Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ……………г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия МАРИЯ СТОЙКОВА
при
секретаря И. Коцева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Стойкова в.гр.дело № 4919 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20276833 от 15.12.2020
г., постановено по гр.д. № 71513/2014 г. по описа на СРС, 179 състав, е
отхвърлен предявения от Ч.Г.Т. срещу Г.Д.П., иск с правно основание 79, ал. 1
предл. първо вр. чл. 36 ЗА за заплащане на сумата от 16425 лв., представляваща
остатък от дължимо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
364635/31.03.2004 г.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба от ищеца в производството, с която се излагат
оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. Поддържа, че районния съд е допуснал
нарушения във връзка с доказателствата,
като не е допуснал и не е обсъдил всички релевантни за спора доказателства.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответницата Г.Д.П., чрез адв. Д., в който се излагат съображения за
неоснователност на релевираните с въззивната жалба оплаквания. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
СРС е бил
сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗА Ищецът
твърди, че от името и за сметка на наследодателката – майка на ответницата е водил дела по повод покупко-продажба на недвижим имот,
подробно описан в исковата молба. Сочи, че с влязло в сила решение по иск по
чл. 19, ал. 3 ГПК доверителката му Е.П. била призната за собственик на
процесния имот. Поддържа, че в изпълнение на поетите задължения е водил
граждански дела, както и прокурорски преписки. Твърди, че при сключване на
договора за правна зашита и съдействие страните уговорили адвокатско
възнаграждение в размер на 10% от стойността на имота. Към момента на сключване
на договора наследодателката му заплатила сумата от 1600 лв. Изпълнени
били поетите с договора задължения. Плащане на остатъка от адвокатското
възнаграждение обаче не последвало, въпреки многократните покани, отправени до ответницата
Г. П., така и до вуйчо й П.П.(пълномощник на наследодателката Е.П.).
С разпореждане от 22.04.2015 г. на СРС
искова молба е била оставена без движение, като на ищеца са дадени указания да
уточни обема на възложената му с пълномощното работа, а именно, какви са били
уговорките по сключения договор за правна защита и съдействие, респ. договорения хонорар за какви конкретни
действия се дължи и дали същият включва освен процесуално представителство по
делoто
и извършване на други действия от довереника.
В изпълнение на така дадените указания,
с молба от 24.07.2015 г. ищецът е уточнил, че пълномощното и договора за правна
защита и съдействие са били сключени във връзка с реализация на правата на
наследодателката на ответницата – Е.П. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като ищецът бил оправомощен
„с процесуална свобода да предприема всякакви действия, за да реализира правото
й“.
С постъпилия в
срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от ответницата Г. П., чрез адв. Д., оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, недействителност на
представения с исковата молба договор за правна защита и
съдействие № 364635/31.03.2004 г., като сключен от лице без надлежна
представителна власт – без право да преупълномощава други лица, в т.ч. и
адвокати с предоставените му от упълномощителя П. права. На следващо място
твърди нищожност на процесния договор в частта касаеща уговореното адвокатско
възнаграждение. В тази насока излага, че уговореното възнаграждение от „10% от
установения в хода на съдебния процес“ противоречи на разпоредбата на чл. 36,
ал. 4 ЗА, доколкото така уговорено възнаграждението не е определено нито като
процент от определен интерес, нито заплащането му е обусловено от изхода на
делото, поради което същото не може да се кумулира с определеното като
абсолютна сума адвокатско възнаграждение от 1600 лв. Клаузата на договора за
правна защита и съдействие, касаеща дължимото адвокатско възнаграждение е
нищожна поради неопределяемост на интереса, върху който същият се дължи, както
и поради противоречие с установената в
чл. 36, ал. 4 от ЗА забрана да се уговаря резултативен хонорар за водене на
наказателни и граждански дела с нематериален интерес. На следващо място
ответницата оспорва иска с доводи, че между ищеца и наследодателката липсва
такъв договор, от който да е възникнало мандатно правоотношение с описания в
исковата молба предмет. В условията на евентуалност ответницата е направила
възражение, че заплатеното от Е.П. адвокатско възнаграждение в размер на 1600
лв. съответства изцяло по размер на осъществените от ищеца действия по
процесуално представителство, с оглед обема на възложената работа и постигнатия
резултат. На следващо място се твърди, че ищецът не изпълнил задълженията си по
договора да представи съответните приходни документи за получените от него
възнаграждения по делата, да информира доверителката си Е.П. за хода на
водените съдебни производства, че не изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора за правна защита и съдействие от 31.03.2014 г. При условията на
евентуалност е релевирано възражение за погасяване по давност на вземането за
адвокатско възнаграждение.
По делото не е спорно, а и от представено
пред първа инстанция пълномощно, с нотариална заверка на подписите
от 15.10.2002 г.. на нотариус Т.В., рег. № 4213, се установява, че П.Н.П., бил упълномощен от наследодателката Е.П. с
безсрочно общо пълномощно, включващо и следните права: представителство
пред всички административни, финансови,
данъчни и съдебни власти в страната, да подава и получава всякакъв вид
документи от всички инстанции, фирми и трети лица, от името на упълномощителя
да продава и купува всякакъв вид недвижими имоти.
Видно от представено
по делото пълномощно от 31.03.2004 г. П.П., в качеството си на пълномощник на Е.Н.П.
е упълномощил ищеца Ч.Г.Т. в качеството му на адвокат, да ги представлява пред
прокуратура, данъчни власти, физически и юридически лица, ЖСК „ЗЕПЕ“, „Форос-недвижими
имоти“, „Феникс-консулт“ ООД, МВР, във връзка с техни материални и правни
интереси.
В
производството пред първа инстанция е представен и договор
за правна защита и съдействие, серия А № 364635/31.03.2004 г., от който се
установява, че наследодателката на ответницата, чрез пълномощника си П.П.е
възложил на ищеца осъществяването на правна защита и съдействие, изразяваща се
в „водене на граждански и наказателни дела срещу Д.М., В.И.Ш., „Феникс-консулт“
ООД, ЖСК „ЗЕПЕ“, „Форос-недвижими имоти“. Видно от договора в него е уговорено
възнаграждение в размер на „10 % от установения в хода на съдебния процес“. В
договора е записано още, че е заплатена в брой сумата от 1600 лв.
От събраните
пред първа инстанция писмени доказателства, се установява, че въз основа на
пълномощно от 31.03.2004 г., упълномощеният адвокат е извършил множество
действия – подал е „сигнална записка“ до службата по вписванията и до териториалната данъчна дирекция, данъчно
поделение „Младост“ , както и сигнали до Софийска районна прокуратура с
твърдения за извършени измамни действия от страна на Д.Ю.М.по отношение на
процесния недвижим имот; от името на Е.П. е подал
въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния съд, с което е
отхвърлен предявения от последната срещу В.Ш.иск с правно основание чл.55, ал.
3 ЗЗД за сумата от 11 700 щ.д., представляваща дължима сума по сключен
договор за поръчка; участвал е като защитник на Е.П. по предявен от Д.Ю.М.иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вкл. и пред въззивната инстанция; предявил
е иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, във връзка с което
е образувано гр.д. № 3726/2004 г. по описа на СРС. Последното е приключило
с обявяване за окончателен на предварителния договор, сключен между
наследодателката Е.П. и Д.Ю.М.по
отношение на процесния недвижим имот, представляващ ап. 29, находящ се в гр.
София, ж.к. „******Предвид направеното оспорване относно съществуването на
процесното пълномощно от 31.03.2004 г. и направеното от процесуалния
представител на ответницата искане по
реда на чл. 183 ГПК за представяне на оригинал на пълномощното, с протоколно
определение от 24.02.2020 г. първоинстанционният съд е задължил ищцовата страна
да представи в оригинал или четливо копие договор за правна защита и съдействие
от същата дата.
В проведеното
открито съдебно заседание на 28.09.2020 г. ищецът Т. е заявил, че не разполага
с оригинала на договора, тъй като от сключването му са изминали повече от 16
години, и е помолил съда да даде още една възможност за представяне на
оригинала. С протоколно определение съдът е издал удостоверение, което да му
послужи пред СРС за снабдяване с препис от процесния договор за правна защита и
съдействие, находящ се в кориците на гр.д. № 245/2005, 44 състав и гр.д. №
3726/2004, 43 състав.
Поради непредставяне в оригинал на процесния договор
за правна защита и съдействие от 31.03.2004 г., съдът е приложил правилото на
чл. 183, изр. 2 ГПК и с решението по същество на делото е изключил преписа на
процесния договор от доказателствения материал по делото.
Във въззивната инстанция исковата молба е оставена без
движение и на ищеца са дадени указания да уточни по колко договора претендира
адвокатско възнаграждение, като индивидуализира същите чрез посочване на дата
на сключването им и номер на договорите, ако има такъв, както и да уточни
предмета на договорите – какви задължения страните са поели по същите,
съответно претендираното възнаграждение – дали се претендира общо такова по
всички договори или по всеки се претендира отделно възнаграждение, като в
последния случай ищецът да посочи по кой договор какво възнаграждение
претендира.
В изпълнение на указанията, с молба от 26.05.2022 г. ищецът
Т. е посочил, че претендира възнаграждение в размер на 10% от стойността на
имота, предмет на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 29.07.1998 г. между Д.Ю.М.и Е.Н.П., който договор е бил обявен за
окончателен с влязло в сила на 11.07.2012 г. решение № 1-43-40 от 23.04.2012
г., постановено по гр.д. № 3726/2004 г. В молбата се уточнява още, че ищецът е
бил адвокат на Е.П. и по друго гражданско дело, както и по образувана прокурорска
преписка. В обобщение уточнява, че „за цялата работа“ по двете дела и по прокурорската преписка
претендира възнаграждение в размер на 10% от стойността на имота, предмет на
предварителния договор от 29.07.1998 г. Ищецът е посочил, че ще представи
другите два договора за правна помощ и съдействие до откритото съдебно
заседание, но до приключване на делото същият не е ангажирал други
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от
правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед
наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема
следното:
Съдът дължи защита на конкретно заявеното като
накърнено материално право. Индивидуализацията на спорния предмет става чрез
посочване от ищеца на основанието и петитума. Основанието са фактите, от които
произтича претендираното с исковата молба субективно право. В случая, ищецът е
предявил осъдителен иск за договорен резултативен хонорар. След указанията,
дадени от първоинстанционния съд и от въззивната инстанция за уточняване на
исковата си претенция, основанието, с което той е обосновал претенцията си, че
е бил упълномощен от доверителката Е.П. с „процесуална свобода“ да извършва
множество действия, за да реализира правата й във връзка с процесния недвижим
имот, като в изпълнение на същото ищецът е участвал в качеството на адвокат на Е.П.
по две граждански дела и по прокурорска преписка, и за което му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 10% от
стойността на имота.
Съгласно разясненията, дадени с решение №
495 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, упражняването на адвокатската професия, съгласно
определението в чл. 2 от ЗА, е дейност за правно съдействие и защита на
свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица.
Тази дейност се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по
правни въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др.,
свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и
подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица
срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение - чл. 36 от ЗА С оглед тези основни
характеристики на адвокатската дейност, следва
да се приеме, че договорът за правна помощ е вид договор за поръчка по смисъла
на чл. 280 ЗЗД, но със спецификите, произтичащи от неговия предмет и
специалната уредба в Закона за адвокатурата.
