Р Е Ш Е Н И Е
№ 1447
гр. Русе, 24.09.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 807 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Теленор България“ ЕАД срещу И.Р.Б.,
в която се твърди, че между страните има сключени Договор за мобилни
услуги №****от 18.10.2015г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №****и Договор за лизинг от 23.11.2015г. С тях се
уреждали отношенията между страните във връзка с използваните от ответника
мобилен номер ******и мобилно устройство ****.
Твърди се, че
ответникът не изпълнявал своите парични задължения начислени му в 5 бр.
фактури, издадени в периода м.август 2016г. - м.декември 2016г. В тези фактури
мобилният оператор начислявал суми, произтичащи от горепосочените договори,
сключени между него и клиента. Поради това неизпълнение, договорите между ответника
и "Теленор България" ЕАД бил прекратен по вина на първия, поради
изпадането му в забава. След този момент била издадена фактура № *** от 01.12.2016г.,
която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги от 18.10.2015г., изменен с Допълнително
споразумение от 23.11.2015г. в размер на 328,97лв., както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за мобилно устройство в общ размер на 463,08лв.,
равняващи се на 12 неначислени лизингови вноски. Начисляването на последните
било уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг. С
оглед на това общата сума, начислена в тази фактура възлизала на 792,05лв., от
която ищецът претендирал само 463,08лв. (без начислената неустойка).
Поради липса на
действия на ответника насочени към изпълнение на паричните му задължения,
ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №****/2018г.
и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за общо
дължима сума от 717,56лв., представляваща общ сбор на дължимите суми съгласно
фактури № ***
от 01.08.2016г.; № *** от 01.09.2016г.; № *** от 01.10.2016г.; № *** от
01.11.2016г. и фактура № *** от 01.12.2016г.
С оглед
обстоятелството, че заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 ГПК, в настоящото производство се моли да бъде признато за установено
задължението на ответника за посочените суми по издадената Заповед за
изпълнение, които не включвали начислената неустойка във фактурата издадена
след прекратяване на договорите. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е изразил становище по допустимостта и основателността на
предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са
указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл.
140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея
писмени доказателства.
От приложеното
ч.гр.д.№5807/2018г. по описа на РС-Русе е видно, че в полза на ищцовото
дружество и срещу ответника е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумите: 717,56лв.
– главница за неплатени парични задължения по Договор за мобилни услуги №****от
18.10.2015г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги
№****от 23.11.2015г. и Договор за лизинг от 23.11.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата от 21.08.2018г. до окончателното изплащане, и 385лв.
разноски за заповедното производство. Заповедта е връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът на осн. чл. 415, ал.2 ГПК
е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
Искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и се явява допустим.
Представените в
настоящото производство писмени доказателства – посочените в исковата молба договори
за мобилни услуги и договор за лизинг, подписани от ответника и издадените въз
основа на тях пет броя фактури, установяват възникването на облигационни
отношения между страните във връзка с доставянето на мобилни услуги,
предоставянето на мобилно устройство на изплащане („лизинг“), както и размерът
на неплатените по тях задължения. Тези
писмени доказателства, неоспорени в настоящото производство, дават основание да
се приеме, че предявените искове са вероятно основателни, който извод не се
променя и след служебно извършената проверка от съда за наличие на
неравноправни клаузи в процесните договори, от които да произтичат исковите
претенции.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на
385лв. и тези в заповедното в размер също на 385лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Р.Б.
с ЕГН********** *** дължи на „Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парка
София, сграда 6, представлявано от процесуалния представител адв. З.Ц. сумата
от 717,56лв. - главница
представляваща общ сбор на дължими суми по фактури № *** от 01.08.2016г.; № *** от
01.09.2016г.; № *** от 01.10.2016г.; № *** от 01.11.2016г. и фактура № *** от
01.12.2016г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 22.08.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед №**** от 22.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА И.Р.Б. с ЕГН**********
*** да заплати на „Теленор България” ЕАД
с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парка София, сграда 6, представлявано от процесуалния представител
адв. З.Ц. сумата от 385лв. разноски за настоящото производство, както и сумата от 385лв. разноски за заповедното
производството по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС - Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: