РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. П., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101098 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по допускане на
съдебната делба.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от М. АЛ. К., с постоянен
адрес в гр. П., ЕГН **********, против Л.. ИВ. З., с постоянен адрес в същия град,
ЕГН **********.
Ищецът иска да бъде допусната съдебна делба на две превозни средства,
представляващи лек автомобил марка „М.“, модел „***“, с рег. № ***, с рама № *** и
лек автомобил марка „М.“, модел „Е 300 Б. Х.“, с рег. № ***, с рама № ***. Твърди, че
те са съсобствени между него и ответницата при равни квоти, в резултат на прекратена
помежду им съпружеска имуществена общност.
Ответницата оспорва иска по отношение на втория автомобил, излагайки
доводи, че той е нейно лично притежание, защото е бил закупен само със средства,
които тя е осигурила.
Съдът приема следното:
Предмет на разглеждане е иск по чл. 34, ал. 1 ЗС.
В принципен план, за да бъде допусната въз основа на него съдебна делба на
вещи, е необходимо да се установи, че страните по делото притежават идеални части от
правото на собственост върху тях.
От приобщените към доказателствения материал копия на 2 броя свидетелства
за регистрация – част I, издадени от Сектор „КАТ – ПП“ при ОД на МВР – гр. Б. за
превозните средства, подложени на делба, се потвърждава тяхната индивидуализация.
Видно е от приетото като писмено доказателство копие на Решение №
1
8116/07.05.2021 г. по гр. д. № 1039/20 г. на Районен съд – гр. П., влязло в законна сила
на дата на постановяването му, че:
- за времето от 10.05.2006 г. до 07.05.2021 г. ищецът и ответницата са се
намирали в граждански брак;
- прекратяването на брачното им правоотношение с станало посредством
развод по взаимно съгласие;
- според споразумението по чл. 51, ал. 1 СК, което е било постигнато от
съпрузите и е било одобрено от съда, същите са придобили процесните два леки
автомобила през времетраенето на брачната връзка, а волята им е била след развода те
да останат в съсобственост между тях, без да е упоменат обемът на правата им в тази
насока.
Когато в споразумението по чл. 51, ал. 1 СК, утвърдено от бракоразводния съд,
съпрузите са уговорили, че придобита през време на брака вещ остава съсобствена
помежду им, без да са отразили конкретните си квоти в съсобствеността, е допустимо в
последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг, на основание
частична трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК (вж. Тълкувателно
решение № 3/29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/15 г., ОСГК на ВКС ). Следователно в една
такава ситуация не е възможно последващо релевиране на изключителна собственост
върху съответната вещ, на база пълната трансформация по чл. 23, ал. 1 СК (вж.
изрично в този смисъл Решение № 116/21.01.2021 г. по гр. д. 787/20 г., ІІ г. о. на ВКС).
Логиката на коментираното разрешение е ясна. Тя се опира на установения
юридически постулат, че в частта, касаеща имуществените отношения на съпрузите,
споразумението по чл. 51, ал. 1 СК носи характеристиките на спогодба (чл. 365 ЗЗД), т.
е. на договор, а договорите имат силата на закон за страните по тях (чл. 20а ЗЗД) и
трябва да бъдат спазвани (вж. така Решение № 74/29.05.2019 г. по гр. д. № 5842/15 г., І
г. о. на ВКС, Определение № 215/17.12.2018 г. по ч. гр. д. № 1973/17г., ІІ г. о. на ВКС и
Определение № 220/20.12.2018 г. по ч. гр. д. № 523/18 г., ІІ г. о. на ВКС).
В обобщение на казаното дотук се налагат финалните констатации, че:
- Щом като при развода им по взаимно съгласие, ищецът и ответницата са
се споразумели, че превозните средства, за които сега се иска да бъдат поделени,
остават тяхна обикновена съсобственост, не е допустимо възражението на ответната
страна за еднолично титулярство спрямо второто от тях. Затова и обсъждането на
ангажираните по този повод писмени и гласни доказателства е безпредметно.
- Неконкретизирането в споразумението на правата, които бившите
съпрузи имат в съсобствеността, позволява единствено разглеждането на искане за по-
голям дял, каквото в случая обаче не е било заявявано.
- При това положение приложима се явява необорената презумпция на чл.
30, ал. 2 ЗС, според която частите на съсобствениците следва да се считат за равни.
- Ето защо и поисканата делба е нужно да бъде допусната.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна ДЕЛБА, както следва:
1. МЕЖДУ М. АЛ. К., с постоянен адрес в гр. П., ЕГН ********** и Л..
ИВ. З., с постоянен адрес в същия град, ЕГН **********.
2
2. По отношение НА ДВИЖИМИ ВЕЩИ, представляващи лек
автомобил марка „М.“, модел „***“, с рег. № ***, с рама № *** и лек автомобил
марка „М.“, модел „Е 300 Б. Х.“, с рег. № ***, с рама № ***.
3. При КВОТИ от 1/2 идеална част за М. АЛ. К. и 1/2 идеална част за Л..
ИВ. З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
ДЕЛОТО да се докладва на съдията-докладчик, след влизане в сила на
настоящия съдебен акт – за предприемане на съответните процесуални действия по
втората фаза на делбеното производство.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3