Упълномощаването следва да се отграничава
от договора
за правна защита и съдействие, сключван между клиента и адвоката. За обема на
представителната власт е меродавно пълномощното, а не договорът. Упълномощаването
е едностранно изявление, овластяващо пълномощника с определена представителна
власт спрямо лицето, от чието име упълномощаването изхожда. Писмената форма е
условие за валидност на упълномощаването. Според обема на представителната
власт упълномощаването може да бъде изрично или общо. Пълномощник с общо
пълномощно може да преупълномощава друго лице, стига то да отговаря на
изискванията на чл. 32 ГПК. В случая, видно от пълномощно, с нотариална заверка на подписите от
15.10.2002 г.. на нотариус Т.В., рег. № 4213 П.Н.П. е бил упълномощен от наследодателката Е.П. с безсрочно общо
пълномощно, поради което същият е разполагал с правото да преупълномощава
лицата посочени в чл. 32 ГПК, без да е необходимо съгласие на доверителя.
Отделно от това, процесуалният представител на ответницата в о.с.з. от
28.09.2020 г. изрично е признал, че не оспорва, че ищецът е представлявал Е.П.
по посочените от ищеца дела. Това изявление, съдът цени като признание на
неизгоден за страната факт по реда на чл. 175 ГПК. С оглед изложеното съдът
намира за неоснователно възражението на ответницата, че договорът е
недействителен, тъй като е сключен от лице без представителна власт.
В отклонение от правилото на чл. 286 ЗЗД,
според което доверителят дължи възнаграждение на довереника само ако е
уговорено, в чл. 36 ЗА
е залегнал принципът за възмездност на адвокатския труд. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя
труд, което по начало се определя с договор с клиента. Неговият размер трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа- чл. 36, ал. 2 ЗА.
Разпоредбата на чл. 36,
ал. 4 ЗА постановява, че възнаграждението може да се уговори
в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на
делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по
граждански дела с нематериален интерес.
В случая, обаче заявената претенция не е
такава. Ищецът претендира възнаграждение не за процесуално представителство по
конкретно дело, а за продължително осъществявана работа (извършване на
множество действия за реализиране на правата на доверителката Е.П. във връзка с
процесния недвижим имот), в резултат на която е постигнат конкретен резултат. Така заявената претенция се основава
на твърдение за постигнато съгласие за заплащане на възнаграждение при
конкретен резултат.
В тази връзка пред
първата инстанция ищецът е ангажирал договор за правна защита и съдействие, серия А № 364635/31.03.2004 г., сключен между Е.П.,
чрез пълномощника си П.П.и ищеца, с който е уговорено, че при извършване на
конкретно посочените в договора действия -
„водене на граждански и наказателни дела срещу Д.М., В.И.Ш.,
„Феникс-консулт“ ООД, ЖСК „ЗЕПЕ“, „Форос-недвижими имоти“, ищецът адвокат ще
получи „10 % от установения в хода на съдебния процес“. Този договор е
своевременно оспорен от отвеницата с твърдението, че такъв изобщо не е бил
съставен. Въпреки че е бил задължен на основание чл. 183 ГПК да представи
оригинал на процесния договор за правна защита и съдействие от 31.03.2002 г.,
ищецът не е изпълнил това задължение, като не е посочил и уважителна причина за
неизпълнение на същото – твърдения, че договорът е загубен или унищожен не по негова вина. Съгласно правилото
на чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде
представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е
длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от
него. Ако не стори това, представения препис се изключва от доказателствата по
делото и съдът не може да го вземе предвид и да обоснове решението си на него.
