№ 22748
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СИМЧЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Б. СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110110495 по описа за 2024 година
Ищецът "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД е предявил срещу
ответника А. В. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на част от вземането на ищеца спрямо
ответника, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 16.06.2023 г. по ч. гр. д. № 19586/2023 г. по описа на 76 с-в СРС, а именно:
- 975,75 лв., представляваща непогА.а част от главница по Договор за
кредит №: SO 3237/15.09.2022, ведно със законна лихва за период от
12.04.2023 г. до изплащане на вземането;
- 123,75 лв., представляваща договорна лихва за период от 29.11.2022 г.
до 29.11.2022 г.
- 39,93 лв., представляваща непогА.а част от мораторна лихва за период
от 30.11.2022 г. до 11.04.2023 г. ,
Ищецът "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД твърди, че между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит с №: SO
3237/15.09.2022 при предвидените условия за договор от разстояние.
Поддържа, че при сключване на договора са използвани средства за
комуникация, като договорът отговарял на изискванията на ЗЕДЕП. На
ответника била отпусната сумата в размер на 1 500 лв., като същата била
предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора, чрез
превод по личната му банкова сметка. Твърди, че договорът е сключен онлайн,
като кредитополучателят го е подписал в профила си, в платформата на
1
кредитодателя, въвеждайки с текстово съобщение /смс/ персонален
идентификационен шестцифрен код, изпратен от автоматичната система, с
който кредитополучателят потвърдил съгласието си за сключване на договора.
Поддържа, че така съгласуван има силата на саморъчен подпис на основание
чл. 13, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЕДЕП. Посочва, че съобразно условията на сключения
договор след получаването на сумата кредитополучателят е получил правото
да я ползва, като съгласно клаузите на договора се е задължил да я върне в
срок от 75 дни след получаването, на една погасителна вноска с падеж -
29.11.2022 г. Поддържа, че длъжникът се е задължил да върне сума в размер на
1 623,75 лв., в която се включва дължимата договорна лихва за периода на
ползване на заемната сума в размер на 123,75 лв., която сочи като печалба на
дружеството, начислена за използване на главницата за срока на договора.
Твърди, че с оглед на настъпилата изискуемост на задължението и
неизпълнение от страна на ответника му се дължи и мораторна лихва в размер
на 39,93 лева за периода 30.11.2022 г. - 11.04.2023 г.
Признава, че длъжникът е извършил доброволно плащане на част от
сумите по договора преди образуване на заповедното производство, а именно
сумата от 524.25 лева, с която е погА.а частично главницата по кредита.
Уточнява, че с оглед това обстоятелство в настоящото исково производство не
предявява установителен иск за пълния размер на сумите по заповедта за
изпълнение, а само по отношение на непогА.ата главница /975.75 лева/, като е
намалил съразмерно и размера на претендираното мораторно обезщетение /от
55.83 лева – както е посочено в заповедта за изпълнение, на претендираната
сума от 39.93 лева/
Моли съдът да установи дължимостта на непогА.ата част от вземанията
по заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника А. В.
Д. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани.
Твърди, че възникналите облигационни отношения, касаят физическо
лице, което има качеството на потребител, съгласно параграф 13 от ДР на ЗЗП.
Сочи, че процесният договор за кредит е недействителен, поради
нарушаване разпоредбата на чл. 22 ЗПК, сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, сред които точното
определяне на ГПР и на възнаградителната лихва. Поддържа, че въпреки че в
договора е посочен годишен, фиксиран лихвен процент по кредита - 40,15 %,
годишният процент на разходите е 47,08 %, което не създава ясна представа за
начина на изчисляване на обхвата на задълженията. Счита, че договорът е
недействителен поради непредоставяне на необходимата информация.
Излага подробни съображения по отношение на претенцията за сумата
750 лв., представляваща такса за експресно разглеждане, като счита същата за
нищожна.
Оспорва законосъобразността и на разпоредбата на чл. 8 от договора,
2
уреждаща такса за удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит с 30,
45, 60, 75 или 90 календарни дни, която е в размер, съгласно Тарифата на
ищцовото дружество.
Твърди, че към сключеният между страните договор е подписан анекс
от 01.12.2022 г., с който страните са променили падежа на задължението и са
удължили срока за връщане на кредита с 45 дни – т.е. до 13.01.2023 г. Сочи, че
за договорена промяна на падежа длъжникът е заплатил на кредитополучателя
е такса в размер на 524,25 лв. Сочи, че това е сумата, по отношение на което
кредиторът признава извършването на доброволно плащане, но тя е платена
като такса за предоговаряне, а не за погасяване на задълженията по кредита.
Намира клаузите на договора за неравноправни, поради липсата на
индивидуално уговаряне, а целия кредит – за недействителен. Моли за
отхвърляне на исковете.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът е уведомил страните, че следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, във връзка с което страните са изложили становища в подкрепа на
твърденията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа следното:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства, в т.ч. индивидуален договор за потребителски кредит и
преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски
формуляр, се установява, че на 15.09.2022 г. между "Интернешънъл Саламанка
Капитал" ООД, като кредитoдател, и А. В. Д.., като кредитополучател, е бил
сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да предаде в
собственост на ответника сума в размер на 1500 лв. Кредитът е бил отпуснат
при следните условия: една на брой погасителна вноска, със срок на кредита –
75 дни, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 40,15 %, годишен
процент на разходите (ГПР) – 47.08 % и общ размер на всички плащания –
2373.75 лв. Договорът е бил сключен при Общи условия, приложени към
исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.
В чл. 1, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването му
кредитополучателят заявява, че преди подписването на договора е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно
разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена
от кредитодателя, което обстоятелство било декларирано изрично в
попълненото заявление чрез средство за комуникация от разстояние.
В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че услугата за експресно
разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит е изцяло
извършена и предоставена от "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, за
което кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на потребителския кредит в размер на 750 лв.
3
В съдържанието на т. 4.3., в част III „Разходи по кредита“, от
представения по делото Стандартен европейски формуляр е посочено, че такса
за закупуване на допълнителна услуга „Експресно разглеждане на
Заявлението за кредит“ е приложима само, когато услугата е поискана от
кредитополучателя и е предоставена от кредитодателя.
В чл. 8 от договора е уговорено, че кредитодателят предоставя
допълнителна услуга на кредитополучателя, даваща му възможност за
удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит 30, 45, 60, 75 или 90
календарни дни след първоначално определения срок /падеж/, срещу
задължението на кредитополучателя да заплати такса за удължаване на срока
съгласно Тарифата на "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, най – късно
на новата падежна дата на задължението по индивидуалния договор.
С отговора на исковата молба е представен по делото Анекс № 1 от
01.12.2022 г. към индивидуалния договор за потребителски кредит, по силата
на който между страните е била постигната уговорка, че падежът на
задължението по договора се изменя на дата – 13.01.2023 г., като се удължава с
45 дни, срещу поетото от страна на кредитополучателя задължение за
заплащане на такса за удължаване на срока, в размер на 524.25 лв., определена
съобразно тарифата на дружеството.
Като писмено доказателство по делото е прието и платежно нареждане
от 15.09.2022 г., удостоверяващо извършен от кредитора превод в полза на
кредитополучателя в размер на главницата по кредита - 1500 лева.
Като писмено доказателство по делото е прието и платежно нареждане
от 12.02.2023 г., удостоверяващо извършено плащане по договора от страна на
кредитополучателя в полза на кредитора за сумата от 524.25 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че кредитополучателят е усвоил сумата по кредита, в размер на
1500 лв.
Вещото лице е посочило, че извършеното от ответника плащане по
процесния договор е осчетоводено от кредитодателя за погасяване на
главницата по кредита, поради което в счетоводството на дружеството ищец
непогА.ата част от главницата по заема възлиза на сумата от 975.75 лева.
