РЕШЕНИЕ
№260112/15.9.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тридесет и първи август Година две хиляди
и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2459 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.С.А.
в качеството й на управител на „М.5 “
ЕООД, против Наказателно постановление № 03-011112/ 03.04.2019г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ М.5
” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 300 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415
„в“ ал.1 от КТ.
В жалбата се твърди, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като документацията е била представена от лице, което не е било надлежно
упълномощено, че не става ясно каква е връзката на „Теодора“ ООД с описаното
нарушение и др.Навеждат се и доводи за това, че нарушението не е осъществено от
обективна страна, тъй като във вътрешните правила за работната заплата е
посочено, че възнагражденията се изплащат до 25-то число на месеца, следващ
отработения.Поради това се иска отмяна на постановлението, а в условията на
алтернативност - намаляване на размера на наказанието.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, не се явява представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление.Иска се и присъждане на
разноски.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 12.03.2019г. , по повод постъпила
жалба, служители на Д“ИТ“-Варна, една
от които св. П.М., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство
на хотел „Алекта“, стопанисван от „М.5“
ЕООД.Установило се, че между дружеството и работника Н.Н. бил сключен трудов договор № 43/14.02.2019г.
В него било уговорено, че работникът ще получава основно месечно трудово
възнаграждение с еднократно изплащане до 10-то число на месеца, следващ месеца, в който е положен
труда.На 01.03.2019г. било подписано допълнително споразумение към този
договор, според което била променена дневната продължителност на работното
време на работника и размера на трудовото възнаграждение.Останалите условия в
договора останали непроменени. Н.Н. попълнила декларация, в която посочила, че все още не е
получила трудово възнаграждение.Св.М. връчила призовка на служител на
дружеството, с която били изискани необходими за приключване на проверката
документи.На посочената дата в Д“ИТ“-Варна били представени съответните
документи, сред които и платежна ведомост за м.02.2019г. , в която нямало
положени подписи от работниците.
За установеното при проверката св. М. изготвила
протокол № ПР 1907910/26.03.2019г., с който дала и съответните
предписания. На същата дата-26.03.2019г.,
св.М. съставила против „ М.5“ ЕООД акт за установяване на нарушение за
това, че в качеството си на работодател не е изплатил в уговорения срок
договореното трудово възнаграждение за
извършена работа, пропорционално на отработеното време през м.02.2019г. на Н.Н., назначена на длъжност „
администратор хотел“ в обект хотел „Алекта“. Било прието,
че нарушението е извършено на 12.03.2019г., с оглед уговорения в
трудовия договор период за изплащане на възнаграждението. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.При
предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени
възражения.Било представено копие от платежна ведомост за м.02.2019г., с
положени подписи от всички работници, удостоверяващи изплащане на дължимото трудово
възнаграждение.
Въз основа на съставения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган
приел изцяло описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация на
нарушението по чл.128 т.2 и
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.Било прието, че
нарушението е отстранено, поради което и
на „ М.5 “ ЕООД била наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 300лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитана свид. П.М., чиито показания
съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От тях се
установи, че нарушението е констатирано при проверка , започнала по сигнал на
работник и въз основа на представените
документи. Св.М. уточни,че е приела , че нарушението е извършено на
12.03.2019г. с оглед уговореното в трудовия договор. Свидетелката посочи още,
че в хода на проверката са били
представени доказателства за изплащане на дължимото възнаграждение.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната
преписка, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима ,
депозирана в срока и от надлежна страна,
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03- 011112 /
03.04. 2019г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ .В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок.И акта, и постановлението са съобразени с нормите
на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата,
които го потвърждават.Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.Правото на защита е било
реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и
настоящото съдебно производство.От направените отбелязвания в приложената по
преписката призовка е видно, че същата е била връчена на лице, което е в
трудово-правни отношения с дружеството, а от всички приложени писмени
доказателства става ясно, че описаните в нея документи са били
представени.Поради това и доколкото административно-наказателното производство
започва със съставяне на акта за установяване на нарушение, а не с връчването
на призовка, съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за неотносими.
За неоснователни съдът приема възраженията, свързани с изписване на
наименованието на друго юридическо лице в постановлението.От всички
доказателства по делото се установява, че служителите на Д „ИТ“-Варна са
извършили проверка в хотел „Алекта“, който е
стопанисван от „М.5“ ЕООД.Поради това и еднократното изписване на „Теодора“ ООД
като дружество , стопанисващо хотела, следва да се приеме за техническа
грешка. С оглед на изложеното до
тук съдът намира , че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съгласно
чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от приложения
към преписката трудов договор и допълнително
споразумение към него , дължимото възнаграждение
на работника е следвало да се заплаща до 10-то число на следващия
месец.Действително, в представените вътрешни правила за работната заплата в
дружеството е посочено, че възнаграждението се изплаща с първо плащане до 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата.В
трудовия договор обаче, който се отнася до конкретния работник, е посочено, че
възнаграждението се изплаща еднократно до 10-то число на следващия месец.Поради
това съдът намира, че правилно е било прието, че след като възнаграждението за
м.02.2019г. не е било изплатено до
10.03.2019г. и като е било отчетено, че този ден е бил неработен и
неприсъствен, то нарушението е извършено на 12.03.2019г. В този смисъл безспорно е било допуснато
нарушение на чл.128 т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.
Правилно и законосъобразно административно – наказващия
орган е ангажирал отговорността на
„ М.5 “ ЕООД в качеството му на работодател за нарушение
на чл. 128 т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ , чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно представените доказателства, че нарушението е отстранено и при липсата на настъпили вредни последици,
съдът намира че правилно наказващият орган е приложил санкционната норма на
чл.415 „в“ ал.1 от КТ.При определяне размера на наложената санкция обаче не са
били взети предвид всички обстоятелства, свързани с извършено нарушение, както
и факта че с неговото допускане не е бил засегнат в съществена степен
установения в страната правен ред.Поради това съдът намира, че следва да намали
размера на наложената на „ М.5“ ЕООД
„Имуществена санкция“ от 300лв. на 100лв., като счита, че това наказание е
съответно на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
С оглед изхода
на делото съдът намира, че на Д“ИТ“-Варна не
следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН сочи, че в
съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК.Нормата на чл.143 от АПК пък предвижда, че страните имат право на разноски
при отмяна на обжалвания акт , при отхвърляне на оспорването или при оттегляне
на жалбата.Т.е. не е предвидена хипотеза, при която на страните следва да се
присъдят разноски при изменение на обжалваното постановление.Поради това съдът
намира, че не следва на Д „ИТ“ –Варна да
се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-011112/ 03.04.2019г. на Директора на
Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ М.5
” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 300 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415
„в“ ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера
на наложеното наказание "Имуществена санкция" от
300лв. на 100 / сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: