Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1295 08 юли 2019
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, осми състав, в открито заседание на трети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
М.В.
като разгледа
административно дело номер 907 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Зеда тур“АД, ЕИК/ Булстат *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ул. „Хан Крум“№12, представлявано от И.М.П., против акт
за установяване на задължение по декларация/АУЗД/ №МДТ-644 от 12.10.2016 г.,
издаден от старши експерт в отдел „Местни данъци и такси“/МДТ/, община Несебър,
мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ”, община Несебър, с който са
установени задължения за данък върху
недвижимите имоти/ДНИ/ за 2013 г. в размер на 6 636.61 лева-главница и
лихва-2 102.31 лева; ДНИ за 2014 г. в размер на 6636.61 лева - главница и
лихва-1 428.89 лева и ДНИ за 2015 г. в размер на 6 636.61 лева и лихва-
752.01 лева или общо 24 193.04 лева, представляващи главница в размер на
19 909.83 лева и лихва- 4 283.21 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
представлява. В жалбата твърди, че административният акт е незаконосъобразен
като издаден в нарушение на материалния закон и иска да се отмени. Излага
подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - началник отдел „МДТ“, община Несебър,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представил е административната
преписка. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд
Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона намира следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл.156, ал.5 ДОПК, пред надлежна инстанция от лице, което има правен
интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Делото се разглежда за втори път пред
настоящата инстанция след като с решение № 5708 от 16.04.2019
г., постановено по административно дело № 15552/2018 г. на ВАС, е отменено решение № 1855 от 25.10.2018 г. по адм. дело № 1942/2017 г. по описа на
Административен съд Бургас и делото е върнато със задължителни указания за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Няма спор, че
жалбоподателят е собственик на хотел „Амфибия“, находящ се в гр.Несебър, к.к
„Слънчев бряг-изток“, построен през 1973 г., с РЗП-4 867.00 кв. м,
представляващ масивна монолитна конструкция, съобразно нот.акт №65/05.07.2000
г., т.І, рег.№1929, н.д.№343/2000 г./л.14 от адм.д.№1942/2017 г. на
Административен съд Бургас/.
Не се спори, че
дружеството е подало декларация по чл.17 ЗМДТ, вх. № 0365 от 05.10.2001 г., в която е деклариран хотел „Амфибия“ с
отчетна стойност 323 196.00 лева земя и година на придобиване -05.07. 2000
г./л. 13 от адм.д.№1942/2017 г., БАС/. Представена е и декларация по чл.14 ЗМДТ, вх.№ 67836 от 01.02.2011 г., в която са посочени характеристиките на
имота/л.15-21 от същото дело/.
Спори се относно
размера на определения данък върху недвижимите имоти. Жалбоподателят счита този
размер за неправилен; оспорва начина на формиране и изчисляване на данъчната
оценка за процесните периоди 2013 г.-2015 г. по АУЗД.
По делото са представена
Наредба №14 за определяне размера на местните данъци на територията на община
Несебър, касаеща процесния период 2013-2015 г./, Наредба №14, наредбата,
л.37-80 от адм.д.№1942/2017 г., БАС /; решение №48 от 21.12.2011 г. по протокол
№4, с което е изменена и допълнена наредба №14/л.36 от с.д./; решение №1163 от
22.12.2004 г. на кмета на община Несебър, с което са определени границите на
зоните в населените местна на община Несебър/л.127 от с.д./; решение №273 от
10.12.2004 г. по протокол №10 на общински съвет Несебър, с което, на основание
чл.6 от приложение №2 ЗМДТ, определя границите на зоните в населените места в
община Несебър/л.128 от с.д./.
На 12.10.2016
година е издаден акт за установяване на
задължение по декларация /АУЗД/ №МДТ-644 от старши експерт в отдел „Местни
данъци и такси“/МДТ/, община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ”, община Несебър, с който
са установени задължения за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ за 2013 г. в
размер на 6 636.61 лева-главница и лихва-2 102.31 лева; ДНИ за 2014
г. в размер на 6636.61 лева - главница и лихва-1 428.89 лева и ДНИ за 2015 г. в
размер на 6 636.61 лева и лихва- 752.01 лева или общо 24 193.04 лева,
представляващи главница в размер на 19 909.83 лева и лихва- 4 283.21 лева
и който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези факти се налагат следните правни
изводи:
На първо място,
актът за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №МДТ-644 от 12.10.2016
г. е издаден от компетентен орган,
съобразно заповед №394 от 26.04.2012 г. на кмета на община Несебър/л.34 от адм.д.№1942/2017
г.,БАС/.
На второ място, актът е издаден в предвидената
от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е съобразен с целта на
закона.
Оспореният административен акт е в
съответствие с приложимия материален закон при следните съображения:
Според нормата на чл.10, ал.1 ЗМДТ/ ред.ДВ,
бр.98/2010 г./, касаеща процесните периоди, с данък
върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната
сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство
на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон.
Отношенията, свързани с определяне размерите
на местните данъци на територията на община Несебър, са уредени в Наредба №14
на общински съвет Несебър.
Съобразно чл.19, ал.1 ЗМДТ/ ред.бр.95/2009 г.,
в сила от 01.01.2010 г./, данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, а по
силата на чл.21, ал.1 с.з., данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно
приложение № 2.
Възраженията на жалбоподателя за неправилно
формирана данъчна оценка са неоснователни.