В заключението си вещото лице е посочило, че в случай че при
определяне размера на ГПР по процесния договор за кредит бъде взета
предвид и таксата за експресно разглеждане на заявлението за предоставяне на
кредит, в размер на 750 лв., то същият ще бъде на стойност 833.55 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9
4
ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР.
На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между
страните се разпределя както следва:
За основателност на предявения главен иск ищецът следва да докаже
следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние - договор за потребителски кредит при
спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, както и съдържанието на същия; 2/
кредиторът да е предоставил, съответно, длъжникът да усвоил сумата по
отпуснатия потребителски кредит; 3/ Настъпила изискуемост на вземанията
по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява наличието на договорно правоотношение между страните по
индивидуален договор за потребителски кредит №: SO 3237/15.09.2022 г.,
изменен с Анекс № 1 от 01.12.2022 г.
Сключеният между "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД и А. В. Д.
договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в
Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
В отношенията между страните не се спори, че договорът е сключен по
реда за предоставяне на финансови услуги от разстояние, регламентиран в
ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средство за комуникация - едно
или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1
от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване
с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
5
Предвид потребителския характер на процесният договор, същият
следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
В изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 3 ГПК да следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител /за което свое задължение своевременно е уведомил страните в
изготвения по делото доклад/, съдът намира следното:
На първо място, съдът съобрази, че видно от представените договори за
кредит и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
кредитодателят, в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е включил възнагражденията за такса за експресно разглеждане в
стойността на ГПР, като по този начин е посочил годишен процент на
разходите, който е в пъти по-нисък от действителния.
Така уредена, клаузата относно ГПР разкрива на първо място
характеристиките на неравноправна, като уговорена в резултат на действия на
кредитора, представляващи нелоялна търговска практика. Съгласно Решение
на Съда от 15 март 2012 г. по дело C-453/10 Jana Pereničová и Vladislav Perenič
срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика, състояща се в посочването в
договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви
като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно
нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да
подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не
би взел.
При невключване на стойността на таксата за експресно разглеждане в
процента на разходите, кредиторът е заобиколил и изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което
цялата клауза от договора, касаеща годишния процент на разходите, се явява
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В този смисъл са и дадените отговори на отправено от български съд
преюдициално запитване в Решение на съда на ЕС от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22 S.R.G. срещу Profi Credit Bulgaria EOOD.
Съгласно цитираното решение, задължително за настоящата съдебна
инстанция, член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор
за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер,
попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се
оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит - какъвто е именно и процесния случай.
6
С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер, а член 10, параграф 2, буква ж) и член
23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор
за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай, поради
отсъствието на съществен елемент на договора за потребителски кредит - а
именно клауза, коректно посочваща годишния процент на разходите,
договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва
или други разходи по кредита. /В този смисъл - решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС, както и решение №
3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., решение № 262416 от
06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., решение № 262316 от
06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г./.
Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до
размера на чистата стойност на кредита.
В конкретния случай, съдът приема, че по делото са налични
доказателства за усвояването на сумата от 1500 лева, както и за заплащането
от страна на кредитополучателя в полза на кредитодателя на сумата от 524.25
лева.
С оглед на това, от сумата от 1500 лева следва да се приспадне внесената
от длъжника сума в размер на 524.25 лева, т.е. чистата стойност по кредита
възлиза на сумата от 975.25 лева - какъвто и е и размерът на претенцията на
ищеца, заявена с иска по чл. 422 ГПК, поради което същият следва да бъде
уважен изцяло.
По претенциите за възнаградителна лихва и мораторно
обезщетение:
7
Разпоредбата на 23 ЗПК санкционира кредитодателя, като отнема
правото му на възнаградителната и мораторна лихва, като той има право да
търси единствено чистата стойност на кредита, т. е. главницата.
Вземанията по клаузи на недействителния договор извън чистата
стойност на главницата не са дължими, с оглед на това тези претенции следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Дължи се единствено законна лихва от дата на подаване на заявлението,
тъй като същата има характер на законна последица от уважаването на иска.
Ето защо върху главницата от 975.25 лв. следва да се присъди законна лихва
от 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, и двете страни по делото имат право на
разноски, съразмерно на уважената, респективно - на отхвърлената част от
спора, като съдът дължи произнасяне и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има правно на разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, с който претендира
присъждането на следните разходи, извършени в хода на процеса: 894.99 лв. –
разноски в заповедното производство, от които 34.99 лв. – държавна такса и
860 лв. – адвокатско възнаграждение; 115 лв. – държавна такса в исковото
производство; 900 лв. - адвокатско възнаграждение за исковото производство;
300 лв. – депозит за вещо лице.
Ответникът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът приема за основателно, по следните аргументи:
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи,
както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери
8
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед обстоятелството, че решенията на Съда на Европейския съюз по
преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание
чл. 633 ГПК, съдът намира, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. В подобни случаи възнаграждения в НЗПП,
подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като
от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Предвид изложеното, като взе предвид вида и обема на осъществената
правна защита в заповедното и исковото производство, липсата на фактическа
и правна сложност на спора, броя на проведените в исковото производство
открити съдебни заседания – едно заседание, обстоятелството, че от служебно
извършена справка от информационната система на Софийски районен съд се
установява, че за период от по – малко от една година по идентични заявления
и искови молби на "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД срещу А. В. Д.
са образувани над 75 искови и заповедни производства, по всяко от които се
претендира адвокатско възнаграждение между 480 лв. и 1300 лв., както и при
съобразяване, че част от кумулативно съединените искове са отхвърлени
поради недействителност на договора по чл. 22 ЗПК вр. чл. 23 ЗПК (решение
от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на
Европейския съюз) настоящият съдебен състав приема, че на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за исковото
производство и 100 лв. за заповедното.
Т.е. общият размер на разноските на ищеца възлиза на сумата от 749.99
лв., от които: 34.99 лв. – държавна такса в заповедното производство, 100 лв. –
адвокатско възнаграждение; 115 лв. – държавна такса в исковото
производство; 200 лв. - адвокатско възнаграждение за исковото производство;
300 лв. – депозит за вещо лице.
Предвид частичната основателност на предявените искове, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 601.72 лева, от
които: 526.44 лева за исковото производство и 75.28 лева за заповедното
производство /19.51 лева - държавна такса и 55.77 лева - адвокатско
възнаграждение, като съдът съобрази, че ищецът не е предявил иск за пълния
размер на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, поради
което същата е обезсилена частично/
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Доколкото същият не е
претендирал и доказал извършването на такива, разноски не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът:
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422 ГПК
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, че А. В. Д., ЕГН **********, дължи на
"Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, ЕИК *********, сумата от
975,75 лв., представляваща непогА.а част от главница по Договор за кредит
№: SO 3237/15.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.04.2023 г.
до изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 16.06.2023 г. по ч. гр. д. № 19586/2023 г. по описа
на 76 с-в СРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД от "Интернешънъл Саламанка
Капитал" ООД, ЕИК *********, срещу А. В. Д., ЕГН **********, за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 123,75
лв., представляваща договорна лихва за период от 29.11.2022 г. до 29.11.2022
г., и 39,93 лв., представляваща непогА.а част от мораторна лихва за период от
30.11.2022 г. до 11.04.2023 г., дължими по договор за Договор за кредит №: SO
3237/15.09.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 16.06.2023 г. по ч. гр. д. № 19586/2023 г. по описа на
76 с-в СРС.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН **********, да заплати на "Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1, вр.
ал. 5 ГПК, сумата от общо 601.72 лева, от които: 526.44 лева - разноски по
съразмерност в исковото производство за заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за изготвянето на експертиза, както и
сумата от 75.28 лева - разноски за заповедното производство, съразмерно на
отхвърлената част от заявлението.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10