Определение по дело №983/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л E Н И Е

№………./…...08.2019г., гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

   СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 983 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК за изменение на решение №732 от 26.07.2019г. в частта за разноските.

В срока за обжалване е постъпила молба вх.№24340 от 12.08.2019г. от ответника М.К.С., чрез адв. Т., за изменение на постановеното решение по отношение на направените в хода на производството разноски. Твърди се, че в полза на ответника се следва по-висок размер на адвокатско възнаграждение, изчислено по всеки от предявените искове отделно, както и че сумата следва да се присъди в полза на адв. Т. по реда на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът по делото “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, чрез адв. К., в дадения му едноседмичен срок е изразил становище за неоснователност на постъпилата молба, като излага, че искането с правно основание чл.38 от ЗАдв. е неоснователно поради липсата на представени доказателства  за затруднено материално положение на ответника.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, установи следното:

Направено е искане от ответника за присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., което е уважено частично съобразно изхода от спора. Основателно е искането да бъде изменен диспозитива на съдебното решение, като сумата се присъди в полза на адв. Т. съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Относно възражението на насрещната страна за липса на доказателства за предпоставките по чл.38 от ЗАдв. съдът съобразява формираната константна практика на ВКС по сходни казуси, вкл. и цитираната в молбата от 27.08.2019г., съгласно която преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото. При липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или нейният процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК

 с искане за изменение на постановения акт в частта му за разноските, като носи тежестта да установи, че предпоставките за представяне на безплатна адвокатска помощ не са налице./в този смисъл Определение № 345 от 10.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 485/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 632 от 2.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2136/2016 г., II т. о., ТК и др./

В настоящия случай отправеното в последното по делото съдебно заседание искане за присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. не е оспорено от насрещната страна относно липса на законоустановените предпоставки. В молбата от 27.08.2019г. са изложени твърдения за недоказаност на предпоставките за представяне на безплатна адвокатска помощ, но не са ангажирани доказателства в подкрепа на това твърдение, което съобразно цитираната съдебна практика води до неоснователност на направеното възражение.

Относно формиране размера на дължимото възнаграждение - същият е изчислен въз основа на посочения в договора между страните размер от 8500 лв. за защита по всички предявени н настоящото производство искове, като присъдената сума е съразмерна на отхвърлената част от предявените искове. Действително по реда на чл.38 от ЗАдв. съдът би следвало да изчисли дължимото възнаграждение, но при наличието на договорен между страните по-нисък размер липсва основание в тежест на насрещната страна да бъде възложена служебно изчислена сума в по-висок размер.

Въз основа на изложеното следва молбата с правно основание чл.248 от ГПК да бъде уважена в частта, в която се иска сумата да бъде присъдена в полза на адв. Т., като искането за изменение на сумата следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл.248 от ГПК,  съдът

 

                                  О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ решение №732 от 26.07.2019г. в частта за разноските, като текстът: „ОСЪЖДА “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 115Е ДА ЗАПЛАТИ на М.К.С., ЕГН ********** *** сумата 808 лева, представляваща разноски в настоящото производство съобразно отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.“

се изменя по следния начин:

„ОСЪЖДА “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 115Е ДА ЗАПЛАТИ на адв.К.Т., ВАК, сумата 808 лева, представляваща разноски в настоящото производство съобразно отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.”

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№24340 от 12.08.2019г. от ответника М.К.С., чрез адв. Т., в частта, с която се иска изменение на постановеното решение чрез увеличаване размера на присъденото по реда на чл.38 от ГПК адв. възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: