Р Е Ш Е Н И Е
№2/
03.01.2018г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
на пети декември две хиляди и седемнадесета
година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№2219 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание иск с правно основание чл.286 и сл. от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Твърди
се, че ищецът
осъществявал дейност в областта на селското стопанство, като търгувал с
продукти за растителна защита, семена и торове. При осъществяване на тази
дейност през 2014г. влезли в търговски отношения с ответника, като ищецът
доставил и продал на ответника стоки на обща стойност 113 690,32 лева и
издал фактури за това. Ответникът погасил само част в размер на 108 248,32
лева. Останало 5 442,00 лева не платена сума по фактури
№**********/10.09.2014г. за 3 810 лева с дата на падеж 30.09.2014г. и
№**********/19.09.2014г. за 1632 лева с дата на падеж 19.10.2014г. Стоките били
получени от ответника и били съставен приемно-предавателни протоколи. Ответното
дружество не изпълнило задължението да плати и изпаднало в забава, като дължало
и обезщетение за забава по първата фактура от 30.09.2014г. до предявяване на
исковете – 23.06.2017г. – 1057,28 лева, а по втората – от 19.10.2014г. до
предявяване на исковете – 23.06.2017г. – 444,25 лева. Ищецът направил
многократно покана за доброволно уреждане на спора, но не последвало
изпълнение. Иска ответникът да бъде осъден да заплати 5442,00 лева,
представляващи неизплатена цена по договор, както и 1501,53 лева,
представляващи обезщетение за забава, считано за периода от датата на падежа по
всяка фактура до предявяване на исковете – 23.06.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателно изплащане, както и направените разноски в
настоящото производство.
Ответникът
не оспорва създадените с ищеца търговски отношения , както и издаването на
процесните две фактури. Действително имало и приемно-предавателни протоколи, но
стоката не била получавана от ответника. Към септември 2014г. с ищеца, като
негов търговски представител, работел С.С., който контактувал с ответното
дружество. Той бил издал много фактури от месец септември за стоки, които не
били получавани от ответника. Имало и фактури за получена стока, като по грешка
и въвеждане в заблуждение, всички фактури били подписани. Когато това било
установено от ответника, то го съобщили на ищеца чрез управителя и неговия
юрисконсулт. Получили уверение, че грешката ще бъде поправена. Процесните две
фактури следвало да бъдат сторнирани поради грешка и неполучаване на стоката.
Ръководството на ищцовото дружество ги уверило, че фактурите погрешно били
издадени на ответника за стока, която била получена от други търговци, като
щели да бъдат насочени погрешните фактури към действителните получатели. В подкрепа на своите твърдения сочат, че от
агрокултурна логика доставката на процесните препарати през септември, както и
семена от слънчоглед през юли, била несъстоятелна. Дружеството на ответника
гледали зърнени култури и приключили стопанската година през септември.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото фактури №**********/10.09.2014г.
за 3 810 лева с дата на падеж 30.09.2014г. и №**********/19.09.2014г. за
1632 лева с дата на падеж 19.10.2014г., подписани от представители на страните,
между тях са съществували търговски отношения. Двете фактури са придружени от
приемно-предавателни протоколи, с които се установява получаването на стоката.
Съгласно салдо към 23.06.2017г. от счетоводството на
ищеца ответникът му дължал общо по двете фактури 5442,00 лева за извършените
продажби. Счетоводителите на двете дружества са подписали документ за взаимно
равнение на салдото между тях.
Освен процесните две фактури по делото са представени и
други фактури, които доказват търговските отношения между страните – фактура №**********-16.07.2014г.,
фактура №**********/19.06.2014г. и фактура №**********/16.07.2014г.
Видно от представените трудов договор и допълнителни
споразумения към него , както и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е бил работодател на С.В.С.. Същият е разпитан по делото
като свидетел, като си спомня, че доста пъти идвал при ответното дружество и
карал стока. Не си спомня определени фактури, но си спомня за случай с
препарат, който погрешно бил даден на друг купувач. Имало погрешно фактуриране,
но пък тогава фактурата била сторнирана.
За изясняване на делото е назначена и изслушана
съдебносчетоводна експертиза, по която заключението се приема от съда напълно
като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице установява, че
процесните фактури са отразени в счетоводството на ищеца надлежно. В
счетоводството на ответника вещото лице установява, че е отразена фактурата от
10.09.2014г., но пък материалите по нея не били заприходени като складови
наличности, а фактурата била вписана в Дневника за покупки и бил ползван
данъчен кредит. Фактурата от 19.09.2014г. не била осчетоводена и не била
отразена. В счетоводството на ищеца съществувал остатък за плащане от 5442
лева. Установена е била фактура от 16.07.2014г., която била сторнирана поради
грешно подадена за фактуриране стока. При счетоводството на ответника се
установявало, че били платили на ищеца 948 лева повече.
Размерът на претендираната лихва за забава съдът изчисли
с общо достъпна програма - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
като установи, че за процесния период лихвата за забава върху първата фактура възлиза
на сума в размер на 1058,24 лева, а по втората – 444,66 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Всички събрани по делото доказателства водят до
единствения възможен извод, който не е спорен, че между страните е съществувала облигационна
обвързаност. Няма спор между страните относно предмета на договора и фактурите,
издадени от ищеца, при извършената продажба.
При сключената
сделка ответникът е следвало в срок да заплати стойността ѝ
, но това не е изпълнено, като
падежът е изрично посочен във фактурите. Не се спори и че стоката, предмет на
сделката е получена от ответника, като за това са съставени протоколи. Ответната
страна не оспорва тези факти, поради което следва да се приеме за доказано, че вземането
е станало изискуемо в деня посочен като падеж във всяка от фактурите. Като не е изпълнил задължението да
заплати дължимата сума на съответния установен падеж съдът счита, че ответникът
дължи процесните суми за главница, а също и е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забавено изпълнение. Възражението на ответника, че имало
погрешно извършени доставки и поради това не следвало да се заплати сумата,
съдът счита за неоснователно и недоказано. Ангажираните доказателства за
сторнирана фактура касаят друга доставка между страните, но не и тези доставки
относно които са процесните фактури.
На
основание чл.162 от ГПК и като има предвид установените суми за дължима
главница общо от 17 671,80 лева, съдът определя обезщетението по своя
преценка, като използва съответния калкулатор за лихва за забава - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Така обезщетението за процесния период съответно от 30.09.2014г. до 23.06.2017г. – за първата
фактура, и от 19.10.2014г. до 23.06.2017г. – за втората фактура, възлиза на
сума от 1058,24 лева и на 444,66 лева, поради което исковете за лихва за забава
следва да бъдат уважени изцяло.
По
направените разноски и с оглед уважаване на искоте, то ответникът дължи на
ищеца – 277,74 лева д.т., 200 лева . за експертиза, 300 лева – възнаграждение
за юрк. защита.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ООД ДИКА
– гр.Хасково,
ЕИК *********, да заплати на ЕООД АСМ -
гр.Монтана, ЕИК *********, сумата от 5442,00 лева,
представляващи
неизплатена цена за продадена стока по фактури №**********/10.09.2014г. и
№**********/19.09.2014г., и 1057,28 лева, представляващи лихва за забава
по фактура №**********/10.09.2014г., считано за периода от 30.09.2014г. до 23.06.2017г.,
и 444,25 лева, представляващи лихва за забава
по фактура №**********/10.09.2014г., считано за периода от 19.10.2014г. до 23.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 24.06.2017г., до окончателно изплащане, както и направените
по делото разноски 277,74 лева - д.т., 200 лева - за
експертиза, 300 лева – възнаграждение за юрк. защита.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
Съдия:
/п/ не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.С.