№ 786
гр. Варна, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:И. Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500733 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260566/01.02.2023г. по регистратурата на
ВРС подадена от „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД, ЕИК ********* срещу решение №
260455/16.12.2022г. постановено по гр.д.№ 17017/2018г., с което е ОТХВЪРЛЕН
предявения от въззивника иск с правно основание чл.32 ал. 2 от ЗС да бъде постановено
разпределяне ползването на недвижим имот съсобствен с Н. Б. С., представляващ дворно
място с идентификатор ********** по Кадастралната карта на гр. Варна, одобР. със заповед
№ РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменени със заповед № КД-14-03-
1894/22.07.2013г. на Началника на СГКК- Варна, с площ от 1267 кв.м. и находящ се на адм.
адрес гр. Варна, ул. „П.“*** и въззивникът е ОСЪДЕН да заплати на насрещната страна
сумата от 2203 лева – стоР. по делото съдебно деловодни разноски.
Въззивникът – „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД оспорва решението с твърдения за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че изводите на съда за
неоснователност на искането за провеждане на ново разпределение на съсобствения имот са
обосновани само на едно от въведените с исковата молба основания, а именно на база
разлика в площта, а останалите е квалифицирал като „неудобства“. Прави възражение и по
отношение на присъдените в тежест на дружеството съдебно-деловодни разноски, предвид
характера на производството на спорна съдебна администрация, но с уточняваща молба от
1
24.02.2023г. заявява, че възраженията му не съставляват искане по чл.248 от ГПК за
изменение на обжалваното решение в частта за разноските. Моли за отмяна на обжалваното
решение и за уважаване на предявения иск с присъждане на съдебно-деловодните разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Н. Б. С., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за
неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Посочва, че правилно
съдът е обосновал извод за липса на нови факти и обстоятелства налагащи провеждане на
ново разпределение на ползването на съсобствения имот след вече извършеното такова с
решение № 820/26.05.2017г. по в.гр.д.№ 151/2017г. по описа на ВОС. Излага, че в това
производство са били назначени и проведени СТЕ във варианти, които са съобразили
ситуирането на всички сгради, на септичната яма и подземните комуникации, изградената
бетонова стена, изкопа за басейн и др., а последният трети вариант, който е възприет със
съдебното решение е бил предложен именно от управителя на ищцовото дружество.
Оспорва се и твърдението, че септичната яма според първоначалното разпределение се
намира само в частта на дружеството, като се посочва, че през 2019г. именно въззиваемата е
организирала и заплатила почистването й. По отношение на бараката в северозападния ъгъл
на имота посочва, че не е съсобствена, а е нейна собственост и правилно според
извършеното разпределение се намира в нейната част. Моли решението на ВРС в
обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за
присъждане на стоР.те по делото съдебно-деловодни разноски.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът не се представлява,
а въззиваемата страна поддържа изразената позиция по спора.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен иск от „Портфолио
Интернешинъл“ ЕООД против Н. Б. С. с правно основание чл.32, ал.2 от ЗЗД за
разпределение на ползването на съсобствения между страните недвижим имот,
представляващ дворно място с идентификатор ********** по Кадастралната карта на
гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед № КД-14-03-1894/22.07.2013г., с площ от 1267кв.м. и находящ се на
адм.адрес гр.Варна, ул.„П.“, ведно с изградената в него барака/лятна кухня/.
В исковата и уточняващата молби се посочва, че ищецът и ответницата са
съсобственици в процесния имот при равни квоти от по ½ ид.части като ищецът се
легитимира като собственик на половината дворно място и изградената в него двуетажна
сграда /южен близнак/, а ответницата – на другата половина от дворното място и на другата
двуетажна сграда /северен близнак/. Ищецът е собственик по силата на договор за покупко-
продажба обективиран в нот.акт № 73, том IV, рег. № 9884, дело № 878/16.11.2007г., а
ответницата – по силата на договор за даР.е обективиран в нот.акт № 157, том I, рег. №
1831, нот.дело № 159/31.08.1999г. и договор за доброволна делба от 31.08.1999г.
2
Ищецът посочва, че ползването на съсобствения поземлен имот е било разпределено
с влязло в законна сила решение по в.гр.д. № 151/2017г. по описа на ВОС. Твърди обаче, че
след влизане в сила на съдебното решение са настъпили нови обстоятелства налагащи
извършването на ново разпределение на ползването. Излага, че било установено със
заключение на правоспособно техническо лице, че е налице несъвпадение на южната част на
западната граница на имота по регулационния план /УПИ ХI-1159, кв. 50/ и по
кадастралната карта /ПИ с ид. **********, което се отразява върху площта на имота – 1267
кв.м. по кадастралната карта и 1181 кв.м. по регулация и в частност на площта разпределена
за ползване на частта на ищеца, която била с 86 кв.м. по-малка от тази на ответника.
Посочва също, че след извършеното разпределение на ползването по съдебен ред била
поставена разделителна ограда между двете части на имота, което довело до намаляване
ширината на съществуващия бетонов подход към жилищните сгради създаващо неудобство
за достъп с автомобил, включително специализиран. Отделно от това достъпът до наличната
в съсобствения имот септична шахта се намирал в частта ползвана от ищеца, което налагало
обслужването и да бъде организирано и извършвано само от него. Твърди също, че с
извършеното разпределение на ползването на имота бил лишен от достъп до
съществуващата в имота барака /лятна кухня/, която попадала в частта ползвана от
ответницата. Решението не било съобразено и с наличието на изкоп за басейн зад къщите, за
чието изграждане ищецът разполагал с нотариално заверена декларация-съгласие. Моли да
бъде допуснато и извършено ново разпределение на ползването на съсобствения недвижим
имот – дворно място и бараката /лятна кухня/.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответницата Н. С. чрез
процесуалния й представител. Оспорва предявения иск за извършване на ново
разпределение на ползването на ПИ с ид. ********** по Кадастралната карта като
процесуално недопустим, а в евентуалност – като неоснователен.
Не оспорва, че с ищеца са съсобственици в дворното място при равни квоти като
посочва, че е едноличен собственик на намиращата се в северозападния ъгъл на имота
постройка-барака /лятна кухня/, която се намира в непосредствена близост до собствената й
жилищна сграда. Същата била изградена през 1968г. от бащата на ответницата, поставена е в
негов дял с делбения протокол по гр.д.№ 899/1986г. и в последствие е подарена на
ответницата през 1999г.
Оспорва твърденията на ищеца за наличието на нови обстоятелства настъпили след
извършеното разпределение по в.гр.д.№ 151/2017г. по описа на ВОС, което да прави
допустимо искането за ново разпределение. Твърди, че не е налице промяна в площта на
имота, нито в застрояването му. Оспорва, че само ищецът има достъп до септичната шахта,
като твърди, че дейностите по почистването й през 2019г. са били организирани и заплатени
от нея. Оспорва и твърденията на ищеца, че бетонираният път /подход/ към жилищната му
сграда е бил затруднен в следствие на издигането на разделителна телена мрежа, като
посочва че същата е била разположена изцяло в нейния дял и това е било факт още преди
предходно извършеното по съдебен ред разпределение на ползването. Посочва, че всички
3
тези обстоятелства, включително наличието на изкоп за басейн зад къщите са били
съобразени от вещото лице изготвило във варианти разпределението по в.гр.д.№ 151/2017г.
по описа на ВОС. Моли предявеният иск за разпределение на ползването на съсобствения
имот да бъде отхвърлен като неоснователен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум на претенцията обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.32, ал.2
от ЗС, а именно за разпределение ползването на съсобствен имот, с което да се гарантира
правото на всеки съсобственик да си служи реално с общата вещ съобразно правата си в
съсобствеността.
Съгласно чл.32, ал.1 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението
на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, а в случай, че такова
мнозинство не може да се образува, или макар да е налице решение на мнозинството от
съсобствениците, според останалите съсобственици то е вредно за вещта, всеки от
съсобствениците е легитимиран да заяви пред съд искане за съдебно разпределение на
ползването на съсобствеността.
По същността си искът по чл.32, ал.2 от ЗС представлява осъществяване на спорна
съдебна администрация на граждански правоотношения между съсобственици по повод
служене с общата вещ, като ролята на съда е да замести липсващото или вредно за общата
вещ решение на мнозинството. Решението постановено в производство по спорна съдебна
администрация не формира сила на пресъдено нещо, което означава, че при промяна в
обстоятелствата, спорът може да бъде пререшен.
В случая искането е за разпределение на ползването на съсобствено дворно място
представляващо имот с ид. ********** по Кадастралната карта на гр. Варна и на
съсобствена сграда –барака /лятна кухня/.
Няма спор по въпроса за наличие на съсобственост между страните по отношение на
дворното място, което се явява с обслужващо предназначение за наличните в имота
жилищни сгради – северен близнак собственост на ответницата Н. С. и южен близнак
собственост на „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД. Видно от представените писмени
доказателства в това число нот.акт № 157, том I, рег.№ 1831, нот. дело №1 59/1999г., Н. С.
притежава по даР.е от баща си Божидар Сърбинов ½ ид.част от вилно място, находящо се в
гр.Варна, к.к. „Св. Константин“, ул. „П.” ***, с площ от 1200 кв.м., представляващо парцел
XI-1159, кв.50 по плана на вилна зона „Дружба“, гр.Варна, при граници: път, парцел № V-
1154-а и XII-1160.
С договор за доброволна делба сключен на 31.08.1999г. между И. Б. А., А. М.А. и
Н. Б. С. в дял на Н. Б. С. е поставена двуетажна вилна сграда, находяща се в гр.Варна, к.к.
„Св. Константин“, ул. „П.” ***, представляваща дясната част на изградената в имота
4
двуфамилната сграда, а в дял и изключителна собственост на И. Б. А. и А. М.А. е поставена
лявата част на двуетажна вилна сграда, находяща се в същия имот.
С договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 73, том VI, рег.№ 9884,
дело № 878/2007г. И. А. е продала на „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД собствената си ½
ид.част от дворното място в к.к.“Св.Св.Константин и Елена“, ул.“П.“ *** представляващо
УПИ XI-1159 цялото с площ от 1200 кв.м., а тя и А. Апостолов са продали на дружеството
придобитата по делба в режим на СИО жилищна сграда в имота, представляваща лявата
сграда - близнак /с югоизточно изложение/.
Няма спор и по въпроса, че с влязло в законна сила решение постановено по в.гр.д.
№ 151/2017г. по описа на ВОС е допуснато по реда на чл.32, ал.2 от ЗС разпределение на
ползването на дворното място представляващо имот с ид. ********** по Кадастралната
карта на гр.Варна, находящ се в в к.к.“Св. Св.Константин и Елена“, ул.“П.“ *** с площ от
1267 кв.м. като в дял на ищеца „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД е поставен дял II В
/светлозелен цвят/ по скицата на л.35 от делото с площ от 633,27 кв.м., а в дял на Н. С. е
поставен дял I В /червен цвят на скицата на л.35 от делото/ с площ от 633,27 кв.м.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно въведеното от ответника
възражение за недопустимост на предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС поради наличието на
вече извършено между същите страни разпределение на ползването на съсобственото
дворно място с ид. ********** по Кадастралната карта.
Постигнатото споразумение между съсобствениците за начина на ползване на
съсобствения имот обективирано в договор помежду им, респективно съдебно
разпределеното ползване на същия обвързва съсобствениците докато трае съсобствеността.
То може да бъде изменено по взаимно съгласие по всяко време. Ако обаче такова съгласие
не може да бъде постигнато, тогава всеки от съсобствениците, при наличие на изменение на
обстоятелствата, при които е допуснато първоначалното разпределение, може да поиска от
съда да преуреди по реда на чл.32, ал.2 от ЗС уговореното разпределение.
В случая въведените с исковата молба твърдения за наличието на промяна във
фактическите обстоятелства, при които е било допуснато първоначалното разпределение на
ползването на съсобствения имот обуславя правния интерес, а от там и допустимостта на
настоящия иск. Промяната следва да е съществена, т.е да прави извършеното от
съсобствениците реално разпределение несъответстващо на новото фактическо положение
като например – да са се променили обстоятелствата свързани с предназначението и
състоянието на съсобствената вещ - ново строителство или премахване на съществуваща
постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на
регулационни изменения или в обема на правата на всички съсобственици; придобиване на
право на собственост по давност върху идеална част от трето лице; възстановяване на
запазена част от трето лице по реда на чл.30 ЗН; разпоредителни сделки между
съсобствениците, вследствие на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка
5
на друг и други.
Въпросът дали действително е настъпила промяна на обстоятелствата, при които е
било извършено първоначалното разпределение на реалното ползване е по същество на
спора, а не по допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС. В този смисъл Решение №
25/22.04.2014г. по гр.д.№ 3985/2013г. по описа на ВКС.
В случая ищецът твърди, че ново обстоятелство обуславящо допустимост на ново
разпределение на ползването на съсобствения имот се явява констатацията му за наличие на
разлика в границите, а от там и в площта на процесния имот съгласно регулационния план и
действащата понастоящем кадастрална карта, в следствие на което разпределената му площ
с решението по в.гр.д.№ 151/2017г. по описа на ВОС е с 86 кв.м. по-малко от тази
разпределена на ответницата.
По делото са проведени две съдебно-технически експертизи, изготвени от вещите
лица Р. П. и И.Х.. И двете дават заключение, че за територията, на която се намира
процесния съсобствен поземлен имот е действащ регулационен план одобрен със заповед №
1035/19.09.1961г. и Кадастрална карта на гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-
92/14.10.2008г., като не са налице данни за изменение в площта или разположението на
границите му след 26.08.2016г. Т. е не са настъпвали промени в регулационния статут, в
границите и в площта на имота след извършеното през 2017г. съдебно разпределение на
реалното ползване на имота с ид. ********** по Кадастралната карта. Действително вещите
лица констатират, че е налице разлика в площта на имота по действащия РП от 1961г. – 1165
кв.м. и площта му по Кадастралната карта – 1267 кв.м., но освен, че тази разлика не е ново
обстоятелство, тъй като е била налице и при предходното разпределение на ползването
извършено с решение по в.гр.д.№ 151/2017г. по описа на ВОС, не е доказано по безспорен
начин, че разликата от 86 кв.м. е в ущърб на „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД, доколкото
вещото лице Христов посочва, че същата е основно в северната, източната и западната част
на имота, т.е частта разпределена на Н. С. през 2017г., а не в южната част /частта
разпределена на ищцовото дружество/.
Отделно от това следва да се отбележи, че по принцип приемането на нов
регулационен план за територията на имота, с който границите и площта на разпределения с
влязлото в сила решение по чл.32, ал.2 от ЗС не са променени не представлява априори ново
обстоятелство и не е основание за допускане на ново разпределение на ползването му.
Аналогично е и при приемането на нов кадастрален план /кадастрална карта/, доколкото
същият отразява заснемането на имотите на място и не отнема, нито предава собственост
към тях, нито пък може да представлява самостоятелно придобивно основание. В този
смисъл Решение № 280/17.12.2014г. по гр.д.№ 4008/2014г. по описа на ВКС.
По отношение на бетонната стена построена в южната част на съсобствения имот,
както и изкопът за басейн зад къщите – няма данни същите да са построени /изпълнени/ след
първоначалното разпределение на ползването през 2017г., за да има характеристиките на
новонастъпил факт – ново застрояване, който да е основание за допустимо ново
разпределение на ползването на имота. В случай, че ищецът е имал възражения по начина
6
на разпределение на ползването на съсобственото дворно място съобразно наличните в
имота бетонова стена и изкоп за басейн, същите е следвало да бъдат своевременно заявени
пред съда по в.гр.д.№ 151/2017г. по опис на ВОС, за да бъдат съобразени и обсъдени при
избора на най-удачния вариант за разпределение ползването на имота. Понастоящем същите
не са основание за извършване на ново разпределение на ползването на имота, тъй като не
са новонастъпили.
По отношение на твърденията на ищеца, че след извършеното през 2017г. съдебно
разпределение на ползването на процесния имот „се оказало“, че достъпът до отвора на
септичната яма се намира в разпределената за ползване нему част от имота, както и че
съществуващото бетониране на двора /подход към жилищните сгради/, след разделението
съгласно решението на съда, е станало по-тясно и неудобно за достъп на автомобили,
включително специализирани, настоящият състав намира за правилни изводите на
първоинстанционния съд, че това не се явяват нови обстоятелства от категорията на
основанията за извършване на ново разпределение, а са неудобства възникнали при и по
повод фактическото приложение на извършеното от съда разпределение на ползването. В
тази връзка по делото е представено доказателство – издадена фактура и касов бон от
01.08.2019г. за заплатена от ответницата Н. С. услуга – „изчерпване на септична яма“.
Горното установява, че обслужването на септичната яма, след разпределението от 2017г. е
могло да се извърши и от частта попадаща в разпределената й за ползване част от имота,
което опровергава твърденията на ищеца, че това е възможно само от неговата част от имота
и разходите за нея ще са изцяло за негова сметка.
Тук следва да се отбележи, че действия и/или бездействия на съсобствениците, с
които се нарушава постигнатото споразумение или се пречи за пълноценното ползване на
съсобствения имот, в това число на неговите съоръжения /общи врати към имота, пътеки,
септична шахта и др./, които според естеството им служат за общо ползване и поддържане
са основание за предявяване на искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, а не на иск за
извършване на ново разпределение по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. В този смисъл Решение №
171/12.10.2015г. по гр.д.№ 1231/2015г. по описа на ВКС.
По отношение на искането за разпределение ползването на съществуващата в
имота, в разпределената с решението по в.гр.д.№ 151/2017г. по описа на ВОС част на Н. С.,
барака – лятна кухня съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че същата е съсобствена между него
и ответницата, за да е допустимо разпределението й. „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД
черпи правата си в процесния имот от праводателката си И. А., а видно от нот.акт № 136,
том 10, дело № 3158/1986г. /л.79/, същата е получила по даР.е от баща си Божидар Сърбинов
½ ид.част от дворното място, заедно с подобР.ята и трайните насаждения в него, „без да се
дарява построената във вилното място барака на масивни основи“. Следователно по силата
на частно правоприемство ищецът не е станал собственик/съсобственик на ид.части от
бараката, тъй като праводателката му не е била нейн собственик. В исковата молба липсват
твърдения за други факти и обстоятелства обуславящи право на собственост по отношение
7
на ид.част от въпросната барака, поради което съдът приема за неустановено наличието на
съсобственост. На това основание искането за разпределение на ползването на барака/лятна
кухня в имота с ид. с ид. ********** по Кадастралната карта се явява неоснователен.
В обобщение настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от ищеца
„Портфолио Интернешинъл“ ЕООД нови фактически обстоятелства не касаят промяна в
площта на съсобствения имот, дяловете на страните, личността на съсобствениците,
застрояването на имота или други промени, които да обусловят допустимост на ново
разпределение на ползването на ПИ с ид. ********** по Кадастралната карта, респективно
на построената в имота барака /лятна кухня/, при наличие на вече допуснато и извършено
разпределение на ползването с решението на ВОС по в.гр.д.№ 151/2017г. На това основание
предявеният иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС се явява неоснователен.
С оглед съвпадащите крайни изводи, до които достигна настоящия съдебен състав,
обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
И двете страни са направили искане за присъждане на стоР.те по делото съдебно-
деловодни разноски, като с оглед изхода на спора такива се следват на въззиваемата страна
Н. Б. С. в размер на 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.05.2023г. и представен
списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260455/16.12.2022г. постановено по гр.д.№
17017/2018г. по описа на ВРС , с което е отхвърлен предявеният от „Портфолио
Интернешинъл“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к.
„Св.Св.Константин и Елена“, ул.„П.“ *** иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС за
разпределение ползването на съсобствен с Н. Б. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
к.к.“Св.Св. Константин и Елена“, ул.„П. *** недвижим имот, представляващ дворно място с
идентификатор ********** по Кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменени със заповед № КД-14-03-
1894/22.07.2013г. на Началника на СГКК- Варна, с площ от 1267кв.м., както и на
изградената в имота барака/лятна кухня и „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД е осъден да
заплати на Н. Б. С. сумата от 2203 лева – съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, к.к.„Св.Св. Константин и Елена“, ул.„П.“ *** ДА ЗАПЛАТИ
на Н. Б. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, к.к.“Св.Св.Константин и Елена“, ул.„П. ***
сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева – адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
8
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9