В случаите, когато се оспорва съществуването на документа, с твърдението, че изобщо
не е бил съставен или пък е съставен но е изгубен или унищожен, то страната,
която се позовава на него, ще трябва да установи съществуването и съдържанието
му, а във втория случай и това, че не е изгубен или унищожен по нейна вина. В
случая след като е бил задължен да представи оригинал на договора за правна защита
и съдействие от 31.03.2002 г. ищецът е посочил, че не разполага с такъв, тъй
като „това са отношения от преди 15-16 г.“ Това негово твърдение обаче е в
противоречие с твърдението му, че делото, за което е бил упълномощен да
представлява наследодателката Е.П. е приключило с влязло в сила решение на
11.07.2012 г., т.е преди по-малко от 5 години. Съгласно чл. 47, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз е длъжен да пази книжата по делата, по които е бил повереник
или защитник, в продължение на 5 години от приключването им. С оглед изложеното
ищецът е следвало да разполага с оригинал от процесния договор, като не са въведени твърдения от същия и не се установява процесния договор да е изгубен или
унищожен, за да е налице нужда от прилагането на чл. 165, ал. 2 ГПК.
На следващо
място във въззивната инстанция, след дадените от съда указания за уточняване на
заявената претенция, ищецът е посочил, че претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 10% от стойността на имота, предмет на предварителния
договор от 29.07.1998 г. за „цялата работа“, включваща процесуално
представителство по две дела и
прокурорска преписка. Претенцията му се основава на сключени двустранни
договори с Е.П., твърдейки, че доверителката не му е заплатила уговорената
сума. Такива договори обаче до приключване на делото пред настоящата инстанция
не са представени от ищеца, въпреки твърденията му за съществуването им, както
и след депозиране от страна на последния на две молби (едната от които с искане
за продължаване на срока) с твърдение, че до о.с.з. ищецът ще представи
сключени с наследодателката договори за правна защита и съдействие. С оглед
изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че ищецът, който носи тежестта
на доказване, не успя да установи в процеса, че между страните е бил сключен
договор за правна защита и съдействие, по силата на който наследодателката е
поела задължение за заплащане на посочения в исковата молба (и уточнителните
молби) адвокатски хонорар.
Без значение е
обстоятелството, че между страните е налице друг едностранен договор – пълномощно
от 30.03.2022 г., доколкото характера на последния е различен от договора за
правна защита и съдействие, сключван между клиент и адвокат. Изводът за
неоснователност на предявения иск не се променя и от обстоятелството, че искът
е предявен от адвокат, които е установил извършването на определени действия,
за които е бил упълномощен, нито от нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА, регламентираща
правото на адвоката да получи възнаграждение за положен труд.
Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА – наличието
на съгласие за заплащане на възнаграждение и неговият размер се определят в
договор. Съдът не е компетентен да определя възнаграждение на адвокат без
наличие на сключен договор. Единственият, на когото законът (чл. 36, ал. 3 ЗА), е
предоставил пълномощието да определя възнаграждение на адвокат при липса на
договор, е Адвокатският съвет. Предвид изложеното възраженията във въззивната
жалба, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е
обсъдил в решението си какъв би бил дори минималния размер на дължимото
възнаграждение за всички дела, свързани с материалния интерес на наследодателката
на ответницата, се явяват неоснователни.
Предвид
съвпадение на крайния извод на двете съдебни инстанции за неоснователност на
предявения иск, решение № 20276833 от 15.12.2020 г., постановено
по гр.д. № 71513/2014 г. по описа на СРС, 179 състав, следва да бъде
потвърдено.
По
разноските:
При
този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
въззиваемата. Същата претендира разноски в размер на 1440 лв. с ДДС –
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е релевирал своевременно
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатското
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразявайки задължителните
разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС,
при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1 от 2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в съща наредба минимален размер. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
(в редакцията от 31.07.2020 г.) при интерес от 10 000 до 25 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е
1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. Определен на
основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от посочената наредба, минималното адвокатско
възнаграждение в настоящия случай възлиза на сумата 1878,34 лв., т.е заплатеният адвокатски хонорар е под
предвидения минимум. Поради това възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено
от ответника явява неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20276833 от 15.12.2020 г., постановено по гр.д. № 71513/2014 г. по описа на
СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА Ч.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Д.П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 1440 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.