Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София,
.........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVI въззивен състав, в открито
заседание на двадесет и шести октовмри две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
При участието на секретаря Радка Г.а
и прокурора Томи Наков, като разгледа докладваното от съдия Доротея Кехайова ВНАХД
№ 4163 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
от защитника на обв. И.Ц.А. в лицето на адв. Г.В. срещу Решение, постановено на
13.06.2018г. по НАХД № 7996/2017г., на СРС, НО, 111 състав, с която съдът е
признал обвиняемия И.Ц.А. за виновен в това, че на 10.12.2014г. около 20:00
часа в гр. София, на бул. „Никола Йонков Вапцаров“, в района на кръстовището с
бул. „Черни Връх“, при управляване на МПС – лек автомобил марка „Пежо“, модел
„206“, с рег. № *********по бул. „Черни връх“ в посока ул. „Люботрън“ /от бул.
Джеймс Баучер“/ към ул. „Страцин“ /към кв. Хладилника“/, при извършване на
маневра завой на ляво от бул. „Черни връх“ към бул. „Никола Йонков Вапцаров“,
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, както следва: чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и
интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ като реализирал
пътнотранспортно произшествие с намиращата се на разделителния остров и
пресичаща пътното платно на бул. „Н.Й.Вапцаров“ пешеходка Т.К.М.ЕГН **********
и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал.2 от НК, както следва: вътреставно /в коленната става/, надкондилно счупване
на бедрената кост на ляв крак и счупване на главичката на малкопищялната кост в
ляво, които счупвания заедно и поотделно са причинили трайно /за повече от 30
дни от датата на травмата/ затруднение в движението на левия долен крайник –
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв.
/хиляда лева/. На основание чл. 343г, вр. чл. 78а, ал.4 от НК съдът е определил
на обв. И.Ц.А. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС
за срок от една година“. На основание чл. 304 от НПК е признал обв. И.Ц.А. за
невиновен и го е оправдал за това да е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.1 от ЗДвП; чл. 5, ал.2 от ЗДвП; чл. 20, ал.1 от ЗДвП; чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл.116
от ЗДвП. Осъдил е обвиняемия И.Ц.А. да заплати в полза на държавата и по сметка
на СРС сумата от 5 лв. / пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
В жалбата на защитата на обв. И.А.-
адв. Г.В. се излагат аргументи за незаконосъобразност и неправилност на
постановения съдебен акт, както и за постановяването му въз основа на
предположения. Предлага се въззивната инстанция на основание чл. 336, ал.1,
т.3, вр. чл. 334, т.2 от НПК да отмени първоинстанционното съдебно решение и да
признае обв. И.Ц. за невиновен в извършването на престъплението, за което е предаден
на съд.
Към жалбата е постъпило допълнително
писмено изложение, в което се твърди, че е налице съществено противоречие
досежно посоката на движение на процесния лек автомобил, тъй като в случая
съдът следвало да приеме посока на движение, която е посочена от свидетелите С.Н.и
Г.Г., които са очевидци и непосредствено са възприели случилото се ПТП. Според
защитата твърдяната от подсъдимия посока на движение от бул. „Хладилника“ към
бул. „Джеймс Баучер“ се потвърждава и от получените деформации по лек автомобил
„Пежо“. В тази насока намира, че изложените от първостепенния съд доводи за
кредитирането на показанията на свидетелите Т.и Г. са незаконосъобразни, тъй
като същите не споделят факти, които лично са възприели, а по-скоро изказват
мнения и съждения. Освен това счита, че изводите на решаващият съд досежно
посоката на движение на лекия автомобил
са незаконосъобразни и въз основа кредитираните показания на св. Я., който
всъщност нямал възприятия откъде е идвал лекия автомобил „Пежо“. Според защитата на подсъдимия
първоинстанционният съд неправилно е обвързал и подкрепил показанията на
свидетелите Т., Г. и Я.със заключенията на комплексната и повторната медико и
авто-техническа експертиза. В този смисъл счита, че самият факт, че останалите
свидетели – Н., Г. и Г. излагат коренно различна фактическа обстановка досежно
посоката на движение и участието на неустановена лека кола в процесното ПТП и
поставят под съмнение обективността и правилността на заключенията на
комплексната и повторната медико и авто-техническа експертиза. Оспорва
заключението на експертизите като твърди, че вещите лица не са анализирали
показанията на свидетелите от двете групи и не са отчели, че показанията на
свидетелитеИ.и И. Т.са мнения и разсъждения. На следващо място защитата не
приема като правилни изводите на вещите лица касаещи скоростта на движение на
процесната кола при ПТП, липсват и обосновани аргументи в експертизата, с които
да се обясни механизма на удара на процесната кола в разделителния остров, тъй
като не става ясно с кои части същата се е ударила в разделителния остров или в
металния стълб. Твърди, че повторната МАТЕ повтаря неправилните констатации на
първата КМТЕ и погрешно отхвърля участието на жълта таксиметрова кола, тъй като
в Протокола за оглед няма отразени данни за наличие на жълта боя на мястото на
удара по предната броня, предната маска и предния капак на лекия автомобил. Посочва
още, че неправилен е експертния извод, че деформациите на колата съответстват
да са от удара в металния стълб, доколкото в протокола за оглед не са налице
данни да са открити следи по метален стълб от л.а. Пежо или да има открити
следи по л.а. Пежо оставени от металния стълб. Излага, че двете комплексни
експертизи в частта на автотехническите изследвания изцяло се опровергават,
поради което не е следвало да бъдат кредитирани. Според защитника не е
изследван напълно въпроса за участието на неустановена жълта таксиметрова кола,
вследствие на което обективната истина е останала неизяснена. Имайки предвид
всичко изложено решението на СРС се определя като незаконосъобразно, почиващо
на предположения, а обвинението недоказано по несъмнен начин. При това
положение се предлага неговата отмяна и постановяване на ново, с което
обвиняемият да бъде оправдан. Претендира разноски.
В разпоредително
заседание на 28.09.2018 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допълнителен
разпит на обвиняемия и свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането
на други доказателства.
В открито
съдебно заседание пред въззивния съд защитата на обвиняемия поддържа жалбата ведно
с изложените в нея доводи и съображения. Твърди, че приетата фактическа
обстановка не съответства на действителните фактически положения. Според
защитника първият съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите на
обвинението, които не са възприели лично ПТП, а изказват само мнения и
съждения. Намира, че тяхната версия се оборва от свидетелите Н., Г. и Г., а така също и от обясненията на самия обв. А..
Излага, че свидетелите –очевидци са категорични, че причината за настъпилото
ПТП е лек удар между таксиметров автомобил на компания „Окей Супертранс“, който
е засякъл колата на обв. А.. Оспорва заключенията на изпълнените
авто-технически експертизи, като намира същите за незаконосъобразни и
неправилни. Пледира за оправдаване на обвиняемия.
Обвиняемият А. в
правото си на лична защита се присъединява към казаното от адвоката си.
Представителят
на СГП моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
В правото си на
последна дума обв. А. моли да бъде признат за невинен.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези, изложени в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При преценката на доказателства,
обсъждани от районния съд, въззивния съд не намери основания за промени във
възприетата фактическата обстановка по
делото, която е следната:
Обвиняемият И.Ц.А. е роден на ***г. в гр. София, българин, български гражданин,
висше образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН ********** с адрес: ***.
Обвиняемият е правоспособен водач на
МПС, притежава СУМПС №********* за категория „В” на отчет в Отдел „Пътна
полиция ” при СДВР, валидно до 05.06.2016 година.
На 10.12.2014 г. около 20:00 часа, обв.
А. управлявал л.а. марка “Пежо”, модел “206” ДКН ****** в гр. София, по бул. „ Черни
връх“с посока от „Люботрън“ /от бул. Дж.
Баучер“/, към ул. „Страцин“ /към кв. Хладилника/. Пътното платно било покрито с
дребнозърнест асфалт, мокро, без неравности и наклони, без дупки и посипаности,
осветено от включено улично осветление. В условията на интензивно движение, А.
приближил кръстовището между бул. „Черни
връх“и бул. „Никола Йонков Вапцаров“ и
предприел маневра завиване наляво от бул.
„Черни връх“към бул. „Никола Йонков
Вапцаров“ в посока към телевизионната кула при зелен за водача сигнал на
светофарната уредба, но със скорост от около 50 - 55 км/ч, като не съобразил
конкретните атмосферни условия, състоянието на пътя и характера и интензивността
на движението. Скоростта на движение на обв. А. била по-висока от критичната
скорост на странично плъзгане при конкретните условия, поради което при
извършване на завоя, водачът изгубил контрол върху управлявания от него
автомобил и се насочил към разделителния остров на пътното платно на бул. „Никола Йонков Вапцаров“ който отделял
лентите за движение на пътни превозни средства в посока от и към телевизионната
кула.
В този момент до стоманен стълб на
разделителния остров се намирала пешеходката Т.К.М., която изчаквала да светне
разрешителен за нея сигнал на пешеходния светофар, за да пресече пътните ленти
на бул. „Никола Йонков Вапцаров“ в
посока от бул. „Джеймс Баучер“ към кв.
Хладилника. След като изгубил контрол върху управлението на автомобила
обвиняемият се насочил към пешеходката М.и ударил същата от лявата й страна с
предната част на автомобила, при което тялото на пострадалата се възкачило
върху предния капак и се плъзнало към предното панорамно стъкло на автомобила.
Последвал удар между главата на пешеходката и посоченото предно стъкло, след
което М.била отхвърлена напред и в страни в ляво и паднала върху терена, без да
бъде прегазена. Непосредствено след това, моторното превозно средство се
ударило с предната си лява част и в посочения по-горе стоманен стълб, находящ
се на разделителния остров, в резултат на което автомобилът получил деформации
и протривания в областта на предния ляв калник и се счупил левият му фар, като
се завъртял надясно на около 270 градуса и се установил с предната си част в
посока към кв. „Хладилника“. Вследствие на настъпилото ПТП за пострадалата Т.К.М.настъпили
травматични увреждания, а именно вътреставно /в коленната става/, надкондилно
счупване на бедрена кост на ляв крак и счупване на главичката на малкопищялната
кост в ляво, които счупвания заедно и по отделно са причинили на пострадалата
трайно /за повече от 30 дни от датата на травмата/ затруднение в движението на
левия долен крайник.
Така изложената фактическа
обстановка съдът е приел за несъмнено установена от събраните по делото гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните
в производството свидетели - Н., Г.М.Г., М., Т., Т., Ч., Г., М.Ц., Г.Т.Г., Я., Г.;
писмените доказателства и доказтелствени средства: констативен протокол,
протокол за оглед на местопроизшествие, скица на местопроизшествие и фотоалбум
към него, справка за съдимост; способите за доказване: заключението на
съдебно-медицинска експертиза, заключение на тройна КМАТЕ, допълнително
заключение на тройна КМАТЕ, повторна петорна КМАТЕ, допълнителна АТЕ, допълнителна
петорна КМАТЕ.
Възприетите от първата инстанция
фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на
процесуалния закон е анализирал писмените доказателствени източници и
свидетелските показания, като е обосновал съображенията си, въз основа на които
е дал вяра на определени доказателствени източници и не е кредитирал други.
Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване.
Правилно и обосновано контролираният
съд е разделил свидетелските показания условно на две групи, тъй като при
анализа им се установява, че двете са със съществени различия от гледна точка
механизма на настъпване на ПТП. В този
смисъл спорният въпрос в настоящото производство, до който се
отнасят всички възражения на защитата на обвиняемия е свързан с установяване на
посоката на движение на управлявания от него лек автомобил и дали в ПТП-то е
участвал неустановен по делото таксиметров автомобил, който е блъснал МПС-то на
обвиняемия и вследствие този сблъсък е възникнал инцидента с пострадалата.
При изясняване отговора на този въпрос, настоящият съдебен състав обсъди на
първо място показанията свидетелитеИ.Т. и И. Т.. Същите са логични, последователни и безпротиворечиви.
Разпитани като свидетели посочените лица по идентичен начин възпроизвеждат
възприетата от тях информация касаеща времето, мястото и начинът на
осъществяване на пътно-транспортното произшествие. Настоящият съдебен състав
констатира, че не съществува каквото и да е разминаване по отношение основните
факти, за които внасят информация, а и те са успели да възприемат инцидента от
самото му начало. Показанията на тези лица са безпристрастно дадени, тъй като
не са в отношения, с която и да е от страните по делото, като добросъвестно пресъздават
само личните си впечатления без да надграждат своите показания за да подкрепят
обвинителната или оправдателната теза. Освен това казаното от тях, поради това,
че същите са преки очевидци на случилите се събития касае факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящото производство, а не
съставлява мнения и съждения, както погрешно счита защитата на обвиняемия. Обсъжданите
свидетели демонстрират изключително ясен и детайлен спомен за хронологията на
събитията, при които се е случил пътният инцидент и коректно описват пътната
обстановка, посоката на движение на управлявания от обвиняемия автомобил,
предприетите маневри и настъпилото съприкосновение между него и пострадалата
пешеходка.
СГС обсъди заявеното от двамата, че са
възприели непосредствено автомобила, управляван от обвиняемия да изпреварва
останалите автомобили, форсирайки двигателя в опит да се пререди, както и
причината да стори това – изключително натовареното движение и образуваното
задръстване. Показанията им в тази си част се потвърждават от тези на свидетелката
Г., която също от мястото, където се е намирала е успяла да чуе свистене и
рязко форсиране на лек автомобил, който момент по-късно възприела да удря
пострадалата. Наред с това въз основа показанията на свидетелите Т.се установява
и друго важно обстоятелство, а именно посоката на придвижване на автомобила на
обвиняемия по пътното платно. Обсъжданите лица са категорични, че същият се е
намирал на бул. „Черни Връх“ и е извършвал маневра завой на ляво към бул. „Н. Й.
Вапцаров“ в посока към телевизионната кула. Пред настоящият съдебен състав не стои
причина да не се довери на казаното от тях, тъй като те изключително детайлно
възпроизвеждат информацията, която лично са възприели и изрично поясняват, че
са имали пряка видимост към кръстовището на бул. „Черни Връх“ с бул. „Н. Й. Вапцаров“.
Нужно е да се отбележи, че абсолютно несъстоятелно е твърдението на защитата,
че свидетелите не са имали възможност да наблюдават случващото се, тъй като са
били трета кола и пред тях е имало други два автомобила. Действително в хода на
съдебното следствие споделят, че пред тях е имало два или три автомобила, но
така изнесената информация противостои на разказа им пред разследващите органи,
където и двамата заявяват, че пред тях е имало само един автомобил. СГС отчете
обстоятелството, че показанията на свидетелите пред съда са дадени около пет
години след деянието, като вероятността с оглед изминалото време, споменът за
случилото се да е по- ярък, от колкото в сравнение непосредствено след това, е
пренебрежимо малка.
