№ 16687
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110137492 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
В исковата молба, депозирана на 05.07.2023г. ищецът – С. В. Г., представляван от
неговата майка и законен представител Ф. А. К., твърди че ответникът В. Ц. Г. бил осъден с
влязло в сила решение да заплаща издръжка в размер на 165 лв. месечно. Сочи, че
обстоятелствата, при които издръжката била определена се изменили съществено - с оглед
изминалия период от време от предявяване на исковата молба, по която е постановено
решението, с което ответникът е осъден да заплаща издръжката – 2022г. , до настоящия
момент нуждите на ищците от издръжка нараснали значително, изменили се социално-
икономическите условия в страната в посока на увеличаване на цените на повечето стоки и
услуги от първа необходимост, същевременно значително се увеличили разходите по
отглеждането и образованието на детето. В молбата се твърди, че детето е диагностицирано
с диагноза „бронхиална астма“, което налага допълнителни средства за закупуване на
лекарства и специален режим на хранене. Сочи още, че лечението на ищеца изисквало
периодичен курс на инхалации с „Вентолин“ и „Пулмокорт“, лекарства, които не се
намирали в аптечната мрежа на страната, поради което майката и принудена да ги закупува
от чужбина. В същото време ответникът бил трудоспособен, здрав и можел да реализира
доходи, с част от които да изплаща издръжка на детето си, което се нуждаело от нея. По
изложените съображения ищцата претендира присъдената издръжка да бъде увеличена от
165лв. на 500лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в съда. В съдебно
заседание пледира за уважаване на исковата претенция. Претендира и разноски в
настоящото производство.
Ответникът В. Ц. Г. пледира за уважаване на исковата претенция в размер до 195 лв.
Твърди, че след развода с майката на ищеца е започнал нова връзка и към настоящия момент
имал ново семейство, в което му се родило дете – Сияна В.а Г.а, родена на 30.12.2022г. По
изложените съображения заявява, че не може да заплаща издръжка по-висока от
определение в закона минимум. Претендира разноски в настоящото производство, прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски от ищцовата страна.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
1
Предявен е иск за изменени размера на дължима от ответника издръжка на своите
деца с правно основание чл. 150 СК. Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен
да осигурява издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите
им от храна, облекло, подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Съгласно т. 4
от Постановление на пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1970 г. присъдената от съда
издръжка цели да покрие обичайните нужди на ищеца според възрастта, образованието и
обичайните жизнени потребности, но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите
пълнолетие съдът е обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от
минималната работна заплата, или към момента (780лв. г.) – 195 лева.
Страните не спорят, че ищецът С. В. Г., роден на 13.04.2017г. е дете на ответника В.
Ц. Г.. Родителските права се упражняват от майката – Ф. К., при която детето живее. По
делото се установява, че по силата на решение № 2395 от 22.03.2022г., постановено по гр. д.
№ 38406/2021г. по описа на СРС, 149 състав ответникът Г. е осъден да заплаща на детето си
месечна издръжка в размер на 165 лв.
Съдът намира за ноторно обстоятелството, че всяко дете, в това число и ищецът, се
нуждае от средства за издръжка – разходите, присъщи за децата на тяхната възраст (разходи
за храна, консумативи, дрехи, обувки, лекарства). За успешно провеждане на иска по чл.150
от СК и да бъде изменен размера на издръжка е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелства, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а
само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма
да се възвърне и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или на възможностите на дължащия издръжката.
Съдът счита, че в случая са налице предвидените в чл.150 от СК предпоставки, по следните
съображения:
Безспорно от определяне на дължимата в момента от ответника издръжка в размер на
165 лв. е изминала година и половина и че същата е под законово определения минимум.
През този период дето е пораснало, предстои му започване на училище. Нараснали са
неговите нужди, свързани с храна, обучение и социални контакти. Освен това от
представените по делото писмени доказателства се установява, че детето е диагностицирано
с с диагноза „бронхиална астма“, което налага допълнителни средства за закупуване на
лекарства и специален режим на хранене. Двете страни не спорят, че са се изменили трайно
и обществено-икономическите обстоятелства, при които е определена издръжката,
заплащана в момента от ответника. Същият заявява, че има желание да заплаща по-висока
издръжка в определения от закона минимум от 195 лв. В същото време в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител заявява, че работи, но средствата ги дава само за
новороденото си дете.
От представените към отговора на исковата молба писмени доказателства се
установява, че ответникът В. Г. има задължение за издръжка към още едно малолетно дете
Сияна В.а Г.а, родена на 30.12.2022г. Не се установява обаче твърдяната обстоятелство, че
ответникът се грижи и издържа новородената си дъщеря. В съдебно заседание процесуалния
представител на ответника признава, че същият реализира доходи. По делото не са
представени доказателства, че същият страда от заболяване или има друга причина, поради
която не може да полага трайно труд, от който да реализира доходи, с които да издържа
малолетния си син. Пред социалните работници ответникът е заявил, че работи в
строителството и се осигурява на минимална работна заплата, на не че получава доход равен
на нея. Установява се, че същият няма разходи да жилище, защото живее в стая от
наследствен имот.
Съгласно приетия по делото социален доклад от ДСП Оборище се установява, че детето
С. Г. се отглежда от своята майка с помощта на разширеното й семейство. Майката заявява,
че получава месечен доход около 2000 лв., голяма част от който отиват да издръжка на
детето, което е диагностицирано с астма. Бащата се интересувал от детето, но не изпълнявал
режима на лични контакти поради противопоставяне от страна на майката. Бащата стриктно
2
изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка към ищеца до настоящия
момент.Социалните работници изразяват становище, че в най-добрия интерес на
малолетното дете е да получава чрез своята майка месечна издръжка, с която да бъдат
гарантирани по най-добрия начин всички негови потребности в семейна среда. По този
начин бащата също ще поеме своята отговорност с цел гарантиране физическото и социално
благополучие на детето.
При така установените факти по делото съдът достигна до следните правни изводи:
От присъждането на издръжката на ищеца С. Г. до приключването на съдебното
дирене по делото е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на
размера на издръжката. През изминалия период от година и половина детето е пораснало, с
което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване и
социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такива), които не могат
да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер, още повече, че присъдената в
полза на ищеца издръжка към момента е под установения в закона минимален размер. През
изминалия период са се увеличили потребностите на детето от допълнителни средства за
лечение предвид диагнозата, която му е поставена и нуждата от медикаментозно лечение
при постоянно нарастващи цени на лекарствата. Това означава, че са настъпили са промени
в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл
Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС). Това именно дава основание на съда да приеме, че
е настъпило изменение в обстоятелствата, при които е била определена издръжката по
смисъла на чл.150 от СК, поради което и последната следва да бъде увеличена, с оглед
нарасналите за тези около тридесет и шест месеца обичайни, според възрастта, нужди на
ищеца до размер на 500 лева месечно. Издръжката на детето се дължи от двамата родители,
независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура, при
съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които
са в полза и на децата; следователно ответникът дължи по-висок размер на паричната
издръжка на ищците от майката на последните. Съдът намира за неоснователно твърдението
на ответника, че не може да заплаща претендираната от сина му издръжка, защото е има
друго дете, за което си грижи. По делото безспорно се установи, че същият е в
трудоспособна възраст, живее в собствено жилище заедно с баба си, която го подпомага
финансово, има задължение към дете на десет месеца, за което няма данни да се нуждае от
по-голяма издръжка от обичайната, поради което не са налице обективни причини същият
да не може да реализира доходи, с които да издържа по-голямото си дете. Неоснователно е
твърдението, че каквито и доходи да изкара ответника те се дават на новородената му
дъщеря. Ответникът е длъжен да издържа и двете си малолетни деца в качеството си на
родител, а не да ощетява едното за сметка на другото. Така мотивиран съдът намира, че
присъдената издръжка в полза на ищеца в размер на 165 лева, следва да бъде увеличена до
размер на 300 лева месечно, считано от 05.07.2023г. - датата на исковата молба (съобразно
искането в тази насока и с оглед на задължителните указания по т. 21 от ППВС 5-70 г., като
разликата до претендираните 500 лв. от ищеца С. Г. следва да се отхвърли като
неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се изплаща
ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете за нейното
изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение,
дори и без искане на страните.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски по правилата на чл.78,
ал.1 ГПК и чл.78, ал.3 ГПК. Ищецът е претендирал възлагане на другата страна на разноски
по делото. С исковата молба е направено такова искане. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие от 05.07.2023г. в който е уговорено адвокатско възнаграждение
3
в размер на 400 лв., което е заплатено в брой при сключване на договора. Претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение съдът с оглед релевираното възражение по чл.78, ал.5
ГПК не намира основание да ревизира, доколкото последното е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото и обема на предоставената защита, и от които при този изход на
спора му се следват разноски в размер на 190 лева.
Ответникът, който също претендира разноски е доказал направени такива в размер на
300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
от които при този изход на спора му се следват разноски в размер на 210 лева.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на ответника, като на
основание чл.83, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които събират съдилищата по ГПК, ответникът В. Г. следва да заплати държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на 194.40 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 2395 от 22.03.2022г., постановено по
гр. д. № 38406/2021г. по описа на СРС, 149 състав издръжка в полза на малолетния С. В. Г.,
ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител Ф. А. К., ЕГН
**********, двамата с адрес гр. София, кв. Ботунец -2, бл. 17, вх. Б, ет. 1, ап. 19 в размер на
165 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА ответника В. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес с. Яна, област София, ул.
„Юри Гагарин“ № 8 да заплаща на малолетното си дете С. В. Г., ЕГН **********,
представлявана от своята майка и законен представител Ф. А. К., ЕГН **********, двамата
с адрес гр. София, кв. Ботунец -2, бл. 17, вх. Б, ет. 1, ап. 19, месечна издръжка в размер на
300 лева /триста лева/, считано от 05.07.2023г. до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до пълния
предявен размер от 500 лв. (петстотин лева) като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес с. Яна, област София, ул. „Юри
Гагарин“ № 8 сумата от 194.40 лева – държавна такса върху уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес с. Яна, област София, ул. „Юри Гагарин“
№ 8, да заплати на С. В. Г., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен
представител Ф. А. К., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, кв. Ботунец -2, бл. 17,
вх. Б, ет. 1, ап. 19, разноски по делото, съобразно уважената част на исковата претенция в
размер на 190 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. В. Г., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен
представител Ф. А. К., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, кв. Ботунец -2, бл. 17,
вх. Б, ет. 1, ап. 19, да заплати на В. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес с. Яна, област София,
ул. „Юри Гагарин“ № 8, разноски по делото, съобразно отхвърлената част на исковата
претенция в размер на 210 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от 16.10.2023г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а частта, в която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи
на обжалване частна жалба през СГС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5