№ 2238
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100512885 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Е. Т. И., родена на *******.,
действаща лично и със съгласието на своята майка Б. Е. И., чрез упълномощения адв.
Я. В. С. от САК, срещу съдебно решение № 12152 от 20.06.2024г., постановено по гр.
дело № 38170/2023г. по описа на СРС, 92 с-в. Решението се обжалва частта, с която е
отхвърлен иска по чл. 150 от СК, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК за разликата над 350 лв. до
пълния предявен размер от 450 лева.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното решение
поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и нарушение на
материалния закон. Искането е да се отмени решението в обжалваната част, а
издръжката детето Е. Т. И. да се присъди в размер от 450 лв.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез
упълномощения представител поддържа въззивната жалба и сочи нови доказателства.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - Т. П. И., чрез
упълномощения адв. И. Г. от САК, е оспорил въззивната жалба, като неоснователна. В
открито съдебно заседание, чрез упълномощения представител, сочи нови
1
доказателства и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Не претендира разноски.
Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства за
нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за
отговор, обстоятелства, които са от значение за делото - за доходите на родителите на
непълнолетната Е. Т. И..
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 38170/2023г. на СРС, 92 състав, съдът е изменил, на
основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, издръжката, определена с
Решение № 20227021 от 16.10.2020 г., постановено по гр. д. № 29475/2020 г. по описа
на СРС, Трето гражданско отделение, 117 състав, влязло в сила на 16.10.2020 г., като е
осъдил на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 от СК, Т. П. И. да
заплаща на малолетната Е. Т. И., чрез нейната майка и законен представител Б. Е. И.,
месечна издръжка в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева, считано от 10.07.2023 г.,
до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.
143, ал. 2 от СК, за разликата над 350,00 лева до пълния предявен размер от 450,00
лева, като неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК съдът е допуснал
предварително изпълнение решението в частта за присъдената издръжка в полза на Е.
Т. И..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За
въззивното производство държавна такса не е внесена на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от
ГПК. Съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва
да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
допуснато съществено процесуално нарушение и неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
2
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, както и с променените
(увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени
нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на
едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя,
който дължи издръжката му.
Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка и е
направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към
мотивите на обжалваното решение (арг. от чл. 272 от ГПК). Като допълнение към тези
мотиви следва да се посочи, че пред въззивната инстанция въззиваемият е представил
и съдът е приел, като неоспорено доказателство – декларация от 31.03.2025г., дадена
под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК, от което се установява, че Т. П.
И. е декларирал упражнявана дейност като едноличен търговец и получаван годишен
доход в размер от 11 196 лева. Същият размер на годишния доход на Т. П. И. е отразен
и в удостоверение с изх. № 1280325 от 28.03.2025г., издадено от „София Мотоцентър“
ЕООД. В последното е посочено и нетно възнаграждение за 2024г. в общ размер от
6 922.44 лв. Въззиваемият е декларирал и притежавано движимо имущество – два
мотоциклета с година на производство 1998г. и 1999г., както и лек автомобил марка
Сузуки, модел Суифт, година на производство 2010г.
Видно от справка от Агенция по вписванията с № 452767 от 31.03.2025г., за Т.
П. И. няма данни да има вписани сделки с недвижими имоти след датата на завеждане
на исковата молба в съда – 10.07.2023г., както и за сделки след постановяване на
първоинстанционното решение.
Брутният доход на Б. Е. И. - майка на непълнолетната въззивница Е. Т. И.,
установен от неоспорено писмено доказателство пред въззивната инстанция, възлиза в
общ размер от 48879.47 лв. за периода от м. 09. 2024г. до м. 02. 2025г. включително,
съгласно служебна бележка, издадена от „БАНКА ДСК“ АД от 12.03.2025г.
Други относими към спора доказателства не са сочени във въззивната
инстанция.
Съобразявайки Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленум на ВС,
приложимо и към действащия СК (Обн. в ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от
01.10.2009 г.) и задължително за съдилищата (арг. от чл. 130, ал. 2 от ЗСВ), където в т.
IV е прието, че „Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за
даване на издръжка и показател за размера , следва да се приеме, че възможността
за предоставяне на издръжка е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от
доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице.“ Следва, че исковата
претенция може да бъде уважена ако бъдат установени не само нуждите на детето,
които съдът приема за доказани по делото.
При съобразяване със задължителните указания по прилагането на закона, този
въззивен състав на съда приема, че при определяне размера на месечната издръжка за
детето следва да се съобрази с неговите нужди, но и с възможностите на задължения
родител. Това са двете кумулативни изисквания при наличие на които съдът следва да
формира изводите си по основателността на искането за размера на месечната
издръжка на детето Е. Т. И.. Издръжката на дете от родител е подчинена на
задължението на последния да се грижи за детето (вкл. и за задоволяване на
материалните му потребности), а при определяне на нейния конкретен размер съдът
следва да съобразява освен нуждите на детето, така и финансовите възможности на
задълженото лице.
3
Ръководейки се от законните критерии и събраните писмени доказателства,
въззивната инстанция счита, че за месечната издръжка на детето Е. Т. И. са
необходими общо не по-малко от около 650 лв. – с оглед на изискването с издръжката
да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха
заедно. Получаването на издръжка е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито
и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин
- например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
социални помощи, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ПП № 5
от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието, здравен статус и други обстоятелства, които рефлектират
върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.
От сумата, която е необходима за месечната издръжка на въззивника, бащата-
въззиваем следва да поеме 350 лв. месечно. Съдът приема, че Т. П. И. разполага с
материални възможности да заплаща присъдената от районния съд с обжалваното
решение месечна издръжка от 350 лв., доколкото месечното му брутно трудово
възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от
05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) се формира от полаган личен труд, но
не се установи да реализира доход, който да е основание за извод, че има
възможността да заплаща издръжката в пълния претендиран размер от 450 лв.
Неоснователни и недоказани са възраженията на представителя на въззивника,
че въззиваемият е отпуснал кредит в размер на 253 000 лв. на дружеството, което
управлява. Следва да се посочи, че за спора по делото не са относими доводите за
реализирани сделки от юридическото лице, тъй като ответник по спора и дължащ
издръжка за детето е Т. П. И., който е различен правен субект от дружеството, което
управлява.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
всички допустими и относими към спора доказателства. Събраните от въззивната
инстанция доказателства не променят фактите за възможностите на дължащия
издръжка родител да заплаща месечна издръжка от 350 лв. за непълнолетната си
дъщеря Е. Т. И..
Въззивният съд намира за изцяло неоснователни възраженията на въззивника
за допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост на
първоинстанциоинното решение.
Поради съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции следва, че
първоинстанционното решение е правилно. Решението в обжалваната част, като
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски, а въззиваемият
не претендира разноски и съдът не му присъжда такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 12152 от 20.06.2024г.,
постановено по гр. дело № 38170/2023г. по описа на Софийски районен съд,
92 състав в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, за разликата над 350,00
лева до пълния предявен размер от 450,00 лева, като неоснователен.
Решение № 12152 от 20.06.2024г., постановено по гр. дело №
38170/2023г. по описа на Софийски районен съд, 92 състав, в останалата си
част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5