Решение по дело №1048/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 106
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20227040701048
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№106                               дата  08 февруари 2023г.                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 19 януари 2023г., в следния състав:

 

                                                                                   Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор: Андрей Червеняков

 

разгледа адм. дело № 1048 по описа за 2022г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба (вкл. уточнение към нея вх. № 9687/25.10.2022г.) на В.Н.Н. *** против Министерство на вътрешните работи, подадена по реда на  чл.203, ал.1 от АПК и с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в условията на обективно съединяване на искове, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице № 7855зз-23/01.07.2021г., издадена от разузнавач в Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР – София, структура Бургас, в размер на 2000лв., ведно със законната лихва в размер на 187,22лв. за периода 01.07.2021г.-02.06.2022г. 29.09.2008г., както и за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия, извършени на датата на задържането – 01.07.2021г., в размер на 1000лв., ведно със законна лихва в размер на 93,61лв. за периода 01.07-2021г.-02.06.2022г. За двете обезщетения се претендира и законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумите. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства. Депозира подробни писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът – Министерство на вътрешните работи се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на предявените искове, а в условията на евентуалност моли при определяне на размера на обезщетението, претендирано по първия иск, да се съобрази относително краткия период на задържането. Претендира възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за основателност на първата искова претенция, като размерът на обезщетението моли да бъде определено по справедливост, а вторият иск счита за неоснователен поради неговата недоказаност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане, подадена от активнолегитимирана страна, против надлежен ответник и при наличие на предпоставките по чл.204, ал.1 и ал.4 от АПК.

Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна.

По предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице № 7855зз-23/01.07.2021г., издадена от разузнавач в Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР – София, структура Бургас, съдът установи следното:

Против ищеца Н. е била издадена Заповед за задържане по реда и на основание на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР № 7855зз-23/01.07.2021г., видно от която,  бил е задържан на 01.07.2021г. в 09,10ч., с посочено фактическо основание – от 01.01.2021г. до 01.07.2021г. в качеството си на длъжностно лице съобщава другиму информация, която му е достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, като за случая е образувано досъдебно производство № 68/2021г. за извършено престъпление по чл.284 от НК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил задържан слизайки от служебния автомобил, като са му били поставени белезници, преведен през коридорите на сградата на управлението (Четвърто РУ) и отведен до служебния му кабинет, където била съставена заповедта, като му било съобщено, че задържането е във връзка с образувано досъдебно производство. По-късно започнало претърсване и изземване в кабинета. След това бил отведен до дома му също за извършване на действия по претърсване и изземване. След приключването им бил отведен в сградата на ОДМВР Бургас, където заповедта била изпълнена в арестното помещение.

Писмените доказателства сочат, че ищецът е бил запознат с правата си на задържан в момента на издаване на заповедта за задържането му, когато е попълнена декларацията за тази цел. Декларирал е също, че не желае адвокатска защита. Съставен е протокол за обиск, вещите по който по-късно са върнати.

Освободен е на 02.07.2021г., в 08,10ч., видно от отбелязването в заповедта.

По реда на съдебния контрол за законосъобразност заповедта за задържане е отменена с Решение № 1026/20.12.2021г. по АНХ дело № 4420/2021г. на Районен съд Бургас. Съдебният акт е влязъл в сила на 18.02.2022г.

При тези фактически данни следва да се приеме, че от 09,10 часа на 01.07.2021г. до 08,10 часа на 02.07.2021г., ищецът Н. е бил задържан в Четвърто РУ на МВР – Бургас,  за което е била издадена Заповед за задържане на лице № 7855зз-23/01.07.2021г., издадена от разузнавач в Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР – София, структура Бургас, която впоследствие е била отменена от съда като незаконосъобразна, което обосновава допустимостта на иска – чл.204, ал.1 от АПК.

По отношение на доказване на фактическите основания относно претендираните за обезщетяване неимуществени вреди съдът съобрази следното:

 По делото бяха разпитани свидетелите М.Н.– съпруга на ищеца, С.С.– негов приятел и Р.Р.– негов първи братовчед и колега в районното управление.

Свидетелката Н. сподели, че за задържането е узнала от адвокат, който й се обадил към 11,00ч. в деня на задържането и съобщил, че трябва да присъства на обиска в жилището, нейна собственост. Видяла ищеца по време на обиска, който бил видимо притеснен, изглеждал зле, объркан и не знаел какво се случва. При прибирането му у дома на следващия ден бил много емоционален, избухнал в сълзи. След този случай се затворил в себе си, не се интересувал от нищо и от никой, стоял сам в стая, отказвал да разговаря с нея, не обръщал внимание на децата. Снимката му се появила в много новинарски сайтове с гръмки заглавия. Ищецът се срамувал от задържането му пред всички колеги. Най-тежки преживяванията били през първия месец, но и първата година след това била тежка. По-късно се проявили здравословни проблеми, започнал да повръща, появило се разстройство, видимо започнал да отслабва, наложило се терапия с лекарства. Свидетелката не е сигурна дали е бил приет в болница, но посочва, че е посещавал болница по повод извършване на лабораторни изследвания. Не е търсил помощ от психолог.

Свидетелят Стоянов каза, че е един от най-добрите приятели на ищеца, с когото постоянно се виждали. След задържането му ищецът Николово ограничил контактите си със свидетеля, като не отговарял на телефонните повиквания. Станал подтиснат, било го срам да излиза сред хора за да не го разпитват, тъй като задържането било отразено по медиите. Според свидетеля ищецът от малък искал да стане полицай, поради което задържането било голям удар за него. Емоционалното му състояние започнало да се подобрява от лятото (2022г.) насам, когато по-често започнали да се виждат и да търси контакти с приятели.   

Свидетелят Радев разказа, че ищецът бил всеотдаен служител, вършел работата си с голямо желание, като понякога оставал доброволно на работа с риск да пренебрегне семейството си. След задържането му, ищецът и неговото семейство живели заедно със свидетеля в общ имот в с.Константиново, за период от 2-3 месеца, през което време ищецът Н. се затворил в себе си, спрял да се храни, рязко отслабнал с около десетина килограма, спрял да контактува с приятели, а колегите започнали да го отбягват. При разговори отклонявал темата за задържането, като казвал, че иска само справедливостта да възтържествува и не се чувствал виновен за случилото се.

При оценка на свидетелските показания съдът взема предвид факта, че лицата споделят преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца в деня на задържането му и известен период от време след това.

От ответната страна се представи Заповед № 8121К-8974/20.07.2021г. на министъра на МВР, с която е било разпоредено образуването на дисциплинарно производство срещу ищеца, както и за неговото временно отстраняване от длъжност. С изявление в съдебно заседание пълномощникът на ответника уведоми съда и за издадена  заповед от 14.03.2022г. за налагане на ищеца на дисциплинарно наказание „уволнение“, невлязла в сила към настоящия момент.  

Ищецът представи писмени доказателства – амбулаторен лист за преглед при лекар на 20.01.2022г. и лабораторни изследвания от 25.01.2022г., но те не могат със сигурност да се обвържат като последици от задържането, предвид изтеклия приблизително 7-месечен период от датата на задържането, поради което, чрез тези писмени доказателства, не може успешно да се установи, че оплакванията по снетата анамнеза са именно последица от събитието. Твърдението, че в резултат на преживения стрес са били отключени редица заболявания, за което сочели завишените показатели на някои ензими и което наложило чести посещения в болнични заведения, остана недоказано.

За установено следва да се приеме, че в резултат на задържането на ищеца за него е настъпил емоционален стрес, реакция на който е временното затваряне в себе си, изолиране от приятели и външна среда, понесъл е натоварващи психически преживявания. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между така претърпените неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпява претендираните вреди.

Съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД при репариране на такъв вид вреди, размерът на  обезщетението се определя от съда по справедливост. Търсеният от ищеца размер на неимуществени вреди от 2 000лв., съдът намира за завишен. Като релевантни за обезщетението факти съдът взема предвид продължителността на задържането от 23 часа, както и продължилият след това период от време на преживяване на емоционален стрес с най-голяма интензивност през първия месец. Следва да се съобрази обаче, че в този период е било образувано и дисциплинарното производство на дата 20.07.2021г., когато ищецът е бил отстранен от длъжност, което по своето естество е също достатъчно стресово събитие, поради което и в съответствие с нормалната житейска опитност, не може да се счита, че преживяванията, за които споделят свидетелите да е търпял ищеца в периода след издаване на заповедта, са единствено и само в резултат на осъщественото полицейско задържане. В този смисъл съдът приема, че техният интензитет е в резултат на съвкупност от множество събития, което следва да се съобрази при определяне на размера на обезщетението. Съобразява се също така и обстоятелството, че ищецът е бил задържан на работното му място пред множество колеги. При тези данни съдът възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди сума в размер на 700лв. Над този размер исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Неоснователно страната претендира мораторна лихва в размер на 187,22лв., дължима за периода от 01.07.2021г. – дата на издаване на заповедта за задържане до 02.06.2022г. посочена като дата на завеждане на исковата молба (исковата молба е депозирана на 23.06.2022г.). По отношение на лихвата съдът съобразява Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. по тълк.дело № 3/2004г. на ВКС, видно от което, в т.4 изрично се сочи като начален момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението - влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт поради незаконосъобразност и от така определения момент на изискуемост започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. В настоящия случай Решение № 1026/20.12.2021г. на Районен съд Бургас, с което е отменена заповедта за задържане, е влязло в сила на 18.02.2022г. и това следва да бъде началният момент на мораторната лихва. Посочената като размер от ищеца мораторна лихва съответства като изчисление именно до дата 02.06.2022г., поради което съдът също я определя до тази дата и тя се явява в размер на 20,42лв. Дължима е и исканата законна лихва считано от предявяване на иска – 23.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.  

По предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия на служители на МВР на дата 01.07.2021г., оценени в размер на 1000лв. (уточнение на исковата молба вх. № 9687/25.10.2022г.), съдът отбелязва следното:

В т.2 от уточнителната молба към иска страната посочва като фактически основания на този иск липса на необходимост от задържането, поставяне на белезници и последвала показна акция и демонстративното му развеждане в коридорите на учреждението с цел да бъде унижен пред колеги, както и пред дома му с цел унижаването му пред съседи.

 Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Следва да се съобрази, че  полицейското задържане е съвкупност от фактически и правни действия извършвани от полицейските органи, както по отношение на задържаното лице за неговото фактическо лишаване от възможност за придвижване в пространството и ограничаването му, така и действия за осигуряване на собствената на служителите безопасност спрямо задържания.

По първото сочено основание - дали е била налице необходимост от задържането е преценка на съда, разгледал законосъобразността на издадената заповед, поради което настоящият съд не обсъжда.

Следва да се прецени законосъобразността на действията по ползване на помощни средства при задържането – поставяне на белезници. Нормата на чл.85, ал.1 от ЗМВР регламентира използването на помощни средства при изпълнение на служебните задължения само когато това е абсолютно необходимо и в условията на изчерпателност изброява хипотезите на тяхната приложимост. Ответната страна по същество не отрича, че по отношение на ищеца при задържането му са били употребени помощни средства, но възразява, че в случая се касае за извършване на процесуално-следствени действия по досъдебно производство, които се извършват от органи на съдебната власт и не представляват административна дейност. Възражението съдът счете за неоснователно. Извършените процесуално-следствени действия са тези по претърсване и изземване, но поставянето на белезници е за целите на задържането и се извършва от полицейски орган, а не от разследващ, на някое от основанията по чл.85, ал.1 от ЗМВР и по реда на Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи, поради което беше отклонено доказателственото искане за разпит на свидетел, който да установи кой орган е извършвал действията по претърсване и изземване, тъй като поставянето на белезници не е обвързано с тях. Ответната страна не се позовава на наличието на някоя от хипотезите на посочената правна норма, обусловила действията по използването на помощни средства при задържането на ищеца, поради което следва да се приеме, че не се доказва наличието на абсолютна необходимост по смисъла на правната норма от използването на помощни средства, с оглед на което действията следва да се счетат за незаконосъобразни, като извършени без наличието на законовите за тях фактически основания. Ищецът претендира в резултат на така употребените помощни средства да е претърпял неимуществени вреди поради унижение с развеждането му с поставени белезници пред колеги и съседи. Фактът на поставяне на белезници, житейски оценен, сам по себе си предизвиква вниманието на околните, което провокира излагането на по-широка публичност на задържаното лице, в резултат на което се формира отрицателна обществена нагласа, както и е очаквано възникването на чувство на унижение у лицето, бидейки в това състояние на обществени места.

При тези данни следва да се приеме, че ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди от незаконосъобразните действия по използване на помощни средства при полицейското задържане, поради което този иск е доказан по основание, но е предявен в завишен размер. При определяне размера на обезщетението съдът отново се ръководи от принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД, като взема предвид, че поставянето на белезници е станало достояние на колегите на ищеца, както и на негови съседи пред дома му, не се констатира прекомерна продължителност на тази публичност, поради което съдът счете за справедлива сума в размер на 300лв. При определяне на дължимата за нея лихва съдът отново се позовава на Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. по тълк.дело № 3/2004г. на ВКС, също т.4, като съгласно даденото тълкуване вземането за обезщетение за вреди, които произтичат от фактически действия и бездействия на администрацията, става изискуемо от момента на установяването им за незаконосъобразни, което се установява в производството по чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 204, ал. 4 АПК като преюдициален въпрос, съответно - началният момент на дължимата лихва е влизане на сила на съдебното решение, с което действията или бездействията са установени за незаконосъобразни.            

На основание изложените мотиви, исковата молба на В.Н.Н., в частта относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице № 7855зз-23/01.07.2021г., издадена от разузнавач в Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР – София, структура Бургас, следва да бъде уважена до размер от 700лв., ведно с мораторна лихва за периода 18.02.2022г – 02.06.2022г. в размер на 20,42лв., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2022г. до окончателно изплащане на сумата, като в останалата част този иск следва да бъде отхвърлен. В частта относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия по използване на помощни средства при задържането на ищеца въз основа на Заповед за задържане на лице № 7855зз-23/01.07.2021г., издадена от разузнавач в Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР – София, структура Бургас, исковата претенция следва да бъде уважена до размер от 300лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящия съдебен акт до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част този иск следва да бъде отхвърлен.

Съобразно този изход на процеса следва да се разпределят и разноските по делото, като при материален интерес от 3280,83лв. (съгласно молбата-уточнение 3000+187,22+1000+93,61), уважена част от исковата молба – 1020,42лв., направени от ищеца разноски в размер на 610лв., в негова полза съразмерно следва да се присъдят разноски в размер на 189,73лв. Неоснователно съдът счете възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съобразява обстоятелството, че се разглеждат два обективно съединени иска. По отношение на ответника дължимото възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт следва да се определи на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от НЗПП, в размер на 200лв., също съобразявайки обстоятелството, че се разглеждат два обективно съединени иска. При отхвърлена част на исковата молба в размер на 2260,41лв. съразмерни за присъждане са разноски в размер на 137,80лв.  

Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, гр.София, ул.“Шести септември“ № 29 да ЗАПЛАТИ на  В.Н.Н. ***, с ЕГН **********, сумата от 700лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменена с Решение № 1026/20.12.2021г. по АНХ дело № 4420/2021г. на Районен съд Бургас като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 7855зз-23/01.07.2021г., издадена от разузнавач в Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР – София, структура Бургас, ведно с мораторна лихва за периода 18.02.2022г. – 02.06.2022г. в размер на 20,42лв., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2022г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, гр.София, ул.“Шести септември“ № 29 да ЗАПЛАТИ на  В.Н.Н. ***, с ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия по използване на помощни средства при задържане въз основа на Заповед за задържане на лице № 7855зз-23/01.07.2021г., издадена от разузнавач в Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР – София, структура Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящия съдебен акт до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част. 

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, гр.София, ул.“Шести септември“ № 29, да ЗАПЛАТИ на  В.Н.Н. ***, с ЕГН **********, сумата от 189,73лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Н.Н. ***, с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на Министерство на вътрешните работи, гр.София, ул.“Шести септември“ № 29, сумата от 137,80лв. разноски по делото.  

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                    СЪДИЯ: