Р Е Ш Е Н
И Е
№ 130
гр. Дряново, 15.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският
районен съд в публично заседание на 16.05.2018 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МАРИЕТА СПАСОВА
при секретаря Кремена Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 540/ 2017 г. по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Ищцата М.Я.М. основава исковата си
претенция на обстоятелството, че ответникът е баща на непълнолетното дете Р.А.Р.
и малолетното дете Д.А.Р.. Твърди, че същият през 2003 –
Твърди, че за децата се грижи и ги
издържа изцяло само тя, заедно с помощта на майка си Р.Г.. Посочва, че през
септември 2017г. бащата си дошъл в Дряново. Ищцата била убедена от ответника и
дъщеря си Р., че детето ще замине при него в *** и ще се върне за училище,
поради което дала съгласието си за пътуване в чужбина. След като дъщеря ѝ
не се върнала навреме, подала жалба до Районна прокуратура Дряново и след
прекратяване на производството оттеглила даденото съгласие чрез нотариус в
Дряново и уведомила РП Дряново и ДАЗД с нова жалба.
Посочва, че освен с цел получаване на
помощи в ***, които да получава за детето и да живее от тях, се страхувала
бащата да не злоупотреби по друг начин с него в чужбина. Това произтичало от
поведението на бащата, както и от това, че той нямал бащински чувства, а се
водил само от интереса си.
Моли съда да постанови решение, с което
да предостави упражняването на родителски права над двете деца Д. и Р. на нея,
като тяхна майка и да постанови местоживеенето на децата да е при нея, на
нейния адрес, като за ответника се определи режим на лични отношения с децата
без преспиване, в нейно присъствие всяка първа и трета неделя от месеца от
09,00 до 16,00 часа, както и да осъди ответника да заплаща увеличен размер на
издръжка на децата за Д. – 130 лв. месечно и за Р. – 150 лв. месечно, както и
да присъди направените разноски.
В
съдебно заседание молбата се поддържа лично от ищцата и от упълномощения
представител адвокат Р.И. ***.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК не е
депозиран отговор от ответника А.Р.Б.. Същият, редовно призован по реда на чл. 56,
ал. 2 от ГПК не се явява в съдебно заседание.
Във връзка с данните по делото, че
детето Р.А.Р. се намира в *** съдът служебно изиска данни за задграничните
пътувания на същата. Видно от писмо рег. № 264000-7963 от 10.05.2018 г. на ОД
на МВР Габрово съдът констатира, че е регистрирано излизане на детето Р. от Р.
България на 10.09.2017 г. Поради което следва да се приеме на основание чл. 17
от Регламент № 2201/2003 г., че българският съд е компетентен да разгледа
направеното искане, тъй като към датата на подаване на исковата молба –
30.11.2017 г., тримесечният срок по чл. 9 от цитирания регламент не е бил
изтекъл.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното :
От представеното и прието като
доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0006/ 17.02.2009г. на община Дряново, се установява, че детето Д.А.Р.
е родено на ***г. от майка М.Я.М. и баща А.Р.Б..
По
делото е представено удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0217/ 09.05.2002г. на община Габрово, се установява, че детето Р.А.Р.
е родено на ***г. от майка М.Я.М. и баща А.Р.Б..
Изслушана лично от съда в съдебно
заседание на 12.03.2018г. ищцата М.М. заяви, че е отгледала децата си сама и желае
децата да останат при нея, защото има условия за отглеждането им. Твърди, че може
да ги издържа, защото работи. Бащата не е взел становище по предявените искове.
По делото е представен социален доклад
от ДСП Севлиево относно условията за отглеждане на децата при майката. В него
се посочва, че малкото дете Д. е било на две години, когато страните се
разделят. Бащата заминава за чужбина, а майката остава с двете си деца в
България. След раздялата на страните майката задоволява изцяло потребностите на
Р. и Д.. Към момента майката полага грижи само за по-малката си дъщеря, тъй
като през м. септември 2017г. бащата на децата се връща в страната и след
проведени срещи с майката и Р. и със съгласието на госпожа М., Р. заминава с
баща си за чужбина, където е и към момента на изготвяне на социалния доклад.
Установено е, че майката и детето Д.
живеят в жилище, собственост на бабата на детето по майчина линия. Домът
представлява къща на два етажа. Ползват две стаи от втория етаж на жилището.
Домът е обзаведен добре, чист и подреден. Тоалетната е външна. Майката работи
във фирма Чех с. Соколово, като работник в кухня, заявява устно, че получава
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната.
През учебната 2016/ 2017г. Р. Р. е
завършила осми клас в СУ “М. Райкович”, гр. Дряново. През учебната 2017/ 2018г.
Д. Р. е била ученичка във втори клас. Към момента е осигурена сигурна и
стабилна среда за отглеждане на детето Д., помощ в грижите оказва и бабата по
майчина линия. Детето има осигурен достъп до образование и социални контакти с
други деца. При поведената среща показва доверие и привързаност към своята
майка. За баща си отказва да говори.
В съдебно заседание на 16.05.2018г.
майката декларира, че не ѝ е известен адреса на детето Р. в чужбина,
поради което допълнителен социален доклад не е назначаван.
С решение по гр. дело № 3/ 2013г. по
описа на Районен съд Дряново Ответникът А.Р.Б. е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка за детето Р. чрез нейната майка и законен представител в размер на 90
лв. месечно, считано от 02.01.2013г. до настъпване на законните основания за
нейното изменяване или прекратяване. Както и да заплаща ежемесечна издръжка за
детето Д. чрез нейната майка и законен представител в размер на 75 лв. месечно,
считано от 02.01.2013г. до настъпване на законните основания за нейното изменяване
или прекратяване. Решението е влязло в сила на 08.05.2013г.
Предвид на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Съгласно
чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат
споразумение относно местоживеенето на децата си, упражняването на родителските
права, личните отношения с тях и издръжката, спорът се решава от районния съд
по настоящ адрес на децата. В процесния случай безспорно се установи, че
страните по делото са родители на малолетното дете Д. и непълнолетното дете Р.,
които към датата на подаване на исковата молба са с настоящ адрес ***. Установи
се от твърденията на страните и от социалния доклад, че от 2011г. родителите не
живеят заедно, тъй като бащата е заминал за чужбина. След раздялата децата са
останали да живеят при майка си в гр. Дряново и тя е полагала грижи за тях.
Съобразно приетото в т. І.3 от Постановление № 1/1974
г. на Пленума на ВС съдът определя родителя, който ще упражнява родителските
права като държи сметка за интересите на децата, като под интереси се разбират
интересите на децата във връзка с тяхното отглеждане, възпитание, създаване на
трудови навици и дисциплина. Съгласно т. ІІ от цитираното постановление
решението за предоставяне упражняването на родителските права следва да се
основава на преценка и на родителските качества, полагането на грижи и умения
за възпитание на родителите, подпомагане в подготовката на придобиване на
знания, трудови навици и др., моралните качества на родителя, социалното му
обкръжение и битови условия, възрастта, пола на децата, помощта на трети лица и
привързаността между децата и родителите.
От изготвения по делото социален доклад от
ДСП Севлиево се установява, че майката има капацитет и възможности да отглежда децата
си. Бащата не е направил искане за предоставяне на родителските право по
отношение на децата. Не е спорно по делото, че от 2011г., когато е настъпила
фактическата раздяла между родителите, децата се отглеждат именно от майката. Предвид
изложеното по- горе съдът намира, че в най-добър интерес на децата на страните е
да продължат да живеят при своя майка, тъй като предвид тяхната възраст
промяната на местоживеенето би нанесла сериозни вреди на психиката им, тъй като
би довела до промяна на училището и приятелската им среда. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че децата са от еднакъв пол на сравнително близка възраст. По
делото се събраха доказателства, че майката е отговорен родител, поради което
съобразявайки се единствено и само с интереса на децата на страните съдът
намира, че следва да бъде отдадено предпочитание на майката, като родител,
който да упражнява родителските права. Установи се по безспорен и категоричен
начин, че майката е мотивирана и изразява готовността си да поеме отговорността
относно отглеждането и възпитанието им. Налице е роднински кръг, който да
подпомогне същата.
Съгласно трайната практика на ВКС,
намерила израз в решение № 29/02.02.2015 г. по гр. дело № 4984/2014 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС, следва да се приеме и че както липсата на оказано от страна на
ответника съдействие на социалния работник, изготвил социалния доклад по
делото, така и пасивното му процесуално поведение пред настоящата инстанция,
изразяващо се в неподаването на отговор на исковата молба и неангажирането на
каквито и да било доказателства по делото, сочат на незаинтересованост от
негова страна към упражняването на родителските права по отношение на децата. В
голяма степен смущаващо и негативно относно родителските качества и моралния
облик на бащата е и изнесеното в показанията на свидетелката Р.Г., че същият е
имал проблеми с правозащитните органи в *** и ***.
И двамата свидетели по делото Р.Г. и М.Г.
подробно сочат в показанията си, че както преди раздялата между страните, така
и след това грижи за децата е полагала ищцата с подкрепата на своята майка. От
друга страна от показанията и на двамата свидетели се установява, че ответникът
не е заплащал издръжка, което поведение на бащата, също е укоримо. Както от
показанията на посочените по-горе свидетели, така и от социалния доклад по
делото се установява, че в дома на ищцата (собственост на нейната майка) са
осигурени много добри условия за живеене и отглеждане на децата на страните. В
социалния доклад е отразено, че жилището, което се използва от децата и тяхната
майка представляват две стаи от двуетажна къща, които са обзаведени с всичко
необходимо. Майката е трудово ангажирана, като е декларирала пред социалния
работник, че получава минимална работна заплата.
Поради изложеното родителските права по
отношение на непълнолетното дете Р. и малолетното дете Д. следва да се
предоставят за упражняване на ищцата М.Я.М.. Местоживеенето на децата следва да
се определи на нейния адрес в гр. Дряново. На бащата следва да бъде определен
режим на лични контакти с децата всяка първа и трета неделя от месеца от 09,00
ч. до 16,00 ч.
По отношение претенцията за издръжка съдът взе предвид, че задължението
за издръжка от родителите към техните ненавършили пълнолетие деца е безусловно
и възниква с факта на раждането, като те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали децата могат да се издържат от имуществото си. Това
задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им
задължение да се грижат за децата си. Размерът на издръжката съгласно чл. 142 СК се определя в зависимост от нуждите на всяко дете, от възможностите на
родителите и предвидения в ал. 2 на горната разпоредба минимален размер на
издръжката на едно дете, който се равнява на ¼ от размера на минималната
работна заплата за страната, която към момента на постановяване на съдебното
решение е определена в размер на 510 лв. При определяне на дължимия от бащата
размер на ежемесечната издръжка за всяко от децата, съдът взе предвид, че неговото
задължение да дава издръжка на ненавършилите си
пълнолетие деца е безусловно и същият е в трудоспособна възраст, поради което би
могла да реализира доход в размер поне на минималната работна заплата за
страната. Предвид изложеното като взе предвид възрастта на децата, нуждите от
издръжка и предвидения в закона минимален размер на дължимата издръжка съдът
прие, че детето Д., на 9 години, се нуждае от обща месечна издръжка в размер на 260 лв. от
които бащата следва да заплаща издръжка в размер от 130 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба – 30.11.2017г., до настъпване на законните
основания за нейното изменяване или прекратяване. На следващо място, като взе
предвид възрастта на детето, нуждите му от издръжка и предвидения в закона
минимален размер на дължимата издръжка съдът прие, че детето Р., на 16 години, се нуждае от обща месечна издръжка в размер на 280 лв. от
които бащата следва да заплаща издръжка в размер на 150 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба - 30.11.2017г., до настъпване на законните
основания за нейното изменяване или прекратяване. Останалата част от издръжката
за всяко от децата следва да се поеме от майката, която твърди, че реализира
доходи от трудово правоотношение и която следва да продължи да полага лични
грижи за възпитанието и отглеждането на децата. Поради което и предявените
искове за издръжка следва да бъдат уважени в предявените им размери, кат
отоветникът бъде осъден да заплаща увеличен размер на дължимата издръжка от 75
лв. на 130 лв. за детето Д. и увеличен
размер от 90 лв. на 150 лв. за детето Р..
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените увеличени
размери на издръжка за всяко от децата.
Съобразно изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху увеличения размера на присъдените издръжките общо 165,60 лв. по
сметка на Районен съд Дряново.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно
направеното от ищцата искане и уважената част от исковете ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 300 лв. - разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
127, ал. 2 от СК съдът
Р Е Ш И:
Упражняването
на родителските права по отношение на детето Р.А.Р., ЕГН ********** се ВЪЗЛАГАТ
на майката М.Я.М., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Р.А.Р.,
ЕГН ********** при майката М.Я.М., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА бащата А.Р.Б., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАЩА увеличен размер на месечна издръжка за детето Р.А.Р., ЕГН **********
със съгласието на неговата майка М.Я.М., ЕГН **********,***, определен по
гражданско дело № 3/ 2013г. на Районен съд Дряново от 90 (деветдесет) лв.
месечно на 150 лв. (сто и петдесет лв.), считано от 30.11.2017г. до 10-то число
на месеца за текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до възникване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
бащата А.Р.Б., ЕГН **********,*** с детето Р.А.Р., ЕГН ********** - всяка първа
и трета неделя от месеца от 09,00 ч. до 16,00 ч.
Упражняването на родителските права по
отношение на детето Д.А.Р., ЕГН ********** се ВЪЗЛАГАТ на майката М.Я.М., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.А.Р.,
ЕГН ********** при майката М.Я.М., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА бащата А.Р.Б., ЕГН **********,***
да заплаща увеличен размер на месечна издръжка за детето Д.А.Р., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител М.Я.М., ЕГН **********,***,
определен по гражданско дело № 3/ 2013г. на Районен съд Дряново от 75
(седемдесет и пет) лв. месечно на 130 лв. (сто и тридесет лв.), считано от 20.11.2017г.
до 10-то число на месеца за текущия месец, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до възникване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
бащата А.Р.Б., ЕГН **********,*** с детето Д.А.Р., ЕГН ********** - всяка първа
и трета неделя от месеца от 09,00 ч. до 16,00 ч.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените увеличени размери на дължимата издръжка на основание чл.
242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Р.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.Я.М.,
ЕГН **********,*** СУМАТА 300 лв. (триста лева) – разноски на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Р.Б., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Дряново СУМАТА 165,60 лв. (сто шестдесет и пет
лева и шестдесет ст.) – общ размер на държавна такса върху увеличения размер на
присъдените издръжки, както и СУМАТА 5 (пет) лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: