№ 239
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500142 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. В.Г., срещу
Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2021г. по ч. гр. д. № 19648/2021г. по
описа на Районен съд- Пловдив, I гр. с., с което е било отхвърлено
подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу КР. Р. Т., с ЕГН:
**********, за сумата от 92,52 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от 17.06.2019 г. с предпочетен номер ++359*********
. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, като се иска същото да бъде отменено и се постанови
издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на отсрещната страна.
Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя
и взе предвид данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това
1
са следните:
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за посочената сума,
съдът е приел, че това вземане произтича от нищожна, респ. неравноправна
клауза. Развити са мотиви, че уговорената в договора неустойка излизала
извън присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции,
доколкото мобилният оператор получавал част от очакваната и уговорена
печалба по договора, без да дължи насрещна престация до края на срока.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва
да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поскал издаването
на заповед за изпълнение за вземане за неустойки по договор за мобилни
услуги от 17.06.2019 г. Съгласно предвиденото в т.11 от споразумението , в
случай на прекратяването на договора преди изтичане на срока по вина
или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите
до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти по техния стандартен размер. Според настоящия
състав на съда е налице обоснована вероятност посочената клауза да е
неравноправна съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП.
Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три
стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е
съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би
претърпял. Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по
самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на
последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната,
които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и
за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен
договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на
неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар.
„стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При
това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на
2
договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от
потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при
изпълнение на договора.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
14.12.2021г. по ч. гр. д. № 19648/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, I
гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу КР. Р. Т., с ЕГН: **********, за
сумата от 92,52 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 17.06.2019 г. с предпочетен номер ++359*********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3