Свидетелите Т.споделят информация
касаеща механизма на настъпилото съприкосновение между лекия автомобил и
пострадалата М.. В този смисъл излагат, че малко след форсирането на автомобила са дочули силен
трясък и са видели как същият този
автомобил блъснал с левите си гуми бордюра на разделителния остров, който
разделя двете самостоятелни платна на бул. „Н.И.Вапцаров“, като след удара
автомобилът е възкачил тялото на пострадалата и се е блъснал с лявата си предна
част в метален стълб, намиращ се в началото на разделителния остров. Показанията
на тези лица в тази си част убедително кореспондират с останалия доказателствен
материал - протоколи за оглед на местопроизшествие, от който се установяват
обективните находки непосредствено след ПТП на съответния пътен участък и със
заключенията на изпълнените експертизи, досежно описания механизъм на ПТП.
Друго важно обстоятелство, което се
установява несъмнено от обсъжданите свидетелски показания е това, че причина за
пътният инцидент не е бил неустановен по делото таксиметров автомобил. В този
смисъл и св. И. Т., и св.И.Т. са абсолютно категорични, че поради това, че са
имали идеална видимост /тъй като автомобилът им е джип и са се намирали
по-високо от останалите превозни средства, а и пред тях е имало само една кола/
са успели да възприемат от началото до края случилото се, при което не са забелязали
друг автомобил, който да е предизвикал пътния инцидент. В тази насока са и показанията на св. Я.,
който непосредствено е възприел катастрофата и също е категоричен, че не е
имало съприкосновение между лекия автомобил, управляван от обвиняемия и
таксиметров автомобил. Тези обстоятелства се препотвърждават от изпълнените по
делото експертизи, в които се сочи, че не е настъпвал удар между процесното МПС
и неустановен по делото таксиметров автомобил, тъй като, ако е имало такъв
удар, то несъмнено би трябвало да има следи
от жълта боя. При огледа на местопроизшествието не са били установени
каквито и да било следи от жълта боя върху управлявания от обвиняемия лек
автомобил, както и части от друг лек автомобил, което е било отразено в
протокола за оглед на местопроизшествието и е добре забележимо от съдържащите
се цветни снимки в приложения фотоалбум.
Съдът кредитира показанията на пострадалата
Т.М., като обективни, последователни, респективно достоверни. Категорично въз
основа на тях се установяват фактите свързани с времето и мястото на
инкриминираното деяние, неговият механизъм. Посоченото лице свидетелства, че е
видяла връхлитащия лек автомобил, но не може да конкретизира същият.
Категорична е по отношение на обстоятелството, че този автомобил се е движел с
висока скорост. Показанията на пострадалата
кореспондират с останалия доказателствен материал - протокол за оглед на
местопроизшествие, от който се установяват обективните находки непосредствено
след ПТП на съответния пътен участък. Показанията й кореспондират и със
заключенията на изпълнените по делото експертизи.
Съответни на обсъдените по-горе гласни
доказателствени източници са и показанията на св. Б. Ч.. Същите са последователни,
логични и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира с доверие. Въз
основа на тях се установява, че същият няма преки възприятия от самата катастрофа,
но е видял събитията непосредствено след това. Свидетелят споделя, че
пострадалата се е намирала на земята, конкретизира марката на лекия автомобил, причинил катастрофата.
Категоричен е, че от този лек автомобил са излезли няколко лица, описва ги по
външност. Показанията му в тази им част не стоят изолирани, а се потвърждават
от тези на друг независим свидетел по делото, а именно показанията на св. Г.,
която е възприела, че от МПС-то причинило катастрофата е излязъл неговия водач
и други лица- млади мъже, които са били повече от един. Тук
е мястото да се отбележи, че абсолютно несъстоятелно е възражението на
защитата, че тези свидетели не били описали начинът, по който са излели лицата
от автомобила на обвиняемия. В случая свидетелите споделят своите преки и
непосредствени впечатления от събитията, които те пресъздават съобразно
собствените си способности за интерпретация на случилото се и никъде не е
поставено изискване да навлизат в подробности и детайли, които да описват
отделните движения на лицата, които са забелязали. Показанията им са ценени
както с оглед собственото си съдържание, така и при съпоставка с останалите
доказателствени материали, а в случая разказът на тези лица е последователен и
обективен, те не са в отношения с някоя от страните по делото, поради което
съдът им се довери изцяло.
Показанията
на св. Ч. косвено потвърждават и посоката на движение на автомобила, управляван
от обвиняемия, доколкото същият заявява, че познавайки кръстовището предполага,
че МПС-то се е движело от посока центъра на София към кв. Хладилника.
Действително така изложеното касае едно предположение на свидетеля, но не може
да не се отбележи, че същото е съответно на останалите гласни доказателствени
източници, кредитируеми от съда и най-вече на заключенията на експертизите
относно установената посока на движение на процесния автомобил. Съдът даде
напълно вяра и възприе като достоверно казаното от него, че е абсолютно
сигурен, че преди удара между автомобила на обвиняемия и пешеходката не е имало
друг удар, доколкото свидетелят не е чул нищо, а това би станало точно пред
него и не би останало незабелязано. Още повече, че на мястото на инцидента и
непосредствено след него не е забелязал наличие на таксиметров автомобил, а
такъв е имало едва няколко минути след ПТП-то и той по никакъв начин не е
участвал в катастрофата. Казаното от този свидетел кореспондира с останалите
гласни доказателствени източници, които сочат, че не е имало съприкосновение
между автомобила блъснал пострадалата и друго МПС, както и със заключенията на
изпълнените експертизи относно механизма на удара.
На следващо място съдът се спира на
показанията на св. Г., доколкото тя с оглед разказа си също принадлежи към
първата група свидетелски показания, които не сочат да е имало инцидент между колата
на обвиняемия и друг автомобил. Съдът се довери на казаното от нея, поради
това, че подобно на останалите, обсъдени вече свидетели, е незаинтересована от
изхода на делото и случаен очевидец на събитията. Споделената от св. Г. информация
е обективна и последователна, съответна на останалия доказателствен материал. Без
съмнение показанията й се явяват доказателствен източник за времето, мястото и
начинът на извършване на инкриминираното деяние. Същата споделя за причината,
поради която вниманието й било привлечено, а именно автомобил, който потеглил рязко
с форсиране на двигателя, последвано от внезапното му спиране. Свидетелката
потвърждава посоката на движение на този автомобил, уточнявайки, че същият е
правел ляв завой от бул. „Черни Връх“ към бул. „Н. Й. Вапцаров“ „което си
кореспондира с установеното в експертизите и с останалите гласни
доказателствени средства. Наред с това възпроизвежда своите впечатления относно
вида на автомобила, уточнява, че от него е излязъл водачът му, както и други
лица от мъжки пол. Последното синхронизира с показанията на останалите
свидетели- очевидци на местопроизшествието, които са кредитирани от съда,
поради което пред настоящият съдебен състав не стои пречка да възприеме
споделената от св. Г. информация като достоверна и в тази им част.
Съответни на останалите доказателствени
материали, кредитирани от съда са показанията на св. М. Я., въз основа на които
се установява времето, мястото и начинът на извършване на инкриминираното
деяние. От особено значение за разкриване на обективната истина са
непосредствените впечатления на свидетеля за механизма на инцидента, и най-вече
категоричността, с която заявява, че автомобилът, който е блъснал пострадалата
не е влизал в съприкосновение с друг, който да е предизвикал катастрофата.
Съдът се довери на тези показания като логични и незаинтересовани и това е
така, тъй като свидетелят от мястото, където се е намирал е имал възможност
да възприеме от близко разстояние
случилото се пътно-транспортно произшествие.
Нужно е да се отбележи, че при
изясняване на фактическата обстановка съдът се довери именно на показанията на
свидетелитеИ.Т., И. Т., Б. Ч., Д. Г. и Я., защото показанията на посочените
свидетели са логични, ясни, безпристрастно дадени и безпротвиоречиви, а също
така са логични и последователни помежду си. От друга страна, показанията на
посочените свидетели не влизат в противоречие и с констатациите, вписани в
писменото доказателствено средство, какъвто е протоколът за оглед на
местопроизшествие от 10.12.2014г и с изводите, до които са достигнали
експертите в извършените няколко експертизи. Също така показанията на
посочените свидетели са безпристрастно и незаинтересовано дадени не само поради
обстоятелствата, че същите не познават обвиняемия и пострадалата и не са в
никакъв контакт с тях, но и поради това, че всеки един от тях поотделно, като
очевидец на настъпилото ПТП, което е инкриминирано по делото деяние, съвсем
добросъвестно изнасят само онези факти и обстоятелства, които лично и
непосредствено е възприел, без да
надгражда своите показания, за да подкрепи оправдателната или обвинителната
теза. Показанията им внасят информация за отделни моменти на случилият се пътен
инцидент, като въз основа на тях съдът изгради една пълна и детайлна картина на
събитията, предмет на настоящото производство.
Правилно и обосновано първата инстанция
се е доверила на показанията на свидетелите М.Ц., Г. и К. Ц., които като
служители на СДВР са посетили местопроизшествието след настъпване на ПТП. От
техните показания съдът установи датата и мястото на случая, установените на
място лица, предприетите действия по запазване на местопроизшествието и
предприетите действия за оглед. В съответствие с останалите доказателствени
материали /протокол за оглед и показания на свидетели /, св. М. Ц. споделя
възприятията си относно местоположението на л.а. Пежо 206 след инцидента и
състоянието му. Подробно описва обстановката на пътя като е категоричен, че му
е направила впечатление липсата на следи от удар с друг лек автомобил, противно
на изнесената от обвиняемия версия за случилото се.
От другата страна са показанията на
втората група свидетели, които излагат версията, че процесното ПТП е
предизвикано от неустановен по делото таксиметров автомобил, който не пропуснал
автомобила на обвиняемия, поради която причина се е стигнало до инцидента. В
този смисъл са показанията на свидетелите Г.Г. и Н.. СГС намери, че показанията
на тези свидетели не следва да се ценят с доверие защото противоречат на
останалите събрани в хода на процеса доказателства и са нелогични,още повече,че
според съда са налице съмнения за заинтересоваността им в полза на подсъдимия. Същите
макар и привидно кореспондиращи помежду си, доколкото изнасят сходна версия за
случилото се, се явяват напълно изолирани от останалия доказателствен материал,
опровергани в пълна степен от показанията на останалите свидетели –очевидци на
инцидента, а също и от заключенията на обективните доказателствени източници –
протокола за оглед и фотоалбума към него, както и от изпълнените по делото
експертизи, разкриващи механизма на пътно-транспортното произшествие. Вещите лица достигат до извод, че при движение,
както твърдят свидетелите Г. и Н., автомобилът на обвиняемия би се установил на
съвсем различна позиция. Отделно от това, експертите посочват, че никъде по
л.а. „Пежо 206“ не е имало следи от цветна жълта боя, а по пътното платно не са
намерени парчета от другия автомобил, поради което приемат, че не е имало удар
между л.а. „Пежо 206“ и друг таксиметров автомобил.
Отделно от посоченото по-горе следва да
се отбележи, че е налице вътрешна противоречивост, която се отчита в
показанията на св. Г.М.Г.. Индикация за това се явява информацията, споделена
от него, касаеща местоположението на пострадалата по време на удара с
автомобила, управляван от обвиняемия. Той първоначално твърди, че пешеходката
се е намирала на разделителния остров на пътното платно, а малко по –надолу
вече е категоричен, че същата в момента, в който е била блъсната е пресичала
пътното платно. Друго вътрешно противоречие, изводимо от показанията на св. Г.
е по отношение на обстоятелството дали твърдяното неустановено такси е спряло
след като е засякло колата на обв. А.. В
снетите показания на свидетеля Г. от 16.12.2014г. същият споделя, че след
изсвирване на клаксона на автомобила на обвиняемия, таксито е спряло на средата
на кръстовището, след което отново е потеглило, при което л.а. „Пежо 206“ се е
блъснало в него. В своите показания от 09.01.2015г. същият този свидетел вече
твърди, че таксиметровия автомобил е навлязъл в лентата на автомобила на
обвиняемия /Пежо 206/ като последният се е опитал да избегне удара, но
таксиметровия автомобил е продължил да прави ляв завой и ударил отпред л.а. на
обвиняемото лице. Т.е. споделеното относно механизма на катастрофата се
различават в отделни свои елементи, които са съществени и то до степен, че
дискредитират показанията на посочения свидетел, още повече след като тези показания бъдат съпоставени с
останалите доказателствени материали, които съдът кредитира и които ги
опровергават напълно.
Показанията на свидетеля Н. съдържат
подробна доказателствена информация за механизма на случилото се ПТП. Той от
своя страна изнася версията, че е наблюдавал как таксиметров автомобил е
извършвал маневра и след подаване на звуков сигнал с клаксона на автомобила на
обвиняемия, спрял в средата на кръстовището, при което МПС-то на обвиняемия се
блъснало в него. Тази версия се различава от тази, поднесена от другия свидетел
/св. Г./, който твърди, че след спирането на таксито в средата на кръстовището,
същото е тръгнало отново, едва след което се е реализирало съприкосновението
между двата автомобила. Тези твърдения са не само противоречиви и нелогични, но
се конфронтират и с показанията на
останалите свидетели- очевидци на инцидента относно посоката на движение на
автомобила, управляван от подсъдимия, начина на реализиране на ПТП-то,
намиращите се вътре лица, които са излезли впоследствие, противостоят и на
установеното в изпълнените експертизи, което мотивира настоящият съдебен състав
да ги отхвърли като градящи защитна версия в полза на обвиняемото лице.
Съдът намира, че показанията на
свидетелите Н. и Г. са напълно изолирани от останалите събрани по делото
доказателства и по отношение на факта, че те не са съобщили, че в колата на
обвиняемия са се возили и други лица, както посочват независимите свидетели,
което допълнително дискредитира казаното от тях.
Съдът обсъди показанията на свидетеля Г.
в светлината на близките му приятелски отношения с обвиняемото лице. Макар това
да не е достатъчно основание, само по себе си, същите да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност, следва да се отбележи, че при съпоставката с
останалия доказателствен материал, кредитируем от съда, се явяват изолирани и
нелогични. На първо място твърдението му, че обв. А. е бил сам в своя лек
автомобил се опровергава от показанията на независимите свидетели, които
посочват, че са забелязали незабавно след катастрофата от автомобила на
обвиняемия да излиза, както той, така и други лица от мъжки пол. В тази насока
показанията на свидетеля Ч. са изключително конкретни като той дори описва
външни белези на тези лица. Отделно от това заявява, че същите общо са били
трима /т.е. водача и още двама/, което напълно съвпада с видяното от друг
очевидец, а именно св. Г., която споделя, че от автомобила са излезли водачът и
други хора, уточнява, че освен водача е имало и други пътници. На следващо
място настоящият съдебен състав намира за опровергана версията му, че
подсъдимият се е движил по бул. „Черни връх“ в посока центъра. Както вече
неколкократно се отбеляза, посоката на движение на лекия автомобил, управляван
от обв. А. се установява категорично от свидетелските показания, които пряко са
наблюдавали инцидента, и които съдът кредитира като достоверни, също от
обективните находки по делото и изпълнените експертизи, в които експертите са
категорични, че ако автомобилът се е движел с посока бул. Черни връх към
центъра автомобилът би се установил в различна позиция.
При този извод от страна на свидетелите
и експертизите относно механизма на настъпилото ПТП, съдът не кредитира
обясненията на обв. А. относно посоката на движение на управлявания от него лек
автомобил, както и относно обстоятелството, че е бил засечен от неустановен по
делото таксиметров автомобил, станал причина за катастрофата. Съдът прецени
тези обяснения като защитна версия, опровергана от останалите доказателства.
Представените твърдения за случилото се не намират опора в данните по делото,
освен в показанията на свидетелите Н. и Г., които както вече посочи, съдът
отхвърли поради вътрешна противоречивост и липса на кореспонденция с
показанията на свидетелите –очевидци по делото и изпълнените експертизи. Не на
последно място , според заключението на извършените по делото АТЕ, КМАТЕ,
управляваният от обвиняемия лек автомобил не би могъл да заеме след инцидента
установеното при огледа на местопроизшествието положение, в случай, че водачът
се е движил със съобщената от него посока и е бил отклонен от траекторията си в
резултат на съприкосновение с насрещно движещ се лек автомобил, извършващ
завиване към бул. „Н.Й.Вапцаров“.
Съдът изгради
фактическите си изводи и въз основа на приобщените по надлежния ред писмени
доказателства.
Съдът изгради убежденията си и въз
основа протокола за оглед на местопроизшествие. При извършването на това
процесуално-следствено действие са спазени всички изисквания на НПК – протоколът
притежава всички реквизити за формална годност, при извършване на огледа са
участвали необходимия брой поемни лица, както и специалист –технически
помощник. Поемните лица са подписали протокола без възражения.
Като компетентно изготвено и в пълнота
отговарящо на поставените задачи, съдът кредитира заключението на изпълнената
по делото СМЕ. От
него се изяснява вида на полученото телесно увреждане на пострадалата, а именно
вътреставно, надкондилно счупване на бедрена кост на ляв крак и счупване на
главичката на малкопищялната кост, които счупвания заедно и поотделно са й
причинили трайно затруднение в движенията на левия долен крайник.
И настоящият съдебен състав кредитира
заключенията на изготвените по делото автотехнически, допълнителни
автотехнически, комплексни автотехнически и допълнителни комплексни
автотехнически експертизи, тъй като са обективни и в пълнота отговарят на
поставените задачи. Действително единствените разминавания в експертните
заключения касаят скоростта на движение на процесното МПС, докато в АТЕ е
прието 60км/ч, в петорната КМАТЕ е 50-55км/ч. Констатира се, че в АТЕ е приета
за възможна и посока на движение по бул. Черни Връх и завиване на дясно по бул.
„Н.Й.Вапцаров“, което не отговаря на версията на обвиняемия, който твърди, че
се е движил направо, както и тази на свидетелите Н. и Г., които подкрепят
неговата версия. В крайна сметка изводите и на двете експертизи са категорични,
че посоката на движение на автомобила на обвиняемия е била по бул. „Черни Връх“
с посока от бул. „Джеймс Баучер“, което намира подкрепа в показанията на
свидетелите, които се кредитират от съда. Нужно е да се отбележи, че в
заключението по повторната КМАТЕ вещите лица са категорични, че при движение на
лекия автомобил „Пежо 206“ по начина, по който твърди водачът му (обв. А.) и
свидетелите Н. и Г., този автомобил би се установил в различна зона, от тази, в
която е установен, видно от протокола за оглед. В експертизите се достига до
извод, че не е имало съприкосновение между МПС на обвиняемия и друг лек
автомобил, което се подкрепя и от свидетелските показания. В хода на разпита си
пред съда вещото лице разяснява, че несъмнено, ако е имало контакт между лекия
автомобил на обвиняемия и друг лек автомобил би трябвало да има боя от единия
автомобил върху другия, особено при скоростта на движение. Подробно е разгледан
снимковия материал, както и изготвения протокол и в случая вещите лица са
достигнали до извод, че не е налице съприкосновение между автомобила на
обвиняемия и друг автомобил. Той разяснява, че макар да не е описано в огледния
протокол, че са налице следи от стълб /тъй като МПС-то на обв. А. се е ударило
в стълб/, то по снимките ясно се различава деформация от стълба по калника на
автомобила отпред вляво. В този смисъл и настоящият съдебен състав прие
заключенията на вещите лица и изгради своите фактологични изводи въз основа на
тях.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата въззивна инстанция намира, че първостепенният съд е
направил правилни правни изводи досежно съставомерността на инкриминираното
деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна обвиняемият И.А. на
10.12.2014г. около 20:00ч. в гр. София
на бул. „Н.Й.Вапцаров“, в района на кръстовището с бул. „Черни Връх“ при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел
206, с ДКН *********по бул. „Черни Връх“ в посока от ул. „Люботрън“ /от бул.
„Джеймс Баучер“/ към ул. „Страцин“ /към кв. Хладилника“/, при извършване на
маневра завой на ляво от бул. „Черни Връх“ към бул. „Никола Йонков Вапцаров“,
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 20, ал.2 от ЗДвП:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразят с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с
характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ като
реализирал пътно-транспортно произшествие с намиращата се на разделителния
остров и пресичаща пътното платно на бул. „Н.Й.Вапцаров“ пешеходка Т.К.М., ЕГН **********
и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал.2 от НК, както следва: вътреставно /в коленната става/, надкондилно счупване
на бедрена кост на ляв крак и счупване на главичката на малкопищялната кост в
ляво, които счупвания заедно и поотделно са причинили трайно / за повече от 30
дни/ затруднение в движението на левия долен крайник.
Както е известно в теорията и съдебната
практика, нормата на чл. 343 от НК е бланкетна и съдържанието ѝ се
допълва от конкретно нормативно установени правила за движение по пътищата,
които се съдържат най-вече в ЗДвП и правилника за приложението му. С деянието
си обвиняемият е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Правилен е изводът, че причина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие е несъобразяване с конкретните атмосферни условия, състоянието на
пътя и интензивността на движението, тъй като избраната скорост на движение от
обв. А. е била по-висока от критичната скорост на странично плъзгане при
конкретните условия, поради което при извършване на маневра- завой на ляво е
загубил контрол и причинил процесното ПТП.
Правилно е преценено, че обв. А. не е
извършил нарушение на чл. 116 от ЗДвП и чл. 5, ал.1 от ЗДвП, тъй като
посочените разпоредби са общи и се изключват от приложението на специални
законови разпоредби, в случая чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Обосновано е преценено, че не е налице
нарушаване на разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, тъй като по делото несъмнено
се доказа, че пешеходката е била в статично положение и не се е движила и
минавала покрай превозното средство, управлявано от обвиняемия.
Причинения на пострадалата М.съставомерен
вредоносен резултат –средна телесна повреда е в пряка причинно-следствена
връзка с допуснатото от обв. А. нарушение на правилата за движение по пътищата,
а именно – чл.
20, ал.2
от Закон за движение по пътищата.
Правилно и обосновано първата инстанция
е приела, че от субективна страна обвиняемият е извършил деянието при форма на
вина непредпазливост, във вида й – небрежност. Подсъдимият А. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици – причиняване на инкриминирания
резултат на пострадалата, но е бил длъжен и в конкретния случай е могъл да го
предвиди.
Правилен и законосъобразен се явява
изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за приложението
на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като обвиняемият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на XXVIII от НПК. За
престъплението, за което е признат за виновен се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до три години или пробация, като от него няма настъпили
имуществени вреди.
При индивидуализация на наказанието районният съд е
съобразил наличието на смекчаващи обстоятелства – чистото съдебно минало.
Същото е неправилно отчетено, поради това, че чистото съдебно минало веднъж
вече е взето предвид като материална предпоставка за приложение на чл. 78а от НК. Правилно първата инстанция е взела предвид и изтичането на сравнително
дългия период от време от извършване на деянието до наказването на обвиняемия,
който представлява неразумен срок за разглеждане на делото и не може да бъде
обвързан с поведението на страните или сложността на делото.
Правилно като отегчаващо
обстоятелство са ценени извънсъставомерните телесни увреждания на пострадалата.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита, че в резултат на произшествието пострадалата
са причинени повече от едно телесно увреждане, които самостоятелно покриват
критериите на средна телесна повреда.
Размерът на наказанието е определен
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е в минималния от закона размер – глоба от
1000лв., което наказание според настоящият съд е занижено, но поради липса на
съответен протест не е налице възможност за завишаване на така определеното
наказание.
Обосновано съдът е наложил
кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл. 78а, ал.4 от НК –
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, което наказание е
справедливо и ще постигне в пълнота целите, предвидени в закона.
Правилно контролираният съд е
преценил, че направените в хода на делото разноски с оглед изхода на делото
следва да се присъдят в тежест на обвиняемия. Пред настоящата инстанция
разноски не са направени и такива не се присъдиха на страните
Така, при
извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не
констатира наличието на допуснати нарушения на материалния закон или на
процесуалните правила, които да съставляват основания за неговата отмяна или
изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено, а подаденият жалба -
да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран
от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.06.2018г., постановено от СРС, НО, 111 състав
по н.а.х.д. № 7996/2017 г., по описа на съда за 2017 година.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.