Р Е Ш Е Н И Е
№ 260036 / 31.8.2020г.
гр. П., 31.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на трети август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7771 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Р.В.М., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й
представител – адв. Б.В.,*** АД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от общо 4379.58 лева, събрана от ищеца по принудителен
ред от ЧСИ С.Б., с район на действие Пернишки ОС по изпълнително дело № ***г. с
взискател ответното дружество, поради събиране на сумата при липса на правно
основание за това, доколкото липсва правно основание за задължаване на ищцата
по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 2035/2008 г. по описа на Пернишкия РС
– за сумите от 1431.64 лева – главница за периода от 01.02.2004 г. до
30.04.2007 г., 418.93 лева – лихва за периода от 30.03.2004 г. до 20.02.2008
г., законната лихва върху главницата от 25.02.2008 г. до окончателно изплащане
на вземането и сумата от 40.01 лева разноски по делото – както и законната
лихва върху главницата от 4379.58 лева от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Евентуално се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
посочената сума от 4379.58 лева, доколкото същата е събрана на отпаднало правно
основание. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че при справка в деловодството на ЧСИ С.Б. ищцата установила,
че към образувано срещу нея изп.д. № ***г. било присъединено друго изпълнително
дело № ***г.на същия ЧСИ. Ищцата твърди, че не е получавала никакви документи
по изп.д. № ***г. След справка установила, че същото е образувано по молба с
вх. № ***г. въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу нея по гр.д. №
2035/2008 г. на Пернишкия РС. Посочва се, че от датата на образуване на изп.д.
№ ***г. по същото е налице единствено запорно съобщение от 12.05.2009 г. като
до датата на молбата за присъединяване на изп.д. № ***г. към изп.д. № ***г. – ***г. не били извършвани
никакви други действия.
На следващо
място се посочва, че в тази връзка по искова молба на настоящата ищца било
образувано гр.д. № 6017/2017 г. по описа на Пернишкия РС. По същото било
постановено Решение № 153/07.02.2018 г., влязло в сила, с което било признато
за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителния
лист, издаден по гр.д. № 2035/2008 г. по описа на Пернишкия РС, както следва –
сумата от 1431.64 лева – главница за периода от 01.02.2004 г. до 30.04.2007 г.,
418.93 лева – лихва за периода от 30.03.2004 г. до 20.02.2008 г., законната
лихва върху главницата от 25.02.2008 г. до окончателно изплащане на вземането и
сумата от 40.01 лева разноски по делото, поради погасяване на сумите по
давност.
На следващо
място се твърди, че докато производството по гр.д. № 6017/2017 г. по описа на
Пернишкия РС било висящо ЧСИ Б.събрал принудително от ищцата сума в размер на
общо 4379.58 лева. От тази сума ЧСИ превел 3679.74 лева на взискателя –
ответник в настоящото производство, а остатъкът от 699.84 лева – удържал за
такси по принудителното изпълнение. Посочва се, че ищцата направила опити така
удържаната сума да бъде възстановена, но не получила отговор от ЧСИ, нито от
взискателя. В тази връзка ищцата счита, че след като със съдебно решение е
признато за установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 2035/2008 г. по описа на Пернишкия РС, то сумата от 4379.58 лева,
принудително удържана за удовлетворяване на вземанията по същия, е иззета от
нея неоснователно и следва да й бъде възстановена. С тези аргументи се иска
претенцията да бъде уважена.
Представени
са: удостоверение от ЧСИ Б.от 15.01.2019 г., молба от ищцата до ответното
дружество и молба от ищцата до ЧСИ Б.и Решение № 153/07.02.2018 г по гр.д. №
6017/2017 г. на Пернишкия РС. В хода на делото е представено удостоверение от
ЧСИ Б.от 17.07.2020 г. и е изискано за послужване гр.д. № 6017/2017 г. на
Пернишкия РС ведно с приложено към него копие от изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ
Б.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, не е
постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 03.08.2020 г. процесуалният представител на ищеца,
надлежно упълномощен, е направил изменение съчетано с частично оттегляне на
исковата претенция, за което е изразено съгласие от ответната страна. В тази
връзка и с протоколно определение съдът е приел иска за разглеждане за сумата
от 2169.39 лева. За сумата от 2210.19 лева, представляваща разликата до
първоначално заявеният размер от 4379.58 лева производството е прекратено. В
тази връзка адв. В. счита исковата претенция за доказана за сумата от 2169.39
лева и иска същата да бъде уважена. Претендира разноски като заявява, че
хонорарът му е платен върху сумата от 2169.39 лева.
Процесуалният
представител на ответника иска постановяване на съдебно решение съобразно
събраните по делото доказателства.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото за послужване гр.д. №
6017/2017 г. на Пернишкия РС със страни като ищец Р. В.М. /ищец и по настоящото
дело/ и като ответник „Топлофикация П.” АД /ответник и по настоящото дело/ се
установява, че същото е образувано на 11.09.2017 г. и е приключило с Решение №
153/07.02.2018 г. влязло в сила. С последното е признато за установено, че
ищецът Р. В.М. не дължи на ответника „Топлофикация П.” АД сумата от 1431.64
лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден апартамент № **,
находящ се гр. П., ул. ***, за периода от 01.02.2004 г. до 30.04.2007 г. и
сумата от 418.93 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от
30.03.2004 г. до 20.02.2008 г., за които вземания срещу ищеца бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2035/2008 г. на Пернишкия РС, въз основа на
който срещу Р. В.М. било образувано изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б. с
взискател ответникът.
От приложено към гр.д. № 6017/2017 г. на Пернишкия РС
изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че последното е образувано
срещу Р. В.М. въз основа на молба на „Топлофикация П.” АД от 10.04.2008 г. и
изпълнителен лист от 17.03.2008 г. по ч.гр.д. № 2035/2008 г. на Пернишкия РС. В
посочената молба е направено искане за налагане на запор на сметки на длъжника.
По приложеното изпълнително дело е извършено проучване на имущественото
състояние на длъжника и е наложен запор на трудовото му възнаграждение – от
12.05.2009 г. По молба от 11.08.2016 г. изп.д. № ***г. е присъединен към изп.д.
№ ***г. отново на ЧСИ С.Б.. Други действия по изп.д. № ***г. не са
извършвани.
На
последно място от представено удостоверение изх. № ***г. на ЧСИ С.Б. се
установява, че:
-
на 15.12.2017 г. на взискателя е преведена сумата от
1818.32 лева + 1.15 лева такса превод /сумата е постъпила от изп.д. № ***г. и е
прехвърлена по изп.д. № ***г./;
-
на 15.12.2017 г. на взискателя е преведена сумата от
29.55 лева + 0.45 лева такса превод /сумата е постъпила от изп.д. № ***г. и е
прехвърлена по изп.д. № ***г./;
-
на 15.12.2017 г. на ЧСИ е преведена сумата от 266.60
лева + 53.32 лева ДДС /сумата е постъпила от изп.д. № ***г. и е прехвърлена по
изп.д. № ***г./;
В тази
връзка съгласно удостоверението като постъпили от длъжника Р. В.М. са разпределени
суми в общ размер от 2169.39 лева /1818.32 лева + 1.15 лева +29.55 лева + 0.45
лева +266.60 лева + 53.32 лева/ - от които 1849.47 лева на взискателя и 319.92
лева на ЧСИ.
Изп.д. № ***г.
съгласно удостоверението е прекратено на 11.01.2019 г., на основание чл. 433,
ал. 1, т.1 от ГПК.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Главните
искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал.
1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума,
получена от ответника за сметка на ищеца без правно основание. Евентуалните
искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД вр.
с чл. 124, ал. 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума, получена от ответника за сметка на ищеца на отпаднало правно
основание
В доказателствена тежест на ищеца по главните искове е да установи факта
на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже основание за
получаването или за задържане на полученото.
В настоящия случай от представеното по делото удостоверение № ***г. на ЧСИ
С.Б. се установява, че от ищцата Р.М. е събрана чрез принудително изпълнение
сума в общ размер от 2169.39 лева. Посочената сума е събрана по изп.д. № ***г.
по описа на ЧСИ Б.и е прехвърлена по процесното изп.д. № ***г., след което на
дата 15.12.2017 г. сумата е разпределена между взискателя и ЧСИ. В тази връзка
съдът приема за доказан фактът на извършено плащане на парична сума – в размер
от 2169.39 лева. Същата е заплатена не доброволно от ищцата, а чрез
принудително изпълнение в хода на изпълнително производство – по изп.д. № ***г.
Посочената
сума е прехвърлена по изп.д. ***г. съответно е разпределена по същото – на
15.12.2017 г. и към образуване на настоящото дело не се намира по сметка на
ЧСИ. Същевременно обаче към прехвърлянето на посочената сума, а дори още към
молбата за присъединяване на изп.д. № ***г. към изп.д. № ***г., е настъпило
прекратяване по право – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на изп.д. № ***г.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че перемцията на изп.д. № ***г. е
настъпила на 10.04.2010 г. – две години след молбата за образуването му, в
която единствено се съдържа искане за извършване на изпълнително действие /или най-късно на 12.05.2011 г. – ако двугодишният
период се счита от последното и единствено изпълнително действие – запор от
12.05.2009 г./. В тази връзка към датата 15.12.2017 г., когато ЧСИ е извършило
разпределение на суми по изп.д. № ***г., същото вече е било прекратено по
право. По тези съображения и извършеното разпределение на суми – в полза на ЧСИ
и на взискателя е незаконосъобразно, доколкото е осъществено при прекратено
изпълнително дело.
Освен това следва
да се вземе предвид и че към датата 15.12.2017 г. вече е образувано гр.д. №
6017/2017 г. на Пернишкия РС от 11.09.2017 г. Същото е приключило с решение,
макар и постановено след 15.12.2017 г., с което сумите, предмет на
изпълнителното дело – изп.д. № ***г. са признати за погасени по давност. В
посоченото решение, постановено между същите страни като по настоящото дело, са
изложени доводи, че давността за вземанията е изтекла още преди образуване на
гр.д. № 6017/2017 г. на Пернишкия РС. Настоящият състав също приема, че дори
при прилагане на петгодишна давност и то от най-късната възможна дата –
12.05.2011 г. /две години от датата на запора – 12.05.2009 г. по изп.д. № ***г./
– същата е изтекла към 12.05.2016 г. В тази връзка и няма отношение, че
длъжникът, настоящата ищца, се е позовал на нея по-късно съответно същата е
призната в един по-късен момент със съдебното решение по гл.д. № 6017/2017 г.
по описа на Пернишкия РС.
В тази
връзка към датата на разпределение на сумата от 2169.39 лева – 15.12.2017 г.
изп.д. № ***г. е прекратено по право, а сумите за събирането на които е
образувано са погасени по давност. По тези съображения и съдът счита, че сумата
от 2169.39 лева е отишла в патримониума на ответника без правно основание.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че както се отбеляза и по-горе, към
датата на плащането от ЧСИ към взискателя – 15.12.2017 г. не е имало основание
за извършване на същото, доколкото основанието в действителност е отпаднало още
преди самото плащане.
Сумата от
2169.39 лева е събрана от ищцата по реда на принудителното изпълнение и то по
друго изпълнително дело – изп.д. № ***г., а не доброволно, поради което и не
може да се приложи разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД.
На последно
място следва да се отбележи, че ответникът отговаря за пълния размер на
претенцията от 2169.39 лева макар част от същата да е отишла в полза на ЧСИ
Бадев. Посоченият извод следва от обстоятелството, че таксите и разноските по
изпълнителното дело се дължат от взискателя на съдебния изпълнител и са за
сметка на длъжника. В тази връзка и при незаконосъобразно получаване на сумите
по изпълнителното дело взискателят дължи разходите по същото, които е спестил,
и които в крайна сметка също са били иззети от патримониума на длъжника.
По
тези съображения съдът намира исковата претенция с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата от 2169.39 лева за основателна в пълен размер,
поради което и същата следва да бъде уважена.
В този
смисъл Решение № 112/11.02.2010 г. по гр.д. № 179/2009 г. на 3-то г.о. на ВКС и Определение № 634 от 5.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г., 2-ро
т.о, на ВКС.
Не са налице
основанията за разглеждане на евентуалния иск. Същият не е налице и доколкото
хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД преполага наличие на валидно правно
основание към момента на плащането, което впоследствие е отпаднало с обратна
сила, какъвто не е настоящият случай.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на делото обаче такива се
дължат само на ищцата.
Ищцата
претендира разноски в размер на 175.80 лева държавна такса и 3 лева такса
превод на същата и 500 лева – адвокатски хонорар. Същите са действително
извършени, видно от представени по делото платежни документи. По тези
съображения и разноските се дължат в пълен размер от 678.80 лева.
Липсва
възражение за прекомерност на разноските, а договорът за правна защита и
съдействие е сключен преди постановяването на Решение № 5419/08.05.2020 г. по
адм.д. № 14384/2019 г. на ВАС 5-чл. състав и Решение № 13062/03.10.2019 г. по
адм.д, № 3596/2016 г. на ВАС 3-чл състав. Освен това процесуалният представител
на ищеца заявява, че сумата за адвокат е платена върху 2169.39 лева срещу което
ответникът не възразява.
Водим от горното,
Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация
П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
Мошино, ТЕЦ Република ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.М.,
с ЕГН: **********, с адрес ***/А, сумата от 2169.39 лева, представляваща получена без правно основание от
ответника за сметка на ищеца сума по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.
с район на действие Пернишки ОС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Топлофикация
П.“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Р.В.М., с ЕГН: **********
сумата от общо 678.80 лева, представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА