл. 288 и и сл. от ТЗ - относно вземанията за неплатени абонаментни такси и
използвани услуги; - по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, от ГПК вр. с чл. 410 от
ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за вземанията за неустойка.
Предявените положителни установителни искове за установяване на
паричното вземане са допустими – видно от приложеното ч.гр.д. №
823/2022г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград срещу ответника е
издадена Заповед № 446 от 31.03.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като заповедния
съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си,
който е предявен в указания срок.
Решението в обжалваната му част е правилно, по следните
съображения:
Въззивният съд намира оплакването на въззивника за неправилен извод
7
на районния съд за настъпване на прекратяване на договора за мобилни
услуги, сключен между страните в процеса за неоснователно. Действително
ищецът е представил и съдът е приел твърдяната във въззивното
производство последна покана до ответника, в която се сочи, че след даден
срок за изпълнение и респ. на ответника на претендираното задължение, ако
такова не настъпи – ще настъпят последиците на последиците за прекратяване
на договора чрез едностранно волеизявление от тази страна. Липсват обаче
доказателства тази покана да е била връчена на ответника – приложеното към
тази показна удостоверение от куриерско дружество не касае ответника и
ищецът не е упражнил правото си на прекратяване на договор между страните
по начина, по който е договорено в договора и ОУ към него, доколкото в чл.
87 ал.1, изр. 2 ЗЗД постановява, че в случаите, когато договорът е сключен в
писмена форма, какъвто е настоящият, то настъпване на последиците за
прекратяване на договора чрез едностранно волеизявление от тази страна,
следва да бъде също писмено. Поради този извод на съда за ненастъпване на
прекратяване на облигационното отношение между страните, претендираната
неустойка от ищеца се явява вземане, което не е изискуемо, респ. недължимо
и не му се следва.
За пълнота следва да се посочи, че съдът намира за неоснователни
оплакванията на въззивника за неправилност на решението на районният съд
относно приемането от същия, че претендираната сума за неустойка не се
дължи на ищеца с оглед извода на съда, че клаузата въз основа, на която се
претендира е нищожна, поради неравноправността й.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед
за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което
съдът следи служебно още в заповедното производство /чл. 7, ал. 3, изр. 1 от
ГПК/. Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко
физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън
рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от
доказателствата по делото в частност приложените към заявлението договори
за мобилни услуги е видно, че длъжникът в заповедното производство, респ.
8
ответник в исковото е потребител в правоотношенията си с „Йеттел
България“ ЕАД. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена
от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към
момента на сключване на договора. Неравноправни са онези клаузи, които не
отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством
които се създава значително неравновесие между търговеца, който е
икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата
страна. От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от
общите условия, представляващи неразделна част от съглашението, става
ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има
възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите
задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено, че когато се стигне до
прекратяването им по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати
на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края
на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В
случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на
оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя,
респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай че потребителят се
възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на
оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид
изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер,
напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се
налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с
длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна,
която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки
9
от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само
няколко /в случая - три/ неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор
по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от
насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване
на услугата. Освен това процесните неустойки целят да компенсират
оператора не за действително претърпените от него вследствие на
неизпълнението /неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски/
вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване
на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.
По изложените съображения и доколкото изводите на въззивния съд
съвпадат изцяло с тези на районния съд, атакуваното решение в настоящото
производство в обжалваната му част следва да се потвърди.
По разноските:
Разноски са претендирани от въззивника, но при този изход от делото,
не му се следват съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
На основание гореизложеното и чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 367/02.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 2075/2022 г. по описа на РС – Благоевград, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД иск, с който се
претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че В. М.
Д., ЕГН ********** с адрес: *********** дължи на дружеството – ищец сума
в размер на 309, 98 лв. – неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 08.03.2019 г., за
мобилен номер **********, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение, по чл. 410 от ГПК № 446 от 31.03.2022 г. по ч.гр.д. №
823/2022 г. на Районен съд – Благоевград.
10
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ - решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11