РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Тутракан, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100705 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
5591/19.11.2024 г. на Б. М. С. с ЕГН *** срещу О. Р. С. с ЕГН **********.
Искът е негаторен – за прекратяване на неоснователно действие на
ответника, изразяващо се в построяването на гараж в съседен на ищеца имот в
***, с което действие пречи на ищеца да упражнява право си на собственост.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
местонахождението на имота – чл. 109 ГПК, и от цената на иска, която
първоначално съдът определи приблизително на 2500 лева, а впоследствие,
след експертно заключение – на 11100
Платена е държавна такса от 444 лева.
Ищецът С. твърди, че е собственик на УПИ XVII-112 в кв. 36 по
регулационния план на ***, а ответникът е собственик на съседния УПИ XVI-
113, в който през 2017 г. излял основите, а през 2020 г. завършил строежа на
гараж, разположен в близост до регулационната линия, разделяща двата
парцела. Настоява, че гаражът представлява незаконен строеж. Оплаква се, че
изпитва трудности при използването на своя имот, изразяващи се в:
невъзможност да постави ограда в своя имот, няма възможност да извърши
ремонтни дейности по укрепването на своята постройка, чиито основи са
подкопани заради неправилно водоответждане на незаконния гараж;
последният прегражда пътя му за преминаване от лявата страна на своята
1
сграда. Моли за осъждането на ответника да премахне за своя сметка гаража.
Претендира разноски.
Ответникът С. оспорва иска. Счита същия за недопустим, понеже
ищецът не е собственик на УПИ XVII-112 в кв. 36 по регулационния план на
***или не е едноличен собственик. Твърди, че се е снабдил с нотариално
заверена декларация, обективираща съгласието на ищеца да построи
процесния гараж. Настоява, че строежът е изпълнен след снабдяване с всички
необходими документи по ЗУТ. Отрича гаражът да пречи на ищеца да
упражнява собственическите си права. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В съдебното заседание страните поддържат становищата и исканията си.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира
от фактическа и правна страна следното.
Правната квалификация на иска е по чл. 109 от Закона за собствеността.
Разпоредбата гласи, че собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Съдът приема, че ищецът Б. С. е собственик на УПИ XVII-112 в кв. 36 по
регулационния план на с. Зафирово, обл. Силистра, по наследство от баща си
М. С. М., който с Нотариален акт № 160, том I, дело 385/1968 г. от 08.10.1968
г. на Тутраканския народен съдия е купил къща, построена в дворно място с
площ 817 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 379, в парцел III, в кв. 39 по
тогавашния план на с. Зафирово, а с Нотариален акт № 139, том I, дело
315/1967 от 19.07.1967 г. на Тутраканския народен съдия е придобил и самото
дворно място. Идентичността между наследените недвижими вещи и УПИ
XVII-112 в кв. 36 по действащия към настоящия момент регулационен план на
с. Зафирово, обл. Силистра се установява от приетото по делото
Удостоверение № УТ-02-114-[1] от 17.02.2025, издадено от старши специалист
Р. С. при Община Главиница.
Ответникът О. С. е собственик на УПИ XVI-113, което обстоятелство не
е спорно, а и се установява от Нотариален акт за покупко-продажба, вписан
под акт № 43 на 11.06.2014 г., том V, дело № 833/2014на СВ-Тутракан.
В близост до регулационната линия между имотите на страните от дълги
години съществували постройки със стопанско предназначение. Тази на ищеца
и понастоящем е във вида, в който от преди 40 години я помни свидетелят Б.
И., докато другата, на ответника, вече я няма. Представлявала е паянтова
постройка от плетена дървена ограда, замазана, с керемиден покрив. В нея
предишните собственици са отглеждали овце, складирали са дърва. Същото
описание на паянтовата постройка и предназначение дава в показанията си
свидетелят С. Д. – бивш кмет на селото. Пояснява, че височината и е била 1,5-
̀
2 метра, а на площ около 5-6 кв.м. И двамата свидетели са виждали, че някъде
през 2016-2017-2018 г. ответникът О. С. започнал да строи на мястото на
паянтовата постройка гараж, който според бившия кмет е завършен 2019 г.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви, последователни и
2
убедителни, поради което съдът ги приема за достоверен доказателствен
източник. Още повече, самият ответник признава, че е започнал да строи
гаража си 2017 г.
Преди да довърши започнатия строеж, ответникът се снабдява от ищеца
с нотариално заверена декларация от 13.08.2018 г., с която му е разрешено да
построи гараж и складово помещение с площ от 75 кв.м. на 0,5 метра от
регулационната граница между двата имота.
Строежът е изпълнен без необходимата строителна документация, сред
които разрешение за строеж, и без да са спазвани строително-техническите
норми, както подробно се установява в заключението на вещите лица по
назначената техническа експертиза. Представените с отговора на исковата
молба документи, които разкриват, че процесният гараж е бил обект на
проверка от различни институции по повод жалби и сигнали от страна на
ищеца за незаконното му строителство, не опровергават извода на съда, че
строежът е незаконен.
Липсва, а и не би могло да се издаде удостоверение за търпимост на
съществуващата сграда, изградена без необходимата документация, тъй като
строежът е започнал 2017 г., а този факт изключва приложението на всички
хипотезите в § 16 от ПР на ЗУТ за издаването на такова удостоверение. Съдът
е съгласен с вещите лица, че намиращото се по делото Удостоверение рег.№
УТ-02-30-[1] от 28.01.2021 г. не отговаря на изискванията да е удостоверение
за търпимост. То е нищожно на материално основание, като преценката на
съда е по чл. 17, ал. 2 от ГПК, с оглед констатациите на вещите лица, че
гаражът не е изпълнен според изискванията за строителните дейности.
Въпросното удостоверение удобно е пропуснато да бъде титулувано „за
търпимост“, макар констативната му част да е точно в този смисъл, а
причината според съда е, защото самият старши специалист техник на
Община Главиница е съзнавал, че издава документ, който не отговаря на
изискванията на материалния закон. Същата констатация личи в писмо от
РДНСК до кмета на Община Главиница с изх.№ СС-343-00-301/04.08.2022 (на
л. 65).
От заключението на вещите лица, което е компетентно изготвено и
обосновано, съдът стига до изводите, че:
1. Гаражът е построен в имота на ответника, но това не опровергава
твърдението на ищеца, че с една част навлиза в неговия. Навлизането не е
при основите и стените на гаража, а е със стрехата на покрива на гаража,
видно от снимките към експертното заключение и описанието на вещите
лица как е изпълнен строежът.;
2. Най-малкото разстояние между стената на гаража и регулационната
линия, е 0,30 метра, което е в нарушение на съгласието, дадено с
декларацията от 13.08.2018 г.;
3. Техническите характеристики на построения гараж са обуславяли
задължителното издаване на разрешително за строеж, преди започване на
3
каквито и да действия в тази насока. Такова разрешение не се доказа по
делото, че е издадено, даже обратното – липсва такъв индивидуален
административен акт в Община Главиница. На основание чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, строежът е незаконен, защото е извършен без разрешение за
строеж.;
4. Процесният гараж не отговаря на никакви строителни изисквания и при
евентуално снегонавяване или силен земетръс, каквито вещото лице
конструктор е съобразило за региона, той би поддал. Тоест би се срутил.
При изслушване на заключението вещото лице е категорично, че
срутването на гаража може да засегне стопанската постройка на ищеца.
Това е видно и без специални знания, тъй като двете сгради са
изключително близки една до друга и дори стряхата на покрива на гаража
се пада над тази на ищеца. Следователно, постройката е опасна както за
ответника, така и за ищеца. На основание чл. 225, ал. 2, т. 4 от ЗУТ,
строежът е незаконен, защото изпълнението му е в нарушение на
строителните и монтажни работи и това се отразява на конструктивната
сигурност и безопасното ползване.
5. Възможно е да се изгради ограда по регулационната линия, което
опровергава твърдението на ищеца за обратното.;
6. Разстоянието между стената на процесния гараж и тази на ответниковата
стопанска постройка са – 1,44 метра в единия край, 0,82 метра в другия и
0,62 метра по средата.;
7. Водоотвеждането от покрива на гаража на ответника не е изпълнено
според строителните изисквания, тъй като наклонът на покрива е към
имота на ищеца. Въпреки това, възможно е поставянето на улук, който да
елиминира оттичането на водата директно върху покрива на стопанската
постройка на ищеца. Стойността на такъв улук по стрехата на
ответниковия гараж би била 1317,90 лева с ДДС.;
8. Заради неправилното водоотвеждане от двете сгради – на ищеца и на
ответника, основите и на двете постройки са подкопани.;
9. Съществува технически метод за укрепване на подкопаните основи, което
опровергава твърдението на ищеца, че е невъзможно да извърши
ремонтни дейности в тази насока.
Целта на иска по чл. 109 ЗС е да се отстранят пречките за пълноценно
упражняване на правомощията на собственика и същият не може да бъде
насочен срещу състояния, създадени от незаконни строежи, които, макар да са
нетърпими от гледна точка на техническите и градоустройствени изисквания,
не смущават собствеността на трети лица. Съгласието за изграждане на
незаконен строеж следва да се преценява не като самостоятелна пречка за
провеждане на негаторния иск, а при съпоставка с въведеното основание на
иска от гледна точка на посоченото от ищеца в исковата молба конкретно
посегателство върху неговото вещно право. Така в Решение № 291 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 629/2009 г., I г. о., ГК.
Съобразявайки тези мотиви в практиката на ВКС, Тутраканският
4
районен съд намира, че искането да се осъди ответникът да премахне за своя
сметка гаража, не може да бъде удовлетворено само защото е незаконно
построен. Даденото съгласие за изграждане на постройката на разстояние от
0,5 метра до регулационната линия не е спазено с минималните 0,2 метра, тъй
като най-малкото разстояние между стената на гаража и регулационната
линия е 0,30 метра. С изграждането на стените на гаража в такава близост до
регулационната линия не се засяга съществено правото на собственост на
ищеца. Установи се, че може да бъде поставена ограда по границата, както и
да бъдат укрепени основите на двете постройки, които са подкопани от
неправилното водоотвеждане. Последното може да бъде коригирано с
неголеми инвестиции в улуци от двете страните, тъй като не само
ответниковият покрив е причина за подкопаването на основите, но и покривът
на ищцовата стопанска постройка не е с правилно водоотвеждане – такова,
което да не вреди на ответника.
В Решение № 493 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., I г. о.,
ГК са развити мотиви, че: „Изграждането на незаконен строеж в съседен имот
представлява такова неоснователно действие върху съседния имот, което би
могло да пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост
върху този съседен имот, но само ако незаконността на строежа се изразява в
нарушение на установените с благоустройствените закони строителни правила
и норми. Когато обаче незаконният строеж е изпълнен в съответствие с
действащите строителни правила и норми, но без строително разрешение, то
самата липса на такова строително разрешение не е пречка за пълноценното
упражняване на правото на собственост върху съседния имот. Следователно
поддържането в съседен имот на търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ не е неоснователно действие върху съседен имот, нито поддържане
на неправомерно състояние и поради това не би могло да е основание за
уважаване на предявен от собственика на съседен имот иск по чл. 109 от ЗС.
Незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика на съседен
имот в случаите, когато при изграждането му са нарушени такива строителни
правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на
възможност за ползване на съседния имот по предназначение /напр. при
нарушаване на правилата за отстояние на незаконно изградената сграда до
съседния имот или при нарушение на санитарно-хигиенни изисквания, които
са установени с цел опазване здравето на всички живущи в определено
населено място или част от него/. В тези случаи самото нарушение на
такива строителни и санитарно-хигиенни норми предполага
ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва своя
имот пълноценно и по предназначение, поради което в този случай
ищецът по иска с правно основание чл. 109 от ЗС не е нужно да доказва с
какво един такъв незаконен строеж му пречи.“
Споделяйки тези мотиви, Тутраканския районен съд намира, че
навлизането със стряхата на ответниковия гараж в имотните граници на ищеца
съществено засяга правото му на собственост, защото последният не би могъл
5
да построи нова, по-висока сграда на мястото на съществуващата си стопанска
постройка или да я надстрои, поради неоснователно ограниченото му
пространство за такива дейности по вертикала и хоризонтала от надвисналата
стряха над неговия покрив. Разбира се, намесата на съда следва да е
пропорционална, и ако нарушението на строителните норми се изразяваше
само в дължината на стряхата, щеше да се възложи допълнителна експертиза,
която да установи дали е възможно покривът да бъде реконструиран с по-къса
стряха, така че да не навлиза в имота на ищеца и да не надвисва над
стопанската му постройка, респ. да се уважи иска частично – като се осъди
ответникът да премахне само покрива и ако иска да си го изгради в
съответствие с техническите възможности за по-къса стряха. Само че
нарушението на строителните норми е довело и до състояние, което
застрашава устойчивостта на сградата, правейки я опасна. Поддаването и не
̀
само че може да засегне имота на ищеца, но и поради това да застраши
живота и здравето на хора и животни. Опазването на живота и здравето е
императив и както се казва в последно цитираното решение на ВКС, ищецът
по иск с правно основание чл. 109 от ЗС не е нужно да доказва, с какво
незаконният строеж му пречи, ако съдът установи, че нарушението на
строителните норми предполага ограничаване на правото му да ползва своя
имот пълноценно и по предназначение. Ето защо, макар да не са въведени
твърдения с исковата молба, че гаражът е опасен, а са наведени само
несъществени оплаквания или поне необуславящи по необходимост
премахването на сградата, то опасността, която тя представлява за живота и
здравето, не оставя място за колебания дали да се уважи искът. Това следва да
се стори в защита на най-висшата ценност.
Ответникът не е предявил насрещен иск по чл. 109 от ЗС, поради което
наведените възражения, че стопанската постройка на ищеца, която е в
съседство с процесния гараж, също е незаконна и му пречи, не подлежат на
обсъждане. Дори твърдението да е вярно, съдът не би могъл да отсъди по
„соломоновски“ с „компромисен вариант решение“, каквото процесуалните
предстваители на ответника искат, при положение че за неговия гараж се
констатира, че е опасен.
В тежест на ответника, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се
възложат направените от ищеца разноски в размер на 1500 лева за адвокатски
хонорар, 444 лева за държавна такса и 1300 лева за експертиза, или общо –
3244 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Р. С. с ЕГН ********** да премахне за своя сметка
незаконното допълващо застрояване с предназначение „гараж“ с действителна
6
площ 74 кв.м., което е изградил в собствения си недвижим имот УПИ XVI-
113, в квартал 13 по плана на ***, в близост до регулационната линия с УПИ
XVII-112, тъй като същото е изпълнено при неспазване на строителните
норми, навлиза със стряхата на покрива си в имотните граници на УПИ XVII-
112, опасно е за здравето и живота и по този начин неоснователно пречи на
собственика на УПИ XVII-112 – Б. М. С. да ползва имота си пълноценно и по
предназначение.
ОСЪЖДА О. Р. С. с ЕГН ********** да плати 3244 лева на Б. Мехмед С.
с ЕГН *** за сторените разноски по гр.д.№ 705/2024 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
– Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7