Декларираните
от задълженото лице данни са послужили за определяне данъка върху недвижимите
имот за нежилищен имот- хотел „Амфибия“. Отчетната стойност на имота,
деклариран от дружеството е 323 196.00 лева, а данъчната му оценка е
5 530 504.40 лева и е изчислена по приложение №2 ЗМДТ. В
обяснителната записка, представена от ответника относно установяване на
задълженията по декларация е посочено, че данъкът върху недвижимите имоти е
начислен върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка,
съобразно чл.21 ЗМДТ, която е 5 530 504.40 лева, последният умножен
по 1.2 промила е определил размера на задължението за процесните периоди 2013
г., 2014 г. и 2015 г. - 6 636.61 лева/л.31 и 32 от делото/.
В заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието без
възражения, вещото лице сочи, че административният орган е представил начина на
формиране на данъчната оценка на имота, партиден №130340853001- хотел
„Амфибия“, находящ се в к.к „Слънчев бряг-изгрев“. Посочената за оценяване
сграда е с характеристиките, съобразно подадената от жалбоподателя декларация
по чл.14 ЗМДТ, а именно:нежилищна сграда-хотел, етажност 6, т.ч. 6 надз.;
построена 1973 г.; РЗП 4867 кв.м. Деклариран е вид на конструкцията М3-масивна
с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции,
пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови
конструкции/стоманени и др./ , както и наличие на електропровод, водопровод,
канализация и телефонизация. Експертът сочи още, че данъчната оценка е
изчислена, съгласно приложение №2 от ЗМДТ, в размер на 5 530 504.40
лева, като при служебното изчисляване на данъчната оценка Коефицентът за
местоположение/Км/ е определен за І зона, 1 група 49.10 и увеличение 40 на сто
за търговски обекти, съгласно чл.6, ал.2 от приложение №2 ЗМДТ или 49.10 * 140% =
68.74. При служебното изчисляване на данъчната оценка е съобразен вида на
конструкцията, декларирана от жалбоподателя-М3, като базисната данъчна стойност
на 1 кв.м. в лева за този вид конструкция е 18.70 лева/БС/ за нежилищни сгради,
съгласно таблица №2 към чл.5 на приложение №2 към ЗМДТ в зависимост от
конструкцията на обекта.
Със заповед №1163 от 22.12.2004 г., въз основа на решение №273 от
10.12.2004 г. на общински съвет Несебър, кметът на общината е определил
границите на зоните на населените места, като гр.Несебър, в т.ч. и к.к „Слънчев
бряг“, където е ситуиран имота на жалбоподателя, са в първа зона/л.127 и 128 от
адм.д.№1942/2017 г., БАС/. Както заповедта на кмета на общината, така и
решението на общинския съвет, въз основа, на което е издадена заповедта, са
влезли в сила административни актове, с които се е съобразила общинската администрация при определяне
данъчната оценка на дружеството и в частност коефициента на местоположение.
Следователно административният орган е изчислил правилно данъчната
оценка на имот с партиден №13034053001-хотел „Амфибия“, находящ се в к.к
„Слънчев бряг-изток“, като посочената за оценяване сграда е с характеристики,
съгласно подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 ЗМДТ. На тази база, с
процесния АУЗД са определни дължимите от жалбоподателя данъчни задължения за
данък върху недвижимите имоти за периода 2013 г.; 2014 г. и 2015 г., както
следва:ДНИ за 2013 г.- 6636.61 лева и лихва-2102.31 лева; ДНИ за 2014
г.-6636.61 лева и лихва-1428.89 лева и ДНИ за 2015 г.-6636.61 лева и
лихва-752.01 лева, като е приложена гласуваната от общински съвет Несебър
ставка за данък върху недвижимите имоти/нежилищни имоти/ в размер на 1.2
промила за трите процесни години.
При това положение, акт
за установяване на задължение по декларация №МДТ-644 от 12.10.2016 г., на старши експерт в отдел
„Местни данъци и такси“/МДТ/, община Несебър, като издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта на закона е законосъобразен, а жалбата на „Зеда тур ” АД като
неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора в полза на
администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
1 256.00/хиляда двеста петдесет и шест/лева, определено съобразно чл.8, ал.1,
т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждение.
Мотивиран така и на
основание чл.160, ал.1 ДОПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Зеда тур“АД, ЕИК/ Булстат *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, ул. „Хан Крум“№12, представлявано от И.М.П., против акт за установяване
на задължение по декларация/АУЗД/ №МДТ-644 от 12.10.2016 г., издаден от старши
експерт в отдел „Местни данъци и такси“/МДТ/, община Несебър, мълчаливо
потвърден от началник отдел „МДТ”, община Несебър, с който са установени
задължения за данък върху недвижимите
имоти/ДНИ/ за 2013 г. в размер на 6 636.61 лева-главница и
лихва-2 102.31 лева; ДНИ за 2014 г. в размер на 6636.61 лева - главница и
лихва-1 428.89 лева и ДНИ за 2015 г. в размер на 6 636.61 лева и лихва-
752.01 лева или общо 24 193.04 лева, представляващи главница в размер на
19 909.83 лева и лихва- 4 283.21 лева.
ОСЪЖДА „Зеда
тур“АД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Хан Крум“№12, представлявано от И.М.П., да заплати на община Несебър разноски
в размер на 1 256.00/хиляда двеста петдесет и шест/лева.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: