Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 19.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе,
V-ти граждански
състав, в публично заседание на 09 септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Татяна Илиева
при секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 363 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове
по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, гр.София твърди, че на 11.05.2017
г. било подписано допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2017 г., сключен между
„Банка ДСК" ЕАД и Агенцията, по силата на които вземането на „Банка ДСК"
ЕАД от С.К.И., произтичащо от Договор за стоков кредит № 209778/04.09.2016 г. било
прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор, което вземане било индивидуализирано
в Приемо-предавателен протокол. Съгласно чл.6.5. от рамковия договора за цесия,
„Агенция за събиране на вземания“, в качеството на цесионер, се е задължила от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия,
за което имала изрично пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД. На ответницата било
изпратено уведомление по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия от страна
на „Банка ДСК" ЕАД от 17.05.17 г. посредством „Български пощи" ЕАД с
известие за доставяне, изпратено на посочения в договора за кредит постоянен
адрес, което се е върнало в цялост с отбелязване „Преместен". Изпратено било
и второ уведомление за извършената цесия от 21.12.2018 г. посредством куриерска
фирма „Лео Експрес“ и известие за доставяне, което отново се върнало в цялост с
отбелязване „Посещение на 27.12.18 г. - не е в България. В Белгия е разговаряно
по телефона". Съгласно раздел 5, чл.10,
ал.4 от Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят
се задължил да уведоми кредитора при промяна на местоживеенето си, а в раздел 7, чл.15 от ОУ към договора, страните договорили, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени
от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от него адрес се считат
за връчени. Ищецът счита, че уведомлението за
цесията е получено от ответника, като се позовава на практиката на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 ГПК. Към исковата молба представя и заверени копия
от уведомленията за извършената цесия от страна на „Банка ДСК" ЕАД за връчване
на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Твърди още, че процесното
вземане произтичало от сключен на 04.09.2016 г. между „Банка ДСК"ЕАД
/кредитодател/ и С.К.И. /кредитополучател/ договор за стоков кредит № 209778, с
който кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 ЗПК и общи условия, с оглед
вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит. Кредиторът
се задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 928,67
лв. за закупуването от „Технополис България“ЕАД на: 2 бл. климатици с цена по 759 лв.; удължена
гаранция - 2 /два/ броя с цена по 91 лв.; както и за сключване на застраховка
„Стандарт +" за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в
размер на 228,67 лв. Кредитополучателят от своя страна се съгласил
предоставената му сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово
чрез превода й по банковата сметка на търговеца, а сумата на кредита, предоставена
за финансирането на застраховката, да бъде усвоена еднократно, безкасово по
сметка на застрахователя. За сключения договор за кредит „Банка ДСК“ издала уведомително
писмо до търговеца, в което било посочено, че е сключен договор за кредит за
закупуването на стоките, предмет на договора за кредит, а ответникът декларирал,
че е получил от търговеца стоките, описани във фактурата, чиято стойност била
финансирана с процесния договор за кредит. С извършването на плащането към търговеца
кредиторът изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя кредита,
предмет на договора, като за потвърждаване на плащането търговецът издал
Фактури с №№ **********, ********** и
**********, всичките от 04.09.16 г., в които бил посочен начин на плащане „с ДСК
кредит“. За плащането от кредитора на застрахователя, последният издал
сертификат с № 209778/04.09.2016 г. Погасителните вноски, които кредитополучателят
се задължил да изплаща на кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата
по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразявал общите
разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишния
процент на разходите бил посочен в погасителния план, неразделна част от
договора за кредит и включвал лихви и такси, които кредитополучателят дължал на
кредитора. Страните постигнали съгласие за срока на договора кредитът да се
олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 21,57 %, като лихвата се
начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала месечно.
Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 462,83
лв., а общата стойност на плащанията по него възлизала на 2 391,50 лв.
Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок от 24 месеца
или до 04.09.2018 г. на 24 бр. месечни погасителни вноски, като първите 23 бр. били
в размер на 99,65 лв., а последната-изравнителна била в размер на 99,55 лв. Съгласно
раздел 6, т.12 от ОУ към договора, при забава в плащането на месечна погасителна
вноска от деня, следващ падежната й дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание, на
кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 246,83 лв.,
дължима от 14.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд. Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 04.09.2018 г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен
заем към дружеството. Погасената сума до момента била в размер на 209,41 лв., с
която била погасена падежиралата договорна лихва. По заявление на ищцовото
дружество било образувано ч.гр.д. № 6727/2018 г. на РС-Русе, по което съдът издал
Заповед за изпълнение и връчил същата на длъжника, съгласно разпоредбите на чл.47,
ал.6 ГПК. Ето защо молида бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че С.К.И.,
като кредитополучател по договор за стоков кредит № 209778 от 04.09.2016 г.,
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, присъдени в Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6727/2018
г. на Районен съд – Русе, а именно: 1172,09 лв. - главница от непогасени месечни
погасителни вноски с падежни дати от 14.08.2017 г. до 4.09.2018 г.; 246,83 лв.
- лихва за забава, дължима от 14.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен
съд; законната лихва от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК. Претендира и присъждане
на разноските по двете производства.
В отговора на исковата молба
ответницата С.К.И., чрез назначения й особен представител, оспорва твърдението
на ищеца за надлежно извършеното й уведомяване за цесията. Твърди, че
процесният договор е сключен при предварително определени условия от страна на
кредитора и ответницата не е имала възможност да влияе на съдържанието му.
Претендира отхвърляне на иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 04.09.2016 г. между „Банка ДСК“ЕАД
като кредитор и ответницата като кредитополучател е сключен договор за стоков
кредит № 209778 в размер на 1928.67 лв. за закупуване на следните стоки и/или
услуги, продавани от „Технополис България“ЕАД: 2 бр.климатици, всеки на цена от
759 лв., ведно с 2 бр. удължена гаранция с цена 91 лв., както и за сключване на
застраховка по пакет „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 – с еднократна
застрахователна премия в размер на 228.67 лв. Предвиден е срок за издължаване
на кредита от 24 месеца, фиксиран лихвен процент от 21.57 % и ГПР по кредита – 23.84 %.
Уговорено е, че сумата по кредита се усвоява еднократно, по сметка на търговеца,
а сумата, предоставена за финансирането на застраховката, се усвоява еднократно
по сметка на застрахователите. С подписването на договора за кредит
кредитополучателят заявява, че му е предоставена преддоговорна информация по
чл.5 от ЗПК и ОУ, с оглед вземане на информирано решение за сключване на
контракта. Съгласно погасителния план, неразделна част от договора, месечната
погасителна вноска е в размер на 99.65 лв., а крайният срок за издължаване –
04.09.2018 г. При допусната забава в плащанията над 90 дни, чл.12.1. от
договора предвижда начисляване на договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава от 10 процентни пункта.
На 20.04.2017 г. между „Банка
ДСК“ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е подписан рамков договор за
покупко-продажба на вземания с предмет: всички дължими на продавача суми по
предоставените от него стокови кредити на физически лица със забава между 180 и
210 дни, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите,
обезпеченията, вкл. и изтеклите лихви. На 11.05.2017 г. е подписано допълнително
споразумение за цедиране на вземания към горния рамков договор с предмет –
вземанията, съдържащи се в приемо-предавателен протокол, в който фигурира и
процесното.
Представено е потвърждение на
цесията, изходящо от „Банка ДСК“ до „Агенция за събиране на вземания“, както и
пълномощно, с което Банката упълномощава ищцовото дружество от нейно име да
уведоми всички длъжници, по вземанията по кредити, цедирани с допълнителни
споразумения.
Представени са две уведомления,
изпратени от ищцовото дружество до ответницата, чрез Български пощи и чрез
куриерска фирма, с които С.И. е се уведомява за извършената цесия на вземанията
по договора за стоков кредит. Представени са и разписки, съгласно които
уведомленията не са връчени, но в обратната разписка на „Лео Експрес“ е
отбелязано, че с получателят е в Белгия, но е разговаряно с нея по телефона. Тези
уведомления са приложени и към исковата молба и в последната е направено
особено искане да се връчат на ответницата, заедно с преписите по делото, което
е направено от съда на 14.06.2019 г.
Ищцовото дружество за дължимите
суми по договора за стоков кредит подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано приложеното
към настоящото производство ч.гр.дело № 6728/2018 г. по описа на РС-Русе и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена при условията на
чл.47, ал.5 ГПК.
От приетото експертно заключение
по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че на 04.09.2016
г. са преведени 1700 лв. и отделно 228.67 лв. на „Технополис България“ЕАД от
„Банка ДСК“, съгласно уговореното в т.3 от договора, с основание, съответно
„автоматично усвояване на кредит 209778-3507225“ и „автоматично усвояване на
застрахователна премия на кредит 209778-3507225“. На 10.10.2016 г. С.И. внася
32.01 лв., с които погасява част от лихвата по първата вноска по кредита, която
е в размер на 34.67 лв. Същата изпада в забава на 05.10.2016 г. След сключване
на договора за цесия от 11.05.2017 г. са извършени плащания от ответницата в
размер на 1010 лв., след което към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК непогасената главница по кредита възлиза на 1172.09 лв., а лихвата за
забава за периода от датата на забавата – 05.10.2016 г. до 02.10.2019 г. е в
размер на 320.92 лв. От датата на продажбата на вземането – 11.05.2017 г. до
02.10.2019 г. нейният размер възлиза на сумата 246.83 лв., т.е. колкото се
претендира в исковата молба, но с начална дата 14.08.2017 г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
В производството по иск с правно
основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а
ответникът – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват вземането,
предмет на заповедта за изпълнение.
По делото е установено по
несъмнен начин, че на 04.09.2016 г. между „Банка ДСК“ЕАД като кредитор и
ответницата като кредитополучател е сключен договор за стоков кредит, по
силата, на който първият отпуска на втората сумата 1928.67 лв. за закупуване на
стоки от „Технополис България“ЕАД, за заплащане на удължена гаранция на стоките
и на застрахователна премия, чрез безкасово плащане по сметка на търговеца и на
застрахователите, а С.И. се задължила да върне кредита на 24 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 99.65 лева, а последната в размер на
99.55 лева или общо сумата 2 391.50 лв.
Коментираната
съдебно-икономическа експертиза установява, че сумата по кредита е усвоена на датата
на подписване на договора, чрез директни преводи по сметките на търговеца и
застрахователите.
Представени са писмени
доказателства, съгласно които вземането на „Банка ДСК“ по процесния договор за
стоков кредит е цедирано на ищцовото дружество на 11.05.2017 г., за което
длъжницата е била надлежно уведомена от куриер по телефона на 27.12.2018 г. Това
уведомление е приложено и към исковата молба, като в последната е направено
особено искане същото да се връчи на ответницата, ведно с преписите по делото,
което било извършено от съда на 15.05.2019 г. Уведомление приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4
от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В
този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по
т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на
предходния чл.290 от ГПК и други. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът
намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответницата,
последната е била надлежно уведомена за извършената цесия и тя е породила
действие спрямо нея.
Съобразявайки извършените
плащания от ответницата по процесния договор, вещото лице изчислява, че
дължимата главница възлиза на претендираната сума от 1172.09 лв. В т.5 от
експертното заключение е определена дължимата месечна лихва за забава върху
главницата за периода от изпадането на кредитополучателя в забава до завеждане
на заповедното производство, възлизаща на общата сума от 320.92 лв. Като има
предвид, че акцесорната претенция се търси само за част от този период, а
именно от 14.08.2017 г. до 01.10.2018 г., съдът намира, че нейният размер
възлиза на сумата 223.38 лв.
По тези съображения установителният
иск се явява основателен и доказан по отношение на главницата, ведно със
законната лихва от депозирането на заявлението по чл.410 ГПК и досежно договорната
лихва, но до размера от 223.38 лв. и в тази му част следва да се уважи, а относно
акцесорната претенция над 223.38 лв. до претендираните 246.83 лв. следва да се
остави без уважение.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
заповедното и настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от
исковете – 78.38 лв. по ч.гр.дело № 6727/2018 г. по описа на РС-Русе и 921.62
лв. за настоящото дело.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.И., с ЕГН: **********,***, че дължи на
“Агенция за събиране на вземания”ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумите:
1172,09 лв., представляваща главница от непогасени месечни погасителни вноски по договор за стоков кредит №
209778/04.09.2016 г. с падежни дати от 14.08.2017 г. до 4.09.2018 г., ведно със
законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 223,38 лв. лихва за забава за периода 14.08.2017 г. - 01.10.2018 г., предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6727/2018 г. по описа на РС-Русе,
като ОТХВЪРЛЯ установителният иск за дължимост на лихва за забава над сумата
223.38 лв. до претендираните 246.83 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА С.К.И., с ЕГН: **********,***, да заплати
на“Агенция за събиране на вземания”ЕАД, гр.София, 78.38 лева разноски за заповедното производство – ч.гр.дело № 6727/2018
г. по описа на РС-Русе и 921.62 лв. деловодни
разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: